ПАРИ
Не се наядоха! ГЕРБ готвят поскъпване на всички видове дрехи и обувки
Поредния ценови шок за българина готвят управляващите, алармира депутатът от БСП Явор Божанков.
Става въпрос за внесените от Министерски съвет изменения и допълнения на Закона за управление на отпадъците.
С тях се въвежда продуктова такса за всички лица, които пускат на пазара дрехи и обувки, включително втора употреба. Таксата ще бъде включена в цената и в крайна сметка, ще бъде платена от всеки български гражданин, обясни Божанков.
Той разказа още, че с предлаганите изменения се предвижда създаването на регистър на лицата, които пускат на пазара обувки и текстил и създаване на организации по оползотворяване – аналогични на тези, за отпадъци от опаковки. Предвидена е банкова гаранция от 500 000 лв. за извършването на такава дейност. Министерство на околната среда и водите твърди, че се въвежда само система за разделно събиране, но не задължително такси. Експерти от бранша обаче смятат, че промените целят именно това.
МОСВ се аргументират с европейски изисквания. Всъщност директивите задават цел. България трябва да разделя потоците отпадъци. За текстил се поставя срок до 2025г, с възможност за отлагане до 2030г. България, обаче, сама избира как ще постигне това и няма никакво задължение да облага гражданите си с такси, обясни още Божанков.
Той даде за пример Стара Загора и Бургас, където вече работят системи за разделно събиране и рециклиране на дрехи без такси за гражданите. Това доказва, че този вид дейност е печеливша и може да се издържа, без за това да се плащат допълнителни налози. В Европа такса за текстил се плаща само в 1 държава-членка. Ако промените се приемат, България би била втора, коментира депутатът.
Според Божанков идеята си проправя път към Народното събрание по съмнителен начин. По време на обсъждане на европейски директиви в сферата на опасните отпадъци, фирма, без лиценз за дейности с отпадъци, прави предложението без мотиви. Министерството с лекота приема предложението на фирмата- фантом и го придвижва без обсъждане към Народното събрание.
Текстовете предизвикат спор в комисията по околната среда и водите.
От Българска асоциация по рециклиране (БАР) подкрепят промените с мотив, че техните членове са опитвали да финансират проекти по европейска линия, но не са успели и затова имат нужда от друго финансиране. От Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ) са на обратната позиция. Смятат, че дейността може да се осъществява и без всички български граждани да плащат на частни фирми за техните бизнес идеи. Българска стопанска камара (БСК) също се обяви срещу промените. Най-остра позиция заеха от Асоциация на преработвателите и търговите на дрехи втора. Според тях 50% от българите купуват дрехи втора употреба, а промените ще засегнат най-вече бедните в България. Резерви изразиха и от сдружение „Активни потребители, обобщи полярните мнения Божанков. Той изрази мнение, че всеки поток отпадъци трябва да се управлява добре. Но зад тази идея прозират лобистки интереси, които ще ощетят бюджета на хората. В момента такива такси има за опаковки, гуми, масла и др. Макар, че всички плащаме такси за гуми, те се горят нерегламентирано. Това показва проблем в системата. Вместо да я реформират и да я направят работеща, управляващите стават проводник на неясни интереси. Успоредно се увеличава данъкът за старите автомобили, расте цената на ток, газ, а оттам всички други цени. На този фон ГЕРБ, с подкрепата на патриотите, отново бъркат в джоба на гражданите. Ако един заможен човек си купи костюм за 3000лв, таксата няма да му направи никакво впечатление, но за една майка, която всеки месец сменя детски дрешки и с всяка покупка плаща такса – нещата ще бъдат различни, категоричен е депутатът.
- Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.
Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.
Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.
Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.
Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.
Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.
Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.
Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.
Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.
ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.
Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
