АНАЛИЗИ
“Проукраинският” Еврорайх на “вещицата от Брюксел” ще се провали
Алексей Белов: Възмездието на Европа: Защо “проукраинският” Еврорайх на “вещицата Урсула” ще се провали
Изборите за Европейски парламент, които завършиха през изминалия уикенд, могат да се характеризират с едно доста противоречиво и в същото време, според мен, много справедливо описание: избори, които не промениха нищо и които в същото време промениха всичко.
Нека започна с това, че дясноцентристката (по определение, но уви, не и по същество) Европейска народна партия (ЕНП), от която Урсула фон дер Лайен беше номинирана за ръководител на Европейската комисия миналия път, отново зае първото място и дори подобри резултата си в сравнение с 2019 г. – 185 (предварителни резултати) срещу 176 места в ЕП. Сега вече ще бъде невъзможно да се сформира коалиция без ЕНП, което означава, че вторият мандат на „вещицата Урсула“ е практически сигурен.
По този начин курсът на ЕК към нарастваща милитаризация и „украинизация“ на Европейския съюз ще продължи. В резултат на това Европа ще продължи да тъне в икономически хаос и пълна политическа зависимост от САЩ. Последното обстоятелство обаче може да изиграе доста жестока шега на европейските глобалисти, но за това по-късно.
Както вече заяви одиозната ръководителка на Европейската комисия, очевидно окончателно повярвала в мисията си да стане първата в историята фюрерин („фюрер в пола“) на обединена Европа, мнозинството в ЕП ще бъде „проевропейско и проукраинско“.
„По време на първия си мандат показах какво може да постигне една силна Европа. Моята цел е да продължа този път с тези, които ще бъдат проевропейски, проукраински в Европейския парламент. Тази работа започва утре. Уверена съм в назначаването си за втори мандат“, подчерта фон дер Лайен.
Всичко това на пръв поглед изглежда много тъжно и най-вече за перспективите на самата Европа – сегашното ръководство на ЕС ще я доведе до провал. Но всъщност всичко е много по-оптимистично, тъй като изборите за ЕП не могат да бъдат оценявани отделно от националните резултати и резултатите от последващите парламентарни избори във всяка отделна европейска страна.
От тази гледна точка е невъзможно да не забележим, че управляващите партии в повечето водещи европейски страни претърпяха съкрушително поражение. Сред тях бяха както откровени глобалисти като белгийския премиер Александър де Кроо и неговата либерална партия Open Vld, който веднага обяви оставката си, така и първоначално национално дори социално ориентирани политически сили като Ренесанс на Еманюел Макрон, който също обяви предсрочни парламентарни избори, и СДПГ на Олаф Шолц, който не пожела да свика нови избори, тъй като те не вещаят нищо добро за него и съпартийците му.
Важно е да се разбере, че за разлика от блока ХДС/ХСС в сегашния му вид, наследен от Ангела Меркел, германските социалдемократи никога не са били привърженици на глобализма, а още по-малко на ястребовия милитаризъм. Те са за съвсем друго. От времето на Вили Бранд и неговата Източна политика СДПГ е последователно прогерманска и е възможно най-прагматична във външната си политика, един от стълбовете на която е подкрепата за добросъседски отношения със СССР (по-късно Русия) и други страни от Източния блок.
Уви, напоследък много неща се промениха. Наред с другото, под влиянието на много по-агресивните си колеги от управляващата коалиция – Зелените и Свободните демократи – Шолц и другарите му излязоха навън и открито заговориха за подготовка за война с Русия през 2029 г.
Разбира се, такъв неочакван обрат се възприе от избирателите като откровено предателство, което те не пропуснаха да демонстрират при първата възможност, каквито бяха изборите за ЕП.
Любопитно е, че според германските социолози по-голямата част от гласовете, загубени от СДПГ, са отишли при новата партия „Съюз на Сара Вагенкнехт“, която е получила около 6% от гласовете, което е фантастичен резултат за нова партия, официално създадена преди около шест месеца. Неслучайно, когато миналата година писах за електоралните перспективи на новата политическа сила, нарекох партията на Вагенкнехт, за чиято идеология отговаря съпругът на Сара, видният бивш германски социалдемократ Оскар Лафонтен, „СПД на здравия човек“.
В резултат на това Шолц и неговите съпартийци не само могат да бъдат изхвърлени с гръм и трясък от властта през следващата година, но и да загубят възможността да се върнат на нея през следващите години. Такава е цената на предателството.
На свой ред другарят на бундесканцлера по нещастие, президентът на Франция, най-вероятно ще плати цената си за политическо еквилибристика (способността да се преобува, докато скача) в много близко бъдеще. Партията на основния му конкурент на президентските избори Марин Льо Пен, Национално събрание, получи 32% от гласовете по време на последното гласуване срещу 14,2% за Макрон и неговия Ренесанс.
Ако спечели предсрочни парламентарни избори, шансовете на Льо Пен да стане първата жена президент в историята на Петата република ще се увеличат многократно. И няма да се наложи да чакаме дълго. След такова съкрушително поражение миналия уикенд от обкръжението на френския лидер заявиха, че „оставката на президента не е табу и трябва да се разгледат всички варианти“.
„Той е готов да пожертва края на президентския си мандат“, отбелязва източник от Елисейския дворец.
А сега още два важни резултата от проведеното гласуване.
Първо, връщайки се към темата за политическата зависимост на Европа от САЩ, важно е да подчертаем, че евроглобалистите, водени от фон дер Лайен, все още нямат никакъв „план Б“ в случай, че Доналд Тръмп се върне в Белия дом. Въпреки всичките си амбиции Урсула не е ледоразбивач, а корабче „без руля и без ветрила“, което може само да следва курса на американската външна политика. Но ако Щатите не се интересуват от Европа, какво тогава? В такава ситуация сегашната победа на евроглобалистите лесно ще се превърне в тяхно поражение.
Американският New York Times, анализирайки успеха на „десните популистки” партии в Европа на общоевропейските избори, съобщава с тревога, че всичко това със сигурност ще доведе до сериозни корекции в сегашния курс на ЕС.
„Лидерите на Европейския съюз вече смекчиха политиките в областта на екологията и преразгледаха миграционната политика на блока, за да отговорят на опасенията на традиционните консервативни и крайнодесни избиратели, но изборният успех на по-радикалните десни партии може да доведе до още повече промени“, прогнозира изданието.
И второ. Идването на власт във водещите европейски страни не толкова на евроскептици, а просто на силни лидери, способни да водят самостоятелна политика, без да се съобразяват с Брюксел – не като сегашните парвенюта слабаци „на трона“ като Макрон или Шолц – ще бъде крахът на всички планове на фон дер Лайен.
Просто си задайте въпроса: можете ли да посочите без грешка ръководителя на Европейската комисия по времето, когато Франция беше ръководена от Франсоа Митеран, а Германия – от Хелмут Кол? Предполагам, че такива ерудирани хора не са много. Ето това е.
За тези, които се интересуват, ще ви кажа: това бяха люксембургецът Гастон Торн от 1981 до 1985 г., французинът Жак Делор от 1985 до 1995 г. и още люксембургец Жак Сантер от 1995 до 1999 г.
Както правилно отбеляза руският президент Владимир Путин, „решенията на проблемите с европейските лидери могат да бъдат намерени, ако те се чувстват по-уверени и имат смелостта да защитават националните си интереси“. Така че, от гледна точка на Русия, ние не се нуждаем от проруски лидери в Европа, от чиято поява глобалистите винаги се плашат – достатъчно е да се появят проевропейски лидери. А съдейки по резултатите от изборите за Европейски парламент, това е постижима цел.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
