Connect with us

ПАРИ

НОВА ДАЛАВЕРА: Вуйчо Спас купи „Булсатком“

Published

on

Най-големият доставчик на телевизия в България „Булсатком“ има нов собственик – Спас Русев, дочу наш агент.

Мултимилионерът на хунтата е наричан от юпитата Вуйчо Спас. Това научи „Капитал“ от три независими източника. Сделката е очаквана и е пореден опит за промяна в оператора, след като от пет години имаше проблем с изплащането на дълговете и кредитори и фондове се опитват да го оздравяват през последната 1-2 години.Година след продажбата на БТК Спас Русев ще влезе в нов оператор, като е избран за предпочитан купувач на проведения от инвеститорите в компанията търг. Той купува през свързаното дружество „Вива корпорейт България“, създадено през април, в което управители са две чуждестранни лица. Негов собственик е регистрираната в Люксембург фирма Viva Corporate, която пък е създадена през 2016 г. и тогава за собственик е посочен точно Русев. Единствените въпросителни са дали и за колко време ще го управлява самостоятелно, или ще препродаде компанията (или просто най-големия й актив – абонатите) на друг играч.

Според информация на „Капитал“ Русев е подал най-високата оферта от над 120-130 млн. евро, като на финалната права е имало още един кандидат – собственикът на „Теленор България“ PPF Group. И двете предложения са били близки като стойност, а победителят е избран заради условията да изплати сумата бързо.

Последни прегради

Подаването на обвързващите оферти се е случило преди около две седмици, съобщиха източници на „Капитал“. В тъй наречения data room е проявен интерес от няколко компании, макар и за част от тях той да е бил чисто проучвателен. В наддаването не се е включил основателят на „Булсатком“ Пламен Генчев, който при предишната процедура имаше кол-опция, даваща му предимство в търга при определени условия. Тя важеше до края на 2020 г. И след като според Генчев и екипа му тя не е била уважена, преди няколко месеца те започнаха арбитражно производство в Лондон.

Малко по-късно регистрираното в Лондон дружество Bulsatcom UK Holdco Ltd., което е шапка на едноличния собственик на „Булсатком“ от години – базираното също в Лондон Bulsatcom Investment Limited, попадна под контрола на администратор – компанията Alvarez&Marsal Europe. Решението дойде от акционерите на оператора, които явно предпочитаха продажба, а не дела. Според британското законодателство назначаването на администратор замразява всякакви съдебни производства срещу компанията. Генчев и адвокатите му твърдят, че процедурата е започната, за да се спре арбитражното производство заради кол-опцията.

В опит да блокира продажбата Генчев заведе и дела в България от свързани с него фирми – „Бг топ мюзик“ и „Розенфелд и ко“, с искане за несъстоятелност на „Булсатком“ и назначаване на синдик. От хода на делото се вижда, че съдът е отказал предварителни обезпечения и е насрочил следващо заседание за 10 август. Въпреки това сделката е на път да се случи.

Сбогом, фондове

Продажбата идва, след като акционерите – няколко фондове и банки, в крайна сметка решиха да излязат от инвестицията си. Имаше и вариант те да забавят още известно време сделката, но явно е надделяла идеята това да стане сега. Инвеститори в Bulsatcom UK Holdco са фондовете BlackRock и Blantyre Capital, Българската банка за развитие (ББР), Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР), Пламен Генчев и още един фонд – Integral.

С най-високата си оферта Спас Русев скоро ще получи най-големия доставчик на телевизия в страната с около 650 000 абонати на тази услуга и още 170 000 на фиксиран интернет и към 1300 служители. За 2020 г. компанията отчита приходи от 163 млн. лв. спрямо 193 млн. лв. година по-рано при загуба от 22.6 млн. лв. (131 млн. лв. през 2019 г.). Краткосрочните дългове към финансови предприятия (банки и фондове) са 152 млн. лв., а заедно със задълженията към доставчици, НАП и др. общият пасив е 247 млн. лв.

