КОМЕНТАР
От qурва на qурва и от век на век
Мръсно, брате, се живее сред проститутки фактурирани. Които от един и същий парясан морал се опитват да произведат различни идеологии.
Независимо дали днес ще обсъждаме цигани, изтребители или паметници – ще ги разпознаете, защото винаги започват разговора от идеологическото, а не от обективното начало.
Няма ли идеология, по възможност поднесена с истеричен патос – ще стърчат само платежни нареждания от джобовете. Един гол ценоразпис ще остане, по който ще осчетоводяваме големите предателства на дребно.
Мъчно, брате, се живее сред проституция евтина. Която от един и същий личен поминък се опитва да определя различни исторически курсове. И не от днес или вчера – поминък от векове за векове е тоз занаят, брате.
Стидно, брате, се живее сред парясници разярени, че има и пó курви от тях. Представяш ли си, те се обиждат на чужда валута – на долари и на рубли, а не на поминък. Само правилните жълтици не миришат, а другите смърдят и се не трае – как може да ги докосвате, гиди мискини продажни.
Позорно, брате, се живее сред курви, които обвиняват всичко различно от тях в същия като своя курвалък. Но разбираемо е някак – как да бъде другояче, когато друго не си видял, когато друго не си бил.
Перверзно, брате, се живее сред проститутки благочестиви. Които кресливо налагат и изискват морал, докато тихо подпитват – останаха ли още от онези грантове, големите, дето ги давате именно да проповядваме тоз морал.
И подло, брате, се живее сред проституция ограничена и ограничаваща. Която стои на вечния кръстопът и като жандарм прегражда пътя. Едните дърпат на Запад, другите – на Изток. Вечния въпрос кой път да хванем. И вечно непредложения отговор, че може да имаме собствен път. Който плаща, той поръчва пътя – така го разбират и западните, и източните наложници.
Безумно, брате, се живее сред проституция еничарска. Българите вече не правят засади, за да убиват отнетите им насила деца. Вече доброволно ги изпращат и ги заклеват да не се връщат повече.
Което причинява професионални оргазми на проституиращите със западно изложение. Видяхте ли кой път хванаха децата, тях не можеш ги излъга. А те хванаха Западния път – значи в него е Истината консуматорска, значи той води до Живота нормалния. А че няма да се върнат – голяма работа, важното е да се реализират децата.
Този път ни отнема всичко и няма кой да го прокълне пуст да опустее – колкото да кажем нещо на раздяла, колкото да не е без хич. Трудни сме за разбиране понякога, брате.
Трудно, брате, се живее сред проституция безотечествена. Която ненавижда произхода си и иска в паспорта й да пише „гражданин на света”. Която презира народа си и работи за пълната му подмяна. Но задължително, разбира се, с идеологическа обосновка – дали ще е интернационализация, дали ще е глобализация, дали няма да се върнем към ислямизацията.
Така живеем ний, брате – от курва на курва и от век на век. Вековете се сменят, курвите не се променят, само се сменят според сезоните. Ако изчезнат окончателно, може би ще се затрият и всички останали. Може би те са тотемът на вечното ни оцеляване.
Автор Калин Руменов
КОМЕНТАР
Пенсионирка с рак проси на улицата, а украински богаташ с Макларън за милион, се шири в петзвезден хотел, който му го плащаме ние
“Това е баба Боряна.
Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.
На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом.
Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа.
Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата.
И тук държавата я няма – никаква!

Разплака се, когато седнах до нея и я попитах как е! Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло, накрая ми каза : “Ще кажа, че съм добре!” Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена.
Тя ме посреща, когато отивам на работа и когато се прибирам от работа.
Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на “Тодор Каблешков”, в София, и ако имате път натам, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.
В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: “А ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?” Когато я попитах дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него.
И тук, за съжаление, държавата също я няма! Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.
Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем! Затова нека помогнем на баба Боряна!!! Ще съм радостна, ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!!!
Единствената идея е, който може да й помогне, това е! Ако искате да помогнете, намерете я, отидете при нея и й помогнете!”
Добромира Велчева
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Тези, които се “бореха” с “чудовищата”, самите те станаха чудавища*
Министерството на тази жінка е забранило на туроператорите да продават самолетни билети за Русия.
Представяте ли си… Както казваха едно време хората, които не се подведоха по самоубийствения ентусиазъм на 89-та – нали за това скачахте…
Голям рев беше, че комунистите не пускали някои да пътуват на запад. После дойде промяната. Дойде отвън, разбира се, нямаме принос Станахме модерни. А според Петър Стоянов “модерните държави трябва да следват международните норми, дори с цената на отказ от националния си суверенитет”.

