ПОЛИТИКА
Каква поредна политическа драма, уважаеми зрители!
В калабалъка от прякори, схеми, планове, сглобки и прочее човек вече се обърква кой с кого е, кога е с друг, защо въобще липсват последователните позии
По-рано днес, след като за седми пореден път депутатите не успяха да изберат председател на парламента, „Продължаваме промяната“ поиска оставките на Даниел Лорер и Явор Божанков, като Лорер ще бъде изключен и от всички органи.
Драмата дойде от там, че за разлика от предишните гласувания (първият път 35 от ПП-ДБ подкрепиха Кирилов, един беше „против“ и един „въздържал се“, а на второто двама бяха „против“ и един „въздържал се“), този път не достигнаха само два гласа за избора – именно тези на Божанков и Лорер. „За“ Рая Назарян от ГЕРБ гласуваха 69 депутати, „против“ – 159, „въздържал се“ – 10, „за“ Силви Кирилов гласуваха 118, „против“ – 103, „въздържал се“ – 17, като при прегласуването за издигнатия от ИТН Кирилов 117 бяха „за“, 104 – „против“, 17 – „въздържал се“.
Надежда Йорданова от ДБ също гласува против, но бързо, бързо се оправда, че се е объркала. По този начин Лорер и Божанков отказаха да гласуват с „Възраждане“ и ИТН, като те изпълниха думите си, че няма да подкрепят Кирилов, макар по-рано Станислав Балабанов от партията на Слави Трифонов ги призова да променят решението си, защото „цяла България тях гледа“.
Кирил Петков се заоправдава, че с тяхното гласуване страната щяла да промени посоката си, а Николай Денков побърза да обясни, че са изключени, защото с гласуването им е било в полза на Делян Пеевски, „който се добра до парламента с купуване на гласове и подправяне на протоколи“.
Но ситуацията се заплита още повече, защото „Демократична България” няма да подкрепи изключването им, като това написаха от партията в пост във Facebook. ДБ имат и мнозинство в парламентарната група на ПП/ДБ, което означава, че е малко вероятно двамата депутати да бъдат отстранени. Как обаче биха продължили пътя си с Кирил Петков/Асен Василев и останалите от групата им, които решиха, че подобно поведение е недопустимо, е интересен въпрос.
Възниква и съвсем резонната вероятност „Възраждане“ да стане втора и бъдещият втори проучвателен мандат да отиде при тях, което ще породи нови драми – както сред ПП/ДБ, така и въобще.
“Путинистите”, Добрите сили и Мафията
В калабалъка от прякори, схеми, планове, сглобки и прочее, човек вече се обърква кой с кого е, кога е с друг, защо въобще липсват последователните позиции.
Божанков например бил много принципен – казал, че няма никога да подкрепи в нищо „копейките“ и ето, днес го бил доказал за пореден път, убеждават ни някои. Това хубаво, обаче преди да се приземи в ПП, той беше в БСП, преди това в ДСБ, а още по-рано, се беше явил на кастинг при Слави Трифонов, когато той набираше желаещи за политическия си проект.
Когато беше в БСП, имаше изказвания „против“ предоставянето на военна помощ за Украйна, след това стана пръв активист „за“ изпращането. И всичко това в неособено дълъг период от няколко години. Толкова пък често човек да си сменя принципите и възгледите… Вероятно е възможно, само ако не говорим за принципи, а за добре преценени действия за собствена угода и наместване спрямо силните на деня. Всъщност за него също има доста подходящ прякор – политически номад, с който вече е известен, измествайки Настимир Ананиев от челната позиция.
Но да се върнем на „мафията“. Кирил Петков сега се е заинатил да доказва, че няма да отстъпи и крачка от позицията на ПП, касаеща ГЕРБ, ДПС „Ново начало“, в частност – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Те са мафията, те са голямата заплаха. Проблемът е, че миналата година бяха в сглобка именно с тях. Или пък допреди месеци въпросните не са били това заразно зло, срещу което сега трябва всички да се обединят. Да не говорим, че допреди ден съпредседателят на ПП буквално написа: „Да съм рамо до рамо със свободни хора е привилегия“, а на следващия вече изхвърляше депутати, които не са гласували както повелява партийната повеля.
Днес са дошли дни, в които „лошите“ трябва да бъдат максимално изолирани, поради което „копейките“ не са такава голяма заплаха – нито за страната, нито за евроатлантическото ни светло бъдеще, за нищо. ДБ пък настояваха и за „санитарен кордон“ около „Възраждане. Уж…
Въобще, тези сантирани мерки са доста нелепи, при положение, че именно ПП/ДБ направиха конституционни промени с Пеевски, както и именно под ръка така объркаха нещата, че сега този наскоро сравнително формална процедура с избора на председател, освен да носи след себе си вероятни по-сериозни последствия, да стана толкова сложна и предизвикваща още по-голямо напрежение сред партиите.
Избирателите на ПП/ДБ също вече са в ступор, а вероятно следващо общо тяхно явяване би било както тежка шизофрения, така и тотален крах за коалицията. Първо, защото вече не е ясно кои са добрите в „Добрите сили“ – тези, които предпочитат да са категорично срещу Пеевски и Борисов или тези, които са категорично срещу „Възраждане“. Второ, защото между самите партньори вече съвсем видимо има тежки неразбирателства.
Идеята на Бойко Борисов да е премиер беше ясно, че няма да се приеме, поради което беше както безсмислена, както целеше просто да демонстрира на пръв поглед сговорчивостта на ГЕРБ – ето, от нас премиера, от вас –председателя на НС, която видите ли, не се е получила заради независещи от партията обстоятелства.
Но все пак – накъде?
И всъщност резултатът от цялата тази главозамайваща въртележка, от която не можем да слезем вече дълго време, е че за пореден път надделява не мисълта най-накрая да се създаде работещ парламент, който да може да изпълнява функциите си – да приема закони и да контролира изпълнителната власт, а чисто моментните противопоставяния и интереси. Моментните, защото пак да подчертаем, че тези конфликти са към този момент, допреди няколко месеца „интересът клатеше феса“ и тогава се преглъщаха доста по-тежки хапки от избора на Рая Назарян или Силви Кирилов за председател на Народното събрание.
Непрекъснатите обвинения, че онзи е марионетка на Пеевски, този е путинист, третият е конформист, четвъртият – обслужващ интересите на Румен Радев и т.н., и т.н., няма как да доведат до възможност за адекватен парламент, респективно – правителство. И това отлично го знаят нашите избраници.
Потресаващо е и че въпреки наистина сериозното положение, в което е изпаднала държавата, депутатите ни намират време да си премерят физическите сили – и то редовно. Този път имаше спречкване между Манол Пейков (отново) и депутат от „Възраждане“ (също отново). Единият блъскал другия, онзи му говорил на въпреки. Инфантилизъм, граничещ с тежка диагноза, на фона на всички случващо се. И неслучващо се…
Ясно е, че пак ще пръснем едни милиони за нови избори, но и там е ясно, че кардинално нищо няма се реши. Нещо повече – след всеки следващ вот се появява по някоя нова партия в парламента, която вместо да направи ситуацията по-лесна, заплита още повече възела. А сега на старта отново са застанали няколко формации – кои съвсем нови, кои неуспели да влязат минали пъти.
Чуват се и все повече гласове „за“ президентска република, което тотално вече ще доразбърка манджата. Парламентаризмът е в криза, като виновниците са именно тези, които трябва да се грижат – образно казано, за ползотворната работа на Народното събрание.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
