Към 100-годишнината от края на Гражданската война и интервенцията в Съветска Русия

Всеки възрастен знае, че в историята на страната ни в периода 1918-1922г. имаше две важни събития: гражданската война и интервенцията.

Гражданската война завършва с установяването на съветска власт в по-голямата част от територията на бившата Руска империя, признаването от съветското правителство на независимостта на Финландия, Полша, Естония, Латвия и Литва. Педантични историци строго хронологично определят края на Гражданската война или през октомври 1922 г. (завършването на Приморската операция в Далечния изток), или през юни 1923 г. (поражението на отряда на генерал Пепеляев в Далечния изток). В същото време създаването на СССР на 30 декември 1922 г. се смята за символичен край на войната.

Интервенцията – това е окупацията и военните действия на територията на Русия на страните от Съглашението (Антантата) и Централните сили (Четворния съюз). Формално – с цел подпомагане на Бялото движение, но всъщност с цел завземане и разделяне на територията на бившата Руска империя. Общо 14 държави взеха участие в интервенцията.

Интервенцията започва през февруари-май 1918 г. с окупацията от войските на Германия, Австро-Унгария и Османската империя на Финландия, балтийските държави, Беларус, Украйна, част от прилежащите руски територии, Крим, Грузия и Армения. В резултат на Брест-Литовския договор от Русия е отнета територия от 780 000 квадратни километра с население от 56 милиона души (една трета от населението на Руската империя).

Страните от Антантата започват окупацията малко по-късно. Първи на територията на Русия десантират англичаните – през март 1918 г. в Мурманск. Освен това Франция, САЩ и Италия се присъединиха към намесата. В интервенцията участват и поляци, гърци, румънци. Имало е участие и на военни формирования от владенията и колониите на Британската империя – Австралия, Канада, Индия.

Смята се, че интервенцията е приключила през октомври 1922 г., когато последните японски войски са изтеглени от Далечния изток.

Така наречената гражданска война не е инспирирана отвътре в Русия, тя е провокирана отвън – както от бившите съюзници на Русия в Антантата, така и от страните от Тройствения съюз. Това, което обикновено се нарича Гражданска война от 1918-1922 г., всъщност е продължение, специфична форма на намеса на тогавашния колективен Запад.

Бях подтикнат да напиша тази статия от фраза на тогавашния британски военен министър У. Чърчил, която привлече вниманието ми. Той прави цинично признание: „ Би било грешка да се мисли, че през цялата тази година сме се сражавали на фронтовете за каузата на руснаците, враждебни на болшевиките. Напротив, руските белогвардейци се бориха за нашата кауза. Тази истина ще стане неприятно чувствителна от момента, в който белите армии бъдат унищожени и болшевиките установят своето господство в обширната Руска империя “(Чърчил У. Световна криза / Превод от английски; с предговор от И. Минц. М., Л. .: Госвоениздат, 1932).

Уинстън Чърчил беше привърженик на подпомагането на Бялото движение в борбата срещу болшевиките. По-специално, при обсъждането на военния бюджет в Камарата на общините, който предложи да се включат разходите за военна намеса в Русия, той ясно даде да се разбере, че „ ние не воювахме в интересите на Колчак и Деникин, а че Колчак и Деникин воюваха в наши интереси .”

Генерал-майор Н. С. Батюшин , опитен офицер от разузнаването и офицер от контраразузнаването на руската императорска армия, заяви с разкаяние: „ За да разберем истинските причини за подпомагането на антиболшевишките армии от нашите съюзници, дори не беше необходимо да имаме скъпи тайни агенти, а само системно четене на чуждестранните вестници ” .

Помощта на белите е предоставена при условие, че те няма да възразяват срещу създаването на „малки Русии“ (самостоятелни държавни образувания) на територията на някога обединената Руска империя.

За разлика от Чърчил, който не се съмняваше в необходимостта както от военна, така и от икономическа помощ за белите, британският министър-председател Лойд Джордж се опита да води по-предпазлива политика. Той се опита да настани бели и червени на масата за преговори чрез посредничеството на Лондон, да организира тези преговори и да наложи лоялен към Великобритания режим в Русия.

Въпреки това идеята за провеждане на помирителна конференция на Принцовите острови през февруари 1919 г. се провали. Британският министър-председател се опита да накара Колчак и Деникин да изоставят лозунгите си за борба за Обединена Русия.

“Не е за мен да посочвам дали този лозунг отговаря на политиката на Великобритания … Един от нашите велики хора, лорд Биконсфийлд, видя в необятната, могъща и велика Русия, плъзгаща се се като глетчер към Персия, Афганистан и Индия, най-страшната опасност за Британската империя … ” – казва министър-председателят на заседание на парламента. (Деникин А.И. Очерци за руските проблеми). Лондон предложи на белите в замяна на помощта да създадат малки независими републики, на което получи отговор от генералите: „ Ние не търгуваме с Русия “. В крайна сметка Лондон беше принуден да ограничи както военната, така и икономическата помощ за Бялото движение.

