• Ограничават намаленията в магазините до 10 на сто от цената
• Искат 80% от сиренето и изварата във веригите да са произведени от българско мляко
• Поне 50% български плодове и зеленчуци

Да бъдат забранени големите промоции на храни в търговските вериги, предвижда проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който е пуснат за обществено обсъждане.
Търговците на дребно с годишен оборот над 20 млн. лв. ще могат да правят промоционални отстъпки до 10% от цените на храните, гласи законопроектът, подготвен от Министерство на земеделието и храните. Това означава, че ограничението на намаленията ще важи за всички големи търговски вериги в страната.

В мотивите към законопроекта е записано, че той “ще подобри благосъстоянието на възрастните хора и другите социално уязвими групи от обществото”. Но това едва ли ще стане със забрана на големите промоции. Много пенсионери, а и работещи хора, пазаруват от големите търговски вериги само стоки на промоция, като в много случаи намаленията са с 50 на сто, а понякога са дори по-големи. Честа практика е търговци да продават две за цената на едно, което реално също е намаление с 50%, но при покупката на минимум две бройки. Сега има случаи търговци да предлагат намаление от 25% при покупката на втори продукт. Често намаленията са над 20% от цената. С предложения от Министерството на земеделието проект на закон всички тези търговски практики, които позволяват на хората да пазаруват по-евтино, ще бъдат забранени. Намаленията на храните да бъдат до 10%, предвижда законопроектът. Въпреки че цените за някои хора са толкова високи, че и при промоция от 10% не купуват, а търсят магазин с по-голямо намаление.

В първоначалния вариант на законопроекта беше предвидено, че промоционалните отстъпки към крайните потребители не може да надвишават 25% от прогнозния годишен обем по договора между доставчика и търговеца на дребно на съответната стока. В последния вариант на проекта това ограничение е запазено, но е добавена и забрана на намаленията над 10 на сто. Предвидени са и сериозни глоби за нарушители на забраната за големи промоции. Ако някоя голяма търговска верига си позволи да продава сирене, кашкавал, хляб или плодове с голямо намаление, ще бъде наложена санкция в размер от 5 хил. до 30 хил. лв.

Наред с ограничаване на намаленията, в законопроекта е предвидено и ограничение на асортимента на предлаганите стоки в магазините. Като в мотивите е посочено, че това се прави в полза не само за крайните потребители, но и за държавата и цялото общество.

Въвеждат се специфични изисквания за асортимента във веригите от магазини за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната. Най-малко 50 на сто от целия асортимент от предлаганите в търговския обект хранителни продукти от определени групи храни трябва да са от български земеделски производители или преработватели. Това се отнася за прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци. Това ограничение всъщност помага за поддържане на по-високи цени, защото ограничава конкуренцията. При приемане на закона, ако в магазина има четири сорта домати и четири сорта ябълки, по два от тях ще трябва да са от български производител, без значение какви са предпочитанията на потребителите и какво е търсенето. Има хора, които търсят определен вкус, а не гледат дали храните са вносни или не. Някои държат да купуват български плодове и зеленчуци, но други предпочитат вносни.

По отношение на млечните продукти предложеното ограничение е още по-голямо. За продуктите кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, овче сирене, биволско сирене, козе сирене и извара количествата храни, произведени изцяло от българско сурово мляко от български земеделски производители или преработватели, трябва да бъдат поне от 80% от целия асортимент на магазина. Това означава, че ако в магазина има три или четири марки сирене, всички те трябва да са български. Ако в магазина има пет различни марки сирене, едната ще може да бъде внос. А има хора, които търсят определени вносни млечни продукти.

• Надценката при внос до 10%
• Гарантирана цена за производителите
• 10 на сто над производствените разходи

Изкупните цени задължително да покриват разходите на производителите и дори да има 10% надценка, предлагат от Министерство на земеделието.

Да гарантират определени цени за българските производители на земеделска продукция целят с проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. При изкупуване на земеделска продукция цената не трябва да е по-ниска от производствените разходи и да включва поне 10% надценка, предвижда проектът.

Но при редица земеделски култури, като пшеница и слънчоглед, цените се определят основно от борсите на международните пазари. Ако цената на пшеницата по света е ниска, няма защо български производител на хляб да купува по-скъпа българска пшеница. А ако го направи, това означава крайните потребители да купуват скъп хляб.