През последните години компанията премина през финансово преструктуриране заради огромните си дългове, а впоследствие инвеститорите избраха и нов изпълнителен директор – Станислав Георгиев, чиято задача беше да оздрави бизнеса и да спре изтичането на абонати. Бяха пуснати нови услуги и канали, бяха върнати и тези на HBO.

Следващият оператор

Победителят в наддаването Спас Русев беше и най-настоятелният кандидат още в края на миналата година, когато беше разгарът около първото наддаване. Въпросът е какви са плановете му за компанията, като надали те са дългосрочни. На първо време ще трябва да получи разрешение от КЗК и да плати и предоговори дълговете.

Спас Русев, след като за няколко години притежаваше най-голям дял в БТК и го продаде с печалба, остана член на надзорния съвет на телекома. Затова и очакванията на пазара са, че не след дълго може да продаде новопридобития оператор на БТК, който е трети на пазара на телевизия след „Булсатком“ и „А1 България“ според данните на КРС за 2020 г., с много малка разлика от втория. Но пред такава сделка между лидера с 650 000 абоната и третия на пазара ще има антимонополни трудности. През тази година най-големият телеком по приходи – БТК, е в поредица от придобивания на регионални доставчици на телевизия и интернет. Първо бяха купени софийските „Нет 1“ и „КомНет“, след това пловдивската N3, а накрая и русенската „Нетуоркс“, като така добави над 100 000 нови абонати на телевизия.

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА  ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Published

on

By

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ:  ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА  ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

​📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

​(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

​ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

​🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
​Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.


​🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

​Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

​🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

​Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

​Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

​⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
​Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

​НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

​РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

​НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

​ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

​Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

​СПОДЕЛЕТЕ ТОВА  ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Continue Reading

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

Published

on

By

  • България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Continue Reading

ПАРИ

Обединените арабски емирства напускат ОПЕК и ОПЕК+

Published

on

By

Обединените арабски емирства обявиха, че напускат ОПЕК и ОПЕК+. Решението идва в момент на сериозно напрежение в Персийския залив и разклаща баланса на световните енергийни пазари.

Страната посочва, че ходът е продиктуван от националния интерес. От енергийното министерство заявиха, че целта е по-голяма гъвкавост при определяне на производството и реакция на пазарните условия.

Война, атаки и блокада на Ормуз

Решението идва след седмици на ракетни и дронови атаки от страна на Иран. ОАЕ са пряко засегнати от конфликта, като напрежението се концентрира около Ормузкия проток.

Този тесен морски коридор е ключов за глобалните доставки. През него преминава около една пета от световния петрол и втечнен газ.

Блокадата от страна на Иран сериозно ограничава износа на държавите от региона. За ОАЕ това означава директен удар върху икономиката.

Разрив в региона и критики към съюзниците

Решението на ОАЕ идва и след критики към други държави от Персийския залив. Според дипломатическия съветник Ануар Гаргаш регионалната подкрепа е била недостатъчна.

Той подчерта, че политическата и военната реакция на съюзниците е била по-слаба от очакваното. Това допълнително е засилило усещането за изолация.

Паралелно с това президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува ОПЕК. Той обвинява организацията, че поддържа изкуствено високи цени на петрола.

Търсене на нови маршрути за износ

ОАЕ вече търсят алтернативи за доставка на петрол. Част от товарите се пренасочват към пристанището Фуджейра, извън Персийския залив.

Предлага се и схема за претоварване от кораб на кораб. Това позволява заобикаляне на най-рисковите зони.

Саудитска Арабия също адаптира стратегията си. Част от петрола се пренасочва към Червено море.

Рискове за пазара и транспорта

Въпреки новите маршрути, рисковете остават високи. Водите около Фуджейра се считат за несигурни от част от корабособствениците.

Разходите за транспорт също се увеличават. Това може да доведе до допълнителен натиск върху цените на енергията.

Излизането на ОАЕ от ОПЕК е сигнал за дълбока промяна. Последствията могат да се усетят както в региона, така и на глобалните пазари.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending