АНАЛИЗИ
Истанбулска конвенция: Премълчаните истини! И гейове, лесбийки, травестити са защитени от конвенцията (из Обяснителния доклад към документа)
Чл.4 п.53. Черно на бяло пише, че според документа, “като “жертви” на насилие се третират и гейове, лесбийки, бисексуални. “Това означава, че настоящият пол, с който се идентифицират тези хора, не е идентичен на пола, с който са се родили. Това изключва (от поддръжката) някои категории хора като трансполовите или транссексуалните, травеститите и други групи, които не съответстват на онова, което обществото приема като принадлежащо към категориите “мъж” и “жена”. Впрочем, мигрантките и бежанките може също да бъдат изключени от поддръжка заради второразряден статут. Важно е да се подчертае, че има тенденция жените да са подложени на многобройни форми на дискриминация, какъвто е случаят със забрадените жени или/и жените, принадлежащи към етнически малцинства, циганките или жените, страдащи от СПИН. Това не е по-различно от случаите, когато те стават жертви на насилие, основано на пола”.
(Преводът е от френски).
Ако не друго, то този дословен текст прави смешни всички, които твърдят, че конвенцията не включва защита на гейове, лесбийки, еднополови бракове и пр.
“Пол” означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете”. Ето това определение е в основата на бурни реакции срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – т.нар. Истанбулска конвенция. До такава степен, че приемането на документа в МС на 3 януари т.г. разцепи правителството – осем от 21 министри гласуваха против. Екатерина Захариева обаче в бръснещ полет ги обвини, че са зле осведомени или объркани в превода. Но никакви грешки в превода няма – същият текст дословно е изписан и в английския, и във френския текст на конвенцията (както и българският превод, те са свободно достъпни на сайта на Съвета на Европа).
Вече две седмици ни заливат какви ли не абсурди, чиито автори очевидно не са си дали труда да прочетат нито документа, нито обяснителния доклад към него, уточняващ подробно всички членове и параграфи. Този доклад не е преведен на български, но може да се види на английски, на френски, немски и други езици, доколкото в Съвета на Европа членуват и много страни, които са извън ЕС. Наши политици обаче обилно приказват глупости и за двата документа, без да са ги отваряли.
Да, привидно конвенцията е посветена на мерките срещу всякакво насилие над жени – физическо, икономическо, психическо, сексуално. Проблемът е, че цитираното определение за “пол” не следва биологичната характеристика на мъжките и женските човешки индивиди, а
е въведено за целите на конвенцията
– и това е подчертано изрично в текста. Но нека не ни правят на балъци, че дадените от Съвета на Европа формулировки се отнасяли примерно за промяна в традиционната “социална роля” на бащи, които искали да им се признае правото да отглеждат децата си вместо майките. Да, и за това се отнасят. Да, в конвенцията не съществуват пряко думите “трети пол” или “еднополови бракове”. Но текстовете са формулирани така, че пряко се отнасят и за отклоненията от рода на хомосексуализъм, лесбийство, еднополови бракове, транссексуализъм (на модерен американски – “трансджендър”). Впрочем, още през ноември 2017 г. в писмен отговор на депутатски въпрос правосъдният министър Цецка Цачева призна, че в конвенцията “понятието пол има по-широк смисъл” и “действия според съществуващите стереотипи и обществено приетите роли на половете трябва да се третират като насилие”. Именно Цачева обясни за думите “социален пол” – те щели да се появят с промяна в законите за защита от дискриминация и за защита от домашно насилие, като от “фактическо съпружеско съжителство се премахне “съпружеско”. И така защита ще получат не само традиционните семейства, но и “лица, които съжителстват с партньори от същия пол”, каза самата Цачева. Е, защо се пънете да ни убеждавате, че документът нямал нищо общо с “тия работи”?!
