ЗАКОН
Пътят към ада е постлан с добри… фашистки закони
Днес свободата на мисълта, словото и действието не се ограничава с помощта на някакви страховити действия. Няма да видите намусени чичковци да ви съобщават по телевизорите, че от днес ви спират интернета и всички “опасни” източници на информация. Днешните цензори действат много по-внимателно. Те категорично отричат да имат забранителни намерения. Те не цензурират, а подготвят закони. Закони с благородни цели.
Типичен пример е онова нещо, наречено претенциозно “българският закон Магнитски”. То имало за цел, обясняват ни някои важни фактори от управлението, да се справи с корупцията, престъпността по високите етажи на властта, незаконното забогатяване. Благородна цел наистина. Само дето средствата за постигането ѝ нямат нищо общо с благородството. От появилия се в медиите вариант на това законообразно нещо разбрахме, че щели да се правят списъци на “лоши” хора, които после да бъдат наказвани. Само дето става ясно, че във въпросните списъци може да попадне всеки човек – политик, бизнесмен, общественик, който по някакви причина не е симпатичен на властта. И наказанията щели да се налагат не от познатите инстанции, а от някакви служби, създадени от сегашната власт. Правни експерти вече нарекоха тези законови намерения “фашистки”, а самите им автори побързаха да се разграничат от тях. Само че къде е гаранцията, че в окончателния си вид “българският закон Магнитски” няма да изглежда по-мракобесно дори от настоящия вариант?
Пак тези дни разбрахме, че в Министерството на електронното управление щяло да има работна група, която да следи съдържанието в българския фейсбук и да го оценява. И целта на това нововъведение отново е благородна – да се ограничи разпространението на лъжливите новини. Прекрасно намерение наистина! Само дето започват да ме тормозят едни съмнения. Опитът ме е научил, че повечето високоблагородни намерения на всяка власт, от сорта на това да постави ясна граница между истината и лъжата, обикновено се израждат в цензура. В крайна сметка се оказва, че властта, вместо да ти помага да откриеш истината, просто ти посочва с пръст кое е вярното и кое е грешното. Ти нямаш думата. Защо ли? Ами защото “начальство лучше знает”.
Вече и нова професия има. Занимаващите се с нея се наричат “факт чекъри”. Така звучи на “престижния” английски, а на “непрестижния” български така се нарича човек, който проверява фактите. Благородно отново, нали? Само че в българските условия, а май далеч не само в тях, “фактчекърството” се изражда в поредния механизъм за контрол на съзнанието. Тоест всяко съобщение, всяка новина, които излизат извън рамките на официално одобрените позиции, биват обявявани за “лъжи и манипулации”. Ако трябва да бъда политически некоректен докрай, ще кажа, че в т.нар. “модерен свят” вече съвсем сериозно действа полицията на мисълта, която следи за това никой да не се отклонява от разрешените модели на мислене и поведение.
Войната в Украйна просто засили един процес, който тече отдавна. Става дума за желанието на господстващите класи да отнемат на нормалните хора правото на мислят самостоятелно. Желанието на управляващите е да форматират съзнанието ни така, че да възприемаме света по един крайно опростен черно-бял начин. Крайната им цел е безрезервно да вярваме на всичко, което ни съобщават по Си Ен Ен, примерно, или по големите български телевизии, чиято основна дейност пък е да повтарят едно към едно казаното по Си Ен Ен. Трябва безкритично да приемаме всичко, които ни казват от Брюксел и Вашингтон и категорчно да отричаме всичко, което се случва в държави като Китай, Русия или Унгария, да речем. Това са лоши държави, казва ни полицията на мисълта. Там имат нахалството да мислят различно от зададения модел и затова ние непрестанно трябва да ги заклеймяваме.
Някога смятахме, че когато е писал “1984”, Джордж Оруел е имал предвид единствено Сталинския Съветски съюз. И, да, него е имал предвид. Само че освен гениален описател на своята съвременност, Оруел се оказа и пророк. Днешният толкова прехвален модерен свят все повече започва да прилича на онзи, описан от британския писател в “1984”. А подготвяните от някои партии закони, както и държанието на някои отговорни фактори, въобразили са, че са носители на абсолютната истана, правят приликата с въпросната антиутопия още по-стряскаща.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
Остава тайна какво е свършено за броени дни и с какви мотиви е приключена преписката.
