ПАРИ
Петролът рязко поевтиня: Какво се случва с горивата в България?
Бензинът, дизелът и пропан-бутанът следват плахо тенденцията, но метанът чупи ценови рекорди
През последния месец цените на суровия петрол на международните пазари паднаха значително, което обаче резултира в минимално поевтиняване на горивата в България. В понеделник цената на американския лек суров петрол (WTI) е 88.58 долара за барел, а на сорт Брент – 94.41 долара за барел, сочат данните на специализирания сайт Oil Price. Цената за барел на WTI е паднала с близо 14.5% за месец, а на европейския бенчмарк – с около 11.5%.
Данните сочат, че от 11 юли досега цените варират, като се наблюдават огромни спадове в рамките на няколко дни, последвани от увеличения. По-трайна тенденцията на спад има от 29 юли. Оттогава насам цените за барел и при двата сорта падат непрестанно.
Данните на специализирания сайт Fuelo, който следи цените на горивата в България, сочат, че през последната седмица се наблюдава устойчиво поевтиняване и тук.
Цените в България
Бензинът, дизелът и пропан-бутанът поевтиняват макар и скромно за месец. Единствено цената на метана расте шоково. Причината е предложената от „Булгаргаз“ цена на газа за август, която е с 60% по-висока от юлската. Това ще създаде големи проблеми на автобусните превозвачи, както и на таксиметровите, чиито превозни средства освен на пропан-бутан, масово са и на метан.
Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи вече алармира миналата седмица, че цената на метана става непоносима. Пред Economic.bg таксиметров шофьор в София, който вози клиенти с кола на метан, сега коментира, че ще инвестира 900 лв., за да мине на пропан-бутан. Той казва, че ако продължи да вози на метан, цената за километър трябва да стане поне 2 лв., за да покрива разходите си.
На вечер взимам между 130 – 150 лв., като 50 – 60 лв. сега вече ще отиват за метан. Повечето колеги също ще сменят колите“, заяви той, като не пожела да разкриваме името и таксиметровата компания, за която работи.
В автосервизите, в които монтират газови системи, освен колите на метан, в последната седмица влизат и такива на бензин. Шофьорите са привлечени да инвестират между 800 и 1200 лв., за да карат на газ, особено след като някои търговци предлагат отстъпката от 25 стотинки за литър. Собственик на сервиз за газови уредби в София коментира, че графикът му вече е пълен за целия август.
За последния месец бензинът А95 в България е поевтинял с 11 стотинки – от 3.41 лв. до 3.30 лв. за литър. За последната седмица спадът е с 4 стотинки, сочат данните на Fuelo. Някои бензиностанции продават и под, но и над тази цена. Шумен, Ботевград, Ловеч, Велико Търнова са градовете, в които цените са под 3 лв. за литър. Пловдив, Несебър, Слънчев бряг пък са градовете с най-високи цени – стигат до 3.48 лв. за литър.
За месец дизелът е поевтинял с 3.37%, или с 12 стотинки, до 3.44 лв. за литър. За последната седмица цената му пада с 4 стотинки. В различните градове на България цените варират от 3.05 до 3.65 лв. за литър.
Тенденцията за спад е най-трайна при пропан-бутана (газ). За месец цената му е паднала с 13.51%, като в момента средно струва 1.28 лв. за литър.
Не такава е тенденцията при метана. За месец цената на килограм скача с цели 36.9%. Най-осезаемо е поскъпването през последната седмица, когато цената му от 3.98 лв. се увеличава до 4.93 лв. за килограм. Поскъпването е с повече от 23%. В Търговище цената му дори стига 7.18 лв. за килограм.
Цените на горивата в международен план
Данните на Fuelo показват, че бензинът и дизелът са най-евтини в Русия – съответно 1.54 лв. и 1.60 лв. за литър. В САЩ цената на бензина е 2.06 лв., а на дизела – 2.71 лв./ литър. Сред страните членки в ЕС най-евтини са горивата в Малта, като средно те са под 3 лв. за литър. Бензинът се предлага на цена от 2.69 лв., а дизелът – 2.37 лв./литър.
Най-високите цени на бензина са във Финландия (4.31 лв./л.), Норвегия (4.41 лв./л.) и Исландия (4.58лв./л.). Цената на дизела е над 4 лв. в Швеция, Швейцария и Исландия, където достига 4.56 лв./литър.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
Обединените арабски емирства обявиха, че напускат ОПЕК и ОПЕК+. Решението идва в момент на сериозно напрежение в Персийския залив и разклаща баланса на световните енергийни пазари.
Страната посочва, че ходът е продиктуван от националния интерес. От енергийното министерство заявиха, че целта е по-голяма гъвкавост при определяне на производството и реакция на пазарните условия.
Война, атаки и блокада на Ормуз
Решението идва след седмици на ракетни и дронови атаки от страна на Иран. ОАЕ са пряко засегнати от конфликта, като напрежението се концентрира около Ормузкия проток.
Този тесен морски коридор е ключов за глобалните доставки. През него преминава около една пета от световния петрол и втечнен газ.
Блокадата от страна на Иран сериозно ограничава износа на държавите от региона. За ОАЕ това означава директен удар върху икономиката.
Разрив в региона и критики към съюзниците
Решението на ОАЕ идва и след критики към други държави от Персийския залив. Според дипломатическия съветник Ануар Гаргаш регионалната подкрепа е била недостатъчна.
Той подчерта, че политическата и военната реакция на съюзниците е била по-слаба от очакваното. Това допълнително е засилило усещането за изолация.
Паралелно с това президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува ОПЕК. Той обвинява организацията, че поддържа изкуствено високи цени на петрола.
Търсене на нови маршрути за износ
ОАЕ вече търсят алтернативи за доставка на петрол. Част от товарите се пренасочват към пристанището Фуджейра, извън Персийския залив.
Предлага се и схема за претоварване от кораб на кораб. Това позволява заобикаляне на най-рисковите зони.
Саудитска Арабия също адаптира стратегията си. Част от петрола се пренасочва към Червено море.
Рискове за пазара и транспорта
Въпреки новите маршрути, рисковете остават високи. Водите около Фуджейра се считат за несигурни от част от корабособствениците.
Разходите за транспорт също се увеличават. Това може да доведе до допълнителен натиск върху цените на енергията.
Излизането на ОАЕ от ОПЕК е сигнал за дълбока промяна. Последствията могат да се усетят както в региона, така и на глобалните пазари.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
