Connect with us

АНАЛИЗИ

МАКРОН: БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА ИСКА ВРЪЗКИ С РУСИЯ, НАШАТА ЦЕЛ Е ДА ПРЕКЪСНЕМ ТЕЗИ ВРЪЗКИ!!!

Published

on

Макрон: За да се даде ясна перспектива на региона, трябва ЕС да се реформира

Западните Балкани биха могли да се обърнат към Русия или Турция, наша отговорност е да свържем ЕС с тях, подчерта френският президент
Френският президент Макрон заяви, че след срещата на върха и работната вечеря, лидерите са имали много сериозна и важна среща, посветена на Иран и търговията.

„Те са тестове за суверенитета на Европа. Те ще ни дадат възможност да преценим дали можем да имаме суверенни решения и стратегически избор, дали можем да решаваме сами, без да сме зависими от когото и да било”, каза Макрон.

Туск: Не виждам бъдеще за Западните Балкани извън ЕС

„Позициите, които взехме, както по отношение на Иран, така и по отношение на търговията, бяха много ясни и силни. Никакви задълбочени преговори и разговори не могат да се състоят със САЩ, без да се постигне пълно и постоянно освобождаване от митата. Ако американците искат да спазват многостранните правила и да разглеждат европейците като съюзници, ние можем да работим и по теми, които са свързани с реформата на СЗО и теми, по които говорих миналата седмица. Ако ли не, Европа, която спазва правилата на 100, ще отговори в защита на своите интереси”, подчерта Макрон.

„Аз мисля, че такава е и темата, която имаме само, че в различен контекст с Иран, а именно отново във връзка със суверенитета на ЕС. В рамките на разговорите ни и срещата, последвана от среща с Германия и Великобритания и срещата организарана от г-жа Могерини, потвърдихме европейската воля да запазим ползите от споразумението, включително за Иран, и така да защитим легитимните интереси на нашите предприятия”, каза президентът.

„Ние потвърждаваме споразумението от 2015-та, но както Франция предложи през септември 2017-та в ООН, да разширим разговорите за ядрената дейност на Иран след 2025-та, съответно дейностите свързани с балистичните ракети, както и регионалната дейност на Иран в региона. Тези теми предстоят, започнахме да говорим с тях на ниво министри в рамките на двата разговора, които имах с президента Рохани. Именно на тази основа, Европа ще продължи да осъществява напредък. ЕК предложи възможности, за да напреднем бързо. Така например регламентът свързан с блокирането, а също така и подкрепа от ЕИБ. Предложения, които подкрепихме, за да осъществим бърз напредък. Тези дейност имат интерес не само в иранския контекст, но аз мисля, че те са необходими, за да можем да изградим икономически и политически суверенитет”, подчерта френският лидер.

„Европа трябва да бъде обединена и силна в рамките на кризи и напрежение, да продължи и дневния си ред, свързан с реформата в областта на цифровизацията, както и иновациите. Мисля, че водихме разговори, които се позовават на френско-немско предложение. Има много възможности за финансиране, които бяха направени. Тези предложения, които аз направих в речта ми в Сорбоната, бяха обект на френско-немски компромис и днес са подкрепени от всички държави-членки и Комисията, която реши, за да приложи такива мерки, да започне с прилагането на експериментален механизъм в рамките на бюджетната рамка”, каза Макрон за цифровизацията.

„Днес имахме дълга дискусия, която бе свързана със Западните Балкани. По тази тема до последно водихме ясни и точни разговори с всички държави, като някои са в процес на преговори, а други се надяват на такива. Темите бяха свързани със сигурността и свързаността. Много конкретни теми, които Франция подкрепя, както по отношение на цифровата достъпност, развиване на инфраструктури с Балканите, също така развиване и на конкретни инициативи свързани със сигурността и борбата с престъпността. Много от темите бяха вписани днес в общ дневен ред и ще бъдат доразвити през юли в рамките на срещата на върха в Лондон, посветена отново на Западните Балкани. Искам да съм ясен по отношение на позицията на Франция за Западните Балкани. Позиция, която се вписва в европейския проект, която подкрепя Франция днес, а именно да имаме по-суверенна и единна Европа. По-суверенна Европа предполага да поемем и конкретизираме перспективата свързана със Западните Балкани”, заяви Макрон.

