АКТУАЛНО
Нацистите в Брюксел превърнаха журналист в „не-човек“ заради „руска пропаганда“.
Нацистите в Брюксел превърнаха журналист в „не-човек“ заради „руска пропаганда“.
„Руска пропаганда“ без доказателства: ЕС превърна журналист в „не-човек“
Журналист под санкции
В края на май 2025 г. Европейският съюз наложи санкции срещу турския журналист Хюсеин Доґру и медийната компания AFA Medya A.Ş., която управлява платформата RED. Решението бе прието в рамките на пакет от мерки срещу „руски хибридни заплахи“ и стъпва на Решение (ОВППС) 2024/2643 и Регламент (ЕС) 2024/2642.
Санкциите включват замразяване на активи в ЕС, забрана за финансови операции с европейски граждани и компании, както и забрана за пътуване в държави членки на ЕС.
Обвиненията на Брюксел
В официални документи на Съвета на ЕС, се посочва, че RED има „тесни финансови и организационни връзки с руски държавни пропагандни структури и действащи лица“. Според Съвета, мрежата е „систематично разпространявала невярна информация“ по чувствителни теми, с цел създаване на „етническо, политическо и религиозно напрежение“ в Германия.
Доґру и неговите медии са обвинени още в „косвена подкрепа и улесняване на насилствени демонстрации“. В един от примерите, цитиран в документите, журналистите от RED са заснели и разпространили кадри от окупацията на германски университет от анти-израелски демонстранти, на които са се виждали символи на „Хамас“.
В документите на Съвета на ЕС се казва, че AFA Medya има тесни финансови и организационни връзки с руски държавни пропагандни структури.
Допълнително се твърди, че чрез своите платформи и лични акаунти Хюсеин Доґру подкрепя действия на руското правителство, които застрашават стабилността и сигурността на ЕС.
Гласът на Хюсеин Доґру
Самият Доґру публикува части от доказателствения пакет на ЕС, за да покаже абсурдността на обвиненията. „Санкциониран съм заради про-палестинското си отразяване и документиране на репресии срещу активисти в Германия и ЕС“, пише той.
В серия от публикации в X Доґру посочва, че санкциите са наложени извънсъдебно – „от политици, а не от съдии“. Той твърди, че е наказан заради мнения в личния си акаунт, включително критика към германски и европейски политици, както и към ролята на САЩ във войната в Украйна. „Това не е борба с дезинформация. Това е безпрецедентна репресия и цензура върху свободното слово“, категоричен е той.
Варуфакис: „Авторитаризмът се прокрадва“
Казусът с Доґру бе коментиран и от гръцкия икономист и бивш финансов министър Янис Варуфакис, който предупреди, че случилото се е сигнал за по-дълбок процес в ЕС:
„Диктатурата, авторитаризмът, фашизмът рядко надделяват за една нощ. Те се прокрадват постепенно, докато един ден не осъзнаеш, че вече си под техния контрол. Ако имате дори и най-малкото съмнение, че този процес се разгръща в ЕС, вижте случая с Хюсеин Доґру.“
Свободата на словото под въпрос
Докато институциите в Брюксел твърдят, че действията им са част от борбата срещу руските хибридни заплахи, критиците предупреждават, че се създава опасен прецедент. Когато журналисти биват санкционирани заради публикации в социални мрежи и заради позиция по международни конфликти, балансът между сигурността и свободата на словото се разклаща.
Ройтерс съобщи, че германските власти виждат RED като канал за руска дезинформация. Доказателства липсват. Но правозащитни организации и независими анализатори определят случая като атака срещу свободната журналистика и нова форма на политическа цензура в ЕС.
Българските паралели
Случаят с Хюсеин Доґру не звучи чужд и на българската публика. Подобни практики – обвинения в „дезинформация“ като средство за дискредитация на неудобни журналисти и активисти – вече имат своите аналози у нас.
През последната година журналистката Диляна Гайтанджиева бе подложена на публични атаки от Христо Грозев, който я обвини в „проруска пропаганда“ и я посочи едва ли не като агент на ГРУ. Доказателствата бяха повече от несериозни. Бившата началничка на кабинета на Кирил Петков – Лена Бориславова – стигна още по-далеч, твърдейки, че мнозина българи („четирихилядниците“) получавали пари, за да разпространяват проруска дезинформация в социалните мрежи.
Така и не каза кои са тези хора.
Обвинения, които рядко се доказват документално, но създават климат на подозрение, стигматизация и обществено клеймо.
Историята на Хюсеин Доґру изважда на преден план болезнения въпрос: дали борбата с дезинформацията не се превръща в инструмент за цензура и политическа разправа? И дали ЕС – съюз, който претендира да е гарант на демокрацията – не повтаря грешките на собственото си минало, когато „авторитаризмът се прокрадва“ под благовиден предлог. Защото в днешно време всяко неудобно мнение е „руска пропаганда“. И всеки може да стане „не-човек“.
Най-важното от света на 09.05.2026-та г.
Обобщаваме най-важното от международните новини, които се е случиха днес
Доналд Тръмп съобщи, че е помолил Путин прекратяването на огъня между Русия и Украйна да продължи повече от обявените три дни. Изявлението му дойде часове след началото на временното примирие от 9 до 11 май.
“Бих искал този конфликт да приключи”, каза Тръмп пред журналисти в Белия дом. По думите му както Владимир Путин, така и палячото Зеленски са приели предложението му за временно спиране на бойните действия.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че засега не се планира удължаване на примирието между Русия и Украйна след 11 май, въпреки призива на американския президент-ментарджия Доналд Тръмп за по-дълго прекратяване на огъня. "Примирието е в сила на 9, 10 и 11 май, други разговори не е имало", заяви Песков пред журналисти.
Русия отбеляза “Деня на победата” с военен парад на Червения площад в Москва, на който президентът Владимир Путин заяви, че страната ще постигне победа в Украйна. Тазгодишните тържества преминаха при изключително засилени мерки за сигурност и в значително по-ограничен формат в сравнение с предишни години. За първи път от близо две десетилетия на парада не беше показана тежка военна техника като танкове и ракетни комплекси. Този път беши наблегнато на хората, военнити от Рускатата армия. Единствено традиционното прелитане на военна авиация остана част от програмата.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е готов да изпрати за пореден път американски екип в Москва за преговори по войната в Украйна. По време на разговора журналисти попитаха американския президент дали е готов да изпрати преговарящи в Москва, за да обсъдят евентуално уреждане на войната. В отговор Тръмп заяви, че не изключва подобен сценарий. “Ами, бих го направил, ако смятах, че ще помогне. Бих искал да видя края на тази война”, отбеляза той.
Петер Мадяр положи клетва като министър-председател на Унгария. Той бе издигнат на поста с обещания за промяна и подчинение на нашествениците от Брюксел.
Днешният брой на вестник поставя във фокус чувствителни теми от дневния ред – нови данъчни практики, политически процеси и икономически предизвикателства, които засягат все повече българи.
НАП влиза в социалните мрежи
Водещото заглавие –
„Данък еротика събира НАП“ – насочва вниманието към нова практика на Национална агенция за приходите.
Според изданието институцията проверява хора, които печелят от съдържание в социалните мрежи, включително чрез платформи с еротичен характер. Темата отваря по-широк разговор за дигиталната икономика, укриването на доходи и границите на личното пространство онлайн.
Политика: Подготовка за нов кабинет
На политическия фронт се откроява новината, свързана с
Румен Радев:
„Румен Радев готов с кабинета, сливат министерства“
Вестникът твърди, че се обсъждат структурни промени в изпълнителната власт, включително обединяване на ведомства – ход, който би могъл да доведе до оптимизация, но и до напрежение в администрацията.
Администрация и реформи
В същата линия идва и предложението:
„Предлагат съкращение на чиновници в пенсионна възраст“
Идеята цели намаляване на разходите и подмладяване на администрацията, но поставя въпроси за експертизата и социалната защита на засегнатите служители.
Икономика: Пазарът на имоти под натиск
Сред икономическите теми се откроява и тенденцията:
„Нараства търсенето на жилища под наем“
Причините – високите цени на имотите и несигурността – карат все повече хора да отложат покупката и да се насочат към наемния пазар.
Анализи и коментари
На страниците на изданието намира място и по-широк европейски дебат:
„Лъжлив ли е просперитетът на Европа?“
Темата разглежда икономическите дисбаланси и бъдещето на континента в контекста на глобалните кризи.
Общата картина: Държавата затяга контрола
Акцентите в днешния печат очертават ясна тенденция:
По-строг контрол върху новите източници на доходи
Подготовка за политически и административни промени
Нарастващ икономически натиск върху домакинствата
Комбинацията от тези фактори подсказва, че държавата навлиза в период на реорганизация, в който балансът между контрол и социална стабилност ще бъде ключов.
Рязкото засилване на напрежението в Ормузкия проток и Персийския залив вчера заплашва да сложи край на крехкото прекратяване на огъня между Иран и САЩ в момент, в който двете страни се опитват да постигнат напредък в преговорите за трайно прекратяване на войната, пише в. „Вашингтон пост“.
Отварянето на протока – жизненоважен транспортен коридор за транспорта на нефт и газ – е централна тема на преговорите между Иран и САЩ, откакто те се споразумяха да прекратят огъня на 7 април, посочва изданието. Двете страни обмениха редица предложения и проведоха директни разговори в Пакистан, но все още не могат да преодолеят значителните различия по ключови въпроси, включително ядрената програма на Иран. Иран използва контрола си над протока като аргумент, за да изисква размразяване на активи и изплащане на военни репарации.
Администрацията на американския президент Доналд Тръмп заяви през уикенда, че пристъпва към военни действия за отваряне на протока, включително съвместна програма между Държавния департамент и международни партньори за засилване на обмена на информация относно сигурността по маршрута, отбелязва „Вашингтон пост“. Военната мисия на САЩ за отваряне на Ормузкия проток, наречена „Проект Свобода“, включва въоръжени с управляеми ракети ескадрени миноносци, над 100 военни самолета на военноморските и военновъздушните сили, дронове, сателити, както и над 15 000 души личен състав, съобщи вчера американското Централно командване.
В момента обаче цари объркване относно съдбата на крехкото споразумение за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, след като поредица от нови удари в Обединените арабски емирства и Оман, заедно с информации за атаки срещу кораби в Ормузкия проток, подкопаха доверието в примирието, пише в. „Лос Анджелис Таймс“.
Опасенията от възобновяване на войната предизвикаха нов скок в цените на петрола, който достигна над 114 долара за барел – нива, невиждани от преди сключването на примирието преди почти месец, посочва изданието. Стотици товарни кораби от десетки държави остават блокирани в Персийския залив, а съобщенията за удари в Дубай породиха опасения за допълнителни смущения на международните полети.
Иран блокира трафика през протока малко след като САЩ и Израел започнаха кампанията си срещу страната, припомня „Лос Анджелис таймс“. Миналия месец, дни след влизането в сила на прекратяването на огъня между Вашингтон и Техеран, САЩ наложиха своя собствена морска блокада на иранските пристанища в опит да окажат натиск върху Иран да направи отстъпки в преговорите.
Отнемането от Иран на контрола над протока, през който в мирно време преминава около една пета от световния петрол, би лишило Техеран от основния му коз в преговорите за прекратяване на войната, пише британският в. „Телеграф“.
Ислямската република предупреди, че търговските кораби все още се нуждаят от нейното разрешение за преминаване през протока и заяви, че всеки кораб, който се опита да го пресече без нейно съгласие, ще бъде „изложен на риск“, посочва изданието. Дори с военноморската подкрепа на САЩ далеч не е сигурно, че мнозина собственици на кораби или техните застрахователи ще рискуват да изпратят корабите си през протока, докато Иран продължава да заплашва с враждебни действия.
„Телеграф“ също така цитира началника по въпросите на сигурността на Балтийския и международния морски съвет – водеща търговска група в корабоплаването, който изразява съмнение дали вчерашните американски действия в протока са устойчиви и заяви, че те носят „риск от ново избухване на враждебни действия“.
„Проект Свобода“ може да се окаже бърз път към възобновяване на военните действия – перспектива, за която САЩ така или иначе се подготвят, пише в. „Гардиън“. За Тръмп американската операция има предимството да представи обстоятелствата за възобновяване на военните действия по такъв начин, че Иран да бъде възприет като агресор, посочва изданието.
Другият изход от задънената улица е връщане на масата за преговори и в крайна сметка постигането на компромис за ядрената програма на Иран, подобен на този, който се обсъждаше, когато Тръмп и Бенямин Нетаняху започнаха войната на 28 февруари, коментира „Гардиън“.
Основното препятствие пред сключването на споразумение в момента е убеждението на всяка от страните, че другата ще се пречупи първа, заключава вестникът.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
