Костовистката десница винаги е комуникирала с електората в едно трасе – антикомунизъм. Това е толкова изчерпано послание, че двата процента, които имат тези формации, изглеждат преувеличени. Комунизмът наистина си отиде, но днешните нахъсани „антикомунисти“ използват за работа с електората именно културата на страха, типична за тоталитарното общество. Парадокс, нали?!
Проблем номер 1 на тези политически актьори е липсата на фантазия как да се измъкнат от рамката на антикомунизма и да я разширят до съвременните казуси на света. Това стесняване на нишата единствено до историческа омраза, до риторика, свързана с непрекъснато вменяване на вина на цели поколения българи, на майките, бащите, бабите и дядовците ни, злобното поведение в социалните мрежи и публичните обиди срещу всички, които не изповядват култа към Костов, нелепото високомерие, просташката демонстрация на псевдоелитарност, всичко това изхвърля костовистката десница далеч от политическата реалност. Тези могат да попаднат във властта, единствено когато отвън принудят Бойко да ги прибере, както се случи последния път.
Смях буди и самоотвержената убеденост на „оргиналните“ десни, че най-важната задача на американския Конгрес е да се грижи за бляскавото благополучие на нашата страна. САЩ са силна, велика държава. Но те са такава държава, именно защото се занимават със своя интерес, а не със световния глад. Идеологията е просто фасада, зад която се води старата позната многовековна война за ресурси.
Може да се каже, че патриотичните формации се появиха като антидот на ексцесията на неолиберализма и транснационалния корпоративизъм, които направиха националните граници пропускливи за наднационалния капитал. Затова днес сме свидетели на един процес на ново политическо разслоение – политически постмодерен консерватизъм от нов патриотичен тип срещу ретрограден неолиберализъм, който фанатично се опитва да наложи някакъв буламач от полова разпуснатост, доминация на свободния избор над биологичната нормалност, фрагментация на обществото на безброй малцинствени групи, които могат да бъдат ползвани едни срещу други или пък в обща мрежа срещу някой, мултикултурализъм, унифициране на индивидите до аморфна маса, сугестирана за потребление и др.
Целта на неолиберализма е преразпределение на упражняванeто насуверенитет от националните правителства към наднационални структури. Така че, когато една държава се управлява от неолиберално правителство, то практически това означава, че то работи срещу себе си. Но при съвременните технологии за изземване на власт, това е обичайна картина. Ние също затворихме III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй“ по желание. Родното ни правителство грейнало от щастие затвори блоковете, докато експертният състав в „Козлодуй“ плачеше, защото всички знаеха какво златно съкровище губят. Апропо, единият блок не беше изчерпал дори проектния си ресурс.
Добри страни на патриотите: те проповядват, че когато някой започне да изменя нематериалните ресурси на една нация – история, памет, образование, религия, той с лекота разрушава тази нация.
Това отдавна се използва от конструкторите на нови завоевателни стратегии. Танковете създават насилие и принуда, а хората са неефективни, когато са роби; затова новите войни са за умовете на хората. Националната демократично избрана власт е обезсилена поради въвеждане на паралелна власт в публичното пространство (различни НПО, наднационални структури, съюзи, включително ЕС, НАТО и др., всевъзможни правозащитници, инфилтрация или директна собственост върху медиите и пр.). Тази паралелна власт се включва като бухалка, когато правителството взема решения в защита на националния интерес. Когато едно решение е в изгода на националния интерес, то неминуемо е в ущърб на външния фактор.И обратно. Например, няма как златото на България хем да е предоставено почти безвъзмездно на международната Дънди Прешъс Металс, хем ние да печелим. По време на предстоящата кампания за евроизборите би било достойно костовистите да отговорят публично на въпроса защо Костов подари златната мина срещу 1,5% от печалбата? Може би партийните огризки от НДСВ пък, които стягат редиците, за да влязат в новата партия на Радев, ще обяснят защо при Симеон този процент падна на 0,75?