Борисов: Единственото спасение за ЕС е да бъдем единни

„Това е регион, който е включен в рамките на границите на ЕС и е обект на много напрежение и натиск. В резултат на историята си би могъл да се обърне или към Русия, или към Турция. В наш интерес е и в наша отговорност и това ще ни помогне да изградим европейски суверенитет, е да свържем Западните Балкани с ЕС. Да го направим ясно и силно. На второ място, това не може да стане за сметка на единството на ЕС. Ако започнем процес на разширяване, без каквато и да била предпоставка, без каквото и да било условие, няма да бъде сериозно, затова искам да съм ясен, като посоча, че ни е необходимо да работим като отчитаме ограниченията на всеки един от нас. На първо място, да дадем такава европейска перспектива, за каквато говорим и да възнаградим ръководителите, които полагат усилия и това помага за трансформиране в техните страни. През последния месец има свидетелство за това от редица страни. Мисля за Сърбия и Черна гора, които вече работят в рамките на процедура, но също така за Македония и Албания, които се надяват. Не можем да отворим нова процедура по разширяване без условие, а именно борбата с корупцията, а също така и миграционните въпроси”, подчерта той.

„Аз мисля, че това е въпрос, който е много сериозен и това дължим от гледна точка на уважението на тези страни, които искат да се присъединят към нас. Да има ясни условия, които ще бъдат обсъдени в рамките на съвета през юни. Мисля, че този процес не може и не трябва да достигне до резултат, като имам предвид присъединяването на едни от тях и разширяването, преди ЕС да се е реформирал. ЕС днес е 28, а утре 27, не знае да взема достатъчно стратегически и силни решения, освен когато това се налага от събитията. Ако искаме да имаме по-единен и по-силен ЕС, трябва да го модернизираме, както и Еврозоната. За мен това е предпоставка за всякакво допълнително разширяване и съответно присъединяване. Без да чакаме трябва да засилим сътрудничествата си в областта на сигурността, свързаността и инфраструктурата. Желая да работя по този дневен ред с всички държави-членки на ЕС и в рамките на двустранните връзки със страните от Балканите. Такъв силен ЕС – зад него искам да застана. Искам да благодаря на българското председателство, на председателя Бойко Борисов не само за организирането на тази среща, но също така и за добрата организацията на разговорите, срещите ни и за всичко, което направи българското председателство още от самото начало по теми, които постигнаха напредък. Доказателство за това е работата ни относно Западните Балкани, но ние сме на път да финализираме миграционните въпроси, а също и въпросите за Еврозоната, това което постигнахме във връзка с командирования труд също го дължим на българското председателство”, заключи Макрон.

На въпрос дали Макрон може да се ангажира с конкретни дати за влизането на България в Шенген, той заяви, че е говорил с премиера Борисов по различни теми, които са важни за страната ни.

„В рамките на това и аз съм поел ангажименти. Първата тема, която споменавате е пакетът „Мобилност”, която е много чувствителна и аз бих желал да постигнем компромиси по нея в идните месеци. Франция е поела ангажименти в тази област. Аз мисля, че тази реформа бе необходима, съответно България се ангажира много сериозно. Ние сме благоприятно настроение към определянето на правила, като отчитаме спецификата на сухопътния транспорт в България. През идните седмици мисля, че ще намерим такава възможност, така че да финализираме през септември тази тема, а именно да постигнем балансирано споразумение, което да доведе до добра социална закрила, както и справедлива конкуренция. Мисля, че от гледна точка на календара това ще се случи към септември”, каза Макрон.

„Що се отнася до Шенген много работа бе осъществена и тя е призната. Искам да поздравя качеството на защита на българските граници. Остават да се водят технически разговори между министрите и през юни трябва да обсъдим настоящото функциониране на Шенген и на Дъблин. Мисля, че няма да е отговорно, нито добре за България и настоящите членки, да се бърза с ангажименти, при все, че сме в процес на промяна. Бих желал да спазим сроковете, които сме си определили, а именно да реформираме Шенген, регламента „Дъблин” до средата на годината, както и всичко свързано със свободното движение на хора и съответно миграционните правила, за да можем да водим спокоен дебат свързан с присъединяването на България към това пространство. Накрая , що се отнася до Еврозоната, имаме механизъм IRM – това е предверието, ако България изпълни критериите, а днес изглежда, че тя ги изпълнява. Франция желае България да може да се присъедини към IRM II, а след това да влезе в банковия съюз, което ще даде възможност да се наблюдава отлично банковата система на България. Работата, която ще бъде осъществена идните седмици с ЕЦБ и нейните служители, мисля, че за мен това е много важно и бих желал, спазвайки правилата да осъществим напредък. Днес, позовавайки се на анализите всички условия са изпълнени, за да може България да се присъедини към IRM II едновременно с присъединяването си към банковия съюз”, подчерта той.

Макрон коментира и въпроса как ЕС може да помогне на европейските предприятия що се отнася до Иран.

„Много коментирахме позицията на Франция през последните месеци. Мисля, че Франция от началото на тази криза е поемала отговорностите, казвала е нещата и е поемала инициативи. За мен най-лошият риск е да не поемаме инициативи. Мисля, че направих възможно най-много, за да можем да запазим оставането в споразумението. Аз мисля, че успехът на френската дипломация не се измерва с това, а с последователността на решенията. Смятам, че нашата роля е да осигурим стабилността и мира в този регион. Основният ни интерес не е търговски, не е свързан с това да вземем позиция в полза на един или друг лагер в региона. Нашият проблем е, че до 2015-та в региона имахме ядрена сила, в случая на Иран, която застрашава сигурността на нашите съюзници. Също така сила, която има регионална хегемония и това е проблем. В този контекст, споразумението от 2015-та е добро, защото дава възможност да се подобрят нещата и защото дава възможност за контрол над ядрената дейност на Иран. От лятото на 2017-та аз заявих, че това споразумение не е достатъчно, въпреки че Франция го е подписала. Опитах се да убедя американците да променят стратегията си и да разширят разговорите си с Иран. Затова във Вашингтон ме чухте, че предложих отварянето на нова рамка за дискусии и преговори. Германия и Великобритания се присъединиха към Франция и всички европейци защитават тази позиция. В този стратегически контекст, кой е нашият стратегически интерес? А именно да кажем, че това споразумение е етап и не трябва да го изоставяме. Иран се съобразява с поведение, което спазва споразумението. За мен темата е геополитическа и свързана със стабилизирането на региона. Не можем да избираме между лагерите. Няма да станем съюзници на Иран, като се изправим срещу САЩ. Говорим с всички страни и искаме да изградим рамка на доверие в региона и само с това ще избегнем ескалацията. В този контекст искам да дадем всички гаранции на предприятията, за да могат те да продължат дейността си в Иран. Говорихме по това, поехме ангажименти и Комисията предприема мерки. Първо, няма да даваме начало на търговска война с Иран. Няма да санкционираме американските предприятия на тази тема. Това не съответства на геополитическата ни цел. Основната ни цел е да имаме по-широко такова споразумение и то да бъде подписано от САЩ. Не можем да принудим предприятията да останат. Президентът на Франция не е генералният директор на „Тотал”. Това, което желая предприятията да имат гаранции, да останат или не. Още от началото на подписания от „Тотал” в Иран имаше и китайски партньор. Ако трябва да съм ясен, ролята ни е да запазим този европейски суверенитет, да тръгнем по този път и да изградим мир в региона. Отговорността на президента на Френската република не е да приема решения от името на генералния директор на „Тотал” или президента на САЩ. Непреките последици от американското решение, моето убеждение е, че те ще благоприятстват руската и китайската позиции в региона. Европа може ли да действа бързо в търговската дейност в региона. Вижте каква е реалността на френската или европейската икономика. Ние имаме партньорство със САЩ. Те са в несъгласие по тези с нас, означава ли това, че трябва да скъсаме с тях и да кажем, че ще имаме про-руска или про-китайска позиция. Трябва да отчитаме историята и географията в този регион. Да, възможно е в дългосрочен план китайски и руски предприятия да имат предимство на този пазар”, подчерта Макрон.

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending