Connect with us

ПОЛИТИКА

Нинова отказа да призове да се гласува за Радев на балотажа

Published

on

Соцлидерът видя в президента причина за оставката си

Конфликтът между лидера на БСП Корнелия Нинова и президента Румен Радев преди балотажа в неделя се задълбочава. Днес Нинова подаде оставка от лидерския пост, като нареди и Радев сред причините за това решение. Няколко часа по-късно тя отказа да призове избирателите да гласуват за действащия президент на втория тур и отказа да каже дали самата тя ще гласува. Думите й станаха повод към атаката да се присъедини и другият кандидат-президент на балотажа – Анастас Герджиков.

“Нищо драматично и различно не се е случило между нас. Може би имаме различни виждания по някои въпроси”, каза Нинова по адрес на Радев тази вечер в предаването “Лице в лице” по Би Ти Ви. Тя изброи няколко проблема с държавния глава. “Аз не приех когато Радев дойде в Народното събрание и каза: Вие сте статуквото, промяната е на площадите. Ние не сме статуквото. Тогава парламентарната група доста се напрегна, но аз ги спрях”, обясни Нинова. Като второ разминаване тя посочи призива на Радев гражданите да се вдигнат срещу партиите. “Това не е нищо лично, това са принципни различия”, допълни тя.

Соцлидерът хвърли и други обвинения към държавния глава – че задкулисието се е преместило в служебния кабинет, че е помагал на “Продължаваме промяната” с публични изяви, като самата партия определи като президентска. На въпрос на водещата Цветанка Ризова ще гласува ли в неделя, Нинова отказа да отговори конкретно и само повтори два пъти: “Ще видите на втория тур”. На въпрос БСП твърдо ли стои зад Радев, тя каза: “Членовете на БСП са номинирали Радев, те са умни хора, с главите си, така че те решават”.

По-късно Явор Божанков далеч по-категорично заяви пред БНТ, че различията трябва да се загърбят, защото изборът в неделя е съдбовен. Божанков отмести конфликта от Радев към “хора от неговото обкръжение”, като назова говорителя на служебния кабинет Антон Кутев.

ОБЩ ФРОНТ

Вторият за балотажа в неделя Анастас Герджиков веднага използва думите на Нинова срещу Радев в свой интерес. “Чухте г-жа Нинова, това е плашещо. Трябва да сме много разтревожени. Тя буквално обяви, че Радев е насъскал гражданите срещу партиите. Това е разрушаване на държавността”, коментира той, след като седна на стола срещу Цветанка Ризова след соцлидера. “Всеки опит за съставяне на правителство ще бъде подкрепен от мен, ако стана президент”, направи заявка Герджиков.

ОСТАВКАТА

Заради катастрофалните изборни резултати Корнелия Нинова подаде оставка от лидерския пост в БСП. “Поемам цялата отговорност и не обвинявам никого. Вината е само моя и тя е, че трябваше да кажа истината и за да няма караници публично”, обяви Нинова на брифинг в партийната централа след заседание на Изпълнителното бюро.

Нинова обаче остава начело на партията до януари, когато ще бъде свикан конгрес за приемането на оставката ѝ и излъчването на ново ръководство. В събота на пленум пък трябва да бъде сформирана работна група, която да стартира преговорите с “Продължаваме промяната” за редовен кабинет.

“Изчаках окончателните резултати и оценявам този за БСП като катастрофален. Затова има много причини – и обективни, и субективни. Моля да приемете всичко, които ще кажа, от мое собствено име, а не като ангажиране на партията”, заяви Нинова. Като обективни причини тя посочи машинния вот и коронакризата.

“Но има и субективни и те са много, което е разговор вътре в партията. Отговорността я поемам аз изцяло. От вчера една група ми иска оставката, но тя го прави от 5 г., друга група звъни и не иска оставка и ме подкрепя. Но съм абсолютно изненадана, че служебното правителство ми иска оставката чрез Антон Кутев. И членове на Инициативния комитет на Радев ми изпратиха писмо”, обяви гневно шефката на социалистите. В понеделник Кутев, който е и член на Националния съвет на БСП, поиска оставката на Нинова чрез пост във Фейсбук.

С треперещ глас Корнелия Нинова предложи “тези две структури (служебното правителство и Инициативният комитет – б. а.) да не се занимават с партийно строителство. Служебният кабинет да си гледа кризите, има достатъчно проблеми за решаване – цените, здравето, да не инженерства в БСП. А Инициативният комитет да си гледа балотажа, а не да се занимава с ръководството на БСП”.

Като основна своя грешка тя отчете, че е мълчала дълго време, когато е трябвало да говори за случващото се в БСП.

“Мълчах в името на това партията да има единство, да няма разправии и публични караници, да изглеждаме авторитетни и да помагаме на президентската кампания”, обясни тя. После отново разгневено избухна: “5 г. вътрешната опозиция не спря. Мълчейки, смятайки, че като не отговарям, ще запазя единството на БСП. Не казах, че става въпрос за борба със задкулисието. Защото тази опозиция се отглеждаше от Борисов. Той падна от власт и тази група се прехвърли в служебния кабинет”, твърди Нинова.

Корнелия Нинова подаде оставка и след краха на БСП на евроизборите. Тогава отново бе свикан конгрес, на който тя театрално оттегли оставката си и остана начело на партията.