Разследването, което Софийската градска прокуратура образува по сигнала на съпредседателите на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев за потенциални значителни несъответствия в декларираните доходи на санкционирания за корупция като олигарх лидер на ДПС Делян Пеевски, набързо е прекратено.
Сигналът беше подаден през септември. През януари от партията съобщиха, че по него е образувано разследване. То е за укриване на данъци. Същия месец, на 23-ти, делото е прекратено. С какви мотиви обаче е тайна, която държавното обвинение не разкрива дори на подателите на сигнала, защото те нямат процесуално качество на пострадали от престъплението, което сочат.
Това обяснява наблюдаващият прокурор Албена Рачева в писмото си до Божанов и Мирчев.
„Уловката“ на това образуване на разследване, е, че ако изначално беше постановен отказ от образуване, то той трябваше да бъде предоставен на подателите на сигнала и те можеха да го обжалват. А сега реално се слага точка без възможност за контрол. „Очевидно е, че не е свършена никаква работа по разследването“, коментираха юристи.
„Пеевски е декларирал повече дивиденти, отколкото неговите фирми му изплащат. Тези несъответствия може да са от пране на пари от неплатени данъци.
Институциите следва да проверят всичко това и макар те да се контролират от него, това са числа, които могат да се сметнат. Някой трябва да измисли нова математика, за да докаже, че Пеевски е чист“, коментира сигнала Божанов през септември.
От „Да, България“ казват, че от публично достъпната информация е видимо несъответствието между декларираните от Пеевски получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти.
Така например в периода 2017-2024 г. начисленият дивидент от декларирани дружества е 49 512 000 лв., изплатеният дивидент е до 26 063 000 лв., а декларираните доходи от дивидент в публичния регистър са на стойност 157 644 069 лв. Въпреки че за периода 2022-2023 г. няма разпределен дивидент, и въпреки големия размер на направените разходи, наличностите в банковите сметки остават почти непроменени – в размер малко над 4 млн. лв.
Съгласно публично достъпната информация в Търговския регистър, Делян Славчев Пеевски е едноличен собственик на капитала на две дружества – „Интръст“ ЕАД и ИНТ ЕООД. В други дружества Пеевски не фигурира съгласно Търговския регистър.
При търсене в международната отворена търсачка Open Corporates пък излиза единствено участието на Пеевски в G NED Ltd. във Великобритания, където обаче той е санкционирано лице.
Въпреки санкциите за корупция, наложени на Пеевски и от САЩ и от Великобритания, българските власти досега никога не са установявали негови нарушения или злоупотреби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Крайнодесните “Да, България”: ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”.
Съдийската колегия на ВСС открива процедури за избор на административни ръководители – председатели на 26 съдилища – повечето, от които са районни и две окръжни съдилища, посочват от партията.
“Никой не оспорва, че съдилищата трябва да имат ръководители. Въпросът е дали орган с отдавна изтекъл мандат, тежки натрупани негативи и дълбоко обществено недоверие трябва да взема решения с дългосрочни последици за съдебната система”, казват в позиция “Да, България”.
Евролунатиците от “Демократична България” настояват за мораториум върху ключовите кадрови решения на настоящия ВСС до избора на нов състав и внесе такова законодателно предложение в първия работен ден на парламента. Както заяви Надежда Йорданова в декларацията на ДБ при откриването на 52-рото Народно събрание, целта е един изчерпан орган да не продължава да предрешава бъдещето на съдебната власт.
“Това не е спор за административна процедура, а въпрос на институционална легитимност. Масовото откриване на конкурси за председатели на съдилища от ВСС с изтекъл мандат създава основателни съмнения за прегрупиране и укрепване на зависимости в системата”, посочват от ДБ.
ДБ настоява Народното събрание спешно да приеме законови промени, които да ограничат възможността този ВСС да извършва назначения и кадрови решения с трайни последици. За целта е необходимо без забава да се формира правна комисия в парламента, която да разгледа предложенията.
“Българската съдебна система има нужда от нов ВСС с легитимност, прозрачни правила и доверие – не от последна вълна назначения от орган, чийто мандат отдавна е приключил”, завършват те.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
