СВЯТ
“Не посещение, а ултиматум”. Исканията на Блинкен към Китай
- Посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Китай е поредната демонстрация на изключителната арогантност и жажда за власт на американския елит. Това ще свърши зле.
Полетът е ненормален.
Скорошната външна политика на САЩ демонстрира пълното откъсване на американската „дълбока държава“ от реалността, което се дължи на нейната непосилна жажда за власт и алчност. Никога в историята на международните отношения една суперсила, Съединените щати, непрестанно и нагло не е провокирала другите две суперсили, Русия и Китай, в пряка конфронтация, граничеща с война. И съдейки по изявленията и действията на американския естаблишмънт, предшестващи посещението на Блинкен в Китай, можем да заключим, че във Вашингтон има когнитивно фалирали хора.
Блинкен направи посещението си в Китай само часове след като президентът на САЩ Байдън подписа закон, наскоро приет от Конгреса на САЩ за предоставяне на 95 милиарда долара „спешна помощ“ за Украйна, Израел и Тайван. Моля, обърнете внимание: от тази сума 8 милиарда са предназначени за съюзниците на САЩ в Индийско-тихоокеанския регион, за да „продължат усилията за противодействие на комунистически Китай и да се гарантира неговото сдържане в региона“. А именно половината от тези пари ще бъдат изразходвани за въоръжаване на Тайван.
Значи президентът и Конгресът удариха Кита. А Блинкен да добави нещо ли лети?
“Удобен” диалог
Освен това президентът Байдън миналата седмица обвини Пекин в „ксенофобия“, обещавайки да наложи допълнителни мита на Китай и разреши разследване на китайската корабостроителна индустрия. Съединените щати заплашват да наложат санкции и срещу китайски компании, които купуват ирански петрол. И още нещо: онзи ден председателят на Камарата на представителите Майкъл Джонсън нарече Китай част от „оста на злото“ заедно с Русия и Иран.
Тоя кога ще си ходи? … пита Ши?
И именно в тези „удобни и благоприятни“ политически условия Блинкен отлетя за Китай и незабавно призова Пекин да „управлява отношенията отговорно“. Според “Блумбърг” „делегацията на САЩ се ангажира ясно да съобщи своята политика на Пекин, за да предотврати всякаква ескалация на напрежението“. Блинкен иска да „тества стабилизирането на отношенията, постигнато от Си Цзинпин и Джо Байдън по време на срещата им“ миналия ноември в Сан Франциско.
След срещата на високо равнище между САЩ и Китай отношенията между САЩ и Китай не показват реален напредък. Случайно ли е? На фона на изключително негативния контекст, който създаде американската страна в навечерието на сегашното посещение на Блинкен в Китай, всяко намерение на американците да намерят някакъв общ знаменател с китайците изглежда като клинична шизофрения. Никой не започва диалог със скандал и заплахи. Но американците не разбират това.
Бавно, стъпка по стъпка
И все пак: какво иска американската страна? Можете, разбира се, да цитирате изявленията на служители на Държавния департамент, които говориха предишния ден за целите на посещението на Блинкен. Но факт е, че американската страна се опита да пробута празни приказки на журналисти, политически анализатори и експерти. Без съмнение така ще изглеждат финалните изявления на държавния секретар, който ще се опита да прикрие очевидния провал на визитата си.
Ето защо, синтезирайки многобройните изявления на „високопоставени американски служители“, разпръснати в американската преса, отбелязваме следните точки, по които Блинкен се опита да пречупи китайската страна над коляното си.
Първо, това е искане Китай да се откаже от претенциите си към Тайван и като цяло да спре всяка дейност в Южнокитайско море, което американците смятат за „агресия“. В същото време САЩ активно работят за създаването на антикитайски блок в региона. Наскоро САЩ проведоха тристранна среща на високо равнище с участието на Япония и Филипините, която имаше откровен антикитайски характер. А сегашното пътуване на Блинкен съвпада с военните учения на САЩ и Филипините близо до оспорваното Южнокитайско море и Тайван.