От проекта не става ясно как може да бъдат определени производствените разходи. Дали в тях влизат само разходите за обработка на земеделската площ или например и разходи за покупка на нов трактор или друга земеделска техника, покупка на камион или построяването на нов склад. Ако производствените разходи трябва да бъдат покривани, има и 10 на сто надценка за производителя и се намери кой да плаща тези цени, няма да има никакъв стимул селскостопанските производители да работят по-ефективно. Това означава, че например ще могат да дават заплати и от 10 хил. лв. на хора, които гледат крави.

Докато за земеделските производители има минимална надценка, за останалите по веригата на доставки законопроектът предвижда максимални надценки за определени храни. За преработвател е предложено надценката да бъде не повече от 20% спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби. За търговец на едро по цялата верига на доставки – кумулативно не повече от 10% от покупната цена. А за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лв. надценката не може да бъде над от 20% от покупната цена.

Същевременно при внос на храните, за които има таван на надценките, ако те не се въвеждат в процеса на преработка, търговската надценка за вносителя е не повече от 10%, предвижда проектът. Така за големите търговски вериги ще бъде по-изгодно да продават български храни, защото при тях позволената надценка е 20 на сто. Представители на бизнеса неотдавна алармираха, че приемането на закона може да доведе до изчезване на стоки от магазините.

• Етикетите в две валути до 8 август 2026 г.
• Забраниха поскъпване без обективни причини
• Глобите стигат до 1% от оборота
• Търговците няма да имат право да вдигат цени без основание от 8 август.

Всяко увеличение на цените на стоки и услуги за крайни потребители трябва да бъде обосновано от обективни икономически фактори, решиха депутатите като приеха окончателно промени в Закона за въвеждане на еврото. Това ограничение ще важи в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро.

Обективни икономически фактори, които позволяват вдигане на цените, са например промени в разходите за производство, доставка, съхранение и продажба, нормативни промени, форсмажорни обстоятелства, както и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността, реши парламентът.

Ако търговец наруши забраната да вдига цени без основание, ще бъде глобен от 5 хил. до 100 хил. лв., а при повторно нарушение санкцията става двойна. За търговци с годишен оборот над 50 млн. лв. санкцията за вдигане на цени без основание е до 0,5% от годишния оборот, но не повече от 1 млн. лв. При повторно нарушение глобата става до 1% от годишния оборот.

Първоначално се предвиждаше цените да бъдат в двете валути от 8 август до края на 2026 г., но парламентът реши търговците да обявяват цените в левове и евро в продължение на една година – до 8 август 2026 г. Но през първите два месеца, тоест от 8 август до 8 октомври тази година, няма да бъдат налагани санкции на търговците, които не изпълнят изискването да обявяват цените на стоките и услугите в двете валути, както и изискването цените в двете валути да са ясни, лесно разбираеми и с еднакъв размер на шрифта. До 8 октомври няма да бъдат налагани глоби и на търговци, които не изпълнят изискването крайната цена на касовата бележка да бъде и в левове, и в евро.

• Обявяват колко дават на стопаните
• Правят регистър на изкупвачи на земеделски продукти
• Изискват специални камиони
• Предлагат строги правила за изкупуване на земеделска продукция.

Редица ограничения за изкупвачите на земеделски продукти предлагат с проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Практиката хора да изкупуват вино за грозде и да го продават на желаещи да си направят домашно вино силно ще бъде затруднена.

Изкупвачите на земеделска продукция ще трябва да разполагат с обекти за производство или преработка на храни, или да разполагат с регистрирани обекти за дистрибуция на храни, или да използват превозни средства, които са регистрирани за транспортиране на храни. Освен това всички изкупвачи ще бъдат записани в регистър към Министерство на земеделието. Като всеки месец изкупвачите ще трябва да дават информация в министерството за изкупеното количество земеделски продукти по видове и където е приложимо съответното качество, както и среднопретеглени изкупни цени по видове продукти и качество.

Предложението е регистърът да бъде публичен, тоест данните за средна изкупна цена на всеки изкупвач да бъдат видими за всички. Така, ако някой предложи по-висока цена на един стопанин, всички земеделски производители ще разберат и също ще поискат по-висока цена.

Договорите за изкупуване на земеделски продукти трябва да са писмени и да бъдат със срок на действие от най-малко шест месеца. С тези промени, ако някой инцидентно иска да купи някаква земеделска продукция, няма да може.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