ПАРИ
Петролът с 20% надолу, но бензинът с 30% нагоре
Доларът поскъпна с 33% през последните десетина години
А-95 е около 3,40 лв./л
Цените на бензина и дизела сега са рекордно високи, но това не е така с цената на петрола. Преди няколко години петролът беше по-скъп от сега, но цените на горивата по родните бензиностанции бяха с 60 ст. за литър по-ниски, показа наша проверка. Спрямо тогава цената на петрола в долари се е понижила с 20%, но същевременно бензинът е с 30% по-скъп.
От началото на лятото на 2013 г. до лятото на 2014 г. цената на петрола сорт “Брент” е над 100 долара за барел, като най-често е в границите от 105 долара до 110 долара за барел. Подобни са цените и на руския петрол, тъй като тогава цените на “Брент” и на уралския петрол са почти идентични. По това време цените на бензина и дизела по бензиностанциите са около 2,60 лв. за литър, показват данни на специализирания сайт fuelo.net. Например на 30 декември 2013 г. бензинът А-95 струва 2,58 лв., а обикновеният дизел е 2,66 лв. за литър.
Ситуацията на пазара на горива в момента е много по-различна. Цената на петрола сорт “Брент” в петък беше около 105 долара за барел. Което е почти точно, колкото в края на 2013 г. Съществената разлика спрямо тогава, обаче е курсът на долара. През декември 2013 г. доларът се разменяше за около 1,43 лв., а сега курсът е 1,91 лв. за долар. Щатската валута е поскъпнала с около 33% спрямо еврото, а съответно и спрямо българския лев.
Ако рафинерията в Бургас използваше петрол “Брент”, то действително цените на горивата трябваше да са с около 30% по-скъпи спрямо 2013 г. заради поскъпването на долара и трябваше да струват около 3,45 лв. за литър по бензиностанциите. Рафинерията край морето обаче използва руски петрол, който от началото на годината е значително по-евтин от петрола “Брент”. Причината за това е, че много компании спряха покупките на руски петрол.
Уралският петрол сега струва около 85 долара за барел, което е с около 20% под цента от 2013 г. Ако изчистим влиянието на валутните курсове и превърнем котировките на петрола на международните пазари в левове се оказва, че през 2013 г. един барел руски петрол е струвал 152 лв., а сега струва 160 лв. Това е увеличение с малко над 5%. Същевременно спрямо края на 2013 г. бензинът А-95 е поскъпнал с близо 32%, а дизелът – с над 33%.
През последните десетина година заплатите нараснаха значително. В края на 2013 г. средната заплата е около 700 лв., а сега е около 1700 лв. Това е ръст с над 140%. За да бъдат заплатите причина за сериозното поскъпване на горивата, те трябва да имат много голям дял в общите разходи на петролните компании. При фирмите с малък оборот това може и да е така, но при по-големите търговци заплатите имат по-малък дял от общите разходи.
Руският петрол е с 5 долара надолу
През юли петролът поевтинява на международните пазари, но осезаема промяна в цените на бензиностанциите няма. В края на юни петролът сорт “Брент” струваше 109 долара за барел, а сега е около 103 долапа. Руският петрол в края на юни струваше над 90 долара за барел, а сега е около 85 долара. Цените и на “Брент” и на руския петрол са се понижили с около 5,5%, но промяна на средните цени на горивата по бензиностанциите няма. Преди това, когато през юни петролът поскъпваше, почти всеки ден цената на бензина нарастваше с по една стотинка.
В началото на годината уралският петрол струваше 77 долара за барел, а доларът беше 1,73 лв. Това прави 133 лв. за барел. Сега руският петрол е под 85 долара за барел, а доларът е 1,91 лв., което прави 162 лв. за барел. Поскъпването на петрола в левове е с по-малко от 22%. В началото на годината бензинът беше средно 2,41 лв. за литър, а дизелът – 2,47 лв. От тогава досега бензинът е поскъпнал с 41% до 3,40 лв. за литър, а дизелът – с близо 44% до 3,55 лв. Това е двойно повече от повишението на цената на руския петрол.
Ако бензинът и дизелът бяха поскъпнали с толкова, с колкото е нараснала цената на руския петрол в левове, то горивата по бензиностанциите в момента трябваше да струват по 3 лв. за литър. Но акцизите, които имат съществен дял от цената на горивата, не са се променили. Освен това с решение на парламента вече има гарантирани компенсации за бизнеса заради скъпи ток, така че и това не би трябвало да е мотив за поскъпване на горивата.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
- Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.
Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.
Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.
Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.
Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.
Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.
Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.
Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.
Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.
ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.
Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
