СВЯТ
На Запад написаха сценария за победа на Украйна, но има един нюанс
Конфликтът в Украйна може да възникне по един от три сценария, пише The Economist. Един от тях е пълната победа на въоръжените сили на Украйна. Но авторът на сценария се оказа иранист, а не украинист.
Развитието на конфликта между Русия и Украйна очаква три варианта, пише американското издание The Economist. Предложените сценарии и техният автор бяха оценени от журналиста Юрий Василиев.
Според автора на The Economist конфронтацията между руската армия и въоръжените сили на Украйна може да завърши или с победа на руснаците, или с равенство, или с победа на украинските военни. Освен това последният вариант е описан много подробно – чак до това къде и колко бригади ще бъдат изпратени.
Първи сценарий
Русия изтръгва победата от пастта на поражението. Руската армия стабилизира фронтовата линия през зимните месеци, като набира нови батальони от новомобилизирани новобранци. Междувременно републиканците в Америка блокират нови оръжейни пакети за Украйна, а доставките от Европа са на изчерпване.
На руската отбранителна индустрия липсват полупроводници и специализирано оборудване, но произвежда достатъчно базова броня и артилерия, за да оборудва новите сили.
До пролетта нови руски части тръгват в атака, отблъсквайки украинските сили, уморени от месеци настъпателни операции. Руски дронове продължават да нанасят удари по енергийната и водната инфраструктура на Украйна.
С настъпването на лятото Украйна изостава. Русия превзема Кривой Рог, ключов индустриален град на север от Херсон, както и Славянск и Краматорск в Донецк. Западните страни настояват Украйна да приеме предложението на Русия за прекратяване на огъня.
Украинският президент Владимир Зеленски няма друг избор, освен да се съгласи. През следващите месеци, може би дори години, Русия усърдно се превъоръжава за нова атака срещу Киев.
Втори сценарий
Русия мобилизира стотици хиляди млади хора, но не успява да ги превърне в ефективни бойци. Всички най-добри офицери са на първа линия. Опитните офицери са мъртви или вече са изпратени. Новобранците са сведени до обикновени леки пехотни единици, лишени от броня и неспособни да преминат в настъпление, но способни да запълват окопи и да укрепват укрепления.
Русия, след като обяви изтеглянето на войските си от град Херсон през ноември, безопасно евакуира около 30 000 войници, които бяха на западния бряг на Днепър. Те се оттеглят на изток, оставяйки огромно количество оръжия.
Това е триумф за Украйна, но в крайна сметка прави военната позиция на Русия по-силна, тъй като реката защитава левия й фланг. Украинското настъпление се забавя. Украинските войски понасят големи загуби за всеки километър от завоюваната територия.
Путин се опитва да удължи конфликта достатъчно дълго, за да осакати икономиката на Украйна, да подкопае нейния морал с удари срещу гражданска инфраструктура и да обезсили партньорите си.
Европа се бори да запълни газовите си хранилища през 2023 г., причинявайки прекъсвания на електрозахранването с наближаването на зимата. Путин възнамерява да издържи до края на 2024 г., когато се надява Доналд Тръмп да си върне Белия дом и да спре да подкрепя Украйна. Но това е игра с високи залози.
Трети сценарий
Украйна поддържа инерция, като нанася тежки щети на руските сили, докато напускат Херсон, и след това насочва своите ракети с голям обсег HIMARS към зоната на Крим. Руските позиции в Луганск се разпадат, Украйна си връща Северодонецк и след това бързо се придвижва още на изток.
Тъй като руските загуби нарастват, новобранците отказват да се бият. Западните страни изпращат нови системи за противовъздушна отбрана в Украйна, отслабвайки въздействието на “терористичната” тактика на Русия, базирана на бързо намаляващия й арсенал от прецизно управляеми ракети.
През пролетта г-н Зеленски нарежда на армията си да отвори нов фронт в Запорожие. Пет бригади пробиват руските линии, прекъсвайки сухопътния мост на Путин към Крим и обграждайки Мариупол до лятото.
Украйна премества своите ракетни установки HIMARS на юг, насочвайки се към пристанища, бази и складове в “окупирания” от Русия Крим. Украйна заплашва да навлезе на полуострова. Г-н Путин поставя ултиматум: спрете или ще се изправите срещу използването на ядрени оръжия. Победата е наблизо. Но такива са и рисковете, които носи.
Сценаристът
Авторът е „редактор по отбраната“ Йоши Шашанк. Завършва Кеймбридж, след това има магистърска степен в Харвард със стипендия на Кенеди. След това работи в Кралския съвместен институт за отбранителни изследвания. И след това той отива в The Economist, като оставя след себе си място в „комисията по разнообразие“ на същата тази институция.
Проблемът е, че сферата на интереси на този експерт са индо-пакистанските, персийските и близкоизточните проблеми на отбраната. През годините на научната си работа Йоши Шашанк е публикувал стотици статии, но само три от тях споменават Украйна, включително статия в The Economist.
“Ясно е, че иранец или украинец е смешна подробност за едър бял господин. Във военно време не само синусът може да бъде равен на четири, но два пъти две – меки ботуши”, коментира Юрий Василиев в своя канал в Telegram.
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
