АНАЛИЗИ
Русия трябва да бъде унищожена! /Част втора/
Хронология на една 100-годишна война
(Продължение)
5.
Втора Студена война. “Демократични” проекти
А) 1985. Харвардски проект
Преабмюл: “На границата между XX и XXI в. човечеството е заплашено от страшна криза заради недостиг на суровини и енергийни ресурси… Спасението на планетата зависи от пълното унищожение на империята на злото (СССР) и планирано съкращение на населението 10 пъти”.
Програмата е разчетена за 3 петилетки (един том – една петилетка).
т том/т петилетка (1985-1990) – “Перестройка”. Цели: гласност, борба за социализъм “с човешко лице”, подготовка за реформи “от социализъм към капитализъм”.
тт том/тт петилетка (1990-1995) – “Реформа”. Цели: ликвидация на световната социалистическа система; ликвидация на Варшавския договор; ликвидация на КПСС; ликвидация на СССР; ликвидация на патриотичното съзнание.
ттт том/ттт петилетка (1996-2000) – “Завършек”. Цели: ликвидация на Съветската армия; ликвидация на Русия като държава; ликвидация на “атрибутите на социализма” – безплатно образование и здравеопазване; ликвидация на добрия и мирен живот в Ленинград и Москва; ликвидация на обществената и държавната собственост. Този етап предвижда строителство на добри пътища към морските пристанища, по които суровините и богатствата на Русия да бъдат надлежно изведени зад граница.
Б) 1991. Хюстънски проект.
Детайлна разработка на етапа “Завършек”. Вече не се говори за разчленение на СССР – Харвардският проект е изпълнен. Русия е изгубила 1/4 от своята територия (5 227 009 kм2) и половината от населението (146 167 139). Но това не е достатъчно на “цивилизования” Запад. Сега главната цел е разчленяването на самата Русия.
Първи етап – разчленяване на 4 области, като:
– Сибир отива към САЩ
– Северозападът на Русия – към Германия
– Юг и Поволжие – към Турция
– Далечният изток – към Япония, за да има пряк контрол над суровините от Сибир и Далечния изток.
Втори етап – разчленяване на малки държавички – 26, 45 или 52 на брой (според кефа, капризите, маниите и патологиите на разчленителите).
Хюстънският творчески колектив изисква отношението към Русия да бъде не като към единна държава, а като към случаен сбор малки държавици. Проектът разработва тактиката на етническото прочистване:
– затваряне в анклави на руското и рускоезичното население, живеещо в съседни на Русия държави от бившия СССР;
– принуждаване на това население да избяга в Русия, като за целта са позволени всякакви средства – от икономически и дискриминационни до физическо унищожение;
– заселване и завземане на освободените територии.
В) 1994. Бжежински прави неприлично предложение към Русия – да се саморазпадне. На: Сибирски Далечен изток (ориентиран към Китай, Япония и Корея), Санкт Петербургски регион (който да се сближи с Германия и Скандинавия), още 1-2 рускоезични държави и няколко “неруски държавички”.
Г) 25 октомври 1995. Бил Клинтън:
“В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми:
– разчленяване на Русия на дребни държави, посредством регионални войни, подобни на тези, които ние организирахме в Югославия;
– окончателно разрушаване на ВПК и армията;
– в откъсналите се от Русия републики да се установят режими, необходими на нас.
Ние позволихме на Русия да бъде държава, но империя ще бъде само една страна – САЩ”.
Д) Бжежински, един от авторите на”Хюстънския проект”: “Новият световен ред при хегемонията на САЩ се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде раздробена и под опека. Русия е една излишна страна”.
Кисинджър: “Аз предпочитам в Русия да има хаос и гражданска война пред тенденциите към нейното обединение в единна, силна, централизирана държава”.
Е) 2000. Соломон Паси произведе брошурката “Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия”. И препоръча Русия да се разпадне на 7 части:
– Европейска Русия (Русия) – столица Санкт Петербург, евентуален член на ЕС и НАТО, валута – евро;
– Сибир – столица Новосибирск, валута – долар/евро;
– Далекоизточна република – столица Хабаровск, гравитираща към САЩ, Япония, Корея и Тайван, валута – долар/йена;
– анклавът Калининград, “който притежава особено ценно географско местоположение и е предмет на специален интерес от страна на Балтийските републики, Северните държави и Полша”, статут – зона на “офшорно благополучие”;
– Карелия – благоденстваща офшорка като Калининград;
– обособяване на Южноруските територии около Каспийския басейн;
– “като страничен продукт на разпада” – “някои малки независими държавици като Чечня и евентуално други, обособени по етнорелигиозен критерий”.
Според Паси, изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество: “Предстоящото разпадане на Русия ще бъде едно от най-значителните събития в геополитиката на 21-ви век… ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс, построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност”, за да заживеем – най-сетне! – в “един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света”.