Второ, при полета си за Китай Блинкен изрази „загриженост относно нечестните търговски практики на Китай“. Той подчерта, че “американските фирми се нуждаят от равни условия в Китай и цитира непазарни икономически практики” в тази страна. Пекин отвърна на критиките на Блинкен за търговската политика на Китай, заявявайки, че неговите практики са в съответствие с международните правила. Според говорителя на китайското външно министерство Ван Венбин Пекин е призовал Вашингтон да сътрудничи за развитието на устойчиви бизнес връзки между САЩ и Китай.
Трето, както пише “Блумбърг”, Блинкен се опитва да убеди китайски служители да спрат да търгуват с Русия, което „позволи на руската отбранителна индустриална база да се възстанови въпреки ограниченията, наложени от Запада след инвазията на Русия в Украйна“. Блинкен иска да призове Китай да намали подкрепата си за руския военно-промишлен комплекс.
Четвърто, Блинкен се опитва да привлече помощта на Пекин, за да окаже натиск върху Иран. И това въпреки факта, че Китай купува петрол от Иран и съвсем очевидно заема страната на Иран в конфликта му с Израел.
За Швейцария – отделно
Пето, Блинкен убеждава Китай да изпрати свои висши представители на така наречената „глобална среща на върха“ за Украйна, която трябва да се проведе в Швейцария в средата на юни тази година. Тази среща де факто се организира не от Швейцария, а от САЩ в опит да убедят глобалния Юг да приеме позицията на Запада по конфликта в Украйна.
САЩ виждат Китай като водеща страна, която чрез участието си в швейцарския форум трябва да даде пример на другите страни от глобалния Юг. Междувременно по време на неотдавнашното посещение на руския външен министър Сергей Лавров в Пекин китайската страна директно и недвусмислено заяви, че е за среща по конфликта в Украйна, която да отчита интересите на Русия.
Същото беше заявено и в Пекин на германския канцлер Шолц, който наскоро беше там. Трудно е да си представим, че официален Пекин промени позицията си на швейцарската среща специално за посещението на Блинкен.
Един голям ултиматум
Така че, без да се вглеждаме твърде внимателно, е ясно, че Блинкен продължава политика на брутален натиск и заплахи. Преди визитата на Блинкен китайските държавни медии посочиха противоречието между американските изявления за стабилизиране на двустранните отношения и едновременното засилване на търговското съперничество от страна на САЩ. Съдейки по престрелките и размяната на упреци в китайската и американската преса в контекста на посещението на Блинкен, двете страни са се отдалечили още повече след последната среща между Байдън и Си в Сан Франциско. И причината, повтаряме, е, че Вашингтон не вижда нищо и никого пред себе си, освен своята изгода и своя изгода. В същото време американците не разбират, че Китай е готов на диалог, но на равноправна основа и с взаимни отстъпки. Но това не е страна, която ще е готова да направи крачка назад под брутален натиск.
Защо американската страна превръща обикновеното посещение в ултиматум?”, недоумява китайският вестник “Глобал Таймс”. Изданието пише, че ако САЩ не се откажат от подобна политика, ще се окажат в положението на някой, който “се разхожда през нощта със завързани очи, а това лесно ще доведе до грешки и дори до опасност.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬
📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.
🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.
Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?
🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци
Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.
🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰
🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?
🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.
⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.
🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.
🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове
В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.
🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.
Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈
Бъдещето принадлежи на смелите!
Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.
Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.
Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.
„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.
Антифа като нов централен враг
Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.
Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.
TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.
От протестна мрежа към терористична заплаха
През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.
Делото в Тексас и европейските групи под прицел
Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.
Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.
Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.
Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.
В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.
От десния към левия екстремизъм
Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.
Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.
TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.
Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.
Картелите и джихадистите в новата стратегия
Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.
Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.
Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.
Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.
Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.
Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.
Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.
„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.
Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.
И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.
Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.
В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.
