ПАРИ
Предизвикателството е прието: кой ще победи в търговската война между ЕС и САЩ?
Европейският съюз прие отправеното предизвикателство от САЩ и влезе в състояние на търговска война с Америка. Брюксел обяви, че от 1 юли въвежда мита за американски стоки на стойност 2,8 млрд. евро в отговор на приетите от Белия дом повишени тарифи за внос на стомана и алуминий. В списъка на ЕС попадат хранителни продукти, уиски и метали. Експертите считат, че търговската война не е изгодна нито за американците, нито за европейците, но загубите за ЕС ще бъдат по-значителни. „Съветът на европейските комисари одобри решение за въвеждане на допълнителни такси върху пълния списък от стоки от САЩ, за който е информирана Световната търговска организация”, се казва в изявление, публикувано на сайта на Европейската комисия.
Повишените митнически ставки влизат в сила от 1 юли, а размерът им е от 10% до 50% за различни стоки. В европейският списък попадат хранителни продукти, уиски, тютюневи изделия, дрехи и други. Действията на ЕС са в отговор на въведените от 1 юни американски вносни мита за стоманата и алуминия от европейските страни в размер съответно на 25% и 10%. Митата на САЩ според оценките ще засегнат импортирани от Евросъюза стоки на стойност 6,4 млрд. евро.
ЕС планира да отговори симетрично, въвеждайки мита за американски товари първоначално за 2,8 млрд., а след това за още 3,6 млрд. евро в течение на три години. Освен това Брюксел инициира процедура за уреждане на спора в рамките на Световната търговска организация.
Никой не иска война, но няма друг избор
Европейските чиновници съжаляват, че САЩ започват търговска война. В същото време обаче решават да не им остават длъжни. „Това е балансиран и оправдан отговор на едностранното и неправомерно решение на САЩ да въведат мита за вноса на европейска стомана и алуминий”, заяви еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом. Според нея реакцията на ЕС на действията на САЩ „напълно съответства на международното търговско законодателство”. „Съжаляваме, че САЩ не ни оставиха друг избор”, резюмира еврокомисарят.
Повишените мита за стоманата и алуминия бяха въведени от американската администрация и спрямо продукцията от Мексико, Канада, Китай, Русия и други страни. Освободената от мита външна търговия повече не може да продължава, защото „това е нечестно”, заяви президентът Доналд Тръмп. „Ако ние не облагаме с мита другите, а те искат от нас 25%, 50% или дори 100% за продажбата на нашата продукция, то това е нечестно и повече не може да продължава”, написа той в своя „Туитър” на 3 юни. Американският президент освен това нарече безмитната търговия „глупава” и подчерта, че към Съединените щати „трябва най-накрая да се отнасят честно в сферата на търговията”. „Когато вашият външнотърговски дефицит е почти 800 млрд. долара за година, вие не можете да загубите една търговска война!”, написа Тръмп в „Туитър”.
Враговете са навсякъде
Тръмп е сигурен, че „в продължение на много години други страни изличаха ползи за сметка на САЩ”. Претенциите бяха отправени дори към най-близкия и най-верен партньор на САЩ – Канада. Тръмп заяви, че „Канада се отнася много лошо към селскостопанския бизнес и към американските фермери в продължение на много време”. „Те трябва да открият пазара си и да свалят своите търговски бариери! Те съобщават данни за наистина висок профицит от търговията със САЩ”, заяви Тръмп, обвинявайки властите в Канада в „ограничаване на търговията” със Съединените щати.
Канада е най-големият доставчик на стомана за САЩ. Ежегодно страната експортира за своите американски съседи около 2,5 млн. тона от тази стока. Освен това по данни на американското търговско министерство на Канада се падат около 9% от вноса на алуминий в САЩ. „Американската администрация прие решение, от което ние съжаляваме и което, очевидно, ще доведе до ответни мерки, които сме длъжни да приемем”, каза, от своя страна, канадският премиер Джъстин Трюдо.
Междувременно, САЩ, Канада и Мексико са обвързани от Договора за Северноамериканската зона за свободна търговия (NAFTA), подписан през 1994 г. Сега той ще бъде развален, или, най-малкото, замразен. По-рано американският президент подписа указ за излизане на САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП), включващо зона за свободна търговия между САЩ и още 11 държави (Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам). Също така по негова инициатива Вашингтон напусна Парижкото споразумение за климата. Експертите от няколко месеца предупреждават, че NAFTA може да дочака същата съдба.
Отава и Мексико също приеха предизвикателството и вече обявиха реципрочни повишени мита върху широк спектър от стоки от САЩ. Например, в мексиканския списък влизат свинското, ябълките, сиренето, а в канадския – кленовият сироп и портокаловият сок.
Победителите ще бъдат осъдени от потребителите
В търговските войни няма победители, единодушни са експертите. „Във всяка война няма абсолютни победители, включително и в търговските. Прословутата защита на вътрешния пазар, която е стандартен аргумент в устите на инициаторите на търговските конфликти, вреди на износителите и на потребителите на стоките, попадащи под санкции”, твърди Жана Кулакова, анализатор в TeleTrade.
Отговаряйки на въпроса коя от страните ще влезе в ролята на големия губещ, експертите също демонстрират единомислие. Шансовете за успех във воденето на собствена икономическа политика и получаване на ползи в сблъсъка САЩ – ЕС, естествено, са на страната на САЩ. „Някои страни от ЕС изобщо не могат да действат самостоятелно, техният политически и икономически дневен ред зависи от настроенията в Белия дом. Вятърът духа от Вашингтон”, смята ръководителят на аналитичния департамент на компанията „Международный финансовый центр” Роман Блинов.
САЩ днес се намират в по-изгодно положение от страните в еврозоната, тъй като доларът вече месеци наред отслабва спрямо еврото и много други валути, уточнява Кулакова. „Фактически това означава, че американските стоки стават по-евтини за чуждестранните потребители, докато в същото време европейските стоки поскъпват. Така че за американските износители е по-лесно да се конкурират и да навлизат на нови пазари”, смята Кулакова.
Ако Тръмп продължи в същия дух може да станем свидетели на трансформацията на цялата световна система на международната търговия. Всъщност, промяната вече е в ход, отбелязва експертът. Нещо повече, двубоят може да продължи години и, както често се случва, „да доведе до влошаване на условията за всички, които по един или друг начин са засегнати”.
Експертите в същото време не изключват възможността Европейската комисия да не може толкова лесно да съгласува ответните мерки срещу САЩ с всички членове на Евросъюза. „Възможно е някои страни на Стария континент да имат собствен поглед върху санкциите на ЕС срещу САЩ, а като се има предвид фактът, че част от страните в ЕС напълно са свикнали да бъдат водени на каишка от „Вашингтонското партийно ръководство”, това засилва опасенията, че в ЕС ще се появят отцепници от общата линия”, смята Блинов.
- Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.
Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.
Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.
Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.
Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.
Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.
Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.
Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.
Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.
ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.
Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
