СВЯТ
Макрон се изхвърля за Европа
Френският президент Еманюел Макрон не успява, поне засега, да революционизира Франция, но има Наполеонови планове за европейска революция. Докато неговата партия “Република, напред” (РН) започва кампанията си за изборите за Европейски парламент, Макрон изложи плана си на 22 езика и го публикува в различни вестници из Европейския съюз.
Освен страстния апел да отхвърлим национализма и да защитим европейския проект, предизборният манифест на Макрон съдържа множество конкретни предложения. Повечето от тях ще създадат нови бюрократични структури в ЕС. Европейска агенция за защита на демокрацията ще помага на страните членки да защитят изборите си от кибератаки и манипулация; “обща гранична сила” и Европейска служба за бежанците ще наложат еднаква имиграционна политика в рамките на Шенгенското пространство; Европейски съвет за вътрешна сигурност някак си ще включва и Великобритания след “Брекзит” и ще взема колективни решения по въпросите на отбраната; Европейска климатична банка ще финансира екологичния преход; Европейска агенция за хранителна безопасност ще “подобри контрола върху нашите храни”; Европейски съвет по иновациите ще получи “бюджет, равен на този в САЩ”, за да финансира технологични открития.
За да обсъди всички тези промени, както и вероятно други, които ще му хрумнат по-късно (тъй като последните предложения са различни от тези, които Макрон направи в известната си реч в Сорбоната през 2017 г.), Макрон би искал да свика Конференция за Европа с представители на европейските институции, страни членки, експерти, бизнеса и широката публика. Тя ще има “отворено съзнание, дори спрямо промяна на договорите”. Тази идея се доближава до повторно основаване на съюза с дори повече институции, отколкото той има сега, макар че ако някой се опита да ги изброи по памет, бързо ще се обърка; дори е налице специална страница на ЕС, където човек може да търси европейски агенции – над 40 на брой.
Големи амбиции, не чак толкова големи възможности
Подходът е типичен за Макрон, който изглежда обича да пробва всичко, за да види кое ще проработи. “Le Macronometre”, проект на тинк танка iFRAP, показва, че президентът е инициирал 60 вътрешни реформи, от които три са изоставени, а останалите или се намират в процес на законотворчество или се работи по тях. При осъществяването им обаче тези реформи варират по отношение на изпълнението на предизборните обещания; iFRAP изчислява, че 27 процента от тях са нарушени, 40 процента са спазени в една или друга степен, а 33 процента са напълно изпълнени.
Макрон не е доволен от този донякъде хаотичен резултат, но и французите също. Макар президентът да успя да усмири най-тежката част от протестите на “Жълтите жилетки” с големи отстъпки, РН получава около 22% доверие – почти толкова, колкото “Национален сбор” на Марин Льо Пен. Той се опитва да оправи кашата с т.нар. Голям национален дебат, състоящ се от хиляди срещи на местно ниво и и опити да се съберат оплаквания и предложения онлайн. Събрано е огромно количество материал. Няма начин той да се обработи, без голяма част от допринеслите да останат недоволни.
В европейските избори позицията на Макрон се усложнява от неговото нежелание да се присъедини към никоя от настоящите партии на европейско ниво. Неговата РН беше свързвана с АЛДЕ, либералната фракция, която заема четвърто място по размер в сегашния Европейски парламент, но е по-вероятно партията да се опита да формира нов съюз, който да включва и някои от членовете на АЛДЕ. Очаква се РН да спечели 22 места от общо 705 и ще са необходими огромни организационни усилия, за да бъде осъществен напредък по амбициозните планове на Макрон. Макар че, разбира се, Франция и сега има прекалено силно влияние в Европейската комисия и съвета.
Ще е по-реалистично да се очаква напредък, ако РН се включи в най-голямата група – десноцентристката ЕНП. Също и защото най-важният съюзник на Макрон на европейската сцена – германският канцлер Ангела Меркел – е част от ЕНП. Макрон обаче изглежда просто не е устроен така, че да се включва в клубове, в който той няма да е водачът.
Това ли е “повече Европа”?
Това е жалко. Смислената реформа на ЕС, която ще накара гражданите да ценят съюза повече, би изисквала намаляване на съществуващата бюрокрация, превръщането й в по-прозрачна и по-видимо полезна, вместо да бъде разширявана и да й бъдат поверявани задачи, в които се е провалила до този момент – в голяма степен благодарение на съпротивата на националните правителства. Опитът да бъде реформирана, като се хвърлят произволни нови съставки в супата, е в най-добрия случай донкихотско, а в най-лошия – вредно за европейската кауза. За да постигнат нещо работещо, Франция и Германия, които наскоро подписаха нов пакт за сътрудничество, трябва да се обединят около общ комплект реалистични, солидни предложения. И това се отнася и до основните политически партии, не само до правителствата. Такива съвместни предложения няма да попречат на идеалистичната предизборна реторика, но ще покажат на центристките гласоподаватели какво да очакват в замяна на подкрепата си.
При сегашната ситуация, подходът на Макрон просто дава още аргументи на съперничещите му партии, които се противопоставят на повече европейска интеграция. Ако повече Европа изглежда така, то може би по-малко не е лошо.
Превод: Георги Христов
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