Оттук нататък да четем заедно. Според конвенцията, в “домашно насилие” влизат “всички актове на насилие между бивши или настоящи съпрузи ИЛИ ПАРТНЬОРИ” (чл.3б). Защитата от насилие трябва да е осигурена “без всякаква дискриминация по пол; СОЦИАЛЕН ПОЛ (добър български превод на “джендър”); раса…; сексуална ориентация; идентичност, основана на пола” (чл.4, п.3). “Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културните модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете” (чл.12, п.1). В същия член, в п.5 четем: “Позоваванията на култура, обичаи, религия, традиция или т.нар. чест няма да бъдат приемани като основания за актовете на насилие, обхванати от настоящата конвенция”. Де факто се обявяват за престъпление всяка съпротива срещу извращенията и дори моралното им неприемане. Със съответните тежки санкции за това. Чл.14 пък постановява страните да предприемат стъпки за включване на учебен материал за учащите се (от началното до висшето училище) по въпросите “равнопоставеност на половете,
“нестандартните роли на пола”
и т.н. Предвидено е, ако в родната страна на човека не му признават въпросните нестандартни роли и той пристигне у нас, да получи статут на бежанец! Дотук е достатъчно дори за човек с две мозъчни гънки да разбере за какво става дума.
Защо е било нужно да се намъкват в документа неща, които нямат нищо общо нито със защитата на жените от насилие, нито с домашното насилие? Тъкмо този въпрос си задават депутати в страни, членуващи в Съвета на Европа, чиито парламенти продължават да не приемат конвенцията. От 45 страни в Съвета на Европа 17 не са я ратифицирали. От 28 страни на ЕС 11 също не са. Пълна лъжа са изцепките на Цачева и Андрей Райчевци, че като член на ЕС сме длъжни да я приемем. Пълна измислица за убеждаване на канарчета са и приказките на външния министър Екатерина Захариева (вероятно поради незнанието на езици), че можело да ратифицираме конвенцията с резерви към някои текстове. В конвенцията и в доклада към нея изрично пише, че не се допуска страните да изразяват резерви по текстовете, освен по 5 члена с “дреболии”, като например – да не изплащат на “жертвите” държавни обезщетения. При това изразените резерви важат за 5 години и се подновяват, ако страните представят предварително подробни основания пред специално създадения мониторингов орган на Съвета на Европа – GREVIO, който контролира как се изпълнява конвенцията. Току-що въпросният орган отказа да признае резервите, изразени от Полша например. А ако не подадеш доклад с основанията, резервите ти престават да важат. Справка на ДУМА в сайта на Съвета на Европа установи, че в момента GREVIO се състои от 10 жени – представителки съответно на Турция, Сърбия, Франция, Испания, Италия, Португалия, Австрия, Албания, Малта и Черна гора. Тези жени имат огромни правомощия, привилегии и право на проверки по конвенцията “на място” по всяко време.
Из нашите медии няма да намерите информация за дебатите по конвенцията в други страни. В Армения например в парламента бе казано, че целта на документа съвсем не е борбата с насилието срещу жени. В свой репортаж журналистът Гайк Нагапетян пита: Какво общо има борбата срещу домашното насилие с узаконяването на правата на хомосексуалистите като членове на семейството? Според него, радетели за подобни неща са няколко НПО,
които се финансират с грантове от САЩ
Целта им е да влязат в семейството, особено в бедни и уязвими семейства (конвенцията постановява НПО да участват в мерките срещу насилието и в съдилищата) и да получават пари и дивиденти от това. Фактически се отнемат правата на родителите да възпитават децата си “нормално” и се следват заветите на американската сенаторка от Джорджия Нанси Шейфер, която през 2009 г. открито заяви, че отнемането на деца заради “насилие” в семейството им е крупен бизнес, пише Нагапетян. Натискът от деятели на Съвета на Европа е неимоверен.
В Латвия война срещу конвенцията води правосъдният министър Дзинтарс Расначс – заради легализирането на “социалния пол” (джендър) и отнемането на правата на родителите да дадат образование на децата си според традициите на страната. Той заявява, че документът нарушава независимостта на Латвия и насажда нова идеология – “радикален феминизъм”. Римо-католическата църква в Латвия, евангелистката църква, православната църква и баптистите са се обърнали с открито писмо до парламента и обществото за заплахата от конвенцията. Тя задължава държавите да се откажат от традициите си и да внесат насила промяна в мисленето на хората, което е чиста идеология, заявява Расначс. Латвийският парламент реши да изработи мерки в някои закони срещу насилието и засега не ратифицира конвенцията.
