ПОЛИТИКА
Правителството: Кои са новите борци срещу корупцията?
”Нулева толерантност в корупцията”. Това е мотото на проектокабинета, предложен от първата политическа сила ”Продължаване Промяната”. Това каза самият Кирил Петков, който ще оглави новия МС. Пред журналисти Петков изреди всички министри, част от кабинета. Ето кои са те:
Министър-председател – Кирил Петков, ПП
Кирил Петков завършва финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър и магистратура по Бизнес администрация в Харвардския университет през 2001 г. Негов преподавател е професор Майкъл Портър, при който е специализирал в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основатели на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ “Св. Климент Охридски”, афилииран с Харвардския университет, където преподава курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.
Работи за McCain Foods, 6-милиардна канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност и неговата фирма ПроВиотик притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ. През 2018 г., заедно с баща си Петко Петков организират спасителната операция за Боян Петров в Хималаите, като влагат значителни лични средства. Бил е министър на икономиката в служебното правителство на Стефан Янев. Сега – лидер на партия „Продължаваме промяната” заедно с Асен Василев.
Заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите- Асен Василев, ПП
Завършва „Икономика“ в Харвардския университет, след това специализира бизнес администрация и право в Стопанския и Юридическия факултет на Харвардския университет.
Съосновател и директор е на „Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност“. Преподавател е в Програмата за икономически растеж и развитие, филиал към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и към Центъра за стратегии и конкурентоспособност на Стопанския факултет на Харвардския университет („Харвард Бизнес Скул“).
От 1999 до 2004 г. работи като консултант в „Монитор Груп“ в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка. Ръководи проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании в отраслите на телекомуникациите, енергетиката, минното дело, застраховането и в редица големи производители на потребителски стоки.
През 2013 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков. От 12 май до 16 септември 2021 г. е министър на финансите в служебното правителство на Стефан Янев.
Заместник министър-председател по ефективното управление- Калина Константинова, ПП
Калина Константинова завършва икономика в Колеж Бард в Ню Йорк и магистърска степен по Устойчиво развитие в Лондонското училище по икономика и политически науки във Великобритания. Тя е икономист, специализиран в сферата на икономическото развитие, със силен фокус върху предприемачеството. Работила е в частния, публичния и нестопанския сектор. Семейна, с едно дете. Зам.-министър на икономиката в служебното правителство на Стефан Янев.
Заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията – Корнелия Нинова, БСП
През 2003 г. Нинова става член на БСП. В правителството на Сергей Станишев от септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – Международен панаир Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД.
Тя остава в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до 2009 г., когато е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то и 46-то НС.
На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков. На 16 ноември 2021 г. подава оставка като председател на БСП.
Заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството – Гроздан Караджов, ИТН
От 2001 до 2004 г. е изпълнителен директор на фондация „Демокрация“. От 2005 до 2007 г. е ръководител на проекта за изграждане на завода за керамични плочи на испанската компания „Керос“. В следващите години участва в редица успешни бизнес начинания в областта на строителството и изграждането и поддръжката на телекомуникационни мрежи и съоръжения. На парламентарните избори през 2014 година е избран за народен представител от листата на Реформаторския блок в 24-ти многомандатен избирателен район София. От 27 ноември 2014 година до 9 декември 2015 година е председател на постоянната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения при Народно събрание на Република България.
Женен, с четири деца.
Заместник министър-председател по климатични политики и министър на околната среда и водите- Борислав Сандов, ДБ
Борислав Сандов е български еколог, политик и народен представител в 45-ото и 46-тото Народно събрание. Член е на политическия съвет на обединение Демократична България.
Съучредител е на партия „Зелено движение“ и неин съпредседател в продължение на три години.
На изборите на 4 април 2021 г. е избран като депутат в 45-тото Народно събрание от коалиция “Демократична България” от 25 МИР София. На изборите на 11 юли 2021 г. е избран като депутат в 46-тото Народно събрание от „Демократична България“, отново от същия многомандатен избирателен район.
На изборите на 14 ноември 2021 отново е кандидат за народен представител – като водач на коалиция “Демократична България” в 12 МИР Монтана, но там коалицията не печели мандат. Сандов също така е втори в листата на “Демократична България” в 25 МИР София, където партията печели два мандата, но Александър Симидчиев има повече преференции от него и става депутат.
Министър на образованието – Николай Денков, ПП
Служебен министър на образованието и науката през 2017 г.
Заместник-министър в МОН с ресори висше образование и европейски структурни фондове (2014-2016). Заместник декан за обучение в магистърската степен, Химически факултет на
СУ „Св. Кл. Охридски” (2004-2008).
Ръководител на катедра Инженерна химия в ХФ на СУ „Св. Кл. Охридски” (2008-2015). Ръководител на учебно-научна лаборатория „Активни формулировки и материали“ (2017-досега)
Награждаван е с Голяма награда на СУ „Св. Кл. Охридски“ за високи научни постижения (2016), Почетен знак на СУ „Св. Кл. Охридски“ със синя лента (2013), Голяма награда „Питагор“ на МОН (2010), Грамота от Японската агенция за изследвания и развитие (1995)
Член е на Съвета на Международното дружество по колоиди и повърхности (IACIS), на Американско химическо дружество (AСS), на Европейско дружество по колоиди и повърхности (ЕCIS), на Европейското реологично общество (ERS). Министър на образованието в служебния кабинет на Стефан Янев.
Министър на здравеопазването – проф. Асена Сербезова, ПП
Автор и съавтор на повече от 150 публикации в областта на лекарствената политика, управление на качеството в здравеопазването и др. Председател на Комисията по качество на Българския фармацевтичен съюз (2007-2010 г.) и заместник-председател на БФС за периода 2010-2013 г. Член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (2013-2104 г.). През периода юли 2014 август 2018 г. е Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата към Министъра на здравеопазването. Член на Управителния борд на Европейската агенция по лекарствата от 2014 г. до 2018. Член на научния Комитет за оценка на лекарствените продукти за употреба в хуманната медицина (СНМР) към Европейската агенция по лекарствата. Член на Комисията за оценка на здравните технологии (02.2016-08.2018 г.). За периода 07.2018-08.2019 г. проф. Стоименова е съветник на Министъра на здравеопазването в областта на лекарствената политика. Носител на Награда на Български фармацевтичен съюз “Магистър-фармацевт на годината” през 2011-та и Награда на БФС за принос към развитието на фармацията в България – 2008 година.
Министър на вътрешните работи – Бойко Рашков, ПП
От 1981 г. до 1992 г. е следовател в Районна следствена служба в София. От 1995 г. е директор на НСлС.
През 2001 г. е избран за народен представител в 39-о Народно събрание, където е член на правната комисия и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В периода януари 2008 г. до месец май 2009 г. е заместник-министър на правосъдието.
От 2013 г. е избран от Народното събрание за председател на Национално бюро за контрол на специални разузнавателни средства, длъжност която се изпълнява и понастоящем. Наред с това развива и активна научна дейност в Юридическия факултет при УНСС, където е доцент по наказателно-процесуално право. В същия факултет е избран за ръководител на катедра “Наказателно-правни науки” от 2016 г.
Заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на вътрешните работи в служебното правителство на Стефан Янев през 2021 г.
Министър на отбраната – Стефан Янев, ПП
Бил е директор на дирекциите „Отбранителна политика” и „Политика за сигурност и отбрана” на Министерството на отбраната, както и аташе по отбраната в Посолството на Република България във Вашингтон, САЩ. Измежду постовете, които е заемал след 2003 г., са началник на отдел „Отбранителна политика и анализи” в Дирекция „Отбранителна политика“ в МО и началник департамент „Трансформации” в Центъра на НАТО за борба с тероризма, Анкара, Турция.
От 1998 г. до 2000 г. работи като офицер за анализ в Департамента по планиране и програмиране на Групата за координиране на ПЗМ, гр. Монс, Белгия, след което е назначен за старши помощник-началник в отдел “Стратегии и доктрини” в Управление “Планиране на отбраната и въоръжените сили”. През 1996 г. става експерт в Дирекция „Международно сътрудничество” на Министерството на отбраната. Завършва Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Г. Димитров“ в гр. Шумен през 1983 г. Продължава образованието си във Военна академия “Г. С. Раковски” – гр. София и Националния военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон, САЩ.
Стефан Янев е секретар на държавния глава по сигурност и отбрана до 11 май 2021 г. Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и министър на отбраната през 2017 г. Служебен министър-председател от 12 май 2021 г.
Министър на транспорта – Николай Събев, ПП
Николай Събев е мажоритарен собственик в куриерската компания „Еконт Експрес“ и спедиторската „Еконт Транс“. Роден е през 1960 г. в град Русе. Завършил е Висшето военноморско училище със специалност „Експлоатация и управление на флота и пристанището“ и УНСС със специалност „Икономика и управление на транспорта“. Професионалният му път в частния сектор стартира през 1993 г., а преди това е заемал поста търговски директор в държавното предприятие „Параходство Българско речно плаване“.
Министър на растежа и иновациите – Даниел Лорер, ПП
Роден е на 28 май 1976 г. в София. Завършва компютърни науки и бизнес управление в университета в Тел Авив. Работил и живял е в София, Тел Авив, Брюксел, Цюрих, Барселона.
Член е на управителния съвет на организацията на евреите в България „Шалом“, освобождава поста през септември 2021 г. Преподава в Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки и в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – т.нар. харвардски курсове, заедно с Кирил Петков и Асен Василев.
Бил е съветник в кабинета на министъра на икономиката Кирил Петков и председател на Комисията по прозрачност към министерството на икономиката в служебния кабинет на Стефан Янев от 12 май 2021 г. до 15 септември 2021 г.
Министър на културата – Атанас Атанасов, ПП
31-годишният Атанас Атанасов е възпитаник на Хасковската езикова гимназия „Проф.д-р Асен Златаров“, какъвто е и Асен Василев. Атанасов има бакалавърска степен по театрално изкуство от американския Whitman College. Шест поредни години е организатор на фестивала „Отключено“ в първомайското село Татарево, който се провежда с участието на доброволци и хора на изкуството от България и от целия свят. През 2016 г. възстанови читалището в Първомайската община.
Министър на труда и социалната политика – Георги Гьоков, БСП
