Connect with us

ФОКУС

Светът го очаква големи промени

Published

on

Друг въпрос, който се обсъжда много активно сега, е за новите войни на 21 век. За това каква роля ще играят в оформянето на новия свят. Факт е, че всеки нов свят наистина се ражда във войни. В основата на всяка империя стои голяма война и като цяло „акушерката“ на всяка нова система е войната. Какво ще стане този път? Каква ще бъде новата голяма война?

Факт е, че влизането и излизането, „входът“ и „изходът“ от епохите по правило са огледални. И този вход, като правило, има военен характер. Е, например, Тридесетгодишната война беше входът към ерата на капитализма и модерността. По съществоо това беше първата световна война, защото се водеше за световно господство.

Световните войни са феномен на капиталистическата епоха. Капитализмът е световна система и следователно войните в него са войни за световно господство. В тази 30-годишна световна война от 1618-1648г. се сблъскаха две коалиции. Коалицията от едната страна, се биеше с холандски пари. От друга страна, са били Хабсбургите. И тази война се състоеше от 4 локални конфликта, преливащи един в друг в пространството и времето. Това е чешко-пфалцкият период, датския, шведския и френско-шведския.

Следващата световна война за хегемония е англо-френската. Тя също продължи 30 години, но премина през два кръга. 7-годишен – 1756-1763 гг. А революционната и Наполеоновите войни са от 1792-1815 гг. Тоест се получават също 30 години.

След това две световни войни от ХХ век, които понякога също се комбинират в една 30-годишна война. Защото периодът между края на Първата световна война – войната, която наричаме Първа световна война – и началото на онази световна война, която наричаме Втора световна война, всъщност беше военен и беше натъпкан с войни.

И в тази война, особено в нейния последен етап, Втората световна война, въпреки факта, че САЩ, Великобритания и Съветския съюз воюваха срещу Третия райх, решаваха и други задачи. Една от тях за същите Съединени щати беше унищожаването на Британската империя.

И през 56-та година, след края на световната война, за нас – Великата отечествена война, Съветския съюз и САЩ, не конкретно съгласувайки се, но осъзнавайки интересите си, тук интересите съвпаднаха – през 56-та година победиха старата Британска империя със Суецката криза. И тя започна да се опитва да се пресъздава по различен начин, но това е отделен въпрос.

Веднъж, през 90-те години, говорих за огледалността и че най-вероятно нова 30-годишна война ще бъде изходът от епохата на модерна. Но това беше времето – особено през 90-те – на нашето приятелство между елциноидите и клинтоноидите и, естествено, никой не можеше и да си помисли за 30-годишна война.

Но когато започна сирийският конфликт, вече в 21 век, ми стана съвсем ясно, че това е началото на нова 30-годишна война. После я последва Украйна. И колкото и да продължи украинският конфликт, мисля, че след победата на Русия ще има конфликт някъде другаде, те ще се засучат някъде в Закавказието или в Арктика … Освен това, освен Русия, има също конфликт между Гърция и Турция. Няма значение, че са членове на НАТО. След това има Индия-Пакистан. И много, много други неща. Тоест старият свят ще си тръгне с кръв, а новият също ще се роди в кръв.

И най-интересното е, че на Запад вече започнаха сериозни дискусии по този въпрос. През 2009 г. американският психолог от Харвард Стивън Пинкър публикува книга, която се превърна в бестселър. Нарича се „Най-добрите ангели на нашата природа. Намаляване на насилието в историята и причините за него“ ( преведено, публикувано при нас със заглавие „Най-доброто в нас. Защо има по-малко насилие в света“ – бел.ред.).

В тази книга Пинкър се опита да докаже, че разпространението на грамотността, демокрацията, развитието на наднационалните институции и намаляването на броя на младите хора днес водят до дълъг мир, който продължава 70 години, след 45-та година и занапред също предстои дълъг мир.

Напомня ми много на Кандид на Волтер “Всичко е прекрасно в този най-прекрасен от всички възможни светове.” От друга страна, припомня ми мненията, изразени в навечерието на Първата световна война, че войната вече не е възможна, че хората са се цивилизовали. На всичкото отгоре изобретиха такова ужасно нещо като картечницата – тоест като цяло няма да има война…

Това мнение беше остро критикувано от Насим Талеб. Той написа, че „теорията за дългия мир е бълнуване на идеалист, който не разбира математическите фини точки на справянето с разпределенията с дебели опашки“. Е, “дебелата опашка” е математически термин, разпределение с дебела опашка /fat-tailed distribution/.

И именно в „дебелата опашка“, пише Талеб, се крият „черните лебеди“ в графиката на това разпределение. Малко вероятните, но много значими събития. Разбира се, Талеб не е истината от последна инстанция. Често той пропуска целта, повърхностен е, просто вижте неговата критика към брилянтната работа на Том Пикети „Капиталът през 21 век“. Би било по-добре той да не пише тази критика, Пикети се оказа твърде корав за него.

В случая обаче в критиките си към Пинкър той е сериозен. Освен това той разчита не толкова на работата си върху понятието за „черния лебед“, колкото на работата, написана от професор С. Паскуале от университета в Делфт.

И в тази работа, написана под ръководството на Паскуале, авторите използват теорията за граничните стойности. Това е раздел от математическата статистика, само за работа с “черни лебеди”, тоест тези с максимални отклонения от средното ниво на вероятност.

И така, в тази работа са анализирани повече от три хиляди военни конфликта от 1-ва година от н.е. до 2015 г. Тоест 3000 военни конфликта, включително 565 войни. Изводът от тази работа е много прост: историческите данни за военните загуби, използвани до днес, са преувеличени.

Хипотезите за намаляване на насилието през последните 70 години не са статистически надеждни. 70 години не са период, който може да бъде аргумент за промяна на тенденцията към намаляване на насилието. През 2016 г. откритията на Паскуале и Талеб бяха потвърдени от професора по политология Беър Браумюлер от университета в Охайо: „Няма спад в насилието. Дългият мир всъщност е просто пауза между световните войни.

Както точно отбеляза Сергей Карелов, Рей Далио, кралят – милиардер на хедж фондовете, подходи към проблема от неочакван ъгъл. В доклада „Популизмът като феномен” той и колегите му показаха, че в условията на слаба икономика, нарастващо неравенство и икономическа парализа, на власт идват популистки лидери. И при тях икономическата контролируемост се губи още повече и голямата война се превръща в изход. И авторите смятат, че сега сме в такава ситуация. Новата голяма война не е предопределена, но е много вероятна.

И последните тежести на военните везни на неотдавнашния спор за предстоящата война бяха поставени от Арън Клаусет и Уго Барди и колеги. Те анализираха най-големия наличен каталог от насилствени конфликти. Той е проектиран от Петер Бреке /Peter Breke/ през 2011 г. Бреке се докопа до цели 3078 конфликта от 1400 до 2000 г., тоест за 600 години.

Както Барди и компания, така и Клаусет, стигнаха до извода: в близко бъдеще светът го чака война, дори по-кървава от Втората световна война. И мисля, че са прави в много отношения, за съжаление. И е много вероятно тази война да се случи. Нейният спусък няма да бъде украинският конфликт, а Близкият изток. Или ще има няколко едновременно: Източна Европа и Близкия изток. Освен това англичаните „мътят водата“ и тук, и там.

Е, все пак трябва да се помни, че бъдещето не е предопределено. Това е повече или по-малко вероятностно, но при равни други условия наистина, за съжаление, старата ера е към края си. А новите епохи обикновено започват с кръв. И Хераклит беше прав. Войната, или в друг превод “борба”, е бащата на всичко.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ФОКУС

Фашистки геноцид над населението на Украйна

Published

on

By

Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…

Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…

В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.

Твърдения за депортации от Европа

Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.

Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:

„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.

Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН

Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.

„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.

Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“

Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“

По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.

„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си

В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:

до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство

„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.

Полша депортира украинци

Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.

Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.

Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система

Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:

„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта

Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ФОКУС

Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

Published

on

By

Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.

– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?

– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.

– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?

– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.

– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?

– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.

– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?

– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.

– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?

– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.

– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?

– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.

– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?

– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.

– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?

– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.

Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.

– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?

– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.

– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?

– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.

– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?

– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.

ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.

Continue Reading

ФОКУС

ЗАЩО СТЕ ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ РАДЕВ Е ПРЕДАТЕЛ, ТО ТОЙ СЕ ГОТВИ ЗА ПРЕДАТЕЛ ОТ ОСЕМГОДИШЕН!

Published

on

By

Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.

Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”

Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”

А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”

“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…

Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:

Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).

Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.

Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.

Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.

За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.

После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.

Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.

Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.

Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.

Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).

Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.

Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.

Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.

А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.

България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…

Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…

Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…

П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending