ФОКУС
Предистория на кървавия атентат в Москва
Дългата история на атентата в Подмосковието. Скритата програма на евроатлантическата хегемония
Александър Кертин за “Списание Зора”, учител по история във Втора английска гимназия. Автор на пет учебника, редица публикации, белетристика, разкази, новели и историографските изследвания – “Троянският кон. Опит за психоисторически анализ на българския политически радикализъм”, “Между кръста и меча”, “Епикриза на rusofobiata.bg”, “Македония: една история в две метафори”.
Това заглавие е двойна перифраза – италианският специалист по икономика и историческа социология Джовани Ариги дава заглавие на един свой фундаментален труд „Дългият ХХ в….“, перифразирайки известно заглавие на Ерик Хобсбом.
В него Ариги проследява детайлно в геополитически /политико-икономически/ план етапите на западната хегемония от Венеция през Холандия, Великобритания до днешната хегемония на САЩ, ценностно-нормативно определяна като „евроатлантическа“. Моята основна теза е: организаторите на терористични нападения не целят само да всеят страх; те разчитат на интерпретация в полза на тяхната „кауза“. Тези интерпретации минават през „умствени модели“, формирани в продължение на векове. За потомците на бай Ганьо, както ще видим по-нататък, са достатъчни и две-три десетилетия.
Евроатлантическата нормативна ортодоксия е известна на всички. Но аз твърдя – и по-нататък ще покажа – че тя има своята „скрита програма“.
Главната цел на тази програма е да доведе докрай онова, което Западът е започнал още в края на ХI в. В първоначалната си теологична форма тази „програма“ е обявена още през 1095 г. в клермонската реч на папа Урбан II, която може да се обобщи съвсем коректно с едно изречение: „Нека тези, които до вчера бяха разбойници и вършеха беззакония тук, да станат воини на Христа и да вършат беззаконията си другаде“. С тази „благословия“ започват кръстоносните походи на Изток. Четвъртият от тях завършва с превземането на Константинопол и поголовно клане на източноправославните „схизматици“.
През ХIХ в. в европейските умове постепенно се настанява „научната“ /„просветена“/ идея за расата и като логично следствие от това схващане се налага и йерархизацията на формиращите се нации. Вярата в западноевропейското расово превъзходство не е нито нова, нито научна – тя е секуларният вариант на папско-католическата претенция за религиозна супремация.
Днешните европейски елити – главно политическите елити – си остават расисти, такава е тяхната история, превърната в „скрита култура“. И Карл Маркс, който „въоръжава“ световния пролетариат с идеята за социално справедливо общество, постигнато чрез класова борба и диктатура на пролетариата, е вярвал в „георасовия детерминизъм“ /Л. Поляков/. Само че не го е споделил със световния пролетариат, а само в писмо до своя приятел Енгелс:
Според Леон Поляков „мисленето на Маркс си е оставало обагрено от германоманските йерархии – далеч не изолиран случай сред немските евреи от онова време. През 1865 г. той се интересувал от възгледите на някакъв Душински, според когото руснаците имат монголски произход, и е заключавал: “Те не са славяни, не принадлежат като цяло към индогерманската раса и са натрапници, които трябва да бъдат изтласкани отвъд Днепър.“ Следващата година той е вярвал, че е намерил научното обяснение на превъзходството на европейците над руснаците в книгата на един френски пътешественик – Пиер Тремо, който е предлагал на Енгелс със следните думи: „В историческото и практическо обяснение Тремо е много по-важен и по-изчерпателен от Дарвин. Така за някои въпроси като националността и т.н. той открива проста, естествена основа.“
Тази естествена основа – или „среда“ – е била геологическата природа на почвата…“ Л. Поляков – „Арийският мит“, С.2004 г.
Към края Поляков обобщава своите задълбочени анализи на расистките концепции за нацията през XIX и първата половина на XX в. така:
„Отвъд отчитането на съвременните антропологични познания, антирасизмът бе въздигнат в ранг на догматична ортодоксия, която в това си качество не допуска критика и следователно възпрепятства размишлението. Оттук и своеобразната автоцензура, която се упражнява също тъй по широко ретроактивен начин, в смисъл, че всевъзможни автори, историци в частност, са склонни да я прилагат като наследство към модерното мислене, за да го реинтерпретират в последствие повече или по-малко несъзнателно. Като че ли поради срам или поради страх от квалификация „расистки“ Западът вече не желае въобще някога този расизъм да е съществувал и вменява на незначителни фигури /Гобино, Чембърлейн и т.н./ функцията на изкупителни жертви. Една голяма глава от западната мисъл се оказва смотолевена и това смотолевяне е тъждествено от психологическа гледна точка с колективно изтласкване на смущаващите спомени и притеснителни истини…“
Не друг, а Хана Аренд, която във фундаменталния си труд изтъква определящата роля на идеологията в налагането на тоталитарните режими, още през 1948 г. предупреждава, че новите взаимовръзки между световните сили правят твърде лесно прилагането на предишния национализъм в една по-голяма структура, каквато е днешния ЕС, в също толкова тясно и шовинистично европейски, колкото са били преди това германския, италианския или френския национализъм.
Днес, половин век след предупреждението на Хана Аренд виждаме, че „европейците“ – инсталираната в европейските структури, „брюкселска“ Европа, както и инженерите на „общественото мнение“, които ги обслужват – са расисти. Само че вместо расово модифицирания „нордически Христос“ на немските протестантски теолози от миналия век – „спасител“ с вълчи нрав, поставят „евроатлантически Христос“, със сменена козина, боядисана и парфюмирана. С тази повърхностна трансформация расизмът на официална Европа беше изтласкан, потопен в „забрава“ /в смисъла на Пол Рикьор/. Но изтласканото винаги намира подходящ момент да избликне – и под новата козина се показа същия вълчи нрав .
Днес европейската „градина“ /метафорите „градина“ и „джунгла“ Жозеп Борел заимства от Робърт Кейгън /The Jungle Grows Back: America and Our Imperiled World/, се радва на цветущо психично здраве: нейният расизъм обедини „десни“ и „леви“, технократи и „зелени“. Сплотената „арийска“ Европа дава всичко от себе си – оръжие, политическа и „морална“ подкрепа; наложи цензура върху медиите и нарича „путинист“ всеки, който твърди, че в един конфликт трябва да се чуват и двете страни. Само и само slawische Untermenschen да се избиват едни други върху територията на бившата УССР, чиито граници са очертани преди един век от „престъпната“ комунистическа власт.
Какво е това отношение, ако не е расистко?…Каква, ако не расистка, е тази умонепостижима логика: комунистическата власт престъпна, а очертаните от нея граници – свещени! И отново все същия смешен плач! Как си позволява Путин да прави избори в източната част на бившата комунистическа Украйна! Тя си е наша, тази Украйна. Първо, ние на Запад измислихме комунизма; докато Маркс го измисляше, потомственият рейнски индустриалец Енгелс го финансираше. Ние изпратихме Ленин в Русия – финансиран пак с германски пари. Ние командировахме Троцки от САЩ в Русия, за да извърши преврата, ако на Ленин не му провърви; и да стане вожд на Червената армия, която ще „прочиства“ територията на Украйна от кулаци, православни свещеници и други контареволюционни елементи от „руските съсловия“ /израз на Троцки/.
Имало международно право, казват от Запад. А влиза ли в него правото на самоопределение? Именно то е първостепенното модерно право, заложено в договорите след края на ПСВ в Париж с „четиринадесете точки“ на Уилсън“, препотвърдено с Атлантическата харта от 1941 г. и Всеобщата харта за правата на човека от 1948 г. А след като е така, своя принос за атентата имат и онези български „евроатлантици“, които изтриха правото на самоопределение от речника си, а в същото време папагалски повтаряха израза „териториална цялост на Украйна“
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
На коя „Украйна“? Тяхната „Украйна“ започва с пренаписването на „украинската“ история. Това антируско национализиране на бившата УССР започва в началото на 50-те години на ХХ в. Тогава ЦРУ назначава идеолога и организатора на Волинското клане Микола Лебед за шеф на свой проект под названието AERODYNAMIC.
„Фасадата на проекта е Prolog Research Corporation, – пише един млад американски изследовател – издателска къща и изследователски център, създаден през 1952 г. и финансиран от Централно разузнавателно управление, изцяло или частично, за периода на Студената война…ЦРУ поддържа ежедневните операции на компанията толкова разделени, че освен Лебед, Хриньох и шепа други членове, работниците на Prolog остават в неведение за своя таен благодетел. В действителност „Пролог“ е ЦРУ…“ David Albanese – „In serch of a lesser evil: anti-Soviet nationalism and the Cold war“.
Така, получил нова „демократична“ самоличност, терористът Микола Лебед става главният инженер на „украинознанието“, чиято основна задача е ерозиране на исторически формираната православно-славянска идентичност и преформатирането й на униатска /католическа/ и неоезическа /расова/ основа. На тази снова след 2014 г. киевският режим предприе в източната част на Украйна „възродителен процес“. Национално-идеологическата схема, налагана с държавен терор и с помощта на западната „освободителна“ подкрепа е проста, но ефикасна: в продължение на хиляди години „ние“ /украинците, българите/ сме били велика – и древна! – цивилизация; всеки един от тези народи е в „основата на човешката цивилизация“. Но дошли „азиатските орди“ от север и унищожили нашето величие.
Най-лесно е да водиш за носа някого с лицемерни ласкателства, които „великите“ приемат с раболепен ентусиазъм. Превъзходна илюстрация на това раболепно поведение е един многозначителен текст от автобиографията на Троцки. Във връзка с преговорите в Брест-Литовск /януари-февруари 1918 г./ пламенният идеолог на „перманентната революция“ показва откъде черпят самочувствие „водачите“ на маргинални общества с нестабилизирана колективна идентичност, които имат претенцията да са нация.
Представителите на украинската Рада, казва Троцки били „по самата си природа създадени да бъдат водени за носа от всеки капиталистически дипломат. Не само Кюлман, но и Чернин /представителите на Германия и Австро-Унгария – А.К./ вършеха работата си със снизходителна погнуса. Демократическите простаци не чувстваха земята под себе си поради това, че както им се виждаше, такива солидни фирми като Хохенцолерн и Хабсбург ги вземат насериозно.“
По-нататък, след като украинският оратор, по думите на Троцки „натрупваше грубост върху наглост“, той посочва онова, което било най-непоносимо за него – „фанатичното самоунижение на тези все пак представители на революцията пред презиращите ги високомерни аристократи;…високопарната низост, задъхващото се от възторг лакейство“ които бликали „като фонтан от тези национални демократи, на мига приобщили се към властта.“ И продължава нататък с отношението на западните аристократи към тях: „Кюлман, Чернин, Хофман и прочие дишаха тежко като играчи на конни надбягвания, заложили на подходящия кон. Поглеждайки след всяка фраза към своите покровители за поощрение, украинският делегат четеше от своята хартийка всичките ругателства, които неговата делегация бе подготвила в течение на 48 часа колективен труд. Да, това беше една от най-гнусните сцени, които ми се наложи да преживея. Но под кръстосаният огън от оскърбления и злоради погледи аз не се съмнявах нито за миг, че твърде усърдните лакеи скоро ще бъдат изхвърлени зад вратата от тържествуващите господа, на които, на свой ред, ще се наложи да прочистят населените в течение на столетия места…“
https://www.marxists.org/russkij/trotsky/works/trotl026.html#st28
Днес горе на небето Троцки би трябвало да се чувства отмъстен: още по-голямо раболепие демонстрират днешните украински „демократични националисти“ към неговите духовни наследници, американските неоконсерватори, към Запада въобще. Идва Борис Джонсън и им казва: На вас не ви трябва мир, бийте се, за да „прочистим“ територията. После идва и Линдзи Греъм, потомък на робовладелци от Юга и им казва: „На нас ни нужно да мобилизирате всички пълнолетни мъже“. А те клатят глави угоднически, готови да продължат „прочистването“.
