ЗАКОН
КПКОНПИ е мъртва, но дълговете ѝ са живи
- Всеки, до когото антикорупционната комисия се е докоснала в опит за конфискация, може да съди държавата
- Наказателното дело срещу ЛиЛана и брат ѝ Скилър е доникъде. КПКОНПИ обаче внесе искове за конфискация срещу тях, които сега безславно е принудена да оттегли.
Антикорупционната комисия, криеща се под звучното съкращение КПКОНПИ, от 6 октомври е в историята. Наследството ѝ обаче продължава да живее и дълго време ще има да плащаме за “постиженията” ѝ.
Които ще продължават да се трупат. Наскоро писахме как само два отхвърлени иска за отнемане на имущество се равняват на над половината от конфискуваната през цялата м.г. сума.
Към всичко това трябва да се прибави и масовото отказване на комисията от искове за конфискация, заведени през годините, което се случва в момента. Причината за отказите е Тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 18 май тази година. С него беше постановено, че се конфискува само налично имущество с неустановен законен произход, т.е. няма как да бъде отнето нещо, което в края на проучвания от комисията 10-годишен период не е във владението на човек и не е преобразувано в друго имущество. Тълкувателните решения имат сила на закон, така че КПКОНПИ започна да оттегля исковете си. Според адвокати, юристите ѝ направо изнемогват във времето и отказите се правят в навечерията на съдебните заседания.
Отказите от иск обаче влекат след себе си разноски, които се възлагат на комисията. Има случаи, в които говорим за
десетки хиляди лева само по едно дело.
Преди 2 месеца “Сега” получи от комисията данни по Закона за достъп до обществена информация. И се оказва, че делата, по които са направени откази от искове – пълни или частични, наистина не са никак малко. До средата на август има над 80 такива дела. Вероятно броят им се е увеличил, защото на “Сега” са известни дела, които ги няма в списъка на КПКОНПИ.
Като например процесите за конфискация, водени срещу певицата ЛиЛана – Лиляна Деянова, и брат ѝ Александър Деянов – Скилър.
ЛиЛана бе арестувана шумно в края на април 2020 г. Прокуратурата я обвини за участие в организирана престъпна група с цел злоупотреби с евросредства. Към наказателна отговорност заедно с нея бяха привлечени и нейният брат – известният бийтбоксър Скилър, както и съдружникът ѝ Мартин Димитров.
След като престоя повече от месец в ареста, Деянова бе пусната срещу 40 000 лв. гаранция. Още при арестуването ѝ се появи хипотезата, че това е свързано с преследването на Васил Божков от прокуратурата. В един момент и самата тя го обвърза. “На третото изречение от всичките свидетели и служители на нашата фирма говорят за Васил Божков. Предвид, че ни обвиняват за евроизмами и заплахи, да се говори за Васил Божков и да се разпитват свидетели за него. За мен това оставя усещане, че аз не съм тук, никой от нас не е тук, заради тези проекти, предвид че те преди три, четири години вече са изпълнени. А сме тук защото познаваме един човек, който е невинен все още”, заяви в едно от съдебните заседания по мярката си за неотклонение ЛиЛана.
Брат ѝ не беше арестуван, прокуратурата му определи гаранция от 50 000 лв. Той отказа да я внесе, но въпреки това държавното обвинение не посмя да го задържи, както иначе разпорежда НПК.
Наказателното дело срещу Деянови вероятно е до под кривата круша, защото още не е стигнало до съда. Повдигнатите им обвинения обаче дадоха основания на КПКНОПИ да поиска конфискация на имущество за около 600 000 лв., което прие за незаконно.
Искът срещу певицата беше за близо 307 хил. лв. Повече от половината от тази сума е заради поршето ѝ, а останалата част са внесени парични средства в две търговски дружества – “Интелинор” ООД и “Нованор” ООД, както и 24 353 евро в сметката ѝ.
От Скилър комисията искаше 2 дружествени дяла от капитала на “Скилър” ЕООД,
които са с равностойност 2 лв.;
гараж и апартамент от 106 кв. м. в София, а също и 60 598 лв. вноски по банкови сметки, БМВ от 2008 г.
В момента, в който има влязъл в сила съдебен акт, с който КПКОНПИ е загубила делото за конфискация, или се е отказала от иска си, ответникът може да потърси обезщетение по Закона за отговорността на държавата, коментира пред “Сега” адвокат Катина Бончева, която се е сблъсквала с не един иск на комисията, както е водила и дела за вреди срещу нея. Тя “движи” и процесите на Деянови.
А тези, срещу които има постановени решения за конфискация, без да е изследвана и установена причинна връзка на имуществото им с престъпление, могат да се обърнат и към съда в Страсбург, смята адвокат Бончева. “Причината е в закона, а оттам и в практиката, които
явно се отклоняват от международните стандарти
в т.нар. гражданска конфискация”, посочи още тя.
Производствата по конфискация всъщност продължават по старите си правила въпреки новия антикорупционен закон. Старият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество остана само Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Конфискацията ще се движи от досегашната антикорупционна комисия КПКОНПИ, която се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, а в нея остават само служителите, които се занимаваха с това. Управляващите се заканват да внесат и изцяло нов закон за конфискацията, но все още не са го сторили. Като обяснението е, че се чака евродиректива по темата, с която да бъде съобразен. Докато се чака обаче за сметка на данъкоплатците остава да покриват щетите от поредния, но едва ли последен експеримент.
А действащият като председател на КПКОНПИ неин зам.-председател Антон Славчев отива на конкурс за прокурор. В прокуратурата се спаси и бившият му началник Сотир Цацаров, веднага след като подаде оставка от комисията преди година и половина.
Да ни е честито.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
