ЗАКОН
Мафията прецака Божков
Голяма секира за Божков, сметките му за Борисов и Горанов излязоха криви
Свидетелите твърдят, че не им е оказван натиск или неправомерно влияние за това по какъв начин да гласуват за внесените от Г. Кадиев и М. Стоянова през 2014 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за хазарта
Поради липса на доказателства за престъпление СГП прекрати разследването за твърдяно изнудване от страна на Васил Божков, по което бяха задържани бившият министър-председател Бойко Борисов и бившият министър на финансите Владислав Горанов.
Поради високия обществен и медиен интерес и след разрешение на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 198 от НПК Софийска градска прокуратура (СГП) предоставя информация за досъдебно производство, образувано на 17.03.2022 г.
Разследването е за това, че в периода от 2014 г. до декември 2019 г. в гр. София с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплашил с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имуществото или с друго противозаконно действие с тежки последици за него или за негови близки, като деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице и са причинени значителни имуществени вреди – престъпление изнудване по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 от НК.
В рамките на досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия, сред които и разпити на народните представители – Й. Цонев, В. Симеонов, Д. Йорданова, К. Исмаилов, Д. Танев, Д. Савеклиева, И. Московски, Л. Павлова, Д. Главчев, К. Кръстев, М. Стоянова, В. Николов, Е. Симеонов, Н. Александров, П. Чобанов, А. Имамов, Г. Търновалийски, Х. Митев, Г. Ковачев, Д. Добрев, Д. Горов, П. Кънев, Е. Ангелова, И. Калфин, Р. Гечев, които към периода са били членове на временната и постоянната комисия по бюджет и финанси в Народното събрание.
Ексклузивни СНИМКИ от ареста на Борисов, Арнаудова и Горанов
Свидетелите твърдят, че не им е оказван натиск или неправомерно влияние за това по какъв начин да гласуват за внесените от Г. Кадиев и М. Стоянова през 2014 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
След обстоен анализ на материалите и събраните доказателства наблюдаващият прокурор е направил извод, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство.
По делото са извършени всички възможни и необходими действия по разследването, но не са събрани доказателства, които по категоричен и безсъмнен начин да сочат, че в съучастие като извършители, както и поотделно Б. Борисов, В. Горанов и С. Арнаудова са упражнили принуда спрямо В. Божков с цел той да им предоставя парични средства или други облаги и да прехвърли акции от хазартните дружества, в които има участие.
Свидетелят Божков дава показания, че за периода от началото от 2015 г. до края на 2019 г. се е срещал с Горанов в кабинета му докато е бил министър на финансите. На тези срещи Божков твърди, че е предавал на Горанов различни парични суми, изтеглени от банкови сметки.
Свидетелят Божков твърди, че парите са вземани лично от него от офиса и предавани лично от него на Горанов, като други лица на срещите не са присъствали. Свидетелят Божков дава показания, че за периода 2017 г. – края на 2019 г. предал на Горанов около 60 000 000 лева. Свидетелят Божков дава показания, че не е обсъждал водените разговори и срещите с Борисов и Горанов с неговите съдружници, не е вземал пари от съдружниците си и те не били участвали в плащането на сумите на Горанов.
Свидетелят Горанов дава показания, че в периода 2016 г. – 2018 г. е имал няколко срещи с Божков в кабинета си докато е бил министър на финансите. Според Горанов срещите в кабинета му били провеждани по инициатива на Божков за въпроси, свързани със законодателството в областта на хазарта, в това число и за уеднаквяване на режима на облагане с такси на хазартните игри.
Инициативата за обстоятелствата, свързани с предложения за промени в Закона за хазарта в частта за таксите, в края на 2014 г. била на народни представители и според свидетеля Горанов не е била съгласувана и обсъждана с Министерство на финансите.
Според показанията на свидетеля Горанов предложените промени не са били обсъждани от него с Божков, той не е имал договорки с Борисов, Стоянова и други лица относно получаване на имотни облаги от Божков. Свидетелят Горанов отрича да е получавал парични средства или други облаги от Божков и да е упражнявал по каквато и да е форма принуда спрямо него.
В хода на проведеното разследване е разкрита банкова тайна, въз основа на което са изискани и приобщени документи, съдържащи всички извършени тегления в брой на каса от банковите сметки с титуляр Божков, отразяване на изтеглянето по салдото на съответната сметка и информация за номинала на банкнотите, които са били предадени от банката при тегленията за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2020 г.
След анализ на предоставените документи се установява, че действително за периода има извършени тегления в брой на каса от банковите сметки с титуляр Васил Божков на големи парични суми в лева и в евро.
От събраните доказателства по делото не може да се установи по какъв начин са разходвани изтеглените парични суми.
Приема се за безспорно, че в периода от 2015 г. до края на 2019 г. Васил Божков е посещавал сградата на Министерство на финансите. Имал е срещи с Горанов в кабинета му. Не може да се установи с конкретност периода, броя на посещенията и техните дати.
По никакъв начин не може да се установи как Божков се е разпореждал с носените в него парични средства, в това число и дали същите са били предавани на Горанов. На срещите между двамата не са присъствали трети лица.
При така установената фактическа обстановка от една страна са твърденията на Божков, че е давал парични суми на Горанов, от друга са твърденията на Горанов, че не е вземал такива. Налице са две коренно противоположни версии и независимо от положените усилия в хода на разследването не е възможно категорично едната да бъде оборена за сметка на другата, тъй като не са установени други доказателства, които да спомогнат за преодоляване на двете крайно противоречиви групи показания.
Косвени доказателства за това, че Божков евентуално е предавал на Горанов пари са показанията на свидетели, които посочват, че са виждали Божков да взема със себе си големи парични суми в брой преди посещенията си в Министерство на финансите.
Същите обаче не са достатъчни, за да обосноват единствения и непротиворечив извод за твърдяното от Божков. Още повече, че свидетелите не знаят дали след излизането на Божков от министерството паричните суми са били в него.
От всички събрани доказателства, които включват свидетелски показания на лица, имащи пряка връзка с Божков, Борисов и Горанов, не се установява спрямо Божков да са били отправени заплахите, които същият твърди в показанията си. В този смисъл предложените и приети промени в Закона за хазарта в края на 2014 г. са били гласувани от Народното събрание и не са установени нередности в процеса на тяхното приемане, които да индикират целенасоченост срещу или в полза на хазартния бизнес на Божков.
Промените в чл. 30 от Закона за хазарта не се установява, видно и от тяхното съдържание, да поставят в по-благоприятна позиция хазартния бизнес. Напротив с тези промени се допълва един пропуск в законодателството като по този начин се позволява възможност за облагането му по специалния ред. Начинът на тълкуване и прилагане на променения законов текст от всички хазартни оператори, в това число и дружествата с участие на Божков, е извън обсега и правомощията на Народното събрание.
В този смисъл с направените промени са въведени правила, които са важали за всички хазартни оператори.
Законопроектът на Симеонов, внесен от група народни представители през 2018 г., също не се установява да е бил специално предвиден и насочен срещу хазартната дейност на дружествата на Божков. От показанията на Симеонов, стенограмите от заседанията на парламентарните комисии и мотивите към законопроекта, се достига до извода, че този законопроект въплъщава идеите на Симеонов и парламентарната група, от която е бил част и не е по поръчение и изпълнение на волята на Борисов и Горанов.
При така установената фактическа обстановка наблюдаващият прокурор е стигнал до извода, че в настоящия случай не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от по чл. 213а от НК.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
