АНАЛИЗИ
Просто нещастни, долни лъжци жълти! Мръсници! Лъжа след лъжа! Жалки, нещастни, долни лъжци мръсни!“ – Развалиха ми хатъра!
《Началото на края на идилията》
Разследването е установило, че имотът е закупен за 3 млн. евро през 2013 г. и е на името на Numin Invest S.L. Между януари и юни 2013 г. бившият модел Йовчева е единственият управител на тази фирма, която има капитал от 3000 евро, сетне тази длъжност е заета от баща й, допринесъл с апорт от 3 006 евро. Има и втора компания, но да не навлизаме в подробности – тъй или иначе, „агентите не са намерили данни в подкрепа на това, че ексмоделът и баща й имат законни доходи, които биха могли да финансират такова ниво на живот“. Както пише „Ел Периодико“, в своите доклади пред службата за антикорупция те припомнят, че според сигнала парите „биха били свързани с недекларирани средства от висши служители на българското правителство“, сред които Борисов. Уф, не вървеше някак премиерът да извика от Брюксел, където го свари скандалът: „Просто нещастни, долни лъжци жълти! Мръсници! Лъжа след лъжа! Жалки, нещастни, долни лъжци мръсни!“, нали? Говорим за голяма и влиятелна медия, да повторя, не за informiran, където и сам той може да пусне нещастна, долна, жълта лъжа, за да сведе сетне всяка истина за себе си до такава.
„Гръмнали гръцките медии, че съм купил остров в Гърция. Просто нещастни, долни лъжци жълти! Мръсници! Сто души да повярват на това… Има в гръцка преса, а ни остров, ни гявол… лъжа! Лъжа след лъжа! Жалки, нещастни, долни лъжци мръсни!“
Днес няма и помен от този гибелен гняв, сравним само с онзи на Ахила Пелеев. Е, българският премиер пак е ядосан, даже направо вбесен, но е едно анонимен наш сайт да „цитира“ неназовани гръцки медии, че си е купил остров, а съвсем друго е „Ел Периодико“ – най-влиятелното издание в Каталуня, да напише, че полицията и антикорупционната прокуратура водят разследване по сигнали за „пране на пари“ с крайна дестинация Барселона.
И в двата случая е замесено името на Бойко Борисов, но за разлика от островната „пунта мара“, демек „мост над море“, измишльотина, в барселонската история с манекенката, която тъне в разкош поради предполагаемата й връзка с министър-председателя на България, явно има какво да го притеснява. Все пак не той самият, извинете!, не някакъв си informiran е пуснал партенката за о. Фидониси край Кавала, за да отприщи премиерът огън от ноздрите си, имитирайки ярост по Станиславски. Не, не и не: „къщата в Барселона“ е вече устойчиво словосъчетание, нещо повече от луксозна вила с басейн, край който някогашната миска Борислава Йовчева протяга загорели дълги бедра. „Не е измислица морето, и щастието съществува!“ (по Христо Фотев), или идилията е реална (казано по-прозаично)…
Впрочем за нея се знае още от 2016 г., когато сайтът „Биволъ“ пусна част от запис на разговор между „двете каки“ (съдиите Румяна Ченалова и Владимира Янева) и столичния адвокат Момчил Мондешки. Бойко Борисов обаче вяло отрече да е купувал къща за 1.5 млн. евро в Барселона, подхвърли репликата: „Ако ми намерят къща в Барселона – да я вземат“, и с това темата приключи. Поне у нас и поне за момента, доколкото т.нар. компетентни органи не се захванаха с твърденията за търговия с влияние и корупция, ами с проверка кой бил направил запасите.