Подобна позиция по отношение на Бялото движение зае и Франция. И след известно време френската помощ започна да намалява. Генерал Деникин си спомня това в мемоарите си: „ От Париж често ни пишеха: помощта на съюзниците е недостатъчна, защото борбата между Юга и Изтока е непопулярна сред европейските демокрации; така че за да да се спечелят техните симпатии е необходимо да кажете две думи: република и федерация. Ние не казахме тези думи .”

Помощта е била користна и защото съюзниците искат материални компенсации от белите. Деникин припомня: „ Френската мисия преговаря от август за „компенсации от икономическо естество“ … Маклаков телеграфира от Париж, че френското правителство „е принудено да спре изпращането на военни доставки“, ако „не приемем задължението да доставяме пшеница за съответната сума.“ И малко по-надолу той заключава: „Това вече не беше помощ, а просто бартер и търговия “.

Деникин си спомня, че наистина е трябвало да доставя пшеница и промишлени суровини в Европа. „Върховният владетел“ на Русия адмирал А. В. Колчак за закупуване на оръжия, боеприпаси и оборудване, беше принуден да използва златния резерв, който беше заловен в Казанския трезор на Държавната банка на Руската империя.

Болшевиките са били наясно с всички тънкости на “високите отношения” между белите и владетелите на Запада. Пример е призивът на болшевишкото ръководство „Към офицерите от армията на барон Врангел “, публикуван в съветските вестници през септември 1920 г.:

„Врангел живее и действа по милостта на англо-френските капиталисти, които са готови да използват както Чехословашки корпус и дивизии от чернокожите, така и армията на Врангел. Каквито и да са първоначалните ви намерения, сега вие не сте нищо повече от наемна армия в услуга на борсовия капитал и спомагателен отряд на кръвожадното и хищно полско дворянство, което мрази трудовия руски народ .

И ето какво е важно: първоначалната активна военна, икономическа и политическа подкрепа от Запада на бялото движение реално играе срещу белите, помага на болшевиките да консолидират хората за борба със заплахата от външно поробване. По-късно в съветските учебници пише, че след Октомврийската революция от 1917 г. болшевиките установяват диктатурата на пролетариата в страната. Всъщност това беше въвеждането на военно положение в името на защитата на Отечеството. Това беше военна мобилизация на народа.

Да се върнем към нашето време. Ситуацията в Украйна се описва с израза „специална военна операция“ (СВО). Да, Украйна е включена в разгръщането на СВO. Но това е част от едно по-общо явление, което трябва да се нарече гражданска война. Това е гражданска война в рамките на една държава – Историческа Русия (до края на 1991 г. – Съветския съюз, до октомври 1917 г. – Руската империя).

И в същото време това е намесата на всички същите западни държави, които окупираха Русия преди повече от век. Само че западната намеса днес е много по-сложна. Започва през 1991 г. без десанта на военни контингенти на НАТО, с помощта на пета колона, която се формира в Съветския съюз от години. И след това продължи в нови форми.

Създаването на три дузини биолаборатории, контролирани от Пентагона, на територията на Украйна (историческа Русия) не е ли намеса? Изграждането на няколко отбранителни линии на територията на Украйна след 2014 г. за бъдеща война с Руската федерация не е ли намеса? Не е ли интервенция доставката на въоръжение, военна техника и боеприпаси за въоръжените сили на Украйна на стойност десетки милиарди долари след 24 февруари 2024 г.?

Не е ли намеса присъствието на територията на Украйна на стотици военни съветници от страните от НАТО и хиляди чуждестранни наемници? Според прессекретаря на руското външно министерство Мария Захарова през септември над 8000 наемници от повече от 60 държави са воювали срещу Руската федерация на територията на Украйна (повечето от тях са от Полша, САЩ, Канада, Румъния и Великобритания) .

Военната и икономическата помощ на колективния Запад за Украйна не е за Украйна, а за да се завземе Украйна и да се превърне в източник на обогатяване за западните монополи, за да се развие по-нататък атаката на Изток – Drang nach Osten .

И ако сравним Украйна днес с Бялото движение отпреди век, бих искал да вярвам, че хората от Малорусия ще стигнат до осъзнаването, че с Историческа Русия не може да се търгува. И Москва ще победи в условията на нова гражданска война и намеса на територията на Историческа Русия, като проведе пълна военна, икономическа и идеологическа мобилизация на народа.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