Добре, от националния си суверенитет се отказахме. После влязохме в клуба на богатите. А в клуба „крайъгълен камък“ беше свободата на придвижване. И ето, лека полека стигнахме до там, да ти казват къде можеш да пътуваш и къде не… И за какво си дадохме суверенитета тогава?
Времената са други, аз билет за Москва ще си намеря. Имам да взимам онези четири хиляди за десет месеца, че Владимир Владимирович вече не може да ми ги превежда по банка. Ама тези сталински методи в клуба нещо ми идват в повече.
„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше. А някои стават чудовища и без да се борят много усърдно. Голяма борба, няма що… След обяд горчица.

„Портретът на Дориан Грей“ като че е писан за Надежда. Избрах една от добрите и снимки, другите ги знаете.
**„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
ПИСМО ДО МУТРАТА БОЙКО
ПИСМО ДО МУТРАНА БОЙКО. НАИГРА ЛИ СЕ, БОЙКО? СЛЕД 3 ГОДИНИ ЗАГОВОРИ С ЧИЧО РУМЕН, ХРИСТО И АХМЕД, ПОБЕДИТЕЛ ЛИ СЕ ЧУВСТВАШ, БОЙКО? ЩОТО ИСТИНСКИЯ „МАНАСТИР“ БЕШЕ ПАРАКЛИСЧЕТО ЗАД „ДОНДУКОВ“ 2…
Е, Бойко, как си сега, Бойко? Наигра ли се, Бойко?
След 3 години заговори с чичо Румен, Христо и Ахмед, победител ли се чувстваш, Бойко?
Не ти харесваше да пишеш бюджети с Асен и Бате Данчо, затова сега няма да пишеш никакви бюджети, а твоя Влади ще си говори сам със стената, докато громи бюджетите на Чичо Румен пред празна зала.
Христо като по-умен от теб поне се сети да избяга някъде в Брюксел, за да се скрие и сега никой да не го пита за „сглобката“. Само че и четиримата знаем как стана тя, знаем и как приключи.

Всъщност, и петимата знаем.
Щото истинския „манастир“ беше параклисчето зад „Дондуков“ 2, където ни събра дедо поп, надянал расо с пагони на ВВС и калимявка със сърп и чук на чело.
А заради твоите простотии зорлем да се върнеш като премиер, никога няма да се видиш пак на власт, а единственото място, където може да се върнеш, е ареста. Само дето този път може да не е за 24 часа, а за малко повечко и както си трябва.
Ама те ти го писаха тука Веселина Томова и компания след Пазарджик: тогава ти светна червената лампа, но след нея обикновено следва да светне и синята.
Е, май наближава този момент със синята лампа, не мислиш ли?
От 20 години цакане на бридж белот с ужким твои богати приятели, които денем щавеше, а вечер им разправяше вицове и им се правеше на другар, сега май ти си ощавения.
Къде ти бяха гласовете от бизнеса в неделя бе, Бойко? Едрият капитал къде се скри, за гъби ли беше в неделя? А-а-а, той бил избягал при Радев… Много умно, и аз бих направил така. Кой нормален човек би те търпял след 20 години рекет, за да има да си „управляваш“ някоя и друга мома по ловните стопанства.

И не ми се отваряй с това колко си важен в чужбина.
Я кажи, Урсула обади ли ти се да те утеши нещо? Не? А-а-а, сърдита ти била… Не думай. И аз така чух, развалил си им бил купона на ЕНП след победата в Унгария над Орбан.
Лоша работа, Бойко, сега няма да ги събираш пак „на Варна“ в Евксиноград да им показваш Слънчевото бунгало. Но нищо, ти си голям международник и Бай Тръмп ще те закриля. Е, след 2 години ще го сменят с някой приятел на Сорос, който ще те погне пак като през 2020 година, но нищо, ти нали си голям тарикат, пак ще се измъкнеш, криейки се някъде в държавни почивни станции из страната.
Искрено твой,
Ортак по неволя ДП
