LIFE
КАК МИЛИОНЕРИТЕ СИ ТЪРСЯТ СЪПРУГИ У НАС
Преди месеци си отиде след тежък инсулт Христо Сираков, издателя на сп. Плейбой за България, организирал редица конкурси и формати за женска красото и дори участвал в “Милионер си търси съпруга”. Провокиран от събитието, преди цели 9 години бях надраскал тези редове…
Едни от най-красивите пейзажи и фотоси са тези, изобразяващи красотата на залеза. Както в природата и в човешкия живот има залез. Той също може да има красив и достоен завършек. Красноречив и безсмъртен пример за това е филмът „Гепардът“, излязъл по екраните през 1963 година, режисиран от Лукино Висконти, с участието на Бърт Ланкастър, Ален Делон и Клаудия Кардинале. Наред с борбата за независимост на Италия през ХІХ век, се третира и темата за любовта. Житейския залез на богат и могъщ аристократ и светския дебют на млада и красива жена, разпъната между любовта си към беден, но млад и красив мъж и аспирациите на богатия, който я принуждава да му стане любовница. Всъщност апотеоз на непресъхващото мъжко желание и ограниченото можене, но компенсирано с пари и власт. Вечна тема, тъй като много мъже и жени си купуват любов и винаги е имало пазар за подобна търговия. Докато в книгата и филма темата е разработена блестящо и вълнуващо, епигоните на подобен сценарий по ТВ са се издънили тотално.
Отвратен съм от просташките и често карикатурни образи на мъже, от тяхната наглост и пошлост, от инквизицията на жълтите медии, приковали лъстиви очи в дължината на женските бедра и в големината на гърдите им, отвратен съм от тази закостеняла нагласа, обременена от нечистоплътни фантазии, често скривани зад престижен пост, или бляскава обществена позиция на хора, които не се колебаят да изповядват и да изтъкват неравенството между половете, докрай убедени в своята мъжественост и в своето право да насаждат комплекс на малоценност у жените.
Естествено е по нашите ширини, подобна тема да се комерсиализира и опошли тотално. Привържениците на чужди телевизионни формати са направили възможно най-неподходящия избор за герой на предаването си „Милионер си търси съпруга”. Така наречения, незнайно от кого „Ицо – стоте манекенки”. Този претенциозен прякор веднага буди представата за млад и неотразим мачо, пред който Бандерас, Клуни и дори нашенския Стефчо Данаилов биха подвили опашка. А на екрана се подвизава очилат чичко, с оскъден речник, надхвърлил петдесетте и вероятно с еднократен седмичен, сексуален цикъл, изтощен от употреба на секс стимуланти. Може би прослойката от милионери в страната е твърде тънка и няма подходящ герой за тази роля? Ами по-добре да беше Митьо Пищова. Поне щеше да ни разсмива с лакърдиите си, че спи с няколко мадами наведнъж, които вероятно цяла вечер търсят и не могат да открият под големия камък, /разбери тумбака му/ прехваления змей.
Като всичко у нас и въпросния “милионер” е менте и скрито разчита на приходите от предаването и като екстра да се поотърка във фалшиви, като него силиконови красавици. Всъщност у нас всичко е наобратно. Най-реално би било да се организира шоу „ Златотърсачки търсят милионер”. Тогава всички кандидатки, ще са повече от убедителни. Опошляването и оскотяването е пълно, но на кого му пука. Наскоро бе публикувано становище на Световната здравна организация, че любовта била заболяване!? Дори бяха изредени, познатите на всички ни симптоми. Защо пък да се идеализира нормалната физиологична нужда от секс? Според обекта ще се определя и тарифата за сделката.
Сега мъглата е пълна. Не знаеш реален или фалшив милионер стои насреща ти. Дали дамата е с естествени, или присадени прелести? Че дори, дали се касае за дама, или съвършен транссексуал? Спомням си клип за конкурс Мис Бразилия, когато конкурентка в яростен пристъп да оскуби претендентката и смъкна перуката и отдоло лъсна бръсната тиква на травестит. Пластичните хирурзи вече се вживяват в Господ и вършат подобни магии.
А реалните милионери и милионерки нямат проблеми в избора си за съпрузи. Дори повърхностен преглед на светската хроника го показва. В своя реклама на парфюм Слави Трифонов казваше – „Подушвам, че сме от една порода”. Когато от аромата на пари установят, че са един за друг, сделката е сключена. Нали пари, при пари отиват! Така, че драги кандидатки, не се натискайте. Ставате само за краткотрайна консумация.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.
Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване
Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.
По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.
Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.
Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.
В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.
В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.
Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.
По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.
И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.
Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.
Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
