КОМЕНТАР
Много ми е мъчно, че има хора, които в мръсните дни преди Рождество побесняха, разделят, режат на парчета нашия народ, за да оцелеят още няколко месеца във властта
Вече знаете, работя в Плевенския театър от два месеца и нещо (като главен драматург, добавям, да не стават обърквации), половината магистрала до там и опасния участък след нея вече познавам наизуст. Опитвам се да наблюдавам хората и града, при все заетостта в театъра и единственият денонощен маршрут – театър-квартира-театър – времето вече го няма – ден, нощ се изтриха…стълби, кабинети, коридори, сцена, актьори в предпремиерна треска, сценични с уморени празни погледи… Ех! И всеки ден си повтарям .- ще оцелея и не, няма да се уморя да обичам театъра и аз в него.
И така:
Там в Плевен времето върви с един оборот поне по-бавно, по-спокойно, за мен красиво в това, но и да не кажа по-примирено, и в лека апатия. Хората извън театъра са притихнали и най-болезненото, сякаш са участници в Бекетова пиеса, сякаш към „предела“ на човешките възможности, както пише Атанас Натев за Бекет през 1972 г. (иначе викат, че бил забранен тогава).
Бекет, който ни показва чрез драматургичния си талант още през 50-те, живопаметен тогава за ужаса на Втората Световна, и затова категоричен за историческия си песимизъм, та Бекет, който ни показва жестоко и категорично „сковаността на човешките сили пред „края“ и отчаяните усилия да бъде избягната мисълта за смъртта, която заместваме с дребните залъгалки на „щастливите дни“. Бекет, който съзря ужаса на Хитлеризма и знаеше, че исторически той ще се пробуди…, а ние все по-апатично ще въртим колелото на историческата жестокост да повтаряме, защото винаги ще има едни, които ще рекат да я забравяме и прекрояваме паметта за нуждите на краткотрайните и алчни настоящи „щастливи дни“.
При всяка възможност разговорям ту с продавачката на плодове, ту с кафеджийката, сервитьорката, таксиметровите шофьори, та даже случайните хора, които ме напътстват докато се губя в града – има стоицизъм, геройски, в това да прикрият отчаянието си, че са забравени, при всичките усилия на големия град да се задържи, ако ще и на ръба на историята, защото са най-бързо умиращия град в България, ми казват те… Забравени сме, госпожа – ми казват, докато ме зяпат право в очите.
И аз, като противовес, като шут в пиеса на абсурда, ги окуражавам, смея се, обещавам им, че сме заедно всички ние, българите, че Да, колкото и да им е странно, ние кривите софиянци жално се надяваме един ден точно те, те да ни помогнат в съпротивата с разбеснелите се демонтажници, те зяпат от почуда, че някой ги брои за хора, а после от мой полуден възторг ще ги поканя на театър, ще търча в дъжда да им подаря билети за театър, те ще зяпат с отворени усти и ще се радват като деца, ще ме изпращат на вратите на магазините си дълго с помахване на ръка и даже малко сълзи в очите, а на мен ми се реве и пищи, че съм неспособна да ги понеса на ръце и си викам – дано имам сили поне мъничко някак да разклатя сала на апатията и отчаянието на хората от града.
И ето, предпразнично се моля, обърнете се към тези хора, които тихо, почти апатично преживяват живота, устремен към „края на играта“.
Не ги подигравайте, не ги подценявайте, те са равни на нас и по-големи от нас, защото първи се сблъскват с бъдещето, което като приливна вълна залива най-последно София. Гледайте тях и виждайте себе си утре!
Много ми е мъчно, че има хора, които в мръсните дни преди Рождество побесняха, разделят, режат на парчета нашия народ, за да оцелеят още няколко месеца във властта.
Чудовищно е, но аз, като все по-мъдър човек, знам, че историята се повтаря, обречени сме на това, това видя и Бекет и като ясновидец ни предупреди за това, ако отрязваме паметта.
Но и знам, че там, там в привидната апатия на „извън София“ има и даже чувам един тътен от дъното на търпението им на геройските им, но притихнали сърца, който приижда и ще дойде денят, в който ще извика – Тук сме!, драги демонтажници!
България е Плевен!
Да живее България!
Защо пиша така дълго, нарочно!
Гергана Пирозова, театрален критик, драматург. Фейсбук
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
КОМЕНТАР
Пенсионирка с рак проси на улицата, а украински богаташ с Макларън за милион, се шири в петзвезден хотел, който му го плащаме ние
“Това е баба Боряна.
Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.
На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом.
Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа.
Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата.
И тук държавата я няма – никаква!
Разплака се, когато седнах до нея и я попитах как е! Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло, накрая ми каза : “Ще кажа, че съм добре!” Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена.
Тя ме посреща, когато отивам на работа и когато се прибирам от работа.
Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на “Тодор Каблешков”, в София, и ако имате път натам, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.
В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: “А ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?” Когато я попитах дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него.
И тук, за съжаление, държавата също я няма! Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.
Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем! Затова нека помогнем на баба Боряна!!! Ще съм радостна, ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!!!
Единствената идея е, който може да й помогне, това е! Ако искате да помогнете, намерете я, отидете при нея и й помогнете!”
Добромира Велчева
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Министерството на тази жінка е забранило на туроператорите да продават самолетни билети за Русия.
Представяте ли си… Както казваха едно време хората, които не се подведоха по самоубийствения ентусиазъм на 89-та – нали за това скачахте…
Голям рев беше, че комунистите не пускали някои да пътуват на запад. После дойде промяната. Дойде отвън, разбира се, нямаме принос Станахме модерни. А според Петър Стоянов “модерните държави трябва да следват международните норми, дори с цената на отказ от националния си суверенитет”.
Добре, от националния си суверенитет се отказахме. После влязохме в клуба на богатите. А в клуба „крайъгълен камък“ беше свободата на придвижване. И ето, лека полека стигнахме до там, да ти казват къде можеш да пътуваш и къде не… И за какво си дадохме суверенитета тогава?
Времената са други, аз билет за Москва ще си намеря. Имам да взимам онези четири хиляди за десет месеца, че Владимир Владимирович вече не може да ми ги превежда по банка. Ама тези сталински методи в клуба нещо ми идват в повече.
„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше. А някои стават чудовища и без да се борят много усърдно. Голяма борба, няма що… След обяд горчица.
„Портретът на Дориан Грей“ като че е писан за Надежда. Избрах една от добрите и снимки, другите ги знаете.
**„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПИСМО ДО МУТРАНА БОЙКО. НАИГРА ЛИ СЕ, БОЙКО? СЛЕД 3 ГОДИНИ ЗАГОВОРИ С ЧИЧО РУМЕН, ХРИСТО И АХМЕД, ПОБЕДИТЕЛ ЛИ СЕ ЧУВСТВАШ, БОЙКО? ЩОТО ИСТИНСКИЯ „МАНАСТИР“ БЕШЕ ПАРАКЛИСЧЕТО ЗАД „ДОНДУКОВ“ 2…
Е, Бойко, как си сега, Бойко? Наигра ли се, Бойко?
След 3 години заговори с чичо Румен, Христо и Ахмед, победител ли се чувстваш, Бойко?
Не ти харесваше да пишеш бюджети с Асен и Бате Данчо, затова сега няма да пишеш никакви бюджети, а твоя Влади ще си говори сам със стената, докато громи бюджетите на Чичо Румен пред празна зала.
Христо като по-умен от теб поне се сети да избяга някъде в Брюксел, за да се скрие и сега никой да не го пита за „сглобката“. Само че и четиримата знаем как стана тя, знаем и как приключи.
Всъщност, и петимата знаем.
Щото истинския „манастир“ беше параклисчето зад „Дондуков“ 2, където ни събра дедо поп, надянал расо с пагони на ВВС и калимявка със сърп и чук на чело.
А заради твоите простотии зорлем да се върнеш като премиер, никога няма да се видиш пак на власт, а единственото място, където може да се върнеш, е ареста. Само дето този път може да не е за 24 часа, а за малко повечко и както си трябва.
Ама те ти го писаха тука Веселина Томова и компания след Пазарджик: тогава ти светна червената лампа, но след нея обикновено следва да светне и синята.
Е, май наближава този момент със синята лампа, не мислиш ли?
От 20 години цакане на бридж белот с ужким твои богати приятели, които денем щавеше, а вечер им разправяше вицове и им се правеше на другар, сега май ти си ощавения.
Къде ти бяха гласовете от бизнеса в неделя бе, Бойко? Едрият капитал къде се скри, за гъби ли беше в неделя? А-а-а, той бил избягал при Радев… Много умно, и аз бих направил така. Кой нормален човек би те търпял след 20 години рекет, за да има да си „управляваш“ някоя и друга мома по ловните стопанства.
И не ми се отваряй с това колко си важен в чужбина.
Я кажи, Урсула обади ли ти се да те утеши нещо? Не? А-а-а, сърдита ти била… Не думай. И аз така чух, развалил си им бил купона на ЕНП след победата в Унгария над Орбан.
Лоша работа, Бойко, сега няма да ги събираш пак „на Варна“ в Евксиноград да им показваш Слънчевото бунгало. Но нищо, ти си голям международник и Бай Тръмп ще те закриля. Е, след 2 години ще го сменят с някой приятел на Сорос, който ще те погне пак като през 2020 година, но нищо, ти нали си голям тарикат, пак ще се измъкнеш, криейки се някъде в държавни почивни станции из страната.
Искрено твой,
Ортак по неволя ДП
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