В Украйна пък Съветът на църквите (всички църкви в страната) са се обърнали с писмо до Радата да не ратифицира конвенцията. Защото “размитите понятия и термини в нея от типа на “джендър” и “сексуална ориентация” са опасни за християнските ценности, за традиционното семейство, за самобитността и културата на православния украински народ”. Децата ще бъдат учени да се жалват срещу родителите и в крайна сметка ще бъдат отнемани от семействата си заради “насилието”, което се приравнява с възпитанието, смятат пък депутатите. “Новият поглед” за родителството е противоестествен, заяви Радата и в крайна сметка отказа да ратифицира конвенцията. Депутатите решиха вместо това да въведат реални мерки в няколко закона за защита срещу насилието над жени.
Защо се случва всичко това? Ами, то е напълно в духа на досегашните действия на Съвета на Европа за узаконяване и привилегироване на “транссексуалостта”. Помните ли телешкият възторг на нашите медии през април 2016 г., когато България бе шеф на Комитета на министрите и у нас за пръв път бе представена Стратегията на Съвета на Европа за правата на децата (2016-2021)? Дали някой от министрите тогава я е чел? В някои държави тогава нарекоха GREVIO (и в тази стратегия го има) “съвременно Гестапо”. Знаете ли какво съдържа стратегията? В нея семейството е обявено за източник на насилие срещу децата. Изисква се децата без възрастови ограничения да участват в решаването на сложни обществени въпроси. Всяко възпитание в семейството може да бъде обявено за насилие.
Лансира се “сурогатното” майчинство
И черешката на тортата: в документа пише, че правата на детето са в унисон с препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите за борба с дискриминацията заради сексуална ориентация и джендърна идентичност! Тази препоръка не е преведена на български. В нея пише в прав текст, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните често са подложени на различен вид насилие и дискриминация. Държавите, според препоръката (чл.18), трябва да отменят всяко законодателство, което ограничава допустимата възраст за еднополови сексуални актове, а еднополовите бракове да имат еднакви права с разнополовите (чл.23 и чл.24).
Болестта става норма, нормалните хора са престъпници. Ето това прави Истанбулската конвенция. И докато депутати от ГЕРБ твърдяха, че въпросът за конвенцията се отлага, за да се поуспокои обществото, МС ненадейно в петък внесе ратифицирането в НС – без текста на проекта, без самата конвенция, без доклада към нея. Депутати от мнозинството, че и от БСП заявиха, че е упражнен силен
натиск от страна на посланици
на страни от ЕС тя да бъде приета. А Цецка Цачева ден преди това направо обяви, неизвестно с какво право, че конвенцията ще бъде приета от НС, а после ще има “широки дебати за промени в някои закони”. Уви, то ще е след дъжд качулка, защото в конвенцията има маса текстове с изискване за конкретни конституционни (!) и законови промени.
Впрочем, властта е убедена, че ще натресе на България конвенцията, насочена срещу традиционните български ценности (вж. стр. 1 на вестника). Властта бърза. В банкови документи, а и при акредитацията на журналисти за европредседателството в раздела за пол вече се появи графа с “други”. Каракачанов, който е срещу ратифицирането, припомни, че в Националната програма за превенция и защита от домашно насилие се вмъква “ранна превенция на насилието, основано на пола, в т.ч. и домашното насилие чрез джендър обучения на деца в предучилищна възраст”. И че има и “Национална програма на МОН за въвеждане на джендър проблематиката в програмите и предметите за обучение”. Медии написаха пълната глупост, че Каракачанов бил извадил от текстовете “джендър образованието”, което е невъзможно. А бившият вицепрезидент Маргарита Попова предупреди, че документът ще влезе в противоречие с конституцията ни, ще повлече и съществени промени в законите, а “после ще се чудим какво сме ратифицирали”. Специалисти по конституционно право предупреждават за същото.