ОТГОВОРЪТ

По-късно дойде и отговорът от Инициативния комитет, издигнал Румен Радев за втори мандат, в който се казва, че “ИК не се намесва във вътрешнопартийни въпроси, на която и да било партия в България, в т. ч. не иска ничии оставки”. От там припомнят, че комитетът наброява 190 човека с различна идейно-политическа принадлежност и всеки един от тях е свободен да изразява лични възгледи и преценки, за които носи своята обществена отговорност.

В позицията, изпратена до медиите, от комитета заявяват още, че “вътрешнопартийните проблеми трябва да се решават от членовете на всяка партия”.

МАНДАТ ЗА ПРЕГОВОРИ

Националният съвет ще се събере в събота, за да даде мандат за преговори и да свика конгрес за началото на януари, за да констатира оставката на Корнелия Нинова от председателския пост. “БСП е партия на ред и правила. До провеждането на конгреса и констатирането на оставката от него съм председател. След като той констатира, се назначава заместник”, обясни Нинова.

Според нея в момента най-важното е “сформирането на редовно правителство и на трайно мнозинство в парламента, което да изведе България от кризата”. Нинова разказа, че вчера е получила обаждане от Кирил Петков и Асен Василев и покана за преговори за правителство, която е приела.

“Започваме преговори, но в този разговор си казахме, че първо ще сложим на масата програмите си и ще търсим общите неща и обединение. След това ще работим във формат експертни групи по секторни политики, които да подготвят програмата на бъдещото правителство”, посочи тя. Декларира, че “ще бъдат разумни, отговорни, диалогични и принципни, за да има работещо правителство и парламент”.

НЕЗАБАВНО ОТТЕГЛЯНЕ

“Оставка на Корнелия Нинова означава оттегляне от ръководството на БСП и от преговорния процес за правителство. Ако не става въпрос за поредната игра и хвърляне на прах в очите на избирателите и поддръжниците на БСП, считам за редно госпожа Нинова да се оттегли незабавно от управлението на партията. Това ще е първият тест за почтените й намерения”, заявява евродепутатът от БСП Елена Йончева в своя позиция. И Йончева, подобно на Кутев, вчера настоя за оттеглянето на Нинова заради поредния изборен крах.

“Няма как един отиващ си лидер да обвърже партията с толкова важни решения за нейното бъдеще”, смята Йончева. Според нея “преговорите от името на БСП трябва да се водят от човек, определен от органите, който да представлява дългосрочния интерес на партията и да не е дискредитиран пред партньорите. Един политик трябва да е способен да носи последиците от собствените си думи и решения. Всяко друго поведение ще отвори още по-голяма пропаст между ръководството на партията и българските граждани”.

Според Елена Йончева е време начело на БСП да застане истински ляв човек, с прогресивни идеи и сила да вдъхновява и младите, и възрастните, и бедните, и работещите. “Човек, който носи надежда и предлага решения. Човек, който не търси оправдание в другите, а води смело напред към едно по-добро бъдеще. За България и за нейните граждани”, казва Йончева.

КОНТРА

По-рано днес младежката организация в БСП “подгря” темата с оставката на председателя, като дори настоя Нинова да не е в преговорния екип с “Продължаваме промяната” за бъдещото управление на страната.

“Незабавна оставка на председателя на БСП Корнелия Нинова и членовете на ИБ на НС на БСП. Оставката се носи колективно, но вече е време да я сложим на дневен ред. Три пъти БСП губи избори категорично и вече не е фактор”, се посочва в позицията на организацията, разпространена до медиите.

“България има нужда от работещо и редовно правителство. Необходимо е свикване на заседание на НС на БСП, който да състави нов преговорен екип за разговори с представителите на другите партии. В този екип следва да не влизат членове на сегашното ръководство на БСП и Корнелия Нинова”, настояха младите социалисти, които работят в тясна връзка с бившия заместник на Нинова – Кирил Добрев.

Според тях се е случил “категоричен крах на партията”. “Четвърто място с опасност дори да се стигне и до пета позиция. БСП не беше припозната сред собствените си избиратели. БСП, в сравнение с подкрепата от 480 000 гласа на изборите през април 2021 г., сега едва печели близо 200 000. Определението тук е провал. Провал на идеи, провал на кандидати, провал на ръководните структури и отказ от отговорност”, заключиха младите социалисти.

ПОЛИТИКА

Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание

Published

on

By

Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.

Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.

Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?

Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.

Моделът се укрепи вече със 180 депутати.

Да честитя ли пак на балъците?

Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..

Continue Reading

ПОЛИТИКА

Пеевски преминава в режим на оцеляване

Published

on

By

А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.

Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.

За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.

През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.

Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.

Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.

Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,

Пеевски по-скоро ще остане изолиран.

Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.

По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.

Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.

Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.

А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно

призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.

На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.

Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

ПОЛИТИКА

БСП загубиха смисъла за съществуването си

Published

on

By

Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.

97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.

За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.

Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?

Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.

В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.

На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.

Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.

Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.

Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.

Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?

Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.

Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.

Но те загубиха.

Защо?

Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?

Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.

Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.

И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.

Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.

Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.

Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.

Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.

Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.

По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.

Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.

Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.

И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.

Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.

Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.

Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.

Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.

И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.

Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.

Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.

И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?

Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха

1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.

През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.

Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.

Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.

И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.

Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending