ПОЛИТИКА
ОТ ЕДНА ПОРОДА: Асен Василев – брат на Кирил Петков по лъжи и афери
„Той е човек, на когото имам безпрекословно доверие. С когото започнахме промяната рамо до рамо и ще я завършим рамо до рамо“. С тези думи в петък Кирил Петков – първият свален с вот на недоверие премиер в историята на България, анонсира името на новия кандидат за същия пост – Асен Василев. Досегашно негово вице, съучредител и съпредседател (с Петков) на все още нерегистрираната им като партия „Продължаваме промяната“. Но това е партийна несгода, която засега ще оставим настрана. Защото по-важното е друго – дали на премиерския пост ще е Кирил Петков или Асен Василев, разлика за България няма. Причината е, че двамата са от една порода. При това от тази, която вече се доказа изключително вредна за страната ни. Породата на политическите наемници, предоставили лицата си назаем на най-знаковата емблема на задкулисието у нас – разградския олигарх Иво Прокопиев, пише в. Труд.
За последната вече над година, откакто това дуо нахлу в политиката на страната ни, пиарите им упорито лансират захаросаната приказка за двама съмишленици, които се намерили в един от най-престижните университети в света и решили да променят родината си. Така, едва ли има човек по улиците, който да не е чул, че Кирил и Асен, както медийните им съветници се опитват да наложат дуото в недъгав опит за препратка към Асеневци, са се запознали в „Харвард“. И – видиш ли, стиснали си ръцете, че ще вкарат опита си оттам в едноименни курсове в Софийския университет. Запретнали ръкави. И го направили. А след това решили да „оправят“ и България. Друг е въпросът, че дотук единственото познато публично лице, за което се разчу, че е изкарало въпросните курсове, е миската Ивайла Бакалова. Но да не бъдем дребнави.
Като сме на темата за недъгавия пиар обаче, трябва да признаем, че Кирил и Асен наистина са като братя. Но не биологични, макар че се движат и действат като сиамски близнаци. Не и „по оръжие“, както пееха Дайър Стрейтс. А по лъжи и по афери. Не вярвате? Да видим!
Годината е 2013 г. Именно тогава тандемът за първи път излиза на светло, като лице на дуото към онзи момент играе Асен Василев. Той оглавява министерството на икономиката, енергетиката и туризма в служебния кабинет на Марин Райков, назначен от тогавашния президент Росен Плевнелиев. „На светло“, защото допреди това Василев и Кирил Петков са били в продължение на няколко години част от неизвестен за публичното пространство експертен екип към същото това ведомство, докато то беше оглавявано от Трайчо Трайков. Известен с връзките си с кръга „Капитал“ и по-точно с тартора на въпросния кръг – олигарха Иво Прокопиев. Какви точно са ги вършили като консултант-експерти там историята (засега) мълчи. Но според разследване на Епицентър.бг, на 14 май 2013 г., само ден, след като Василев става служебен министър, във ведомството постъпва искане от фирма „Волаком“ АД да й бъде издаден сертификат клас Б за инвестиционен проект за въвеждане в производство на летищни системи за безопасност в държавната зона Божурище – София. Тя е собственост на държавата в лицето на Националната компания „Индустриални зони“ (НКИЗ). В това искане не би имало нищо съмнително, ако фирмата не е представлявана от Кирил Петков, баща му Петко и съдружникът им Васил Василев. По принцип подобни процедури отнемат между три и шест месеца, но при тесните връзки между Петков и Василев сертификатът е издаден в рамките на иначе доста краткия двумесечен мандат на служебните кабинети. Той е готов на 27 май 2013 г., точно два дни преди края на престоя на Асен Василев във властта като служебен министър. Паралелно с процедурата, Василев прави и промени в борда на НКИЗ, като оставя само един от членовете, назначен по времето на Трайчо Трайков. Под ръководството на новия борд на НКИЗ пък е организиран конкурс за буквално 8 часа за продажба от страна на държавата на право на строеж върху 14 000 кв.м. във въпросната зона. Едно от условията предвижда фирмата-победител да има сертификат за икономическа дейност и така „Волаком“ се оказва единствената, изпълняваща го. А веднага, след като го печели, нарушава условията на дадения й сертификат, като започва да преотдава площи, за да избие инвестираната към онзи момент сума от 108 000 лева. В крайна сметка, резултатът от цялата афера е, че групичката инкасира точно 28 милиона лева срещу инвестиция от малко над 100 бона, а през август 2013 г. Кирил Петков се оттегля от дружеството и така се спасява от търсене на отговорност заради неизпълнените ангажименти по сертификата.
Вероятно вече се питате къде е Българската агенция по инвестиции (БАИ) в цялата тази схема? И правилно! В крайна сметка именно от нея зависи контрола над изпълнението на условията, с които са раздавани сертификати. С една огромна условност – през 2015 г. начело на БАИ застава Стамен Янев – също виден представител на кръга „Капитал“, който подобно на Василев е учил в езиковата гимназия в Хасково, пял е в същия хор, а преди да оглави БАИ е бил и фирмен адвокат на Кирил Петков. На този фон едва ли ще има изненадани, че до реален контрол на инвестицията не се стига. Няма как да има изненадани и от факта, че макар през 2020 г. Янев да е махнат от поста, първата работа на Петков, когато става служебен министър на икономиката през май 2021 г. е да го назначи отново начело на БАИ, а след това и в борда на ББР, която менторът на дуото Петков-Василев – Иво Прокопиев, се опитва от години да превърне в лична своя касичка. А именно – ББР. Янев беше начело на Агенцията за инвестиции допреди няколко месеца, като тихомълком беше махнат оттам след избухването на скандала със „златните паспорти“ и „златните визи“, които – според сигнал на ДПС до ДАНС – са били предоставяни основно на руски и китайски граждани срещу фиктивни инвестиции.
И ако си мислите, че афинитетът на БАИ към руснаци и китайци е бил случаен, дълбоко грешите. Той е дълбоко споделен от всички проксита, вършещи и вършили през годините работата на лица назаем в политиката на кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, който бе разобличен от западната преса като олигарх, създаден по съветски тертип чрез престъпната приватизация у нас и медиен монополист, контролиращ пряко над 25 издания и още множество други непряко – чрез приближени до кръга „Капитал“ журналисти. Тук е моментът да уточним също, че преди 10 години Прокопиев изнесе завода си за солари от Силистра в Китай – първа от множество други инвестиции и общи проекти с азиатската държава.
На този фон едва ли ще има удивени от китайската връзка в друга афера, в която бе замесено името на Кирил и Асен и по-конкретно на втория. Миналата година, докато двамата все още бяха служебни министри, от ИТН обвиниха Асен Василев в кражба на интелектуална собственост, като се позоваха на твърденията на бивши негови съдружници от Дания. Малко по-късно, пред bTV единият от въпросните съдружници – Мортен Лунд, обяви, че Василев ги е измамил като продал без тяхно знание софтуерен код, собственост на тяхна обща компания, на китайска фирма. „Той е измамник, но е много, изключително умен. Инвестирахме 15-20 млн. евро, за да разработим софтуера, имахме между 30 и 50 програмисти в България. Не измами само мен, а и свои приятели. Той заедно с няколко програмисти взеха кода и заминаха за Китай. И го продаде на китайското правителство, след като аз намерих тези клиенти. Софтуерът беше собственост на компанията, а той просто го взе и го продаде сам“, разказа на 31 юли миналата година излъганият от Василев датски инвеститор и бивш негов съдружник Лунд.
Братя по лъжи
Както добре знаем, далаверите и аферите вървят ръка за ръка с лъжите. Кирил и Асен знаят най-добре, защото са заедно и в първото, и във второто. И тук далеч не говорим за послъгване като това на Петков, който се биеше в гърдите, че е платил акцията по издирването на Боян Петров, докато не бе опроверган лично от вдовицата на загиналия в Хималаите алпинист. Не говорим и за абсурда – на фона на вече изредените факти – именно Кирил Петков и Асен Василев да обясняват за борба с корупцията и престъпленията. Говорим за гигантски манипулации и пропагандни опорки, повтаряни ежедневно и ежечасно и от премиера в оставка, и от посочения от него кандидат за министър-председател в опит да отвличат общественото внимание от факта, че от шест месеца насам държавата е заложник на амбициите на един олигарх, след като години наред точеше хазната й и джобовете ни през ВЕИ централи, уредени обществени поръчки и сметките ни за ток, сега да прилапа и жизненоважните за икономиката ни над 12 милиарда лева от Брюксел по Плана за възстановяване и устойчивост.
Откакто е на кормилото на държавата това дуо защитава не обществените интереси, а именно ангажиментите, които е поело към въпросния олигарх.
Тласна държавата в бездната на двуцифрена инфлация, от която цялото ни общество рязко обедня. Но която обслужва едно малцинство от хора, потънали в заеми за десетки милиони, които в момента рязко се стапят.
Пренаписа на два пъти Плана за възстановяване, за да може най-знаковото лице в този кръг – Прокопиев, да има как да сложи ръка на милиардите за „зелена енергия“, предвидени в документа.
А сега тандемът прави всичко възможно да оцелее на кормилото на държавата, за да е сигурен менторът им и акушер на влизането им във властта, че ще вкара в банковите си сметки тези пари. Както и че ще сложи ръка по пътя и на де що контролни органи в държавата са останали, които все още не са подменени от „промяната“ на Кирил и Асен. Или мислите, че в изявлението си от петък Петков случайно изреди регулаторите сред приоритетите, стоящи пред евентуално ново правителство на „промяната“? Дълбоко грешите.
Но като добри ученици на Прокопиев и Петков, и Василев отлично знаят, че ако не хвърлят прах в очите на обществото, рано или късно то ще види истинската им същност. Затова отчаяно се опитват да прехвърлят отговорността за случващото се върху други. Приписвайки им – следвайки уроците на ментора си – собствените си простъпки и престъпления. А също и неговите.
Списъкът с въпросните други, които биват нарочвани от дуото и атакувани пак от него с опорки и манипулации, не е от един и двама. Но в него прави впечатление фиксацията върху една конкретна политическа сила и конкретен депутат от нея – опозиционната ДПС и парламентариста от движението Делян Пеевски. Запитвали ли сте се защо партията и депутатът присъстват в почти всяко изказване и на Петков, и на Василев? Както и защо вторият, бидейки служебен министър на финансите, миналата година наруши българското законодателство и европейските директиви, правейки черни списъци, с които замрази сметките на 120 физически и юридически лица, лишавайки ги от граждански права? Списъци, които предизвикаха лавина от искове в българските съдилища и бяха обявени от ВАС вече на няколко пъти за противоречащи на Конституцията?
Отговорът е прозаичен – те от години са основни мишени на всички политици, медии и НПО-та, обвързани с кръга „Капитал“, защото – също от години – вадят на светло далаверите и престъпленията на същия този кръг и на тартора му Иво Прокопиев. Само че както правилно е отбелязал народът, на лъжата краката са къси. Та така и на „промяната“ седалището й вече удари земята.
Защото през последните седмици и месеци вече ясно лъсна, че ако не беше ДПС, парламентът нито щеше да има обща позиция срещу инвазията на Русия в Украйна. Нито прието френско предложение за вдигане на ветото срещу стартирането на процеса по присъединяване на Северна Македония към ЕС. Нито с одобрената миналата седмица актуализация на бюджета земеделците щяха да получат 300 млн. лева, общините – 100 млн. лева, училищното и предучилищното образование – 150 млн. лева, вузовете – допълнителни 20 млн. лева субсидии, а БПЦ и мюсюлманското вероизповедание- над 9 млн. лева. А също и 50 млн. лева компенсации за разходите на гражданите за отопление с дървесина и пелети.
По същия начин съвсем скоро ще се спука и надутия от кръга „Капитал“ и повтарян сутрин и вечер от Петков, а сега и от Василев балон, че депутатът Делян Пеевски е „на Магнитски“. Впрочем дуото много добре знае, че присъствието на Пеевски в санкционния списък на САЩ се дължи на доносите и лъжите, лансирани от Прокопиев и хората му в политиката, НПО сектора и медиите. В противен случай нямаше първо единият, а сега и другият да бягат като дявол от тамян от въпросите кога точно лъжат – когато преповтарят опорката за „Магнитски“ или когато Кирил Петков подписа писмата, с които удостоверява, че няма данни, свързващи Делян Пеевски с твърденията по „Магнитски“. Само че, колкото и бързо да се опитват да избягат от тези въпроси, и Петков, и Василев знаят, че истината рано или късно лъсва. Независимо дали това ще стане като най-накрая я признаят или като съдът в Ню Йорк се произнесе по делото, заведено от Пеевски. Тогава обаче ще трябва да отговорят на множество други въпроси. Основният сред които – защо подмениха в полза на задкулисието и олигархията „промяната“, иначе толкова желана от гражданите на страната.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
Подходяща музика за любителите на йога.
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