Така че еврорадетелите за конвенцията да не обвиняват БСП, че отказът да я ратифицира бил “срам”. Жените социалистки много отдавна работят срещу насилието над жени и срещу домашното насилие, но подкрепата за конвенцията само обезсмисля битките им. Така че и Сергей Станишев е добре да се вслуша в гласа на разума – трябва да бъдат приети предложенията на НС на БСП за реални мерки в някои срещу насилието, вместо да бъде одобрен документ, който с привнесена “джендър идеология” ще ни създаде дълбоки проблеми.
Проблемът е, че и защитниците, и противниците на конвенцията не са чели в дълбочина и в оригинал документите на Съвета на Европа. Без задълбочено вчитане се върви по повърхността и се стига до идиотски непрофесионални приказки, като например от пленума на БСП, че между първо и второ четене текстовете можело да се оправят! Ратификациите се гласуват в НС на едно четене. Не знаят какво пише в документите, не знаят с какво да се аргументират. И се получава стреляне в празното, вместо стабилно политическо поведение.
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЯНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.
„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.
Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.
И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.
Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест.
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ
СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.
В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.
Европа рискува суров отговор от Русия заради продължаващите провокации
Според политолога проф. Глен Дийзен в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г, категоричен е политологът
Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна
Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, предупреди, че Европа рискува да получи сериозен отговор от Москва заради продължаващите си провокации, който няма да й хареса.
Според експерта, по-нататъшната ескалация на войната срещу Русия ще доведе до разпадане на НАТО и ще провокира мощна реакция от Москва.
Авторитетният политолог добави, че в Европа няма лидери, които биха се адаптирали към новото международно разпределение на силите и биха сложили край на конфликта в Украйна.
Европа рискува суров отговор от Москва заради продължаващите си провокации, написа Глен Дизен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, в социалната мрежа X.
„НАТО ще продължи да се разпада, а европейците ще компенсират с по-нататъшна ескалация на войната срещу Русия“, се посочва в изданието.
Според експерта, предвидимите последици от това ще бъдат, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощна реакция от Москва.
Професорът добави, че ако Европа се управляваше от рационални хора, те щяха да се адаптират към новия международен баланс на силите, като прекратят конфликта в Украйна и сключат мир с Русия.
„В Европа обаче липсват такива лидери и дори твърденията, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като проруски“, подчерта той.
Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.
„Труд News“ публикува анализа на проф. Глен Дизен в Х без редакторска намеса:
НАТО винаги е било предопределено да бъде временен военен съюз, обединен от общ враг и заплаха по време на Студената война. След като тази заплаха изчезна с края на Студената война и последвалото разпадане на Съветския съюз, основният въпрос, зададен през 90-те години на миналия век, беше: Каква би била новата причина за съществуването на НАТО? Отговорът на този въпрос беше да се стреми към еднополярност/колективна хегемония в ерата след Студената война чрез експанзионизъм на НАТО и военен интервенционизъм.
На Русия имплицитно беше даден ултиматум: да бъде послушен цивилизационен ученик или контрацивилизационна сила. Русия можеше да приеме хегемонната роля на НАТО като „сила за добро“ или можеше да се съпротивлява и тогава НАТО щеше да се върне към предишната си роля на конфронтация с Русия.
Подкрепената от НАТО смяна на режима в Украйна – целяща да превърне страната от руски партньор в държава на фронтовата линия, обединена срещу Русия – предизвика войната през 2014 г. По този начин НАТО започна да се връща към предишната си роля на конфронтация с Русия, но това се случи, когато хегемонната ера беше приключила.
Сега, след като предишната колективна хегемония е балансирана и се е появил многополюсен свят, НАТО отново е загубило предназначението си и ще се разпадне.
Европейските лидери искат да възстановят първоначалната цел на НАТО: сдържане на Русия. Това ще се провали, защото се основава на измамния наратив, че Русия иска да възстанови Съветския съюз, вместо да балансира експанзионизма на НАТО и военния интервенционизъм.
