ЗАКОН
“Прокурорите в затвора”. Защо да крещиш “мафия” в спецсъда не е престъпление
„Мафия, гадна мръсна мафия, изчезвайте от този съд, не сте достойни за този съд, махайте се от тука, марш от съда, лъжци, мръсни лъжци […] прокурорите в затвора, в затвора лъжци…“
С тези думи пиарът на бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева – Петър Кърджилов, се обърна крещейки към прокурорите по делото ѝ за подкуп на 15 април 2019 г. Тогава тя и бившата ѝ заместничка Биляна Петрова бяха осъдени от Специализирания наказателен съд съответно на 20 и 12 години затвор.
Случката се разигра в коридора на спецсъда веднага след края на заседанието, на което бяха прочетени осъдителните присъди на двете обвинени за корупция жени. Заради поведението си Кърджилов беше отведен от съдебната охрана, а впоследствие и обвинен в хулиганство от прокуратурата.
Година и девет месеца по-късно Софийският районен съд (СРС) го оправда, а държавното обвинение засега не протестира присъдата му. Така тя може да влезе в сила без да стане ясно защо този казус изобщо трябваше да стига до съда.
Обвинението и защитата
Кърджилов беше привлечен към наказателна отговорност за хулиганство, за което Наказателният кодекс (НК) предвижда до две години затвор или пробация и обществено порицание. В края на делото в СРС прокуратурата все пак поиска още по-леко наказание – освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба, но дори и то беше отхвърлено от съда.
Тезата на държавното обвинение беше, че Кърджилов е извършил „непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“ като е обидил тримата прокурори по делото „Иванчева“, докато те говорели пред медиите.
Защитата му обаче пледира, че той трябва да бъде оправдан, защото просто се е възползвал от конституционно гарантираното си право да изрази открито мнението си. Освен това посочи, че в случая дори не може да става въпрос за дребно хулиганство, защото думите на Кърджилов представляват „критика, а не грубо отношение“.
Защитникът на подсъдимия Александър Кашъмов обясни още пред съда, че той е „емоционално, политически и икономически свързан“ с Десислава Иванчева и Биляна Петрова и осъждането им е провокирало викове и скандирания от всички техни симпатизанти, присъствали в онзи момент в коридора на спецсъда.
Мотивите на съда
На 25 януари Софийският районен съд оправда Кърджилов в отсъствието на представител на прокуратурата. Две седмици по-късно публикува и мотивите към решението си, от които става ясно, че в случая липсва един от основните елементи, които НК изисква, за да е налице хулиганство.
„Обществената опасност е едно от обективните качества на всяко престъпление съобразно дефиницията на чл. 9, ал. 1 от НК, поради което в случай че то не се установява, не би могло да се приеме, че дадено деяние е престъпление“, приема съдия Александрина Дончева.
Въпреки че споделя мнението, че поведението на Кърджилов е било неуважително и неприемливо за всички присъстващи, тя подчертава, че използваните от него думи „не могат да се определят като обидни или като унизителни за честта и достойнството на другиго, нито пък са такива, нарушаващи обществения ред и спокойствие на гражданите“.
„Употребените изразни средства са имали за цел да изразят личната позиция, мнение, недоволство и възмущение на обвиняемия, като същите съставляват израз на неговата позиция, че подсъдимите [Иванчева и Петрова] са невинни. С оглед на това, поначало не може да се сподели тезата на прокуратурата, че съдържанието на инкриминираните изрази може да бъде основание за ангажиране отговорността на обвиняемия Кърджилов“, пише СРС.
“Демократичното общество”
Съдия Дончева „напълно споделя“ тезата на защитата, че в случая става въпрос за „израз на свободата на словото“ и поведението на подсъдимия не може да бъде квалифицирано дори като дребно хулиганство.
От мотивите на съда става ясно още, че исканата от прокуратурата глоба за Кърджилов представлява „намеса в правото на свободно изразяване, която не е пропорционална на конкретна легитимна цел – да се осигури обществения ред и спокойствие на гражданите“.
Съдът подчертава, че в случая „исканата от прокуратурата намеса в правата на обвиняемия не може да се определи като необходима при условията на демократичното общество“.
С други думи – съдия Дончева приема, че държавното обвинение изобщо не е трябвало да се занимава с този случай, тъй като употребените от Кърджилов думи не представляват нито престъпление, нито дори нарушение на Указа за борба с дребното хулиганство.
Това обаче не е единственото дело срещу Петър Кърджилов. Наскоро Софийската районна пркуратра внесе в съда още един обвинителен акт срещу него. Той е за едро хулиганство заради това, че по време на протестната блокада на Орлов мост миналото лято Кърджилов е залял с „чаша с течност“ възрастна жена, докато тя критикува протестиращите пред телевизионна камера.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
