ЗАКОН
Потрес! Кьопавия Гешев не откри „прекрасната госпожа“, снимала Борисов, и спря разследването
Кьопавите от Софийската градска прокуратура спря наказателното производство за снимките и видеозаписа от спалнята на лицето Борисов, защото не успя да установи коя е „прекрасната госпожа“ „Мата Хари“ (наречена така от самия Борисов – бел. ред.).
Кадрите станаха обществено достояние, след като до медиите през юни и юли анонимно бяха изпратени аудиозаписи, снимки и видеоклип и многократно бяха коментирани и от самия Борисов.
Първото му обяснение беше, че става дума за компромат – в резиденцията преди време се била събирала изпълнителна комисия на ГЕРБ – възможно било някой да е режисирал снимките. По-късно обаче лекето лансира нова версия – че президентът Румен Радев е изпратил „една прекрасна госпожа да го нащрака с дрон“, а след това многократно с думите си е давал да се разбере, че той самият знае коя е дамата, направила снимките и видеозаписа.
От съобщението на прокуратурата обаче не се разбира дали самият Борисов изобщо е разпитван, нито дали са установени кои жени са го посещавали в резиденцията му и дали те са били разпитани. От описанието на свършеното може да се направи изводът, че премиерът не е бил обект на разследване по това производство и въпросът чии са пачките с банкноти по 500 евро и кюлчетата злато е останал без отговор.
Спирането на делото означава, че то остава висящо и може да бъде възобновено, когато прокуратурата прецени.
Така на практика след няколко месеца разследване държавното обвинение официално сложи точка на един от най-големите политически скандали през годината, след като само преди дни се произнесе по подобен начин и обяви, че няма да образува досъдебно производство за аудиозаписите с глас като на премиера.
Днес от прокуратурата припомнят, че са се самосезирали по медийни публикации на 29 юли и са образували досъдебно производство за престъплението използване без надлежно разрешение по закон на специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация (по чл. 339а, ал. 1 от Наказателния кодекс).
Назначени са и са изготвени технически експертизи на публикувани в медиите снимки и видеозапис, за които се твърди, че са направени в жилището, ползвано от министър-председателя Бойко Борисов.
Снимките са правени през 2017 и 2019 г.
От експертизите се разбира, че файловете са с лесно забележими допълнителни промени във времевите характеристики и имената им. Част от тях са с променени дати на заснемане – 2013 година, 2021 година, 2024 година, докато датите, извлечени чрез експертизата от файловете, са 25 септември 2017 година, 4 януари 2019 година, 6 февруари 2019 година.
Тази информация впрочем вече беше установена от частната експертиза, поръчана от две издания – „Биволъ“ и „Е-вестник“. Тя посочи, освен конкретните дати, и часовете на заснемането на кадрите и по тях лесно може да се засече кой е бил посетителят в премиерската резиденция, записан в дневниците на охраната.
Една от снимките е с намалени размери, посочват от прокуратурата. Според експертното заключение при две от снимките се вижда, че предметите, намиращи се на нощното шкафче, са подредени по изключително сходен начин, въпреки че самите снимки според данните, извлечени от файловете, трябва да са били заснети в изключително дълъг промеждутък от време – близо година и половина.
Невъзможно е да се установи коя е „Мата Хари“
За видеозаписа е установено, че във времето от 21-ата до 22-ата секунда за кратко се вижда отражението на снимащия – жена в черна рокля без ръкави, с гривна на ръката, с тъмна коса.
Заради лошото качество, както и поради това, че се касае за отражение, за експерта е трудно да определи повече детайли, посочват от прокуратурата и уверяват, че, за да се установи самоличността на жената от видеозаписа, са събрани всички възможни доказателства, но до момента резултат няма.
Само че, ако самият Борисов не е попитан коя е жената и ако не са издирени всичките му посетителки от последните години, очевидно не може да се говори за събиране на „всички възможни доказателства“.
В същото време в интервюто си за FAZ Борисов разигра конкретен сценарий: „Погледнете тази дамска чанта: Вътре има достатъчно място, за да съберете малки кюлчета злато и пачки пари. И тогава ми се обажда дамата и казва: „Идваш ли? Чакам те“. Аз й казвам: „Изчакай, все още съм на интервю, идвам след 15 минути“. Охраната има указания да я допусне в къщата ми и сега тя знае, че има 15 минути, през които е необезпокоявана там. След това слага парите и златото в шкафчето ми, излиза и започва да снима с мобилния си телефон и отново идва в спалнята ми. Като Мата Хари.“
Прокуратурата не споменава в заключението си дали е изяснила този казус, нито дава обяснение какво е попречило на премиера да си спомни къде и кога е давал интервюто, за което говори.
В експертните заключения се отбелязва, че анализираните файлове не са оригиналните, поради което е невъзможно само въз основа на данните от тях да бъдат направени категорични изводи какво и кога е било заснето.
„Въпреки проведеното обективно, всестранно и пълно разследване не може да се установи на кои дати са направени снимките, дали виждащите се в отворено чекмедже банкноти са истински, какво е тяхното количество и общата им номинална стойност, както и дали правоъгълните жълти на цвят предмети в чекмеджето са златни, нито чия собственост са те“, посочват от прокуратурата.
Няма доказателство за престъпление
Заради това екипът от разследващи е приел, че няма доказателства за престъпление, свързано с естеството на вещите от снимките и видеозаписа, произхода на тези вещи или режима на тяхното държане, което да налага отделяне на материали по реда на НПК.
Независимо за какво престъпление по НК се извършва разследване, основният въпрос, на който следва да се отговори, е – отразяват ли веществените доказателства по делото обективната действителност. При установената фактическа обстановка след провеждане на всички възможни към момента действия по разследването категорични доказателства в тази насока не са събрани, посочват от прокуратурата.
От държавното обвинение обръщат внимание на една от възможните хипотези по делото – предположение, за което говорят свидетели по делото, че видеозаписът и снимките „отразяват специално аранжиран интериор с вещи с цел представяне на определен негативен образ на министър-председателя на Република България Бойко Борисов“.
Започва проверка има ли пропуски в работата на НСО
Според прокуратурата „тази хипотеза е в унисон с други, установени в хода на разследването доказателства“. От изготвената техническа експертиза може да се изведе предположение, че видеозаписът и заснемането са извършени от хора извън служителите на Националната служба за охрана (НСО). Има манипулации на данните за файловете и не е възможно да се установи действителната дата на заснемането.
Заради това според държавното обвинение трябва да се изясни има ли пропуски и нарушения при изпълнение на служебните задължения на съответните служители на НСО, свързани с ефективното осигуряване на личната охрана на министър-председателя и външната охрана на жилището, което обитава. Тоест прокуратурата ще търси виновни сред охранителите на Борисов.
По тази причина част от материалите са отделени и са изпратени по компетентност на Военноокръжна прокуратура. Веднага след като избухна скандалът, през юни 2020 г. със заповед на началника на НСО бе възложена служебна проверка.
„Тя бе приключена в срок и не установи пропуски в прилагането на процедурите за проверка и в сигурността на Борисов“, заявиха пред „Дневник“ от НСО в началото на декември и опровергаха твърденията на Борисов, като посочиха, че проверяват всички, които влизат при премиера.
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.
Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.
Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