Георги Гьоков е роден на 13 декември 1961 година. Завършва специалност „Инженерство“ в Техническия университет, Габрово. Бил е общински съветник и директор на Бюрото по труда в Стара Загора. На парламентарните избори през 2013 година е избран за народен представител в 42-рото НС от листата на Коалиция за България във 27-и МИР Стара Загора.
Министър на земеделието – Иван Иванов, БСП
Иван Валентинов Иванов е завършил висше образование със специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, висше образование със специалност „Право“ във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Има научнообразователна степен „Доктор на историческите науки“ от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
Иван Иванов е два мандата общински съветник от групата на БСП в Общинския съвет на Община Шумен през 2007г. – 2011г. и 2011г. – 2013г., както и народен представител също два мандата съответно в 42-рото и 43-тото Народно събрание от групата на БСП „Лява България“. Адвокат е в Шуменската адвокатска колегия.
Министър на туризма – Христо Проданов, БСП
По професия е икономист, инженер. Член на 44-то Народно събрание от 19 април 2017 до 26 март 2021.
Член на Парламентарната група “БСП за България” от 19 април 2017 до 11 септември 2018 г. След това става зам.-председател на ПГ на “БСП за България” от 11 септември 2018 г. до 26 март 2021. Член на Комисията по икономическа политика и туризъм от 10 май 2017 до 26 март 2021. Член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Министър на външните работи -Теодора Генчовска, ИТН
Теодора Генчовска е експерт по отбрана и въоръжени сили. Възпитаник е на Военната академия и е преминала през редица допълнителни квалификации в Германия, Италия, Великобритания и САЩ. Професионалната ѝ кариера започва в генералния щаб на Българската армия. Последователно преминава през всички нива, достигайки до началник на Отдел НАТО и ЕС в министерството на отбраната. Участвала е в български делегации на срещите на върха на НАТО в Турция, Уелс, Полша и Белгия. Главен експерт към администрацията на президента Румен Радев.
Министър на енергетиката – Александър Николов, ИТН
Александър Николов е роден на 2 декември 1982 г. Притежава дълъг мениджърски опит в сферата на телекомуникациите, финансите, инвестициите и капиталовите пазари. Бил е изпълнителен директор на фонд за рисков капитал, управлявал е стратегически проекти, развиващи иновативни финансови технологии. Магистър по финанси от УНСС. Водил е лекции по фючърси, опции и управление на инвестиции. Притежава допълнителни квалификации, насочени към дигитална трансформация на бизнеса, като текущо работи и по дисертационна тема в същата сфера.
Министър на спорта – Радостин Василев, ИТН
Радостин Василев е завършил право в Софийския университет. Има дългогодишен опит в областта на гражданското, облигационното, търговското, трудовото право и изпълнителното производство. През последните 13 години е един от малкото специалисти в България, които се занимават с международно спортно право. Адвокат Радостин Василев има десетки публикувани статии и монографии, свързани с правната регулация на спорта на национално и международно ниво и е консултирал и консултира голям брой спортисти, спортни федерации и спортни клубове.
Министър на правосъдието – Надежда Йорданова, ДБ
Надежда Йорданова е народен представител в 46-ото Народно събрание, избрана от листата на “Демократична България” в софийския 23-и МИР. Тя е зам.-председател на парламентарната група на “Демократчна България”. Председател е на анкетната парламентарна комисия “Магнитски” и зам.-председател на постоянната комисия по конституционни и правни въпроси.
Юрист, специалист в областта на административното и търговското право, обществените поръчки и проекти, финансирани от ЕС и международни организации.
Била е началник на политическия кабинет на Христо Иванов в Министерство на правосъдието (2014 – 2015 г.). Омъжена е и има един син. В 45-ото Народно събрание Надежда Йорданова бе заместник председател на парламентарната група на “Демократична България” и член на Комисията по правни въпроси.
Министър на електронното управление – Божидар Божанов, ДБ
Божидар Божанов е ИТ експерт и предприемач, oсновател на компания за информационна сигурност. Има значителен опит в изграждането на електронното управление, като в ролята си на експерт е участвал в подготовката на редица законови изменения и стратегически документи.
Член е на изпълнителния съвет на “Да, България!” и на тематичната работна група за електронно управление и административна реформа.
Завършил Голдсмитс колидж, част от лондонския университет. Бил е част от групата на ИТ експерти „Общество.бг“, работеща за изграждане на по-добри дигитални инструменти за комуникация между държавата и гражданите. Активно участва в промотирането на електронното управление.
ПОЛИТИКА
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?

Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.

Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
ПОЛИТИКА
Пеевски преминава в режим на оцеляване
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.

Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.

По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно

призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
БСП загубиха смисъла за съществуването си
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?

Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.

Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?

Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.

Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.

Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.

Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.

И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.

През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
