Connect with us

АНАЛИЗИ

Оставката на Нинова – новата пиеска в театъра на абсурда в БСП

Published

on

Гледах и слушах, слушах и гледах пресконференцията на БСП (11.06.2024 г.) с формалното подаване на оставката на К. Нинова. Това е трети подобен акт, без никакви последици за нея и с много тежки за БСП. Това ли е новата пиеска в театъра на абсурда в БСП? Главната причина според Нинова за оставката са катастрофалните резултати на избори юни 2024. Но оставката би следвало да бъде за „цялостно творчество“ след 2017 г.

Мандатът на Нинова започна успешно с добре намерената и публично добре представена фигурата на ген. Радев за президент и неговото избиране през есента на 2016 г. В българското общество се надигна лява вълна с очакване за нещо ново и по-истинско ляво. Но в началото на 2019 г. за парламентарните избори левите хора очакваха силна лява политика – получиха програма с ясно изразено либерално съдържание и лява фразеология с десни цели. Независимо от това се постигнаха добри изборни резултати – над 850 хил. гласа и 80 депутати (второ място). Последваха неуспехите в изборите за местни органи на властта. И на парламентарните избори 2021 г. резултатът бе около два пъти по-нисък. Не бяха направени необходимите изводи и предложения за бъдещата роля и място на БСП в обществото. Отново предизборната платформа 2024 г. бе кабинетно съставена. В предлаганата от БСП политика в значима степен ги нямаше интересите на трудовите хора. Почти във всяка втора дума представителите на БСП в Народното събрание и пред екраните на телевизиите личеше загрижеността за интересите на бизнеса, а ги нямаше интересите на работещите трудови хора, както и на бившите трудещи се (сега пенсионери). Правеха са отделни послания без опит за реално решение. До 9 юни 2024 г. се повтаряше едно и също и влиянието на БСП намаля прогресивно за да се стигне до сегашните 7.06%.

Средно за България в периода 2017-2024 г. в изборите за народно събрание (редовни и извънредни) има огромен спад – от 955 490 гласа на избиратели през 2017 г. на само 151 557 гласа на 9 юни 2024 г. Няма нито един избирателен район, в който да има повишаване на броя на гласовете или поне приблизително запазване на техния брой. Общо БСП е загубила 803 933 гласа в периода 2017-2024 г. Средно за периода намалението е 6.30 пъти. Това общо намаление има някои териториални различия, но те са по-съществени в две групи избирателни райони. Много значимо е понижението в старите промишлени, финансови и търговски центрове. При тях намалението е драстично и е над средното за страната – София (24 и 25 МИР), Пловдив (7.32 пъти) и Варна (6.72). Втората група с много голямо намаляване на броя на гласовете са районите, в които бяха предсрочно прекратени мандатите на местните партийни ръководства и избрани „послушни“ на централното ръководство лица и кадри. В София тази неуставна разправа с кадрите със самостоятелно мислене и действие засегна цялата столична партийна организация непосредствено преди изборите и дори по време на предизборната кампания. В резултат от действието на шпицкомандите, ръководени от Свиленски, Проданов, Янева, Б. Цветков и др., в трите софийски избирателни райони гласувалите за БСП намаляха с 10 413 гласа (А не трябва ли тези лица-екзекутори да бъдат изключени от БСП?). Ако не беше този организационен разгром на софийската организация избирателните щети щяха да са значително по-малко. Подобни значими щети в последната година претърпя и Пловдивската областна организация (-5222 гласа) и някои по-малки избирателни райони в характерните някогашни промишлени, транспортни и търговски центрове като Перник, в който гласовете за БСП от 2017 до 2024 г. намаляха 8.9 пъти, а само в последната година с -1625 гласа, а на общинските избори 2023 г. листата на БСП бе подкрепена само от 3% от гласувалите. Подобни резултати поради организационната намеса на НС на БСП се получиха в пъти по-малко гласове: Сливен (8.53), Хасково (8.35), Пловдив – град (7.32) и др.

По-продължителното преследване на местните партийни ръководства в Монтана и Видин бе съчетано с неимоверно увеличаване на влиянието на ДПС. В Монтана няма турско малцинство, но ДПС на тези избори постигна 24.23% при само 6.24% гласове за БСП. Потомците на поп Андрей се сринаха пред купените ромски гласове. Подобно отстъпление има и във Видинска област, където в половината общини няма избран нито един общински съветник от БСП, и където ДПС постигна 21.03% за Народно събрание. В тези най-бедни в Европа области има и други силни фактори, но това не означава, че организационно-кадровият погром няма значимо влияние.

Главните причини за тежките поражения на БСП след 2017 г. са много, но субективно можем да посочим някои от тях. Сега, осем години по-късно, дошлото тогава на власт ръководство, видоизменено през годините, трябва да бъде оценено през призмата не на общите демагогски и популистки лафове („Анти ГЕРБ“ и „моделът Борисов“. „Анти Радев“ и т.н.), а по резултатите.

Главните критерии за равносметката на една партия са резултатите от нейната политическа дейност и нейното влияние в обществото, т.е. политическите резултати.

Първо. Най-главното си остава съответствието на провежданата политика и дейност с идейните основи на партията. Както и в цялото общество, така и в БСП, думата „идеология“ стана едва ли не мръсна дума. В последните години националното ръководство на БСП се отказа да провежда социалистическа политика, отклони се от лявата политика. Постепенно в обществото се наложи мнението, че БСП не е лява партия, че тя е част от политическото статукво на неолибералния капитализъм. Главното в политиката на БСП под егидата на Нинова стана защита на интересите на бизнеса, а не на хората на труда (сегашни, бивши и бъдещи). Почти във всяко изказване в Народното събрание, пред телевизионните екрани и микрофони ръководни дейци на БСП изразяват загрижеността се за бизнеса (работодателите, предприемачите). Лидерите на БСП през последните осем години се отклониха от главното в социалистическата идея – справедливост в разпределението на новопроизведеното богатство. В България капиталистите (бизнесмени, предприемачи, инвеститори, буржоа, капиталисти, чорбаджии) ползват най-ниският корпоративен данък в Европа, но „забравят“ да увеличат заплатите на работниците. Техният дял в присвояването на новопроизведеното богатство е крайно голям и поради това в България има „работещи бедни“ и хиляди хора, които не желаят да работят за мизерните заплати. И за тях се загрижили Нинова, Стойнев, Свиленски и т.н. С благи

телевизионни образи и красиви слова може до време да бъдат залъгвани хората. Но само с трохите за бедните не става, т.е. „с трици маймуни не се ловят“.

За сегашното ръководство на БСП са табу думите „капитализъм“, „социализъм“, „експлоатация“, „справедливи данъци за богатите“, както е в редица други европейски страни. Един пример. Богатите имат богатство не само в материални активи, но и в акционерно участие. И за получаваното богатство (дивидент) те плащат данък само 5%, а „бедният работещ“ плаща 10%. В други европейски страни този данък е дори над 20%. Постави се веднъж или два пъти този въпрос, но той не се прокарва и защитава. Не се защитава справедливият принцип богатия да плаща по-високи данъци. Възстановяването след кризи винаги става за сметка на бедните трудови хора. Досегашното „тясно ръководство“ на БСП не отстоява искането на обикновените трудещи се хора за преструктуриране на данъчната политика за да се избегне сегашното несправедливо разпределение. Предлага се само намаляване на ДДС върху някои стоки (в интерес на приятелката на Нинова г-жа Кукушева и компания хлебари, брашнари и т.н.), но това не води до намаляване на цените на хляба и повишаване на заплатите на заетите в тези сектори. И Нинова и левите в Народното събрание не поискаха корпоративният данък да е, както искат МВФ и ЕС поне 15% и дори като този в Словакия, Чехия, Полша, Литва, Латвия и т.н. – около 19-21%.

