В индустрията на рисковите инвестиции има понятие unfair advantage – уникално качество или характеристика, което конкурентите нямат. Точно с такова предимство преди седем години стартира търговският проект Lafka – с парите на КТБ и с влиянието на депутата от ДПС Делян Пеевски (ДП). Последният е познат с две неща: че не ходи в парламента и че неговите медии, включително гравитиращите около него, са винаги зад управляващите. А управляващите управляват и общините, ерго общинските активи, ерго – много от терените, спирките и тротоарите. Ето това е предимството, което Lafka монетизира. Това стана във време, в което всички по вестникарската верига имаха сериозни финансови проблеми от падащите продажби на хартия.

Седем години и над милиард лева оборот по-късно търговският проект Lafka затвори скоропостижно, без никога да е имал ясен собственик.

Началото

Подготовката на този проект започва доста по-рано, през 2006 година, когато е регистрирана фирма под името “Булгартабак трейдинг” с участие на дружества от държавния тогава “Булгартабак”.

Мащабите са малки, но целта е очевидна – да се компенсира падащият пазарен дял на българските марки цигари с изграждане на предимство в каналите на продажба. Продажбата на холдинга е през 2011 година, когато Агенцията за приватизация продава на неизвестен австрийски собственик (на консорциум, воден от руската ВТБ Капитал, а както ще стане ясно по-късно – с пари на КТБ и скритото участие на “групата на ДП”, която се споменава на много места в материалите по делото за фалита на банката). Това води до промяна на името на “Табак маркет” и експанзията се подготвя.

През 2013 година се появяват първите обекти с новата визия – улични “киоски” от нов тип с марката “Лафка”, продукт на добре планирана кампания. “Поканихме осем агенции, най-добрите копирайтъри и те ни предложиха общо 86 имена”, казва тогава изпълнителният директор Васил Захариев. От направен тест сред служителите (към този момент петдесетина души) думата “лафка” се харесва най-много. “Едни си я спомнят от училищните години, а други – от казармата”, казва директорът, който обича да дава пазарни интервюта и не обича въпроси за собствеността на фирмата.

Това е предисторията, а другото е ясно – изработване, поставяне и старт. Когато има пари и готови разрешения, всичко е лесно.

Модерни павилиони

Концепцията на Lafka e за модерни улични киоски или малки магазини в сгради, тип “convenience store”. Обектите са собствени или на франчайз, а във всеки от тях работят средно по трима продавачи с работно време “от тъмно до тъмно”. Продуктовият микс е тип “уличен” – преса и оборотни книжки, акцизни стоки, пакетирани храни и напитки, талони за моментни лотарии.

През 2013-2014 започва експанзията с бърз ръст на локациите, особено в големите градове. Само за година те скачат близо десет пъти – от 66 на 550. През 2016 година се празнува Lafka номер 1000, а плановете са да минат 2000. В големите градове веригата предлага дългосрочни договори на общините и получава по-ниски наеми.

Първите проблеми

Невидимото политическо предимство има и съвсем видима обратна страна – протестите от 2013 година се оказват лошо време за старт на всичко, свързвано със собствениците на веригата. Появявят се кампании за бойкот във Фейсбук, а някъде киоските са вандализирани. През февруари 2014 година “Табак маркет” излиза с декларация, в която обвинява атакуващите в манипулация и дори ксенофобия, и посочва враговете си там, където и медиите на “групата на ДП” вече ги е посочила. Тази кампания обаче съвпада и с друга – в Бургас, после и в други градове, ад хок решенията на доминираните от ГЕРБ общински съвети срещат отпор от малкия бизнес. В София концесията на спирките зацикля.

Как това се отразява на целия бизнес план и продажбите не е ясно, но посоката все пак е нагоре.

Не е будка. Преса е.

Паралелно с проекта на “Булгартабак”, превърнал се в “Лафка”, още от 2008 година върви и паралелен дългосрочен проект – изкупуване, сливане и вливане на дистрибутори на печатни издания, разбира се, с пари на КТБ. Изкупени са десетки регионални фирми, закъсали от постоянния спад в продажбите на печатни издания, който започна да става осезаем след 2009 г.