Чак три години по-късно Елена Йончева от БСП я реанимира, внасяйки и сигнал до прокуратурата, та премиерът вече провидя заговор „на три центъра“, посочени надлежно от депутата Тома Биков. Накратко ни се обясни: срещу властта се работи по сценарий за „пречупване“, като в основата му са все „старите ченгета”. Единият двигател е Цветан Василев, който финансира сайтове, за да публикуват новини „за къщи в Барселона“, другият се е разположил на „Позитано“ 20, а третият се върти около президента Румен Радев. И понеже всичко това съвпадна с „Апартаментгейт“, гръмнал покрай закупен от Цветан Цветанов луксозен имот с ВИП асансьор, за всеки случай се добави и четвърти център – „хибридна атака с кремълски произход“ (по в. „24 часа“): „Неслучайно враговете на ГЕРБ непрекъснато подчертават, че това идва от американски сайт („Свободна Европа“ – б.м.)… Теорията за американската намеса се превръща в опорна точка толкова натрапчиво, че може би става дума за някаква димна завеса, която да прикрие истинския произход на атаката“.
Възможно е, разбира се, Путин нарочно да бе тласнал Цветанов да влезе в капана, изписан с глаголица и снабден със собствен асансьор, но докато за истинския произход на атаката така и не научихме, поне произходът на самия скандал се оказа истински.
В този ред на мисли: възможно е и сега лично Путин да е насъскал каталунските прокуратура и служба за борба с корупцията да хукнат с изплезени езици по барселонската следа, но и това не пречи следата да ги отведе директно до премиера Борисов. Не казвам, че така стоят нещата, а само допускам, че е възможно да стоят по този начин, пък и „атаката“ очевидно не стъпва на гола поляна. Напротив, в Барселона агенти на Службата за икономически престъпления „наблюдаваха и заснеха вилата, която те определят като „имот с висока стойност“, разположен в жилищен район на Esplugues de Llobregat, с „частна охрана и модерни системи за наблюдение“.
И нещо повече, в рамките на година след подадения от гражданската организация БОЕЦ сигнал разследването е установило, че имотът е закупен за 3 млн. евро през 2013 г. и е на името на Numin Invest S.L. Между януари и юни 2013 г. бившият модел Йовчева е единственият управител на тази фирма, която има капитал от 3000 евро, сетне тази длъжност е заета от баща й, допринесъл с апорт от 3 006 евро. Има и втора компания, но да не навлизаме в подробности – тъй или иначе, „агентите не са намерили данни в подкрепа на това, че ексмоделът и баща й имат законни доходи, които биха могли да финансират такова ниво на живот“. Както пише „Ел Периодико“, в своите доклади пред службата за антикорупция те припомнят, че според сигнала парите „биха били свързани с недекларирани средства от висши служители на българското правителство“, сред които Борисов.
Уф, не вървеше някак премиерът да извика от Брюксел, където го свари скандалът: „Просто нещастни, долни лъжци жълти! Мръсници! Лъжа след лъжа! Жалки, нещастни, долни лъжци мръсни!“, нали? Говорим за голяма и влиятелна медия, да повторя, не за informiran, където и сам той може да пусне нещастна, долна, жълта лъжа, за да сведе сетне всяка истина за себе си до такава. Но се намери решение, де, в това българският премиер е просто цар и няма равен – спусна опорките посредством предълъг монолог, тъй щото верни министърки да ги закаканижат нататък, а „мисирките“, както ги нарече с любов и омерзение, наостриха пера (и в двата смисъла на думата), за да клъвнат враговете на стабилността. Че и те, враговете, бол – с Радев ли да почнеш, с Путин ли да продължиш, или да свършиш с… Костов?