В подобна, макар и не така радикална, “партньорска” атмосфера, протичаше процесът на „демократизация“ под евроатлантически надзор и у нас. Зад фасадата, обозначена като „деконструкция на комунистическите наративи“, нашите „демократизатори“ внедряваха в училищните програми по история и цивилизация „скрита програма“ за пренаписване на исторически формираната културно-национална идентичност. Постепенно бе заличено и самото понятие „национална идентичност“, което значи – и съвременната теория за нацията. За последните създатели на програмите по история и цивилизация не съществуват Антъни Смит, Ерик Хобсбом и Пиер Нора, а Бенедикт Андерсън го четат така, както дяволът – евангелието. По същия начин четат Пиер Бурдийо и Роджърс Брубейкър – с намерението да ерозират, да изтласкат историческия утвърдената културна идентичност и да я заменят с новопроизведена „етничност“. С финансовата подкрепа на „Америка за България“ тази стратегия за преформатиране на националната идентичност навлезе и в полето на академичната историография. Постепенно се наложиха историците, които с лингвистични еквилибристики от XIX в. „доказаха“ индо-иранския /арийски/ произход на „древните българи“. На нивото на социално мрежовите „пишман-историци“/според израза на един от тях/, това ново „българознание“ беше приспособено за целите на русофобската пропаганда като силни, еднозначни твърдения, облечени в съответните изкази. /Цитирам ги по моята книга „Епикриза на rusofobiata.bg”/:
„Славянин е езиково определение, не е етническо – твърди един „правилен“ българин с псевдоним ArianBulgar – И всички „славянски“ езици водят началото си от прабългарския. /В общи линии тезата на Пл. Цветков – А.К./ ДНК на повечето славянски народи показват различен произход. Какво братство ви гони, скапани панславянски твари. Българите сме чист и древен арийски народ!“
Друг „идеолог“ добавя с антисемитски акцент: „Ние сме потомци на древните арии. Всички глупости, които пишат в учебниците за тюркския произход на прабългарите да се премахнат! Това са лъжи, насаждани от комунистите! Целта е да не си знаем арийския произход и да не се вдигаме срещу юдеокомунистическата окупация, държаща България 63 години!“
Още един „ариец“, който се подвизава с псевдонима Кан Ювиги: „Този въпрос (за тюрките) е въведен от руските пропагандатори и техните лакеи и пишман историци в България… За руснаците всички извън славяните са татаро-монголи и техните теории са за тяхно ползване, затова град Акраим е обявен за военна зона и само те копаят там и като изкопаят наши артефакти бързо ги заравят, сега има в руски сайтове теория, че града е на славяни-арии и те искат да са „Арии“, горките…“
Тези историографски „очерци“ понякога завършват с обобщения като това, което идеологът с псевдоним BgHitler формулира, коментирайки историка, лансирал индо-иранската /„памиро-хиндукушката“/ етногенетична версия П. Добрев: „Това е истинското минало и родословие на Българския народ, нищо че все още е достояние на ограничен кръг будни българи. Всичко друго е плява, написана от и за начетени маймуни, както обичаше да казва един велик човек.“
Който познава „Моята борба“ веднага ще се досети, че „великият човек“ е Хитлер, а „начетените маймуни“ е израз, с който той характеризира своите учители, /с изключение на учителя му по история Леополд Пьоч./.
Така, от началото на 90-те години насам името „българи“ прогресивно обрастваше с племенно-расови характеристики. Да напомним тук, че в последната строфа българчето на Вазов декларира: „син съм на юнашко племе“! Следователно, важно е да знаем кой в настоящия контекст е „предтечата“ на това „племе“. Една детска енциклопедия на българските владетели, издадена от „Сиела“, започва с „кан Авитохол“. Името „Авитохол“ стои в началото на известния „Именник на българските князе“, съхранен в три руски преписа./Титлата хан/кан, две транскрипции на една и съща титла, отсъства в преписите на Именника – указаната в тях титла е „княз“/. На всички образовани хора е ясно, че този документ има идеологически характер. Целта му е да легитимира конкретна власт чрез нейната „генеалогия“, която възхожда към скитско-хунската „царска“ традиция. От десетилетия се произвеждат различни версии относно конкретно-историческото съдържание на тази „генеалогия“, а днес някои „водещи“ историци налагат Авитохол като пръв „родоначалник“ на българска нация. Така този документ с идеологически характер се оказва по-релевантен за културната памет и националната идентичност от най-безспорния и високо информативен документ, известен като „Отговорите на папа Николай по допитванията на българите“.
Позовавайки се преди всичко на „Именника“, П. Стаматов постановява:
“С библейски епоним и династична хроника в стила на библейските генеалогии; с календар и военно-административна титулатура, които носят белезите на предхристиянската епоха; въпреки че не присъстват с народностното си име в библейските текстове, древните българи спокойно могат да бъдат определени и като библейски народ.“
Важно е обаче да знаем към коя група библейски народи ни причислява П. Стаматов – дано не към народите, изброени в началото на „Второзаконие 7:1-2/
На последно място, но не и по значение, имайки предвид авторитета на науката, следва да посочим и приноса на генетиката в културно-идентичностното „прочистване“ на българската територия. Преди няколко години БАН беше провела изследване, с което „установи“, че у нас, днешните българи, славянската „кръв“ е съвсем малко, колкото да не е без хич, тюркска изобщо няма, а най-големият процент гени /около 30%/ били тракийски.