САЩ обаче няма да се върнат към първоначалната цел на НАТО, тъй като разпределението на силите се е променило и следователно няма да играят заедно с фалшивите наративи на европейските лидери. САЩ са в относителен упадък и не могат да поддържат едновременно стратегическо господство в Европа, Близкия изток, Източна Азия и Западното полукълбо. САЩ не могат да бъдат навсякъде в един многополюсен свят и ще се насочат към Западното полукълбо и Източна Азия.
Американското присъствие в Европа консумира твърде много ресурси и тласка Русия към Китай, основния ѝ съперник. САЩ обаче с удоволствие прехвърлят конфликта с Русия на европейците. Европа остава послушна, а Русия е отслабена.
Ако Европа имаше рационални лидери, тя щеше да се приспособи към новото международно разпределение на силите, като прекрати тази война, сключи мир с Русия, установи обща паневропейска архитектура за сигурност (с 35 години закъснение), която също така да спаси Украйна, като я отстрани от фронтовата линия на преразделена Европа, и да диверсифицира икономическите си връзки, за да избегне прекомерна зависимост от която и да е чужда сила.
Европа обаче няма рационални лидери и дори твърдението, че оръжията не са пътят към мира, или аргументите в полза на дипломацията се очернят и цензурират като „проруска“ измяна.
Европейската политическа класа остава ангажирана с русофобски наративи и политики, които засилват конфронтацията и удължават конфликта.
Траекторията сега изглежда все по-ясна: НАТО ще продължи да се разпада,…и европейците ще компенсират с по-нататъшно ескалиране на войната срещу Русия.
Това ще се случи в момент, когато Русия отчаяно се стреми да възстанови възпиращата си сила, като отмъсти срещу Европа (най-предсказуемо срещу Германия), докато ангажиментът и защитата на Европа от страна на САЩ намаляват.
Предсказуемата последица е, че европейските лидери в крайна сметка ще провокират мощен отговор от Русия, който бързо ще ескалира до това, което се надяваме да бъде само ограничен ядрен удар.
Руският лидер Владимир Путин многократно е обяснявал подробно, че Москва няма намерение да атакува страни от НАТО, но западните политици редовно сплашват населението си с въображаема руска заплаха, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, коментира мнението на проф. Глен Дизен руската държавна агенция РИА Новости.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Една година след като Фридрих Мерц пое канцлерския пост в Германия, настроението в най-голямата икономика на Европа е далеч от политическия рестарт, който консервативният лидер обещаваше.
Според анализ на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, германските избиратели все по-често виждат новото управление като продължение на старите проблеми — коалиционни спорове, икономическо забавяне, натиск върху домакинствата и неспособност да бъде спряно възходящото движение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ AfD.
Проучване на института INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва тежка картина за канцлера: 71% от избирателите са недоволни от работата на Мерц, докато едва 19% я одобряват. Оценката за правителството като цяло също е слаба — само 16% от анкетираните смятат, че коалицията е била успешна през първата си година.
Според политолога Улф Боман от Лайбницовия изследователски център за наука и общество в Хановер спадът в подкрепата през първата година не е необичаен за демократични правителства. При Мерц обаче той е по-рязък, защото самият канцлер е създал високи очаквания, докато е бил в опозиция и по време на кампанията.
Обещанието за стабилност се обръща срещу Мерц
Фридрих МерцБоман припомня пред Anadolu Agency, че като лидер на опозицията между 2022 г. и май 2025 г. Фридрих Мерц постоянно е критикувал предишното управление на социалдемократите, Зелените и либералната FDP за вътрешни разногласия и постоянни напрежения. Така той е изградил очакване, че неговият кабинет ще бъде по-дисциплиниран, по-ефективен и по-малко хаотичен.
Сега, казва политологът, много германци вероятно имат обратното усещане — че и новата коалиция „спори през цялото време“ и не успява да свърши обещаното. Проблемът не е, че в коалиционно управление има разногласия — това е нормално. Проблемът за Мерц е, че той дойде на власт именно с обещанието да прави политика по различен начин.
Напрежението между консервативния блок CDU/CSU и коалиционния партньор SPD все по-често стига до публични сблъсъци. Според анализа на Айхан Шимшек за Anadolu Agency, това се случва в момент, когато Германия е изправена пред икономическо забавяне, повишени разходи за живот и трудни въпроси за финансирането на отбраната, пенсиите, здравеопазването и социалните програми.
Коалиционни спорове и икономически натиск
От встъпването си в длъжност през май 2025 г. кабинетът на Мерц е въвлечен в серия от конфликти около бюджетните приоритети и обещаните реформи. Споровете обхващат военната служба, пенсионната политика, данъчните въпроси, здравната реформа и възможни съкращения на социални разходи.
Проучването на INSA, цитирано от Anadolu Agency, показва, че 58% от германците не вярват коалицията между консерваторите и социалдемократите да издържи до края на законодателния мандат през 2029 г. Само 24% очакват тя да оцелее дотогава.
Въпреки това Улф Боман не смята, че правителството е пред непосредствен разпад. Според него нито CDU/CSU, нито SPD имат интерес от предсрочни избори, защото нито една от двете формации не може убедително да очаква значително по-добър резултат. Политическата аритметика, казва той, прави сценария за бърз разпад на коалицията малко вероятен.
AfD печели от недоволството на германците
Зад тази сметка стои още по-голям страх за традиционните германски партии — възходът на „Алтернатива за Германия“. В актуалното проучване на INSA AfD е на първо място с 27,5%, въпреки лек спад. Блокът на Мерц CDU/CSU остава втори с 24%. Социалдемократите са далеч назад с 13,5%, Зелените имат 13%, а Лявата партия достига 10,5%. По-малките партии, включително FDP и BSW, остават под 5-процентната бариера за влизане в парламента.
Според Боман подкрепата за AfD не се дължи само на един въпрос, например миграцията. Тя е резултат от по-широко чувство на песимизъм, натрупано недоволство и усещане, че Германия не върви към по-добро бъдеще. Политологът казва пред Anadolu Agency, че партията печели именно от цялостната картина — социални страхове, икономическа несигурност, геополитическо напрежение и тревога от евентуални съкращения в социалната система.
Това е ключовият проблем за Мерц. Дори когато правителството се опитва да реагира на темите, използвани от AfD, то не успява да си върне избирателите. Напротив — дясната партия продължава да изглежда като „оригинала“ за онези, които вече са склонни да гласуват за нея.
Миграцията, Тръмп и новите рискове пред Берлин
Миграцията от години е основна тема за AfD. Партията представя търсещите убежище и имигрантите като заплаха и обвинява традиционните партии, че са изгубили контрол над границите. Темата се изостря допълнително след последователните бежански вълни от Сирия, Близкия изток и части от Африка, които натовариха част от германските общини и задълбочиха политическата поляризация.
След като пое властта, Мерц бързо затегна миграционната политика. Според данните, цитирани от Anadolu Agency, правителството въведе всеобхватни проверки по вътрешните граници на ЕС и мерки за ускоряване на депортациите, особено за отхвърлени кандидати за убежище и чужди граждани, осъдени за насилствени престъпления.
Официалните данни показват спад на нерегулярната миграция през последните месеци. Новите молби за убежище са намалели с почти 40% през първото тримесечие на 2026 г., а от встъпването на кабинета в длъжност Германия е върнала около 33 000 нерегулярни мигранти при гранични проверки.
Но тази по-твърда линия не носи политически дивиденти на Мерц. AfD продължава да води в сондажите. Боман предупреждава, че когато консервативни партии се опитват да се придвижат надясно, за да отнемат електорат от крайната десница, стратегията обикновено се проваля. Причината е, че така те поддържат темата жива, но не могат да изглеждат по-убедителни от партията, която я използва най-агресивно.
Докато миграцията остава важна тема, вниманието на германските избиратели все повече се измества и към международните кризи. Според анализа на Anadolu Agency, напрежението с американския президент Доналд Тръмп и войната в Иран засилват икономическите тревоги в Германия. Покачващите се енергийни цени, натискът върху домакинските бюджети и проблемите във веригите за доставки удрят особено силно най-голямата експортна икономика в Европа, която зависи от внос на енергия и суровини.
Мерц първоначално е подкрепил американските и израелските удари по ядрени и военни обекти в Иран, но с проточването на конфликта започва да се дистанцира от Тръмп и да изостря критиките си. Според Боман тази по-самостоятелна позиция може временно да донесе подкрепа на канцлера, защото много германци са критични към политиката на Тръмп и към войната в Иран.
Политологът смята, че когато Мерц заявява по-уверено, че „това не е нашата война“, той може да спечели уважение сред част от германските избиратели. Но Боман предупреждава и за риск: Тръмп може да реагира спонтанно и дори отмъстително, включително с икономически санкции или по-високи мита срещу Германия.
Това би било особено опасно за германската автомобилна индустрия, която вече се намира под сериозен натиск. Затова външнополитическото дистанциране от Вашингтон може да даде краткосрочен политически ефект на Мерц, но и да отвори нов фронт срещу германската икономика.
Както обобщава Айхан Шимшек в анализа си за Anadolu Agency, недоволството от Мерц вече не е само личен проблем на канцлера. То отразява по-дълбока несигурност в германското общество — страх от икономически спад, съмнение в стабилността на управлението и усещане, че традиционните партии губят контрол върху политическия дневен ред.
Засега коалицията вероятно ще оцелее, защото алтернативата — предсрочни избори при водеща AfD — изглежда твърде рискована за всички партии от политическия център. Но това не решава основния проблем на Мерц: ако първата година трябваше да покаже, че Германия е получила по-стабилно управление, социологията засега показва точно обратното.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Азиатски държави рязко увеличават вноса на руски суров петрол с отстъпка на фона на сериозни сътресения в световните енергийни доставки, пише Фелисити Брадсток в анализ за Oil Price. Според изданието временната отмяна на част от санкционните ограничения от страна на САЩ позволява повече руски петрол да се върне на глобалните пазари — ход, който може да понижи цените, но едновременно с това води до увеличение на приходите на Москва от енергиен износ.
След началото на войната в Украйна през 2022 г. редица западни държави наложиха строги санкции върху търговията с Русия. Европа и Съединените щати започнаха постепенно да намаляват зависимостта си от руски газ и други енергийни продукти, като паралелно с това оказваха натиск и върху други страни да направят същото. Фелисити Брадсток отбелязва в Oil Price, че тази стратегия обаче не е довела до пълно изолиране на руския енергиен износ. Напротив — страни като Индия и Китай са използвали санкционната среда като възможност да купуват руски суров петрол и газ с отстъпка, за да намалят разходите си и да укрепят енергийната си сигурност.
Според данните, цитирани от Oil Price, вносът на руски петрол в Китай и Индия се е увеличил значително след 2022 г. През 2024 г. Китай е закупил рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е съставлявало близо 20% от енергийния му внос. Индия, от своя страна, е похарчила приблизително 140 млрд. долара за руски енергийни доставки. През последната година двете азиатски държави са задълбочили връзките си с Москва и на фона на високите мита върху вноса, наложени от Съединените щати.
Санкциите срещу Русия и новият енергиен натиск
Макар част от държавите да са намалили зависимостта си от руски енергийни суровини след началото на войната в Украйна, глобалната енергийна криза отново изтласква руския петрол на преден план. Oil Price описва ситуацията като последица от „най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята“, при което дори САЩ — основен защитник на твърдата санкционна линия срещу руската енергетика — изглежда са променили подхода си през последните седмици. На 16 април Министерството на финансите на САЩ е удължило изключение от санкциите, позволяващо продажбата на част от руския суров петрол. По информация на Oil Price това изключение трябва да остане в сила до 16 май и идва след предишна санкционна дерогация, която е изтекла на 11 април.
Oil Price цитира говорителка на американското Министерство на финансите, според която, докато преговорите се ускоряват, ведомството иска да гарантира, че „целият петрол е достъпен за онези, които се нуждаят от него“. Очакването е мярката да намали цената на петрола, тъй като на държавите се разрешава законно да купуват стотици милиони барели руски суров петрол.
Ормузкият проток и връщането към руския петрол
Несигурността около Ормузкия проток остава ключов фактор за поведението на азиатските купувачи.
