НЕВМЕНЯЕМИ

Наскоро, покрай закъснелите разправии за еврото, Радев нарече управляващите от ГЕРБ „невменяеми“. Прозвуча грубо, но не толкова, колкото ако ви изтипосат като „шарлатани“ – както президентът зашлеви бандата на Кирчо, която саморъчно инсталира във властта – в изблик на необяснима наивност, сякаш и той, в онзи момент, бе изпаднал в състояние на невменяемост.

„Невменяемите“ обаче взеха, че се обидиха и в отговор успяха да съчинят, че Радев искал да командори пазарната икономика, направо й вдигнал мерника, нещо такова – уж язвително, но, всъщност, напълно безобидно. От тази кратка словесна схватка ще бъде запомнена само думата „невменяемост“. Тя пък сякаш най-сетне ни представя една диагноза за състоянието на политическото съсловие, с което сме принудени да съжителстваме. Някак.

Невменяеми ли са обаче в действителност нашите политикани? Ако наистина го вярва, Радев трябва да издаде указ, с който да опрости досегашните им грехове, а и всичко, което те ще сътворят до самия свършек на света. Макар че, все пак, сякаш е по-добре да изчака с указа.

Преди да продължа, трябва да редактирам твърдението си от началото на тази дописка, че разправиите за еврото и особено искането на Радев да се проведе референдум са били „закъснели“. Налага се да уточня, че те само изглеждаха така. Радев тънко аранжира момента, в който да обяви претенцията си и беше съвсем наясно, че тя ще бъде отхвърлена. Бил е сигурен, че само печели от това – сега обикновените хора, които са срещу еврото, ще се консолидират около него; в техните очи негативите остават за сметка на най-усърдните евротъпанджии; Радев пък ще има оттук-насетне безкрайни поводи за мрънкотене – с половин цент да поскъпнат краставиците и той ще замери с тях опонентите си, нищо чудно това да става в съпровод с гвардейския оркестър.

„Идиоти, нали ви казах!“ ще бъде любимото му джепане – но дали то ще е достатъчно, за да се пласира добре в предстоящите надпревари? Със сигурност дотогава президентът все повече ще си яде черния дроб, че навремето прибързано се раздели с генерал

Стефан Янев – неговата партия щеше да му свърши добра работа на едни парламентарни избори.

Както вече стана дума, от ГЕРБ се обидиха от думите на Радев – излиза, че там все още има недосетливи хора, които не са наясно, че ГЕРБ е Бойко – нищо друго и нищо повече. Без Бойко ГЕРБ ще изчезне, може би дори по-бързо и от „царския“ сбириток, без него тия, които решиха, че тях са нарекли „невменяеми“, са обречени. Спомнете си, какво се случи с уж всесилния Цветанов – Бойко го издуха без никакви усилия, дори едно глухарче щеше по-дълго да се съпротивлява на вятъра.

Така че, Радев, всъщност, се закача с Бойко. Разбира се, той е наясно, че Б. изобщо не е невменяем. И, извън всичко друго, е усвоил в максимална степен и изкуството да се преправя, да се прави на занесен, това е една от любимите му роли и той най-често прибягва до нея. Враговете му винаги са наясно с това – но и винаги се оставят да бъдат приласкани от него, а сетне и натирени пак от него.

Веднъж, бях го поканил във „Всяка неделя“, му казах, че иска да бъде схващан като наивник, мисля, че дори използвах думата „льохман“. Той обаче добродушно се засмя и ме поправи – майка му го наричала будала. Хубаво му е да го имат за будала.

Тази преструвка може да е подходяща за пред някой очевиден идиот, който се мисли за политик. Но да управляваш държава, заобиколен от такива идиоти – и то прилъгани от партии, които те ненавиждат – си е направо нелепо. Така, отгоре на всичко, се размазват и „клаузите“ на личния ти договор с хората. А всеки истински политик трябва да има такъв договор и да го изпълнява, без излишно да думка тъпана. Но за колко такива договори се сещате?

Доста години чоплех из ръкописа на „Лисицата и Овчарката. Симеон и Бойко“, побутвах го оттук-оттам, но накрая го зарязах, поне засега.

Впрочем, Симеон направи няколко много коварни номера на Овчарката – например, около атентата срещу Доктора. Но накрая се убеди, че не може да излезе на глава с главсека на МВР и се отказа. А междувременно се видя, че Лисицата съвсем не е Симеон – Б. му отне и тази роля.

Той може и другояче да бъде наречен – например, „Змиеукротителят“, много обича да прибира в пазвата си най-отровните змии. Въпрос към науката: какво се случва обаче, когато толкова пъти си хапан от змии, в какво се превръща тяхната отрова?

Повечето от хората, които се отъркват в политиката, знаят какво трябва да правят за себе си – но дори не подозират, какво не бива да правят за останалите. Вероятно и следващите поколения български политици ще бъдат същите. Напълно достатъчно ще им бъде да не знаят, че са ни домъкнали в една безпътица, от която няма измъкване.

Тогава, да не ги амнистираме с някаква мнима тяхна невменяемост – а направо да ги наречем „безпътници“ – звучи някак излишно поетично, като някакво лигавене на фона на скотския български живот, но сякаш нищо друго не е по-подходящо. Пък и, в края на краищата, все някак трябва да ги наречем.

Радев стеснява терена на невменяемостта в калпавата ни политика, понеже си има своите сметки с Бойко. Засега дори може да се каже, че има известно предимство в личното им противоборство – все пак на два пъти стана президент, въпреки нежеланието на Бойко, освен, ако той не е бил в някаква нова фаза на преструването. Иначе, няма друго обяснение, защо подложи баш Цецка Ц. на

Радев, беше прекалено екзотично, дори направо налудно.

Не, не и не! Не става дума за невменяемост – повечето от тези хора просто не вдяват нищо, невъзможно им е да се справят с държавата, в жестока безпътица са независимо от големите им приказки.

А и дали някой вече изобщо може да се справи с държава, която за трийсетина години е закрила хиляда и петстотин училища – така съобщиха тия дни, но те са далеч повече.

Онова, което се води за държава, все повече измършавява откъм идеи, откъм воля, откъм всичко. Дори откъм приказки е ялова вече, няма кой да те подлъже – сочно, вкусно, та чак да ти потекат лигите. Сега я карат по старата народна секс-формула – от вратата за краката. Тия, от които се очакват решенията, са просто статисти в едно безпътие, дори най-

драматичните констатации за Голямото Издънване ги оставят безучастни…
И, ако нещо все пак се случи, то е направо абсурдно.

Например, как да си обясним хилядните протести във Варна и не само там?

Какво е това – защита на нашите негодници, на нашите крадци от техните?

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