Публично редица ръководните дейци на БСП афишират леви идеи, но в Народното събрание, депутатите ръководени от Нинова, гласуват редица продесни крайни решения и закони. Да вземем въпроса за прословутите военни самолети. Когато хора умират и се самоубиват от глад и нищета, депутатите на БСП гласуваха за увеличаване на военния бюджет, така че България да стане втората в света по разход на пари за военно дело. Това е продясна политика. Подобна е и подкрепата на крайдясното решение на ГЕРБ за АЕЦ “Белене“, т.е. без държавна собственост и държавни гаранции, т.е. в интерес на чуждия и български капитал. Ръководни дейци на БСП („тясното ръководство“) избягват да казват кого представлява БСП, чии интереси защитава, защо тя е лява партия.

Второ. Липса на истински леви икономически виждания и предложения за икономическа политика, за икономическа структура и развитие на България. Живеем в общество, което е немислимо без икономика. Икономиката има за цел производство на материални блага, чрез които да се задоволяват потребностите на хората. Но у нас се е наложила неолибералната икономика с превес на интересите на капитала, свобода на движението на капитали, ресурси, стоки и хора. Произведеното обаче се заплаща по цени, които се определят по пазарния принцип (според търсене и предлагане), спекулата и монополите. Това стихийно формиране на цените е главен изток за забогатяване на богатите и обедняване на бедните. Ограничаването на спекулата и инфлацията е тема на истинските социалистически и социал-демократически партии. Министърът на икономиката (Нинова) и министърът на земеделието и храните (Ив. Иванов) пропуснаха да решат този въпрос в интерес на българските граждани и срещу интересите на големите търговски вериги.

Инфлацията, спекулата и набирането на средства за решаване на социалните въпроси се решават най-успешно чрез развитие и подкрепяне на държавната собственост. Значим дял на държавната собственост в сферата на производството осигурява непряко регулиране на цените – цените на държавните предприятия като по-ниски потискат неоправдания ръст на цените на частните компании. Това е особено характерно за западноевропейските страни с високо жизнено равнище на населението като Швеция (ок. 60% държавна собственост), Франция (около 40%), на източноевропейски страни – Чехия, Полша, Словакия, Унгария и др. с държавна собственост между 30 и 40%. Ръководството на БСП мълчи по този въпрос и приглася на десните. Прави се обратното – от държавните предприятия (ок. и под 9% дял) се иззема цялата печалба (при Петков, Нинова, Василев) и 8 млрд. лв. се подаряват на частния бизнес, който плаща само 10% корпоративен данък. Създаването на държавна аптечна мрежа, държавна външнотърговска фармацевтична организация и т.н. би намалило скъпотията на лекарствата и подобрило достъпа на хората в селата и малките градове до лекарства. Нинова и ортаците ѝ Петков и Василев дори закриха държавните бензиностанции на „Петрол“, за могат едрите петролни риби да лапат повече пари от шофьорите.

Трето. Невярно избрана и поддържана политическа стратегия и тактика. Корнелианците от „тясното ръководство“ на БСП избираха в повечето случаи грешни стратегии и използваха грешна тактика за политическа борба. Отказът от защита с предимство на интересите на хората на труда (настоящи, бивши и бъдещи) и постоянна защита и подкрепа на бизнеса е характерен за десните и националистическо-консервативни партии в Европа и България. Това е главната причина за изборната катастрофа на България. В този щрих се вписва и самоцелната „Битка по пътя“ с „модела ГЕРБ“ и Борисов. Вярно е, че ГЕРБ са върхът на олигархическия айсберг, който унищожава България. Но „Битката по пътя“ не трябва да се измества от главното – интересите на бедните и онеправданите, на работещите бедни. Главната брънка във веригата от действия на лява социалистическа партия е битката за интересите на хората на наемния труд и социално слабите.

