LIFE
”Отмъстителите: Война без край”
„Отмъстителите: Война без край“ е едни от най-амбициозните проекти в историята на киното и като такъв очакванията към него бяха толкова огромни, че беше почти невъзможно да бъдат оправдани. Почти …
За последните няколко дни (включвам и предпремиерите) със сигурност поне 90% от комикс феновете вече гледаха „Война без край“ и оценката им е нереално висока. Ако към този момент отворите IMDb, ще видите, че рейтингът на филма е 9.1, което на практика го нарежда сред най-харесваните филми в историята.
В другия голям филмов сайт – Rotten tomatoes, зрителският вот е 93%. Това е безпрецедентно одобрение към подобен вид продукция и ясно доказателство, че Марвел (и Дисни) отново успяха да вдигнат летвата. Впрочем летва, която вече е толкова високо, че изглежда недостижима за останалите от бранша.
Третата част на „Отмъстителите“ на практика е апогей на всичко, което Марвел направиха за последните десет години. Всички техни ленти, колкото и да бяха самостоятелни, в крайна сметка водеха именно до този момент. По типичен за комиксите начин, във всеки филм от „обединената вселена“ се загатваше за огромното зло, което е надвиснало върху света и че бавно се приближаваме към момента, в който всички герои ще трябва да се обединят, за да се изправят срещу най-великия възможен злодей.
И така, след едно десетилетие на блокбъстъри, този момент дойде и сега за два часа и половина може да наблюдавате всички познати ни вече герои, събрани заедно в една колкото епична, толкова и забавна битка срещу големия коз на Марвел – Танос.
Режисьорите на „Война без край“ не скриха, че са разглеждали именно Танос като главния персонаж на този филм и до голяма степен това е и в основата на успеха му. Злодеят от години е истински символ за комикс феновете и от компанията съвсем резонно решиха да запазят появата му в киното за наистина голямо събитие, каквото е „Война без край“.
Надарен с безкрайна мощ и силно вярващ в мисията си да унищожи половината вселена, Танос е перфектният персонаж, който да обедини всички герои от цялата филмова декада. И тук трябва да споменем невероятната роля на Джош Бролин, който направи от най-големия злодей на Марвел персонаж от плът и кръв (или каквото там си има извънземният) и дори успя да спечели мъничко състрадание към него в някои от сцените.
Освен с перфектния антагонист, филмът може да се похвали и с невероятен баланс между историите на различните герои. На всеки беше предоставено екранно време, за да покаже своите „номера“, но в същото време и никой не изпъкна, за да засенчи другите. Това още повече засили усещането, че заплахата е толкова масова, че борбата с нея е на всички фронтове и е еднакво важна навсякъде.
Що се отнася до познатите ни супер-герои – трябва да кажем, че те са си пак така забавни, макар да се усеща доста по-сериозният тон тук. Хуморът не липсва, както и развлекателните и леки диалози. В крайна сметка от Дисни и Марвел продължават да правят филмите си с ясното съзнание, че са преди всичко за забавление и каквото и да се случва рядко си позволяват да правят твърде мрачни или драматични сцени. Макар в този филм да имаше немалко драма, но тя си беше на мястото и със сигурност не се прекаляваше с нея.
Отсега изглежда, че „Отмъстителите: война без край“ ще бъде не просто обичан от феновете филм, но и ще препълва касите с милиард, че и много отвъд милиарда долари. Смята се, че този уикенд ще е в топ 5, ако не и в топ 3 на най-доходоносните филми в историята на киното. А силното одобрение е предпоставка лентата да се задържи на първо място в бокс-офиса много дълго време още.
Като финал мога да кажа, че дори да не сте фенове на комиксовото кино, спокойно можете да отидете и да гледате „Война без край“, защото ви е гарантирано забавление. Не е нужно да познавате с подробности героите, да сте гледали всички филми и т.н. – историята си е направена достатъчно самостоятелна, за да й се наслаждавате и така. А за многото въпроси, които ще изникнат в главата ви – спокойно, тепърва ще се случват най-различни неща, защото ще има съвсем скоро и втора част на филма.
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.
Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване
Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.
По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.
Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.
Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.
В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.
В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.
Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.
По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.
И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.
Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.
Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