Така че, когато днес става дума за корупцията при правителствата на Борисов, май е по-добре да видим КОИ са най-големите фокусници в тази посока. И да не забравяме мракобесните им кражби. В момента Борисов е много по-осветен и няма възможност за чак такива арогантни ходове, каквито си позволяваха онези хищници под прикритието на „десните реформи“. Днес същите протестират, стягат центристката партия на Радев (който нито знае кой е, нито накъде отива, но Иво Христов, Деса Радева и Соломон Паси ще му обяснят), конструират нови „десни“ партии, критикуват Бойко дори за собствените си погроми, борят се с комунизма, който обитава само собствените им глави и пр.!
Но да се върнем на патриотите. Империите никога не са изчезвали. Просто днес налагат властта си по-друг начин. И войни винаги ще има. Патриотичните умове знаят това. Този факт е най-голямото им предимство. Защото да не виждаш заплахите, означава да загубиш бъдещето. Не всички с етикет „патриоти“ обаче са патриоти. Сред техните лидери има и хора за психиатрията, както и откровени простаци. За съжаление подобни персонажи унищожиха богатите възможности, които предоставяше политическата линия на патриотизма. Когато превърнеш истината в бутафория, произвеждаш противници на истината. И този ефект се използва перфектно от стратезите на информационните войни.
ГЕРБ, център-дясно, това е една много жива бизнес структура, чийто ръководители определено разбират от работа по места, приобщаване на хора, създаване на бизнес-обвързаности и пр. ГЕРБ са най-стабилната партия в момента, благодарение на това, че държат отвътре и отвън силовите структури, „дават“ на своите партийни кадри, привличат непрекъснато нови хора, владеят медиите, имат гъвкава стратегия за парцелиране, въздействие и управление на процесите в останалото политическо пространство, те са конструктори. Комуникацията на ГЕРБ с електората е на ниво „средна класа“, тази партия не ползва мизерията, не ползва и претенциозните интелектуалци. Гербаджиите са активни, действащи хора, които случват живота си и се чувстват добре.
Много от жълтопаветниците, т.нар. протестъри, джендъри, либерали и др. такива се подиграват на Борисов, подценяват неговата политическа интелигентност, но ще перифразирам най-известната американска фраза, отправяна към критични лузъри: „Като сте толкова умни, защо не сте във властта?“За разлика от костовистката десница от БСП не подценяват ГЕРБ. Бесепарите ядат бой от ГЕРБ вече няколко правителства подред и като сериозна партия много добре оценяват гербаджийската политическа технология.
Недостатък на ГЕРБ: както и при всички други партии, проблемът със селекцията на хора е шоков. България е известна с лошите пътища и с това, че администрацията не работи, защото служителите са мързеливи, глупави, нелюбезни, назначени с връзки. Държавата ни ще стане по-удачна, когато управляващите започнат да назначават умни хора, а не роднини или партийни кадри.
Още няколко недостъка на ГЕРБ: 1. Избягват да решат някои много съществени вътрешни проблеми в България, като например този със здравеопазването; 2. Нямат достатъчно талантливи идеи за публичните пространства в София. Столицата би могла да бъде много по-красива; 3. Страхуват се да вземат някои верни решения за държавата, които са от стратегическо значение, но са в конфликт с интересите на САЩ. Тоест нямат достатъчно смелост да отстояват националния интерес. Макар че напоследък правят колебливи опити.
Голямото предимство на БСП, че има лоялен електорат, за който не е нужно да се бори, всъщност се оказва и големият недостатъкна тази партия. От години партията не полага грам усилия да привлече нормални млади хора, като изключим синчета и дъщерички на партийни емблематични кадри, тип семейство Пирински, които вадят мокри кърпички, с които да си избършат ръцете след като са се здрависали с електорални единици. За истеричността на младата Пиринска се носят легенди в партията, явно девойката счита че по наследство й се полагат някакви особени предимства. Базов и тежко неразрешим проблем за БСП е изключително демодираната комуникация с обществото, липсата на модерна естетика на мисълта, както и на „вкусни“ политически идеи. Тези хора трудно намират за какво да разговарят с избирателите си – то не е Димитър Благоев, то не е някаква объркана смесица от стари клишета за пролетариат, бедност, Бузлуджа, антифашизъм, пенсии, както и нови теми като Истанбулската конвенция, консервативния стил на Орбан, проблемите с миграцията и пр. БСП се люшка по един особен начин между тодорживковщината и джендъризма, между новия консерватизъм и евролевичарската свръхдосадна патетика. Всеки, който току-що е завършил европейски или американски университет, ще намери псевдосоциалистическата риторика на БСП за непознат и архаичен език. Веселко е, когато т.нар. хайверена левица заговори за нищетата, в която живее българския народ, нали?