Друг значим отказ на корнелианците в процеса на политическото действие е отказът им от борбата за солидарно общество в България.Нинова и Гьоков проявиха безсилие като министри да наложат солидарното в пенсионната система, макар, че тя по принцип е заложена като солидарна. Става дума за това, че за високите доходи (сега над 3750 лв., но тогава 3400 лв.) не се плащат пенсионни осигуровки макар, че в София средната заплата е вече около 3000 лева. Не е нормално бедните да плащат върху цялата си заплата осигуровка, а държавните чиновници, депутати, министри и множество хора от свободните професии, милионерите и т.н. с високи за българските стандарти заплати (над 3400 и дори над 50 000 лв.) не плащат пенсионни вноски върху цялата получавана сума като трудово възнаграждение. Вместо да воюват с Асен Василев за повишаване на коефициента за прослужено време при изчисляване на пенсиите, те се задоволиха с увеличение по швейцарското правило.

Значим недъг на „тясното ръководство“ на БСП е неумението и/или нежеланието вярно да се оценя политическата обстановка в страната и да има адекватен курс на политическо действие и поведение. Има множество примери. След правилното решение за издигане и поддръжка на кандидатурата за президент на ген. Радев, последваха поредица от грешни ходове. Най-напред ръководството на БСП се отдалечи от новия президент. А той не бе професионален политик и в такава обстановка се облегна на чужди хора – седесари и царисти. Успешния избор на ген. Радев за президент не бе използван за убедително спечелване на следващите парламентарни избори. Те бяха, по образното определение на анализатори, „нарисувана победа“, само че в предизборната платформа имаше „наколенки“ пред бизнеса и само празни фрази за подобряване живота на народа. Напълно самоцелната и безсмислена битка с президента бе отречена от огромната маса от социалистите, които над 95% гласува за него на втория му мандат. Нинова се включи в общ фронт срещу президента и заедно с Борисов и ГЕРБ привлякоха в него Продължаваме промяната. По време на масовите протести вместо да използват трибуната на Народното събрание, без обсъждане и решение на НС на БСП, депутатите напуснаха заседанията, подражавайки на Борисов и ГЕРБ по време на управлението на Орешарски. Да, напускането на Народното събрание е възможен политически ход, но при друга политическа ситуация и най-важното е при осигурена мощна подкрепа от други партии, обществени организации, движения и граждани. Пропуснат бе шанс сриващият се ГЕРБ да бъде изхвърлен от политическото поле. Груби тактически грешки бяха допуснати и в подготовката и провеждането на общински избори 2019 и 2024 г. И когато в София започна да се надига ляво ориентирана вълна на народно недоволство, „тясното ръководство“ на БСП зае заедно с ГЕРБ и ПП/ДБ позиция не само на неподкрепа, но и пречки за реализиране на усилията на столичното партийно ръководство. А слабите резултати в страната бяха отчетени едва ли не като някаква изборна победа. И последва тотален удар „иззад гърба“ към столичните кадри и активисти на градско и районно равнище на БСП.

Не по-малко вредно за влиянието на БСП в обществото бяха неадекватните решения за подкрепа на антилеви политически партии, движения и прояви. Едно от тях е указаниетона Нинова и другите ръководни дейци за масово участие на социалистите и техните поддръжници в самоцелния и вреден като възможен резултат референдум, провеждан от шоумена Трифонов. На основата на това масово участие Трифонов реши и създаде една дясноконсервативно-популистка емоционално действаща партия. Втори подобен грешен ход бе позицията на ръководството на БСП по време на втория тур на общинските избори (2019 г.) срещу кандидатите на ГЕРБ и Борисов социалистите получиха указания да гласуват за десните от „Да България“ и ДС, които обаче не подкрепиха кандидатите на БСП. Тази масова подкрепа от социалисти, проведена от позицията „анти ГЕРБ“ позволи на изчезващата тогава жълтопаветна десница да се възроди като най-агресивната антисоциалистическа партия.

Нинова и част от „тясното ръководство“ на БСП, съзнават това или не, станаха проводници на любимата на Калоян Методиев социално-консервативна политика по типа на Орбан. С това се подменяха социалистическите основи на БСП. Имаше и множество изблици на евроатлантически уклон (неолиберална глобалистка политическа идеология), но и сравнително вярна оценка на вредата за България от джендерастията.

