СВЯТ
Половината от страните от еврозоната вървят към рецесия – МВФ
Очаква се европейската икономика да бъде тежко засегната от енергийната криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна, като най-малко половината от 19-те страни, които използват еврото, се насочват към рецесия, каза управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ), съобщава “Евронюз”.
“Хоризонтът значително се помрачи през последната година”, коментира Кристалина Георгиева в четвъртък.
“Преди една година се възстановявахме от COVID и завършихме с над 6% глобален растеж. И тогава два шока: Омикрон и войната на Русия в Украйна не само прекъснаха възстановяването, но го обърнаха.”
“Приоритет номер едно е да се борим и да спечелим срещу инфлацията. Какво означава това? Затягане на финансовите условия. Лихвените проценти се покачват”, отбеляза тя.
“Когато централните банки натискат спирачките, финансовите министерства не могат да натиснат газта.”
Картината, която Георгиева рисува за глобалната икономика, е безпогрешно мрачна, с влошаваща се криза на разходите за живот и забавяне на инерцията в Азия и Америка.
За Европа перспективите са още по-мрачни.
“Европа е засегната по-сериозно от повишаването на цените на енергията. Натискът върху европейските икономики е такава, че всъщност очакваме половината от страните в еврозоната да изпитат поне две четвърти отрицателен растеж. С други думи, рецесия”, каза тя, без да назовава държавите.
“Само за да ви дадем представа колко значителен е ударът върху Европа, нашите прогнози преди пандемията и сегашните ни прогнози се различават с половин трилион евро”, каза тя.
“С други думи, загубата за европейците е доста, доста драматична”.
В последната си прогноза МВФ изчисли, че еврозоната ще се разшири с 3,1% през 2022 г., но само с едва 0,5% през 2023 г. Следващата година се очаква Германия и Италия да отбележат съответно -0,3% и -0,2%.
“2023 г. ще бъде по-трудна от 2022 г.”
Георгиева похвали политиците на ЕС за предоставянето на “целенасочена, навременна и временна” подкрепа за домакинствата и компаниите под финансов стрес и каза, че основният фокус трябва да остане върху спестяването на енергия, за да се балансира несъответствието между търсенето и предлагането.
Но предстоят големи предизвикателства. “2023 г. ще бъде по-тежка от 2022 г. Следващата зима за Европа може да бъде още по-сурова от тази”, заяви тя.
“Защо? Защото европейските политици действаха много бързо, за да запълнят газовите хранилища. Ако условията останат такива, каквито са, когато Русия не доставя газ на Европа, как това газово хранилище ще бъде запълнено през следващата година?”
ЕС е надхвърлил 93% от капацитета на своите подземни хранилища. Пазаруването, макар и успешно, доведе цените на газа до исторически върхове през август.
Но Георгиева внесе нотка на оптимизъм, твърдейки, че настоящата енергийна криза ще бъде голям тласък за зелените технологии по същия начин, по който пандемията ускори цифровия преход.
“Сърцераздирателно е да видим отново война на наша територия, отново бежанци и огромните страдания на хората под обсада, отново. Мислехме, че това никога няма да се повтори. И в съзнанието си все още се боря с този образ на Европа отново във война”, каза тя.
“Ключовият въпрос днес в Европа е: Може ли Европа да остане единна и може ли обществеността да се включи в този труден момент?”
Говорейки за руската икономика, Георгиева прогнозира свиване както през 2022 г., така и през 2023 г., заедно със средносрочни и дългосрочни вредни последици.
“Първо, Русия губи достъп до технология, която би помогнала на страната да модернизира и диверсифицира икономиката си. Второ, тя губи хора. Изтичането на руснаци, особено на висококвалифицирани руснаци, поради войната, вреди на Русия, ” тя каза.
“И трето, тя губи ролята си в глобалната икономика.”
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