Трябва все пак да се признае, че Корнелия Нинова прави някакъв опит за съживяване на партията. Макар и не особено успешен. Причините са, че тя не умее да създаде група от реактивна интелектуална сила около себе си, работи сама, във вакуум и на парче, което на моменти разклаща позициите й. Още един сериозен проблем за Корнелия е липсата й на организационен талант. Тя не желае да се занимава с организациите на БСП по места, а в същото време не намира и хора, които биха могли да вършат наистина ефективно тази дейност. Обграждането й с няколко младежи без опит не е признак за подмладяване на партията. Младостта сама по себе си не е предимство. Предимство е интелигентността, както и още редица качества, необходими за партийна дейност. Скоро бях свидетелка в един град на следния случай: шеф на градската организация на БСП ще става младок от джендъристки тип, който ще трябва да общува с членовете, които биха могли да са негови прабаби и прадядовци. Учудих се на какъв език ще разговарят помежду си. Не е достатъчно внукът на някой важен местен партиен функционер просто да бъде инсталиран да оглави дадена организация на БСП. Трябва да се гради общност, общение. В същия този град БСП отдавна губи тежко от ГЕРБ. Когато дойдат парламентарни избори, БСП спуска своя водач на листа от София, който няма нищо общо с града, никой не го познава, нито той познава някого. А в листата на ГЕРБ първите трима са местни хора. Схващате ли разликата?!
Един от най-важните играчи в българската политика – Движението за права и свободи, често е обвинявано, че е мракобесно, че яде малки български деца на закуска, че изнудва всички останали партии, че лидерът му Ахмед Доган е невъобразимо богат, че са преяли с власт завинаги, че са агентура на Турция, или на Русия, че подпомагат ислямистки радикални доктрини и т.н. Всъщност ДПС (точно както и БСП) има електорат по подразбиране. Това прави движението по-уверено, на моменти по-арогантно в политическите сделки, но в никакъв случай не мислете, че на Доган му е лесно. Определено към Движението за права и свободи има много голям интерес от страна на службите на най-малко няколко държави. Доган винаги може да стане мишена и това е ясно най-вече на самия него. Но, помислете, държавата ни в какво приключение може да попадне, ако Доган наистина е толкова зъл персонаж, за какъвто го нарочват враговете му. Има някакво несъответствие.
Доган е отличен въжеиграч. Той може да събори всяко правителство. И разбира се, той конвертира тази своя сила. Дотук нищо особено, нищо по-различно от всички други партии (ако те биха имали неговата електорална постоянност). Но представете си хаоса, който би могъл да настъпи, ако избирателите на Доган си ушият по едни жълти жилетки и блокират магистралите на България, като поставят всевъзможни искания от малцинствено-дискриминационен характер, които да обиколят световните медии. (Достатъчно е дори само турските медии да вдигнат нескончаем глобален шум). Ама ще кажете, това са пълни глупости, ние си живеем дружелюбно с турците! Това няма абсолютно никакво значение. Въпросът е, че подобна ситуация е възможен инструмент. И Доган знае това. Но както винаги, връзката е двупосочна. Те са зависими от него, но и той от тях. Нима Доган ще остане лидер на ДПС, при това жив и на свобода, ако си позволи да бъде един безразсъден радикал?! Все пак, при цялата ни разруха, ние също имаме служби. Така че симбиозата е налице.