АНАЛИЗИ
Резултатите от Г7: Русофобията повече събира колективния Запад
Никога преди в историята на срещите на най-развитите страни на света не е имало такава, като настоящата в Канада от 8 и 9 юни, преминала в толкова скандална и пълна с разногласия обстановка.
Причина за това станаха търговската война, която президентът на САЩ обяви на Европа. Губещият влияние по света Вашингтон реши да се опита да укрепи своите позиции чрез разпалване на търговска война. Доналд Тръмп реши напълно да прекрои трансатлантическото сътрудничество в интерес на САЩ. И от 2016 г. развитието на световното общество минава под знака на резкия разкол и фрагментация на колективния Запад.
От 1 юни в сила влязоха американските вносни мита върху стоманата и алуминия, указът за което бе подписан от Тръмп преди няколко месеца – така самите механизми на СТО се оказаха на практика разрушени. Евросъюзът не остана длъжен: от 1 юли се въвеждат ответни мита за редица американски стоки, произвеждани предимно в тези щати, които са традиционна опора на Републиканската партия. Но Тръмп отива по-далеч:той заплашва да въведе мита върху европейските автомобили, а тогава санкционното противопоставяне между ЕС и САЩ ще влезе в наистина гореща фаза.
Освен това Вашингтон обещава да наложи санкции на европейските компании, участващи в изграждането на „Северен поток-2“, в рамките на борбата за газовия европейски пазар. При това дори Швеция, която се слави със своето неприятелско отношение към Русия, даде преди дни разрешение за строителството на въпросния газопровод в своята морска икономическа зона. А тук още президентът на Австрия Александър Фон дер Белен по време на последното посещение на Путин във Виена заяви, че няма смисъл руският тръбопроводен газ да се заменя от американски втечнен поради цената на последния, а „Газпром“ и австрийската ОМВ продължиха договора си до 2040 г. На „газовия фронт“ се активизира и България, по-рано погребала Южен поток“. Тя предложи на Москва да се построи пряко разклонение на газопровода през Черно море. Изхождайки от политическите мотиви, американски втечнен газ в Европа ще купуват единствено Полша, Прибалтийските републики и Хърватия.
Изостря се и политическото противодействие между САЩ и ЕС. Водещите европейски държави осъдиха решението на Тръмп да пренесе столицата на Израел в Ерусалим, (което провокира нова ескалация на арабско-израелския конфликт и допринесе за дестабилизирането на Близкия изток като цяло). Тук попадат и излизането от ядрената сделка с Иран и от Парижкото климатично споразумение. От дневен ред не пада и искането на Тръмп европейците да отделят 2% от БВП за отбрана, както е определено в устава на НАТО. При това тези изисквания са насочени преди всичко към Германия като най-платежоспособна страна в ЕС. Отговорът на Германия и присъединилата се към нея Франция стана лобираната през Европейския парламент резолюция за създаването на единна общоевропейска армия, а още в края на2017 г. бе обявено началото на създаването на общоевропейския отбранителен съюз PESCO.
Ето на такъв фон се и проведе срещата на Г-7 в канадския Квебек на 8 и 9 юни. И вместо решения на срещата имаше размяна на резки заявления и упреци на Тръмп по адрес на неговите колеги. Тръмп съзнателно реши да „поизтроли“ лидерите на „седмицата“ със заявление за възстановяването на участието а Русия в Г7. Актуалността на тази тема вече отдавна е преминала, но въпреки това му се отдаде да ядоса Меркел: тя първа отговори с рязко несъгласие на това предложение. А виж, министър-председателят на Италия веднага подкрепи Тръмп.
Предизвикващото реакции поведение на Тръмп не свърши с това. Той демонстративно напусна „седмицата“, отказвайки да участва в заседанието по климата. Фактически затръшна вратата под носа на своите колеги: видиш ли, бързал за среща с Ким Чен-ун и е нямал намерение на участва на обсъждането на всякакви групи. Да не говорим, че САЩ са излезли от международното споразумение по климата.
Всичко това подкопава доверието на Европа към САЩ. Ексцентричният 45-ти президент на САЩ променя своите решения няколко пъти в течение на кратък промеждутък от време (ярък пример е преговорният процес с КНДР) и в едностранен порядък излиза от международно-правовите споразумения. Изобщо периода на престоя на Тръмп начело на Белия дом демонстрира нагледно, че съвременната политика става все по-медийна, а мисленето на повечето политици все по-откъслечно.
Освен това Тръмп не успя да изгради лични отношения не само с Ангела Меркел, но и с Тереза Мей, с което усложнява процеса на търсене на компромис между Европа и САЩ. С министъра-председателя на Великобритания, както съобщават западните медии, Тръмп изобщо отмени двустранните преговори в кулоарите на форума в Квебек. А нали именно Лондон е единствената столица, с която Вашингтон координира своята външна политика, и Лондон е традиционно „наглеждащ“ континентална Европа от името на Вашингтон. Впрочем във връзка с Брекзит този статут скоро ще бъде загубен.
Изглежда, че причината за отказа на Тръмп от срещата с Мей лежи и в наглостта, с която Великобритания разгърна „случая Скрипал“ и наложи на САЩ и на Европа още по-рязък антируски курс. При това самият Тръмп неведнъж се е изказвал за необходимостта от диалог с Русия. Рязко се засилват слуховете за готвена среща между Тръмп и Путин. Такава среща, изглежда, наистина ще се подготви. И Путин вече отправя комплименти по адрес на Тръмп. А и в самата Европа все повече европейски политици говорят за смекчаването на антируските санкции и възстановяването на сътрудничеството с Русия. Такива заявления направиха канцлерът на Австрия Курц, ръководителят на Европейската комисия Юнкер, италианският премиер Конте.
Освен сериозните разногласия вътре в Г7, форматът днес е принципно неефективен и не е способен да взема решения, определящи съдбата на планетата. В частност, отслабващата във връзка с Брекзит Великобритания и нестабилна Италия, дълговата криза в която може да провокира криза за еврозоната – водят към раздробеност на колективния Запад.
И все пак засега Западът съвпадна в едно на срещата – в русофобията. На срещата страните членки взеха решение да разработят нова система за защита от пропагандата. Става дума за „Механизма за бързо реагиране“ (Rapid Response Mechanism), който трябва да позволи бързия и координиран отговор срещу манипулациите на изборите, пропагандата, а също така и прочее „недопустими действия“ и с опитите за дестабилизиране, произтичащи „от такива страни като Русия. С помощта на новата система за защита страните членки на „седмицата“ възнамеряват да анализират данните за информационните атаки от чужд произход и оперативно да обменят тези сведения помежду си. Предполага се, че в „идеален случай“ след атаката трябва да последва координирана реакция, която може да се изрази като ответна кампания или санкции, както съобщава „Дойче Веле“.
Също така се планира съвместна работа с интернет доставчиците и социалните мрежи, за да се попречи на чуждестранната намеса в изборите.
„Чуждестранните субекти се стараят да подкопаят нашите суверенитет и нашата сигурност“, пише в резюмето от срещата на лидерите на „Голямата седмица“, което се публикува от агенция „Ройтерс“.
Срещата на Г7 в Канада показа, че не може с война да се спре нарастването на световната търговия. Това ще доведе до нарастване на политическите разногласия, в това число и по въпроса за санкциите срещу Русия. Светът се раздробява. И този процес не може да се спре нито със силите на САЩ, нито с тези на ЕС, нито с техните колективни органи за управление на света. Егоистичните интереси излизат на преден план и заплашват света с вълна от нестабилност.
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