На този фон продажбите на руски суров петрол за Индия се очаква да останат близо до рекордни нива през април и май. Данните, цитирани в анализа, показват рязък скок. През март Индия е внесла около 2,25 млн. барела руски суров петрол дневно — почти двойно повече спрямо обемите през февруари. Очаквало се е пристигащият руски петрол в индийските пристанища да достигне 2,1 млн. барела дневно за седмицата от 20 до 27 април, спрямо 1,67 млн. барела дневно през предходната седмица.
Руските петролни приходи растат въпреки ограниченията
Пазарният ефект вече се вижда и в данните, цитирани от Reuters. Според агенцията, която се позовава на Международната енергийна агенция, приходите на Русия от износ на суров петрол и петролни продукти почти са се удвоили през март — до 19 млрд. долара, спрямо 9,75 млрд. долара през февруари. Reuters посочва още, че руският износ на суров петрол е нараснал с 270 000 барела дневно спрямо февруари, до 4,6 млн. барела дневно, основно заради по-високи морски доставки.
Това подсилва основната теза на Oil Price: кризата, която кара държавите да търсят повече достъпен петрол, едновременно отваря финансов прозорец за Москва. Международната енергийна агенция, цитирана от Reuters, отбелязва и че руското производство на суров петрол е нараснало през март до 8,96 млн. барела дневно спрямо 8,67 млн. барела дневно през февруари, макар агенцията да предупреждава, че Русия може да изпита затруднения да увеличава производството си заради щети по пристанища и енергийна инфраструктура.
Китай, Индия и Индонезия търсят алтернативни доставки
Oil Price посочва, че продължаващото нарушение на търговията през Ормузкия проток е довело до конкуренция между Индия и Китай за глобални петролни доставки — главно от Русия, но също и от Саудитска Арабия. Старшият анализатор в Kpler Мую Сю казва пред CNBC, цитиран от Oil Price, че конкуренцията между Индия и Китай за руски суров петрол е била „интензивна“ и ще продължи да бъде такава за товарите с доставка през юни.
По думите на Сю фактическото затваряне на Ормузкия проток кара азиатските страни да търсят евтин суров петрол, който е лесно достъпен, а руският петрол попада именно в тази категория.
Владимир Путин и Си ДзипинПреди войната в Иран Китай е внасял големи количества ирански суров петрол. Според Oil Price конфликтът обаче е причинил сериозни смущения в енергийната търговия, както и разрушения по енергийна инфраструктура в Близкия изток. Това е накарало Пекин да разчита в по-голяма степен на Русия за своите петролни доставки.
Китай и Индия не са единствените страни, които се обръщат към руската енергия. През април Индонезия е обявила планове да закупи до 150 млн. барела петрол от Русия. Обикновено между 20 и 25% от петролния внос на Индонезия идва от Близкия изток и преминава през Ормузкия проток, което прави страната уязвима при продължителна криза в региона.
Тази част от картината беше потвърдена и от Reuters, която съобщи, че Индонезия ще внесе 150 млн. барела руски суров петрол през тази година. Заместник-министърът на енергетиката Юлиот Танджунг заявява пред агенцията, че обемът трябва да покрие нуждите на страната до края на годината, като правителството още уточнява механизма на вноса. Reuters отбелязва, че Индонезия търси руски суров петрол и втечнен петролен газ на фона на енергийния недостиг, предизвикан от войната в Близкия изток.
Индонезийската държавна агенция ANTARA също съобщава, че страната е осигурила 150 млн. барела руски петрол на специална цена след посещението на президента Прабово Субианто в Русия. Според президентския специален пратеник по въпросите на енергетиката и околната среда Хашим Джойохадикусумо Русия първоначално се е съгласила да достави 100 млн. барела, а при нужда обемът може да бъде увеличен с още 50 млн. барела.
Това показва, че ефектът от кризата не се ограничава само до големите азиатски икономики. При несигурност в Близкия изток държавите, зависими от петролни маршрути през Ормузкия проток, търсят алтернативи, които могат да бъдат доставени бързо, в големи количества и на сравнително по-ниска цена.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