Концентрацията гравитира около един от кредитополучателите на КТБ, “Карне-М” ЕООД. Част от придобитите фирми имат само клиентска мрежа, а част от тях – и точки на продажба. Изчисляването на това колко пари на депозантите в КТБ са потънали в изкупуването, е сложна задача – трансферите са разнопосочни, а дори прокуратурата, която е описала задълбочено “Моделът КТБ”, избягва темата за медиите.

Опитите на фирмите в този бизнес да компенсират с други стоки са обикновено неуспешни и в пряка конкуренция с далеч по-опитните дистрибутори на бързооборотни стоки. Това е бизнес с малък марж и голяма конкуренция, с видима нужда от концентрация и нови артикули. Дошъл е краят на специализирана дистрибуция на печатни издания и те вече са само едно единствено нещо – бързооборотна стока с баркод.

Концентрация под крилото на “групата”

Загубата за едни е възможност за други – за “групата на ДП”, например, с лесните заеми от КТБ и под невиждащото око на централната банка. Кризата в бранша за нея е добре дошла, защото търси влияние точно в дистрибуцията на печатни издания и започва да контролира цялата верига – от редакционната политика, през печата, до дистрибуцията.

Вливането и сливането е с ясна цел – дистрибуторите отиват в новата мега фирма, позната под името “Експрес логистика и дистрибуция” (ЕЛД) и с обороти от над един милиард лева годишно. Точките за продажба отиват в “Табак маркет”, тоест Lafka.

След фалита на КТБ

След фалита на КТБ дружеството “Табак маркет” е със заем от 34 млн лева, които с цесия се заменят от заем към Първа инвестиционна банка (ПИБ). По всичко изглежда, че глезените времена на стартъпа са свършили и от бизнеса вече говорят за “пазарно” начало. Ударното наемане на мениджъри с високи заплати спира, изкупуването на дистрибутори – също.

През 2017 година “Бритиш Американ Тобако” купува марките и дистрибуторския бизнес на “Булгартабак” в сделка за 105 млн евро. Според източници, близки до сделката, и Lafka е била предложена, но не се включва в договорката поради падащи продажби на цигари и голям дял на продажбите на лотарийни талони. Това съвпада и с видимото ребрандиране – увеличават се площите за талончета, въвеждат се монитори на киоските, от които се излъчват постоянни клипове. Вестниците са на тезгяха, но във все по-малко бройки.

Поглед към финансовото състояние дава много логично обяснение на обявения фалит. Продажбите достигат стойности без видим ръст, задълженията намаляват, дори има малка печалба, но в една добре работеща дистрибуционна машина паричните потоци са големи, а маржовете на печалба – малки. Докато продажбите на вестниците падат бавно, храните се продават с предвидима сезонност, шокът с талончетата е огромен. Затварянето на “Национална лотария” остави около 50 милиона неразплатени лева, от които незнайно каква част е в Lafka, но едно е ясно – тази част е сериозна.

Изкуствен фалит за изчистване на задълженията или истински фалит? Съвсем скоро ще стане ясно, когато будките отворят с нов собственик. Ако вестниците на “групата” и “книгите” срещу политическите опоненти на властите, които те безплатно разпространяваха, отново са на централно място, отговорът ще е повече от ясен.

Официално: Чия е Lafka?

Собствеността на Lafka е плаваща и невинаги ясна. Свързана е с фирми и дистрибутори, които гравитират около цигарения холдинг и постоянно се преструктурират.

В документацията по делото КТБ “Табак маркет” АД е описана в един специален списък, изготвен преди фалита като част от “групата на семейството”, заедно с “Булгартабак” и неговите дъщерни дружества. През 2014 г., два месеца преди фалита на спонсора на проекта, в борда се появява интересно име – Волфганг Рекендорфер, международен консултант и собственик на сериозно количество дистрибуторски фирми от Сърбия, през Киргизстан, до Тайланд. Той регистрира българската фирма “Еф Ем Си Джи трейд”, в която е основен съдружник.

Във веригата обратни изкупувания и прехвърляния се намесва и името на “КТ Интернешънъл”, както е познат холдингът около “Винпром Пещера” и “Кингс Табако”, но и от двете места отричат за подобна връзка.

Към 2019 година с равни дялове са две фирми – “Еф Ем Си Джи трейд” АД и “Благоевград БТ”. Първото дружество е собственост на едноименна австрийска фирма с управител от Люксембург, а за второто вече е ясно, че концентрира всякакви активи, свързани с Делян Пеевски.