Националният патриотизъм е същностен вектор в развитието на обществото. Геополитически, и светът, и Европа се променят – отслабват позициите на неолиберализма, засилват се позициите на десния консерватизъм и има прояви на възраждане на фашизма, значимо отстъплението на лявото. В тази обстановка на сблъсък с десните неолиберално-глобалистки и либерално-консервативни политики, ръководството на БСП не успя да открои истинските леви идеи и като послания да ги изразява в българското общество. Правилната позиция за отстояването на мир, за мирно споразумение в Украйна, бе съпроводено и с наличието на българско оръжие и боеприпаси в Украйна. Не бе очертана и ясна позиция екологичната политика, за декарбонизацията и зелената сделка. Правилно се иска отлагане на затварянето на енергийните мощности на България, позиция против предателството на „Сглобката“, но се премълчава че в значима степен бедността на хората в големите градове се дължи на онези 37% върху цената на топлоенергията, заплащана от бедните софийски, пловдивски, варненски и други граждани на големите градове, т.е. там, където БСП непрекъснато губи позиции.

Досегашното ръководство на БСП през последните осем години продължи стратегическата линия на историческия нихилизъм, но не само го продължи, а и задълбочи, премълчавайки част от историята на собствената си партия – от Дядо Благоев до 1989 г. Целево се премълчават славните страници от миналото на БСП – антифашистката борба и социалистическия период. БСП (тогава БРП) организира и най-активно участва в съпротивата срещу фашизма. От нейните среди е един от най-видните световни антифашисти – Георги Димитров, който идейно (на Лайпцигския процес) разби фашизма и стана знаме на множество хора в България, в Европа и в целия свят. Подобно е и отношението към социалистическия период. Това бе времето, когато над 97% от българското население стана грамотно, а през сегашния „демократичен“ период имаме вече над 30% функционално неграмотни. Защо премълчават, че България бе електрифицирана, бе индустриализирана, а в редица отрасли на селското стопанство и промишлеността достигна световни равнища? А и имаше напълно безплатно образование, а за здравеопазване хората плащаха само лекарствата за домашно лечение. Сега болните доплащат средно 50-80% от стойността на лечението си. Неолибералния капитализъм в социално отношение е гигантска крачка назад в нашето развитие. Това премълчаване на 70 години от историята на БСП става на фона на засилена антикомунистическа и русофобска пропаганда, зловещо пренаписване на новата българска история. Сега за социализма се пишат и се говорят само ругатни от СМИ, от крайно дясно пренаписаните учебници по история. Как младите хора да станат привърженици и членове на БСП, когато чуват само негативизми за социализма, а ръководството на БСП и думичка не обелва за историческата истина! Забравя се, че няма бъдеще без минало и настояще.

Ръководството на БСП в последните осем години пропусна политичeски кратко и ясно да обоснове трите основни вектора на левите идеи в сегашния исторически момент: социалният, социалистическият – социалната справедливост, социалната защита на наемния труд и на бедните, социална солидарност, намаляване на неравенствата; патриотичният – не само като родолюбие, но и защита на национални ценности и интереси; екологичният – съвременна подобрена среда на живот на хората. Визия за България с нейният огромен текст от 71 страници не можа да разкрие пред обикновените хора кратко и ясно към какво се стреми и за какво се бори БСП.

Четвърто. Влоши се организационното състояние на БСП. Това се отнася за редица ключови параметри. От организацията в много голяма степен зависи силата на партията, нейното влияние в обществото, броят на нейните поддръжници и симпатизанти. Тук има няколко ключови измерители. Броят на членовете на БСП непрекъснато намалява и се влошава възрастовия състав. Това е пряк резултат от подкрепата на десни политически мерки, отстояване на либерални политически и икономически ценности. Либералната демокрация е демокрация за богатите, за тяхното егоистично печалбарско право. Разбира се, за лошото организационни състояние на БСП има подценяването на работата сред младите.

