ПАРИ
Не е за вярване какво се случва с цената на доматите и краставиците
Показателят се понижава вече близо месец, след като непрекъснато се покачваше от октомври миналата година
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, спадна тази седмица с 2,45 процента до 2,122 пункта. Показателят се понижава вече близо месец, след като непрекъснато се покачваше от октомври миналата година, когато беше на нива от около 1,630 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Базовото ниво на индекса – 1,000 пункта – е от 2005 г.
Цената на оранжерийните домати тази седмица отстъпи със 3,5 на сто до 3,55 лева за килограм, а на оранжерийните краставици спадна с 15,1 на сто до 2,13 лева за килограм. Картофите поскъпват 3,8 процента и се продават по 1,08 лева за килограм. Цената на морковите скача с 11 процента до 1,21 лева за килограм на едро. Стойността на зелето пада с 10,5 на сто до 0,94 лева за килограм. Салатите поевтиняват с 1 стотинка до 0,80 лева за брой.
Ябълките поевтиняват с 6 стотинки и се продават по 1,32 лева за килограм. Цената на лимоните се покачва с 10 на сто до 2,31 лева за килограм. Ягодите поевтиняват с близо 27 сто и се продават по 3,62 лева за килограм на едро.
Кравето сирене поскъпва с 1,3 на сто до 9,78 лева на килограм, а кашкавалът тип “Витоша” отстъпва с 0,9 на сто и се продава по 15,05 лева за килограм. Олиото поевтинява с 4,8 на сто и се търгува средно по 5 лева за литър.
Пакетче краве масло от 125 грама поскъпва с 1,9 процента и се продава по 2,68 лева в края на седмицата. Пилешкото месо поевтинява с 2,8 на сто и се търгува средно по 5,63 лева за килограм. Захарта се продава по 2,12 лева за килограм. Брашно тип “500” остава без промяна по 1,44 лева за килограм. Цената на ориза се повишава с 1,5 на сто до 2,67 лева за килограм. Яйцата в края на седмицата се продават по 0,27 лева за брой.
На Софийска стокова борса хлебната пшеница продължава да се търси в големи количества на цена 635-690 лв./тон, предлагането е на 720 лв./тон. Купувачите на фуражна пшеница котират на 615-650 лв./тон, продавачите са на 670 лв./тон, а за царевица имаше “купува” на цена 650 лв./тон срещу “продава” за 690 лв./тон. Маслодаен слънчоглед се търси на 1400 лв./тон, а се предлага на 1500 лв./тон. Всички цени са без ДДС.
На Софийската стокова борса през седмицата имаше традиционно сделки за енергоносители. Продадоха се автомобилен бензин А95Н в диапазон 2583-3000 лв./хил. л, автомобилен бензин А100Н между 2741,67 и 2772 лв./хил. л, дизелово гориво от 2675 до 2950 лв./хил. л. Сделки имаше и за газьол за ПКЦ на 2646,33 лв./хил. л, газ пропан-бутан в рамките на 1193-1308,33 лв./хил. литра.
Изминалата седмица донесе низходящ тренд по отношение на ценовото развитие на основните зърнени контракти по световните борсови пазари. Анализатори коментират, че причините са надеждите за засилване на износа и разблокиране на украинските пристанища, особено с оглед на предстоящите преговори в Истанбул.
Пшеницата в САЩ поевтиня с 53 долара до 415 долара за тон, тази във Франция падна 43 евро до 387 евро/тон, а в Украйна тя поевтиня с 10 долара до 380 долара за тон. Руската пшеница се предлага без промяна по 400 долара за тон.
При царевицата в САЩ цената също спадна – с 16 долара до 327 долара за тон, в Украйна стойността намаля с 25 долара до 260 долара за тон. Ечемикът във Франция поевтиня с 64 евро до 350 евро за тон, а в Украйна отстъпи с 5 долара до 380 долара за тон. Рапицата, която в началото на май се срина с над 240 евро, сега падна с още 30,25 евро на Euronext до нива от 796,75 евро/тон. Нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам рязко поевтиня – със 160 долара, и се върна до 1900 долара за тон. Рафинираната захар поскъпна с 20,60 долара до 578,10 долара за тон на борсата в Лондон.
Подходяща музика за любителите на йога.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
Обединените арабски емирства обявиха, че напускат ОПЕК и ОПЕК+. Решението идва в момент на сериозно напрежение в Персийския залив и разклаща баланса на световните енергийни пазари.
Страната посочва, че ходът е продиктуван от националния интерес. От енергийното министерство заявиха, че целта е по-голяма гъвкавост при определяне на производството и реакция на пазарните условия.
Война, атаки и блокада на Ормуз
Решението идва след седмици на ракетни и дронови атаки от страна на Иран. ОАЕ са пряко засегнати от конфликта, като напрежението се концентрира около Ормузкия проток.
Този тесен морски коридор е ключов за глобалните доставки. През него преминава около една пета от световния петрол и втечнен газ.
Блокадата от страна на Иран сериозно ограничава износа на държавите от региона. За ОАЕ това означава директен удар върху икономиката.
Разрив в региона и критики към съюзниците
Решението на ОАЕ идва и след критики към други държави от Персийския залив. Според дипломатическия съветник Ануар Гаргаш регионалната подкрепа е била недостатъчна.
Той подчерта, че политическата и военната реакция на съюзниците е била по-слаба от очакваното. Това допълнително е засилило усещането за изолация.
Паралелно с това президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува ОПЕК. Той обвинява организацията, че поддържа изкуствено високи цени на петрола.
Търсене на нови маршрути за износ
ОАЕ вече търсят алтернативи за доставка на петрол. Част от товарите се пренасочват към пристанището Фуджейра, извън Персийския залив.
Предлага се и схема за претоварване от кораб на кораб. Това позволява заобикаляне на най-рисковите зони.
Саудитска Арабия също адаптира стратегията си. Част от петрола се пренасочва към Червено море.
Рискове за пазара и транспорта
Въпреки новите маршрути, рисковете остават високи. Водите около Фуджейра се считат за несигурни от част от корабособствениците.
Разходите за транспорт също се увеличават. Това може да доведе до допълнителен натиск върху цените на енергията.
Излизането на ОАЕ от ОПЕК е сигнал за дълбока промяна. Последствията могат да се усетят както в региона, така и на глобалните пазари.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
