Чл.4 п.53. Черно на бяло пише, че според документа, “като “жертви” на насилие се третират и гейове, лесбийки, бисексуални. “Това означава, че настоящият пол, с който се идентифицират тези хора, не е идентичен на пола, с който са се родили. Това изключва (от поддръжката) някои категории хора като трансполовите или транссексуалните, травеститите и други групи, които не съответстват на онова, което обществото приема като принадлежащо към категориите “мъж” и “жена”. Впрочем, мигрантките и бежанките може също да бъдат изключени от поддръжка заради второразряден статут. Важно е да се подчертае, че има тенденция жените да са подложени на многобройни форми на дискриминация, какъвто е случаят със забрадените жени или/и жените, принадлежащи към етнически малцинства, циганките или жените, страдащи от СПИН. Това не е по-различно от случаите, когато те стават жертви на насилие, основано на пола”.
(Преводът е от френски).
Ако не друго, то този дословен текст прави смешни всички, които твърдят, че конвенцията не включва защита на гейове, лесбийки, еднополови бракове и пр.

“Пол” означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете”. Ето това определение е в основата на бурни реакции срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – т.нар. Истанбулска конвенция. До такава степен, че приемането на документа в МС на 3 януари т.г. разцепи правителството – осем от 21 министри гласуваха против. Екатерина Захариева обаче в бръснещ полет ги обвини, че са зле осведомени или объркани в превода. Но никакви грешки в превода няма – същият текст дословно е изписан и в английския, и във френския текст на конвенцията (както и българският превод, те са свободно достъпни на сайта на Съвета на Европа).
Вече две седмици ни заливат какви ли не абсурди, чиито автори очевидно не са си дали труда да прочетат нито документа, нито обяснителния доклад към него, уточняващ подробно всички членове и параграфи. Този доклад не е преведен на български, но може да се види на английски, на френски, немски и други езици, доколкото в Съвета на Европа членуват и много страни, които са извън ЕС. Наши политици обаче обилно приказват глупости и за двата документа, без да са ги отваряли.
Да, привидно конвенцията е посветена на мерките срещу всякакво насилие над жени – физическо, икономическо, психическо, сексуално. Проблемът е, че цитираното определение за “пол” не следва биологичната характеристика на мъжките и женските човешки индивиди, а

е въведено за целите на конвенцията

– и това е подчертано изрично в текста. Но нека не ни правят на балъци, че дадените от Съвета на Европа формулировки се отнасяли примерно за промяна в традиционната “социална роля” на бащи, които искали да им се признае правото да отглеждат децата си вместо майките. Да, и за това се отнасят. Да, в конвенцията не съществуват пряко думите “трети пол” или “еднополови бракове”. Но текстовете са формулирани така, че пряко се отнасят и за отклоненията от рода на хомосексуализъм, лесбийство, еднополови бракове, транссексуализъм (на модерен американски – “трансджендър”). Впрочем, още през ноември 2017 г. в писмен отговор на депутатски въпрос правосъдният министър Цецка Цачева призна, че в конвенцията “понятието пол има по-широк смисъл” и “действия според съществуващите стереотипи и обществено приетите роли на половете трябва да се третират като насилие”. Именно Цачева обясни за думите “социален пол” – те щели да се появят с промяна в законите за защита от дискриминация и за защита от домашно насилие, като от “фактическо съпружеско съжителство се премахне “съпружеско”. И така защита ще получат не само традиционните семейства, но и “лица, които съжителстват с партньори от същия пол”, каза самата Цачева. Е, защо се пънете да ни убеждавате, че документът нямал нищо общо с “тия работи”?!
Оттук нататък да четем заедно. Според конвенцията, в “домашно насилие” влизат “всички актове на насилие между бивши или настоящи съпрузи ИЛИ ПАРТНЬОРИ” (чл.3б). Защитата от насилие трябва да е осигурена “без всякаква дискриминация по пол; СОЦИАЛЕН ПОЛ (добър български превод на “джендър”); раса…; сексуална ориентация; идентичност, основана на пола” (чл.4, п.3). “Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културните модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете” (чл.12, п.1). В същия член, в п.5 четем: “Позоваванията на култура, обичаи, религия, традиция или т.нар. чест няма да бъдат приемани като основания за актовете на насилие, обхванати от настоящата конвенция”. Де факто се обявяват за престъпление всяка съпротива срещу извращенията и дори моралното им неприемане. Със съответните тежки санкции за това. Чл.14 пък постановява страните да предприемат стъпки за включване на учебен материал за учащите се (от началното до висшето училище) по въпросите “равнопоставеност на половете,