През 2020 г в. „168 часа“ ни информира за ново – и „европейско“ изследване /в което участва италианец със „сладкото“ фамилно име Карамели!/, направено под ръководството на акад. Ангел Гълъбов. В първата част на текста се казва, че славянските гени били „пренебрежимо малко, някъде около 5%.“ . Пет-шест изречения по нататък журналистът дава още по-прясна информация, с която опровергава това свое твърдение: „Нашите данни показаха, че древните българи или прабългарите, са западни евразийци, т.е. имат характеристиките на европеиден народ – коментира акад. Ангел Гълъбов пред 168 часа“. – За славяните не успяхме да намерим никакви исторически следи, въпреки че те също са част от нашия народ. Тяхно древно ДНК по нашите земи не е налично, тъй като те са изгаряли труповете си“.
Ако трябва да обобщя показаното дотук, ще кажа така: континуитетът на името /българи/ не означава и континуитет на етносимволиката. Поради това днешните българи „спокойно“ могат да се самоопределят като всякакви – въпрос на личен, „граждански“ избор и проява на „конституционен патриотизъм“/Ю. Хабермас/. Тук искам да подчертая следното: във войната против историческа България „патриоти“ и „либерали“ негласно си сътрудничат, макар на пръв поглед да изглеждат „врагове“ /в смисъла на Карл Шмит/. И едните, и другите страдат повече за някогашната ислямска Волжка България, завладяна от „най-жестокия цар“ Иван Грозни, отколкото за огромната част от своите сънародници, които нямат никакви колебания относно своята православно-славянска идентичност – наричат тези българи „русофили“ и „путинисти“, а в някои случаи – подчовеци! Ако приложим тяхната етнополитическа логика ретроспективно, авторът на „История славянобългарска“ ще бъде „русофил“, а княз Борис Покръстител – „путинист“, по-жесток от Иван Грозни.
И така, стигаме до 23 март. Рано сутринта „Ройтерс“ и “Ню Йорк таймс“ зададоха опорката: атентатът в Подмосковието е извършен от Ислямска държава. Към обяд в. „Дневник“ публикува статия на Ангел Петров под заглавие „Какво е Ислямска държава Хорасан и защо би извършила атентат в Русия“. Който е писал за вестник знае, че на един автор е нужно технологично време, за да извърши необходимите проверки и да си изясни концепцията. В този случай, очевидно авторът е написал или поне схематизирал статията си предварително, както изглежда, по специална поръчка от „Дневник“.
Един от коментарите под статията /анонимникът се представя като Sran Tors/ гласи:
„В Украйна няма фашисти. В Русия има рашисти, които само подчовеци /подч. от мен – А.К./ у нас подкрепят.“ Останалите коментари са в същия дух.
Трябва да сме наясно: Третата световна война вече се води. Това е все същата война на „юберменши“ против унтерменши“ . Ето как изглеждат вторите в западните очи:
https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Anti-Slav_sentiment
Всяка нова война въвежда нови форми, средства и методи на унищожаване на „врага“. И е напълно възможно, както посочва Карл Шмит в известния си труд „Понятието за политическото“, „миротворците“ /каквито бяха германските зелени и персонално Йошка Фишер преди войната в Югославия/, да се обединят и да обявят война на „войнолюбците“ – такава е логиката на групирането по линията „приятел-враг“. А la guerre – comme a la guerre, както са казали французите.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…
Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…
В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.
Твърдения за депортации от Европа
Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.
„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.
Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:
„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.
Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“
Остро изказване на Русия в ООН
Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.
„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.
Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“
„Украйна печели време за Европа“
Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“
По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.
„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.
Ирландия променя политиката си
В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:
до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство
„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.
Полша депортира украинци
Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.
Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.
Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система
Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:
„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“
Тежки условия на фронта
Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.
– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?
– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.
– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?
– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.
– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?
– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.
– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?
– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.
– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?
– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.
– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?
– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.
– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?
– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.
– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?
– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.
Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.
– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?
– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.
– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?
– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.
– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?
– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.
ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.
Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.
Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”
Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”
А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”
“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…
Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:
Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).
Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.
Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.
Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.
За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.
После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.
Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.
Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.
Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.
Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).
Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.
Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.
Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.
А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.
България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…
Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…
Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…
П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