Но окончателният “триумф на либералните ценности” предстои, защото: “Съдбата на предпоследната империя е предвестник на разпадането и на последната, Китайската империя. Но това е предмет на друго есе”, завършва Паси многообещаващо. Друго есе тъй и не се появи. Китай едва преживя тойзи факт.
6.
В помощ на разчленителите
През 1941 нацистка Германия възнамерява да парцелира СССР на 5 Райхскомисариата (Reichskommissariat) и 41 Генерални окръга (Generalbezirk).
За още по-голямо улеснение на разчленителите предлагам да помислят по-сериозно дали да не разпаднат Русия на 85 части (46 области, 22 републики, 9 края, 3 града с федерално значение, 4 автономни окръга и 1 автономна област); или на 172 парчета (толкова езика се говорят на територията на Руската федерация); или на 195 държавички (толкова са народите и етническите групи в РФ).
7.
2014. Доктрината “Кристи”.
Няма такава доктрина. Кръстих я на Пол Кристи, д-р по философия, изпълнителен директор на Института за глобални перспективи на Колумбийския университет, служител на Агенцията за национална сигурност (АНС).
В пристъп на откровение Кристи отговаря на въпроса “Защо?” Защо САЩ водят тази война? Отговорът е циничен – заради 30-те трилиона долара, които дължат на останалия свят; заради 500-те милиарда долара стокооборот между Русия и Европа, които искат да отмъкнат за себе си.
Откровението на Кристи:
“Целият свят, всяка една държава трябва да участва в разрешаването на финансовите трудности на Америка. Трябва тези 500 млрд. долара, колкото е стокооборотът между Европа и Русия, да се превърнат в стокооборот между Европа и Америка. За да се справят САЩ със своите дългове, трябваше да организират такъв катаклизъм (Украйна – б.а.), който да няма разрушителни последици за САЩ, за чужда сметка”.
За целта САЩ трябва да превърнат “и Русия, и Европа в свои заложници”, да предизвикат непреодолим разрив между тях, да наплашат Европа, да я зомбират ежесекундно с лъжи за “руска опасност и агресивност”, “руски зверства и жестокости” (в Украйна – б.а.), “прииждащи пълчища руски танкове” (към Варшава – б.а.), “настъпваща армада от руски бойни кораби към бреговете на Прибалтика”, да истеризират Европа до припадък, Европа “да кипне от възмущение” срещу Русия и да кипи, “докато узрее” и сама възжелае “безвъзвратно разкъсване на отношенията с Русия”, а Русия “да бъде провокирана към изостряне на конфликта в Украйна”. И “нека европейците изтръпнат от евентуалното руско нахлуване”!
“Колкото повече неразбиране възниква между Русия и Европа, толкова по-бързо ще да бъдат реализирани плановете на САЩ”. Така САЩ “ще запазят мира на планетата”, а “Европа би съхранила лицето си на защитник на европейските ценности за правата на човека и заедно с това би помогнала на САЩ да решат проблема с дълга си”.
Въпрос: Защо Европа съучаства в тази война срещу самата себе си? Отговорът на САЩ е кратък и изящен: “Fuck the EU!”.
8.
Drang nach Osten.
А) Провокации, преврати, “цветни революции”
Б) Изолация, санкции, блокада.
В) Демонизация, маккартизъм, неонацизъм
Г) Delirium rusofobicus
През 1989 г. си мислехме, че Берлинската стена е паднала.
Не падна. Премести се.
Тя започна своя поход на Изток.
Тя продължи своя поход на Изток.
Целта беше и е Русия.
Както обикновено.
Цивилизованият” Запад реши, че Източна Европа е негова плячка, територия, предназначена за завладяване и подчиняване; предмостие, инструмент и острие срещу Русия. И започна масово производство на васали и “железни завеси”. Ако изпиша санкциите срещу Русия след 2014 ден по ден и страна по страна, няма да ми стигнат 100 компютърни страници. Това е блокада. Икономическа, политическа, военна, стратегическа, неизмеримо по-мащабна от блокадата през 1917-1920.
И започна един патологичен реванш за Втората световна война, и подмяна на историята, и преформатиране на паметта до безпаметност. Хитлер, Гьоринг и Гьобелс се оказаха невинни, свидни жертви на “гадните комуняги”, титаничната битка с нацизма – агресия на “източните варвари” срещу европейската цивилизация, антифашистите – банда престъпници.
“Путин е сатана, демон, вампир, гад, бяс, окупатор, диктатор, терорист, мракобес, тиранин, сатрап, кръволок, главорез, отровител, фашист, нацист, Хитлер!”, пищи в осъдителна градация “цивилизованият” Запад. Който създаде, обучи и въоръжи “разбунените ислямисти”. (Откъде долетя Джон Маккейн на Майдана? От Сирия, от чаепитие с Абу Бакр ал Багдади, “халифът” на ИДИЛ.) Който покровителства неонацистите в Прибалтика и гледа благодушно техните факелни дефилета. Който прогласи бандеровците за “пазители на европейското бъдеще и човешките права”.