И не се шегувам: след като родни сайтове и вестници надълго и нашироко обясниха как руската ТАСС веднагически е препечатала новината от „Ел Периодико“, което доказвало намесата на Москва, пак се опря до „бащата на паралелната държава у нас Иван Костов“. Той „има два тъмни съветски периода в живота си, за които не иска да си спомня и говори с неохота. Първият е в украинския град Кременчук, където учи за летец. Вторият е в Москва вече като асистент по политикономия на социализма от Центъра за идеологически дисциплини към ВМИ „Ленин“, където е слушател в академията на ЦК на КПСС. Негов научен ръководител е комунистическият динозавър и идеолог на съветската система професор Владимир Дорофеевич Камаев.“ Къде го чукаш, къде се пука…
А ето и най-смешното: месеци наред може да не е станало ясно кой е източил водата на Перник, да речем, но за сметка на това моментално се разбра какво представлява и собственикът на „Ел Периодико“. „Франсиско Хавиер Мол де Мигел… неведнъж е посочван като човек, който купува конкретни издания само за да ги затвори и фалира.
Определян е като безмилостен човек, за когото печеленето на пари е издигнато в култ. Баща му също е изключително интересен. Бил е военен от Майорка, свързван е с шпионски действия и извършване на саботажи в полза на фашистите. Мол забогатява 28-годишен, задават се доста въпроси за произхода на средствата му. Семейството на съпругата му – Сарасола, също не е случайно. Свързват го с колумбийския наркокартел „Меделин“ и трафик на оръжие.“ Освен това „Ел Периодико“ е натопен, че „откровено поддържа сепаратистката политика и опитите за откъсване на Каталуния от Испания – дейност, подкрепяна активно от руските тайни служби“; припомня се също, че „още преди три години гръмна скандал, че испанските спецслужби разследват евентуална намеса на руските тайни служби в политическите трусове в Каталуния с цел дестабилизация на Испания и на целия Европейски съюз“.
Много ясно, следователно, че сега ще ударят по основна фигура в ЕС, негов крепител, стожер и опора – министър-председателя на България! Обединили всички сили, от Кремъл през „съседа по месторабота“ до концерна „Меделин“ и Цветан Василев в Белград, те удрят Европейския съюз право в слънчевия му сплит!
Интересното е, че през 2016 г. руският сайт „Московский монитор” написа как Борисов получил подкуп от 50 млн. долара, за да не се намесва държавата, която има акции, в сделката с БТК. Новината беше препечатана от десетки руски издания, самият „Московский монитор” не е анонимен сайт, само че нашият премиер предпочете да си замълчи. Нямаше тогава „руска хибридна атака“, каквато може и сега наистина да има, но това не променя подозрението, че Борисов е вършел и продължава да върши някои неща, които не са единствено инсинуации на „мръсници“.
А ето и друг любопитен детайл: През юни 2013 г. Волен Сидеров, по онова време „златен пръст“ на тогавашното парламентарно мнозинство, обяви, че със самолети на правителствения авиоотряд „са изнасяни огромни количества пари в кеш – въпросните потоци от пари, и са внасяни по банкови сметки в Ливан“. Това, каза още лидерът на „Атака“, „са го правили Цветанов и Борисов лично и чрез техни подставени лица – Пашата, Каратиста и други“.
Борисов заведе дело срещу Сидеров, като в крайна сметка се наложи да даде 35 хил. лв. за разноски, докато Волен – едва 900 лв., но майтапът е, че сетне атакистът му стана коалиционен партньор. Забрави се нещо обидата, а Москва, където Сидеров откриваше кампанията си за… евроизборите, кой знае защо не беше уличена в опит за дестабилизация на Европейския съюз. Не е ясно съвсем и по какви причини в момента Борисов подозира „намеса от Изток“, тъй като само преди месец двамата с Путин позираха като стари бойни другари при откриването на Турски поток в Истанбул…
Ами ако не са ядосани руснаците, а?
Но в крайна сметка няма нужда да гадаем, когато и без това е ясно, че един невинен човек няма от какво да се притеснява. Той заспива с ясната мисъл в главата, че каквито и слухове, клюки и цели конспирации да висят над нея като секира, главата му няма да падне. А Борисов е притеснен, при това доста. Притеснен е, понеже истината, по собствените му думи, „рано или късно излиза“. Обикновено много късно, обаче все пак излиза – за това той е прав и в момента тази му правота със сигурност не го радва.
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