Колективният стил на ръководство е същностен белег за социалистическите партии. Левите партии изразяват, защитават и провеждат в практиката на колективния, на обществения интерес на широката маса трудови хора, вземат своите решения чрез обсъждане и от колективни органи. Прекият избор на председател на партия по същество увеличи неговата авторитарна вътрешнопартийна власт, постави го над партията. През тези осем години почти всеки, който има различно мнение от това на председателя е най-малко остракиран, и дори най-често изхвърлян от партийните ръководства и/или въобще от партията. По формални белези бе лишен Янаки Стоилов от възможност да е народен представител. А в онзи момент той бе най-подготвеният социалист-юрист по конституционните въпроси. Останаха предимно онези които „поддакваха“ на Нинова, „добре ѝ носеха чантата“, просрещаха я с разкошни букети.

Вътрешнопартийната кадрова политика бе сгрешена. Разви се във върховете на партията чуждото ѝ явление – клиентелизъм (обкръжаване със свои „хранени“ хора). Върхът на айсберга е младият недоучен юрист от ДСБ (галеното синче на най-големия горнооряховски богаташ), направен от Нинова депутат-социалист, а сега депутат-харвардец. Подобна е картина от безличния, но много богат капиталист Петър Кънев, който е с безкрайно количество мандати представлява БСП в народното събрание. В редица случаи като Спас Панчев и Славчо Велков (коалиционни партньори и гражданска квота) бяха направени депутати хора, които нямат нищо общо с интересите на трудещите се бедни. „Моите хора“ на Нинова водят по две листи за да е сигурно влизането им в Народното събрание, където дават тлъсти пачки (над 10 000 лв. месечно). Дълбока пропаст бе изкопана между централното ръководство и младежките обединения в партията. Ръководството се формира предимно чрез лица, проявили се пред парламентарния микрофон и пред телевизионната камера. Да, това са сега времената. Но само това е крайно недостатъчно. Кадрите трябва да се подготвят, но не както Нинова обучаваше младите кадри с основни лектори Цветан Цветанов от „омразния“ ГЕРБ, крайнодясната политическа психоложка проф. А. Христова, седесарят Калоян Методиев и т.н. Привличането на бивши дейци на други политически партии в депутатския състав, в изданията на БСП (Нора Стоичкова), но и в някои от ръководните органи масово отблъсква обикновените млади лявомислещи младежи и млади социалисти. В кадровата политика има и по-скрита, но все пак видима колаборация с десните и особено с ГЕРБ. Напр. Войнов бе избран в ЦИК под натиска на Нинова (принципа „много мой човек“), а Цацаров („много мой човек“ на Борисов) за шеф на КПКОНПИ с гласовете от БСП.

Главната видима черта от стила на ръководството и предимно на К. Нинова е разгръщането на вътрешнопартийната конфронтацията, която обезкърви БСП. Началото бе поставено с изхвърлянето на всички възможни постове в БСП на предишните ръководства на партията, с изключение на Стойнев и Вигенин, които много бързо станаха „много мои хора“ на Нинова. Четиримата предходни председатели на БСП (Виденов, Първанов, Станишев и Миков) бяха решително обругани. По този начин се загуби приемственост в ръководството. Видя се как слабичките юристи (заместили Миков и Стоилов) в ръководството на БСП и в Парламентарната група трябваше да си изтеглят предложението за референдум за Истанбулската конвенция поради неграмотно съставен текст. Загубата на опитни в политиката и в дейността на Народното събрание експерти бе в пряка полза на ГЕРБ.

Няколко дни след завършването на 49 конгрес на БСП в моя публикация (11.05.2016) зададох въпроса: „А дали Нинова няма да поиска да се отграничи от своите ментори?“ И с основание съм си задавал този въпрос. Започна вътрешнопартийна вълна на конфронтация срещу „своите хора“, т.е. тези които организираха избирането ѝ за председател на БСП. Най-напред бяха „отстреляни“ или се „самоотстреляха“ Паскалев и Асланов. Последваха К. Янков, Г. Гергов, В. Жаблянов, А. Кутев, Бойчев, М. Манолова, К. Добрев, К. Паргов и т.н. Не получиха очакваните места Дъбов и Найденов. Пощадени бяха само Станишев (макар и отричан), Овчаров и Аспарухов. Един лидер е успешен само, когато обединява, а не разгонва своите опоненти. Имаше и вътрешнопартийна конфронтация с някои местни структури, които се опитваха да имат свое мнение, различно от това на лидера – Монтана, Казанлък, Пловдив –град, Пловдив-област, Перник, Хасково, Бургас, Шумен, Казанълк, на два пъти София и т.н. До 2016 г. в най-висшето ръководство на партията имаше инакомислещи, след това – не. Причината за вътрешнопартийните конфронтации е стремежът за налагането на едно мнение и еднолична политика на лидера. Лицата с друго мнение и предложения за по-друга политика се игнорираха и отстраняваха.

Значимо е нарушен принципът на демократизма. За осем години няма вътрешнопартиен референдум по основополагащи въпроси на политическата стратегия и тактика на БСП. В демократична партия демокрацията се развива отдолу-нагоре, а не отгоре-надолу. На пръв поглед има непрекъснато много срещи на ръководителите с членове и симпатизанти на БСП, но това са най-вече официални „букетни“ срещи и посещения, без задълбочен разговор с широката партийна маса.Същностен белег на стила на Нинова е нейната театралност в действията, които в началото ѝ създаваха възприемлив облик сред телевизионната публика. Остър политически изказ срещу Борисов и ГЕРБ, но мълчание за ДПС и Пеевски, които по същество са подобни изразители на олигархическите партии. Върхът на антидемократичността и театралността е двукратната сценка с оставка след избори. Всъщност оставката се оказа – „оставам завинаги“, няма никакво напускане на властта и поста, а оставане на ръководното място. Понятието „оставката“ е не просто съобщение за напускане на пост. Обикновено неговото съдържание се разбира най-често чрез чрез синонимите му: „отказ“, „отказване“, „оттегляне“ от пост (https://rechnik.chitanka.info/w/оставка). Отказът от изпълнение на задълженията, произтичащи от даден пост, в никой случаx не може да означава оставане на този пост.

Живеем в свят на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) и системи. Съвременното общество не можем да си го представим нито ден без Интернет, телевизия и мобилна телефонна връзка от 3G, 4G, а вече и 5G системите, без Фейсбук, тик-ток, ю туб и т.н. Това са средства за целенасочено формиране на общественото мнение в определена гледна точка. Чрез ИКТ технологиите се налага дезинформация и се формира антисоциалистическа, антируска и профашистка информационна среда. В тази неолиберална телевизионна и информационна среда бе умело наложен добър телевизионен образ на Нинова. И това повлия на част от делегатите на конгреса (2016 г.). Бе избран възприемчив

телевизионен образ, а не идеология и социалистическо политическо съдържание. Форма и съдържание се разделиха. Огромната част от хората имат представа за политиците предимно от телевизионния екран. Зад възприемчивия телевизионен образ, ползващ социалистическа терминология и изказ бе наложена продясна политика, прокарвана от Нинова. Поддържането на този образ и чрез телевизията на БСП не попречи след много години той да се „поизтърка“ и вече да отблъсква голямата част от ляво мислещите хора в страната.

В заключение, ръководството на БСП, сега би могло или дори трябва да бъде оценявано не по външния телевизонен образ, не по възраст, не по антигерберския и антипрезидентския му образ, а по реалните политически дела и резултати. Това се отнася не само за Председателя, а и за заместник-председателите и членовете на ИБ, и някои членовете на Националния съвет.

Забележка: част от оценките и текстовете са от авторова публикация от 2020 г. (Четири години стигат, време е за промяна; 13 май 2020 г.)

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending