ПАРИ
Мъж от Родопите печели по 37 000лв за 1 килограм от производство и продажба на най-скъпата подправка
Килограм шафран стигал до 20 000 долара След като Европейският съюз отряза квотите на България за производство на тютюн, наричан по времето на соца „зеленото злато” – основен и традиционен поминък за десетки хиляди семейства в Родопите и Делиормана, нашенските производители изпаднаха в колапс.
Покрай световноизвестния сорт „Джебел басма”, котиран на международните пазари дори без сертификат, не едно и две поколения не само оцеляха, но и съградиха къщи на няколко ката, изучиха деца, внуци и правнуци. В годините на т.нар.
демокрация обаче изкупните цени започнаха главоломно да падат – знак, че с тютюна е дотук. А сега накъде?! – все едно да накараш един шлосер да хване писалката или писателя – шублера.
Българинът обаче е пословичен с ината си, благодарение на който се измъква и от най-заплетените ситуации, особено когато ножът опре до кокал.
Първопроходчик в едно ново, съвсем непознато начинание стана известният бизнесмен от Кърджали Хасан Тахиров, който има шведски паспорт.
– Г-н Тахиров, как ви хрумна идеята за шафрана?
Някои я наричат „аграрна утопия”… – Тази „утопия” в момента е единствената спасителна операция за тютюнопроизводителите. Твърдя, че българите могат да живеят със стандарта на швейцарците. Достатъчно е да имат малко земя, около 3-4 декара, да обичат минзухарите и да работят поне един месец в годината, за да си изкарват един много по-висок доход от този с тютюна и със забранените марихуана и опиумен мак. От няколко години съм се запалил по идеята България да се превърне в един от водещите световни производители на шафран – това е една от най-скъпите хранителни подправки в света.
– Каква е цената на шафрана на световния пазар?
– Един килограм струва от 10 000 до 20 000 щ.д. А дивият шафран расте навсякъде у нас и през есента изпъстря поляните с виолетовия си цвят. Култивираният минзухар цъфти по същото време, но освен красота носи и високи доходи. Инвестицията за декар и половина е 6000 лв., а очакваният доход – 15 000 лв. на година.
– А защо твърдите, че е по-добре да се отглеждат тези минзухари, отколкото тютюн? –
От четвърт век насам отглеждането на тютюн няма бъдеще у нас. Много партии, особено преди избори, залъгваха нашенския селянин с какъв ли не нов поминък, за да изплува на повърхността, но всичко се оказа един голям кьорфишек. В Иран ми се отвориха очите за тоя нов поминък. Там видях многолюдни селски семейства с по 6-7-8 деца, и то в райони, където земята е бедна и неплодородна, като в моя роден край. Но пък имаха доста висок жизнен стандарт, което ме изненада. Поинтересувах се откъде човек с 5-6 декара земя може да има такива солидни доходи и разбрах, че там хората масово се занимават с отглеждането на минзухари за шафран.
Вярно, държавата е създала монопол, но кредитира производителите и изкупува продукцията им, като плащането става веднага, на ръка. Отглеждането на шафран е сериозен бизнес и в азиатската част на Турция. И в Гърция има огромни масиви от шафранови минзухари. Голяма част от селяните в района на гр. Козани, на запад от Солун, също отглеждат растението и получават субсидии от ЕС. Шафранът се отглежда още в Кипър, Испания,
Франция. Така стигнах до извода да го разпространя и в България. Внесох луковици от опитна станция в Турция с помощта на нашия световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу.
Даже регистрирах Национална асоциация на производителите на шафран у нас. Установих контакти с една немска фармацевтична фирма, която пожела да изкупува големи количества цветове от нашенския минзухар, стига да има кой да ги произвежда. Свързах се и със световноизвестна фирма за чай.
– Къде отглеждате шафран? –
Върху 30 дка край Елхово. Поръчах луковици от минзухара от Испания и Холандия – платих около 3 бона за тях. Близо толкова ми струваше и обработването на земята – тя е наша нива, която пустееше от години. Смятам бързо да си възвърна инвестираните средства, а след това да започна и да печеля. Не се притеснявам, че съм първият човек в област Кърджали, решил да започне промишлен добив на шафран. Прецених, че тази култура има бъдеще в България. Първо, защото климатичните условия у нас са добри за отглеждането й. Второ – на световния пазар има огромно търсене.
В момента се покриват едва 30 на сто от нуждите й, а пазарът е осигурен. – Имате ли последователи у нас? – Един испански предприемач вложи капитали в 100 дка в Добруджа и разчита само на шафрана. Първи в Източните Родопи се хвана едно момче – Али Сюлейман от с. Глухар,
Кърджалийско. Завършил е Стопанската академия в Свищов. Близо три години и половина работил в Англия и успял да спастри добри пари за това време, но решава да се върне в България. Смята, че и тук човек също има възможности да печели добре. Девизът му е убийствено патриотичен:
„По-добре да ядеш лук у дома, отколкото месо в чужбина!” Запознахме се с това момче и то от раз реши да пробва с шафрана.
Кой е Хасан Тахиров?
Хасан Тахиров е от Кърджали, но се чувства гражданин на света, понеже има и шведски паспорт и работи като представител на големи шведски фирми. Едно от най-големите му постижения като бизнесмен е продажбата на… плаващ хотел в Турция. Преуспява благодарение на нестандартните си идеи. Има много приятели, колеги и бизнес партньори в южната ни съседка и в Иран. Живее в обсерваторията на връх Стръмни рид в Родопите.
Шафранът е есенното кокиче с нежен виолетов цвят и може да се срещне навсякъде в последните дни преди зимата. Но тук става въпрос не за дивото цвете, а за култивираното растение. Наричат го „цветето на рая” и „подправката на боговете”, защото е най-скъпата подправка в света. От 3000 години шафранът е използван по паралели и меридиани заради уникалния си вкус при приготвянето на храни и напитки, но и в козметиката, както и в производството на текстил.
В древността се е използвал като афродизиак, за лечение на рани, стомашно-чревни заболявания, заболявания на дихателните пътища, дори и при психични разстройства. През Средновековието се е вярвало, че предпазва и лекува от чума. В древна Индия и Кашмир пък е бил смятан за най-скъпия дар от боговете. Японски изследователски институт неотдавна доказа, че екстракт от растението, обработен по специална технология, е в състояние да пребори и рака. Според някои е панацеята на ХХI век, но времето ще покаже.
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
- Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.
Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.
Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.
Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.
Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.
Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.
Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.
Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.
Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.
ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.
Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