“Русия е агресор!”, “Русия застрашава световния мир!”, “Русия настъпва!”, “Русия е абсолютното зло!”, пищи “цивилизованият” Запад. Който за последните 50 години извърши над 170 преврата, интервенции, бомбардировки и политически убийства срещу над 180 суверенни държави и погуби между 17 и 20 млн. души, разбомби Белград, разлюля Близкия изток, истеризира, рекетира и трови Европа с “руска заплаха”, за да я омаломощи, превземе и подчини. Същият Запад, който за последните 18 години организира и финансира серия държавни преврати, наречени “Цветни революции”. Справка: 2000 – Сърбия; 2003 – Грузия; 2004-2005 – Украйна; 2005 – Киргизстан; 2006 – Беларус (опит), 2008 – Армения (опит); 2009 – Молдова; 2010 – Киргизстан (втори път); 2011-2013 – Русия (провокации); 2013-2014 – Украйна (втори път); 2015- 2016 – Молдова (втори път); 2015 – Армения (втори път). Под егидата на USAID, Freedom House, институтите на Маккейн, Олбрайт и Джийн Шарп.
И плач Йеремиев за Крим! Напомням: Според “Целевия план” Украйна-НАТО (2008), до края на май 2014 г. на мястото на Руския Черноморски флот (създаден през 1783 г. от княз Потемкин-Таврически по заповед на Екатерина тт) трябваше да се насади НАТО. Затова е плачът Йеремиев. Не за демокрацията.
“Цивилизованият” Запад изпадна в Delirium rusofobicus и възкреси мумията на маккартизма. Мумията изяде и остатъчните сиви клетки на т. нар. световни лидери, които не смеят да поздравят Путин – “Do not congratulate!” – от страх да не изгубят своето евроатлантическо благочестие.
9.
100-годишната мотика
100 години “цивилизованият” Запад смята за свое неотменимо право и свещен демократичен дълг да поучава Русия и очаква Русия да мълчи и да подсмърча виновно в ъгъла. Русия е виновна, защото съществува. Без значение дали е империя, СССР или днешна Русия. Тя съществува. Следователно – пречи.
Русия няма право да защитава своите интереси.
Русия няма право да има свои интереси.
Русия няма право да бъде най-голямата държава в света.
Русия няма право да се шири на 17 млн. кв. км.
Русия няма право да притежава 60% от природните богатства на планетата.
Русия няма право да има каквито и да било права.
Русия има само едно задължение – да легне и да мре. В името на “евроатлантическите ценности”, “демокрацията” и “всеобщото благо”.
Не, “цивилизованият” Запад не мрази Русия!
Напротив! Обича я страстно!
Обича я жалка, бедна, слаба, смачкана, безволева, обезкръвена, покорна, покорена, готова да бъде разпарчетосана и разграбена. Обича я разчленена на 4, 5, 7, 26, 45 или 52 “Русии”. Обича Елцинова Русия, когато руската мечка беше превърната в плюшено мече. Когато:
“Ние (САЩ) постигнахме това, което се канеше да направи президентът Труман с атомната бомба. С една съществена разлика – ние получихме суровинен придатък, неразрушена атомна държава. Получихме стратегически суровини за 15 млрд. долара, стотици тонове злато, скъпоценни камъни и т.н. По несъществуващи проекти ни бяха предадени за нищожно малки суми над 20 хил. т. мед, почти 50 хил. т. алуминий, 2 хил. т. цезий, берилий, стронций” – Бил Клинтън, 1995 г.
Западът обича Русия. Искрено! Особено – нейната безкрайност, нейните гори, реки, жито, нефт, газ, въглища, уран, никел, олово, цинк, волфрам, желязна руда, злато, сребро, платина, скъпоценни камъни… А цялото това богатство се намира (недемократично някак) на някаква руска територия – черна несправедливост, която обижда и огорчава чувствителния Запад. За да поправи тази въпиеща несправедливост, Западът хвърля всичките си усилия да превърне Русия в геополитически пигмей, в икономически просяк, да я изтласка в азиатските глъбини, а най-добре – да я натика в Ледовития океан. Да не пречи.
100 години Западът не промени своята ръждясала тактика и стратегия.
100 години настъпва една и съща мотика.
100 години неговото алчно око е впито в богатствата на Русия.
100 години гледа Русия горделиво и надменно, и си самовнушава, и си вярва, че руският народ е варварски, тъп, недостоен и нищожен.
Путин въздигна Русия, върна на руския народ самочувствието и достолепието и обърка самодоволната концепция на истеричавия “хегемон”. Русия воспрянула! Западът още не е разбрал, че “Всички страни граничат една с друга, а Русия граничи с Бога”. Думите са на Райнер Мария Рилке.
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