“нестандартните роли на пола”

и т.н. Предвидено е, ако в родната страна на човека не му признават въпросните нестандартни роли и той пристигне у нас, да получи статут на бежанец! Дотук е достатъчно дори за човек с две мозъчни гънки да разбере за какво става дума.
Защо е било нужно да се намъкват в документа неща, които нямат нищо общо нито със защитата на жените от насилие, нито с домашното насилие? Тъкмо този въпрос си задават депутати в страни, членуващи в Съвета на Европа, чиито парламенти продължават да не приемат конвенцията. От 45 страни в Съвета на Европа 17 не са я ратифицирали. От 28 страни на ЕС 11 също не са. Пълна лъжа са изцепките на Цачева и Андрей Райчевци, че като член на ЕС сме длъжни да я приемем. Пълна измислица за убеждаване на канарчета са и приказките на външния министър Екатерина Захариева (вероятно поради незнанието на езици), че можело да ратифицираме конвенцията с резерви към някои текстове. В конвенцията и в доклада към нея изрично пише, че не се допуска страните да изразяват резерви по текстовете, освен по 5 члена с “дреболии”, като например – да не изплащат на “жертвите” държавни обезщетения. При това изразените резерви важат за 5 години и се подновяват, ако страните представят предварително подробни основания пред специално създадения мониторингов орган на Съвета на Европа – GREVIO, който контролира как се изпълнява конвенцията. Току-що въпросният орган отказа да признае резервите, изразени от Полша например. А ако не подадеш доклад с основанията, резервите ти престават да важат. Справка на ДУМА в сайта на Съвета на Европа установи, че в момента GREVIO се състои от 10 жени – представителки съответно на Турция, Сърбия, Франция, Испания, Италия, Португалия, Австрия, Албания, Малта и Черна гора. Тези жени имат огромни правомощия, привилегии и право на проверки по конвенцията “на място” по всяко време.
Из нашите медии няма да намерите информация за дебатите по конвенцията в други страни. В Армения например в парламента бе казано, че целта на документа съвсем не е борбата с насилието срещу жени. В свой репортаж журналистът Гайк Нагапетян пита: Какво общо има борбата срещу домашното насилие с узаконяването на правата на хомосексуалистите като членове на семейството? Според него, радетели за подобни неща са няколко НПО,

които се финансират с грантове от САЩ

Целта им е да влязат в семейството, особено в бедни и уязвими семейства (конвенцията постановява НПО да участват в мерките срещу насилието и в съдилищата) и да получават пари и дивиденти от това. Фактически се отнемат правата на родителите да възпитават децата си “нормално” и се следват заветите на американската сенаторка от Джорджия Нанси Шейфер, която през 2009 г. открито заяви, че отнемането на деца заради “насилие” в семейството им е крупен бизнес, пише Нагапетян. Натискът от деятели на Съвета на Европа е неимоверен.
В Латвия война срещу конвенцията води правосъдният министър Дзинтарс Расначс – заради легализирането на “социалния пол” (джендър) и отнемането на правата на родителите да дадат образование на децата си според традициите на страната. Той заявява, че документът нарушава независимостта на Латвия и насажда нова идеология – “радикален феминизъм”. Римо-католическата църква в Латвия, евангелистката църква, православната църква и баптистите са се обърнали с открито писмо до парламента и обществото за заплахата от конвенцията. Тя задължава държавите да се откажат от традициите си и да внесат насила промяна в мисленето на хората, което е чиста идеология, заявява Расначс. Латвийският парламент реши да изработи мерки в някои закони срещу насилието и засега не ратифицира конвенцията.
В Украйна пък Съветът на църквите (всички църкви в страната) са се обърнали с писмо до Радата да не ратифицира конвенцията. Защото “размитите понятия и термини в нея от типа на “джендър” и “сексуална ориентация” са опасни за християнските ценности, за традиционното семейство, за самобитността и културата на православния украински народ”. Децата ще бъдат учени да се жалват срещу родителите и в крайна сметка ще бъдат отнемани от семействата си заради “насилието”, което се приравнява с възпитанието, смятат пък депутатите. “Новият поглед” за родителството е противоестествен, заяви Радата и в крайна сметка отказа да ратифицира конвенцията. Депутатите решиха вместо това да въведат реални мерки в няколко закона за защита срещу насилието над жени.
Защо се случва всичко това? Ами, то е напълно в духа на досегашните действия на Съвета на Европа за узаконяване и привилегироване на “транссексуалостта”. Помните ли телешкият възторг на нашите медии през април 2016 г., когато България бе шеф на Комитета на министрите и у нас за пръв път бе представена Стратегията на Съвета на Европа за правата на децата (2016-2021)? Дали някой от министрите тогава я е чел? В някои държави тогава нарекоха GREVIO (и в тази стратегия го има) “съвременно Гестапо”. Знаете ли какво съдържа стратегията? В нея семейството е обявено за източник на насилие срещу децата. Изисква се децата без възрастови ограничения да участват в решаването на сложни обществени въпроси. Всяко възпитание в семейството може да бъде обявено за насилие.

Лансира се “сурогатното” майчинство

И черешката на тортата: в документа пише, че правата на детето са в унисон с препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите за борба с дискриминацията заради сексуална ориентация и джендърна идентичност! Тази препоръка не е преведена на български. В нея пише в прав текст, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните често са подложени на различен вид насилие и дискриминация. Държавите, според препоръката (чл.18), трябва да отменят всяко законодателство, което ограничава допустимата възраст за еднополови сексуални актове, а еднополовите бракове да имат еднакви права с разнополовите (чл.23 и чл.24).
Болестта става норма, нормалните хора са престъпници. Ето това прави Истанбулската конвенция. И докато депутати от ГЕРБ твърдяха, че въпросът за конвенцията се отлага, за да се поуспокои обществото, МС ненадейно в петък внесе ратифицирането в НС – без текста на проекта, без самата конвенция, без доклада към нея. Депутати от мнозинството, че и от БСП заявиха, че е упражнен силен

натиск от страна на посланици

на страни от ЕС тя да бъде приета. А Цецка Цачева ден преди това направо обяви, неизвестно с какво право, че конвенцията ще бъде приета от НС, а после ще има “широки дебати за промени в някои закони”. Уви, то ще е след дъжд качулка, защото в конвенцията има маса текстове с изискване за конкретни конституционни (!) и законови промени.
Впрочем, властта е убедена, че ще натресе на България конвенцията, насочена срещу традиционните български ценности (вж. стр. 1 на вестника). Властта бърза. В банкови документи, а и при акредитацията на журналисти за европредседателството в раздела за пол вече се появи графа с “други”. Каракачанов, който е срещу ратифицирането, припомни, че в Националната програма за превенция и защита от домашно насилие се вмъква “ранна превенция на насилието, основано на пола, в т.ч. и домашното насилие чрез джендър обучения на деца в предучилищна възраст”. И че има и “Национална програма на МОН за въвеждане на джендър проблематиката в програмите и предметите за обучение”. Медии написаха пълната глупост, че Каракачанов бил извадил от текстовете “джендър образованието”, което е невъзможно. А бившият вицепрезидент Маргарита Попова предупреди, че документът ще влезе в противоречие с конституцията ни, ще повлече и съществени промени в законите, а “после ще се чудим какво сме ратифицирали”. Специалисти по конституционно право предупреждават за същото.
Така че еврорадетелите за конвенцията да не обвиняват БСП, че отказът да я ратифицира бил “срам”. Жените социалистки много отдавна работят срещу насилието над жени и срещу домашното насилие, но подкрепата за конвенцията само обезсмисля битките им. Така че и Сергей Станишев е добре да се вслуша в гласа на разума – трябва да бъдат приети предложенията на НС на БСП за реални мерки в някои срещу насилието, вместо да бъде одобрен документ, който с привнесена “джендър идеология” ще ни създаде дълбоки проблеми.
Проблемът е, че и защитниците, и противниците на конвенцията не са чели в дълбочина и в оригинал документите на Съвета на Европа. Без задълбочено вчитане се върви по повърхността и се стига до идиотски непрофесионални приказки, като например от пленума на БСП, че между първо и второ четене текстовете можело да се оправят! Ратификациите се гласуват в НС на едно четене. Не знаят какво пише в документите, не знаят с какво да се аргументират. И се получава стреляне в празното, вместо стабилно политическо поведение.