СВЯТ
Правителството убива бизнеса във Франция
“Селото ми ще умре”: отчаянието на един френски хлебар, принуден да затвори
Жюлиен Бернар-Реняр, хлебар в село с 400 жители в Мозел, бе принуден да затвори бизнеса си заради покачващите се цени на електроенергията. Потънал в дългове, той критикува липсата на подкрепа от правителството и уверява, че никога повече няма да бъде предприемач във Франция.
– Какъв беше вашият път като хлебар? Кога се заселихте в село Бургалтроф?
– Работя в сферата на хлебопекарството от 17 години. И щяха да станат пет години, откакто отворих своя хлебарница с две продавачки в моята община Бургалтроф. Това е малко селце в провинцията с 400 жители, всички се познават и са много дружелюбни. Моята хлебарница наистина беше място за срещи на съседи. А при затварянето жителите ми оказа феноменална подкрепа, цяла седмица получавах съобщения, имейли, дарения… Това ми помогна да издържа психически. Днес имам чувството, че съм изоставил клиентите си. Възрастните хора се събираха да пият кафе, да са разказват истории, това беше тяхната светлина през деня. Днес вече не се виждат с никого. Освен това предлагах максимум услуги на жителите на селото.
– Защо затворихте? Какви бяха последствията от покачването на цените на електроенергията за вашия бизнес?
– Както при всички мои колеги, проблемите започнаха това лято. Суровините започнаха да поскъпват, маслото, захарта, маята… Всички цени скочиха двойно, дори тройно. След това получих сметката за електроенергия в началото на декември и се сринах, фактурата беше скочила 3,5 пъти в сравнение с 2021 г. Така че се свързах с доставчика си. Той ми обясни, че цената на тока се индексира според цената на газа и че ако това не ни допада, можем да сменим доставчика.
Примирихме се и се опитахме да пестим, колкото можем; ставах два часа по-рано, месех само в часовете с най-евтин ток, спрях да пека следобед, загасих светлините на витрината… Това беше надпревара с енергията, но нищо не се промени. Затова взех решение да освободя една от продавачките. Трябваше да работя по 80 часа седмично, ако не и повече, за да заместя продавачката, но това не беше достатъчно. На 4 декември се принудих да затворя магазина си.
– Чувствахте ли подкрепа от държавата? Как преживяхте това затваряне?
– Не! Изпитвам гняв! Ярост! Които дори не могат да се изразят. Брюно Льо Мер и Оливия Грегоар публикуваха десетки туитове в “подкрепа на хлебопекарите” и заявиха пред BFM, че няма да оставят нито едно предприятие да умре, долна лъжа. Реалността е различна, всеки ден затварят най-малко десет хлебарници. Помощите зависят от невъзможни условия, абсолютно нищо не съм получил. Брюно Льо Мер предложи да разсрочи данъците ни, но ние нямаме никакво желание сметките ни да се трупат. Той излъга и за някакви извънредни помощи, които никога не сме ги виждали. Правителството отказва да се заеме с истинските проблеми, а именно индексирането на цените на електроенергията спрямо тези в Европейския съюз. Ние не искаме помощи, временни решения, просто искаме министрите да се заемат с истинските проблеми, да индексират цените на тока спрямо тези в ЕС. Но те никога не говорят за това, само лъжат по телевизиите.
Това принудително затваряне ми повлия социално, психически, физически… Хлебарството беше целият ми живот, това е трудна работа, работим на празници, през уикенда, но никога не се оплакваме, защото е истинска страст. Само че днес не ни дават да работим достойно. Не искаме помощи, а просто да можем да работим като всички останали. Когато загубиш бизнеса си, губиш живота си. Пет години напредвах, оборотът ми непрекъснато растеше и сега по независещи от мен причини трябваше да затворя. Никога няма да приема тази несправедливост.
Както каза Оливия Грегоар в парламента, всеки трябва да остане на мястото си, хлебопекарите нямат работа в телевизионните предавания и вестниците. Днес нито министрите, нито хлебарите си вършат работата, само че при хлебарите това не е техен избор.
– Възприемате ли това като изоставяне на провинциалната Франция, на селата, които често имат само по една хлебарница?
– Абсолютно, в провинцията хлебарниците и аптеките са много важни. Често те са единствените два магазина, които все още дават живот на селските центрове. Селските хлебарници са най-засегнати, но тези в големите градове накрая също ще отстъпят. Януари вероятно ще бъде ужасен, защото бележи началото на повишението на цените на електроенергията на “Е Де Еф”. Колко време ще издържат онези, които имат малки приходи? Давам един-два месеца на градските хлебарници, ако правителството не вземе мерки за ситуацията.
Министър Оливия Грегоар лъже, че е редом с хлебарите, но не си направи труда да ми се обади. Брюно Льо Мер заяви по BFMTV, че няма да остави нито едно предприятие да умре. Но има толкова много критерии, които трябва да бъдат изпълнени за отпускането на помощи от държавата, че само малко търговци ще могат да ги получат. Аз съм идеалният пример за това: нямах право на никаква помощ. Сметката ми за ток надхвърли с 3% оборота ми, но правителството взе предвид сметките от 2021 г… Само че през 2022 г. 20% от оборота ми отиваше за сметката ми за ток. А на някои колеги сметките за ток се повишиха седем пъти.
– Не е ли парадоксално, че в момента, в който тъкмо включиха франзелата в нематериалното наследство на ЮНЕСКО, умират хлебарници?
– Виждам провокация, когато президентът на републиката размахва франзела, за да прави реклама на вписването ѝ в нематериалното наследство на ЮНЕСКО, а в същото време прави толкова малко за хлебопекарите. Трябва да осъзнаем, че Франция имаше най-добрия хляб и най-добрите хлебари. Франзелата е най-френският продукт и всеки французин трябва да може да си я купи независимо от цената. Това е и причината да откажа да повиша цената ѝ на 2 евро.
Ако няма повече подкрепа, социалните последствия ще бъдат ужасни: употреба на лекарства, депресии, дори самоубийства… Не пожелавам на нито един колега да преживее това, което аз преживях, когато бях принуден да затворя хлебарницата си. Днес започнах работа в завод, защото трябва да си плащам сметките. Задлъжнял съм и ще трябва да връщам всички дългове за хлебарницата. За да попреча други да попаднат в същото положение, смятам да протестирам на 23 януари.
Това че, ние, хлебарите, излизаме на улицата, означава, че има реален проблем в цялата страна, който далеч надхвърля нашата професия. Кризата с хляба е символична за кризата на Франция.
Автор: Пиер-Алекси Мишо, “Фигаро”
Превод от френски: Галя Дачкова
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
