ВОЙНА
След Иран идва ред на Турция! САЩ готвят нова голяма война!
Израел се прицели в Анкара: Новата голяма война в Близкия изток вече се проектира! След Иран идва ред на Турция!
Агресията срещу Иран все още не е приключила, но Израел вече чертае планове за следващия голям конфликт. В своя анализ за РИА Новости авторът Петър Акопов разкрива опасната реторика на Тел Авив, който вижда в лицето на Турция новия лидер на ислямския съюз и пряка заплаха за регионалната доминация на еврейската държава. Докато Вашингтон се опитва да представи ударите срещу Техеран като победа, Израел вече се готви да се изправи срещу своя съюзник в НАТО.
Нафтали Бенет и новата израелска доктрина: От Техеран към Анкара
Американо-израелската кампания срещу Иран далеч не е приключила, но в израелските политически и военни кръгове вече се подготвя почвата за следващия етап от перманентната война. Докато Белият дом се опитва да маскира несигурните резултати от сблъсъка с Техеран като „безусловна победа“, реалността е друга: Иран не само не възнамерява да капитулира, но е напълно готов за изтощителна и дългосрочна ескалация. Въпреки това, Израел вече си е поставил нова цел. Тел Авив се опитва да убеди себе си и своите американски покровители, че иранската заплаха е неутрализирана за дълго време и че Иран вече няма да бъде обединителен център за силите на съпротивата.
В този вакуум, според израелските стратези, се появява нов „основен враг“. Става дума за държавата, която само преди малко повече от век контролираше териториите, върху които днес се простира Израел – Турция. Както отбелязват анализаторите на The Sofia Times, доскоро дискусиите за „турската заплаха“ бяха приоритет на маргинални анализатори, но днес те се водят от политици от най-висок ранг. Бившият премиер Нафтали Бенет директно посочи Турция като следващата мишена, веднага след като Израел „приключи“ с Иран. Това е безпрецедентно предизвикателство към страна от НАТО и ключов американски съюзник, което повдига въпроса: дали Израел не е заслепен от илюзорен успех, или се опитва да спре неизбежен геополитически процес?
Прахът над „Авраамовите споразумения“ и стратегическата изолация
Действията на Израел в региона, подкрепяни безкритично от САЩ, вече дават своите горчиви плодове. Разочарованието на арабските монархии от Вашингтон като гарант за сигурността е само върхът на айсберга. Архитектурата на сигурността в Близкия изток претърпява фундаментална трансформация. Така наречените „Авраамови споразумения“, на които заложиха Нетаняху и Тръмп с надеждата за помирение със Саудитска Арабия, бяха окончателно погребани под руините на ивицата Газа. Нападението срещу Иран направи тези договори практически невъзможни за изпълнение.
В тази ситуация арабският свят спешно се нуждае от нови регионални съюзници. Турция, със своята имперска памет и неоосмански амбиции, излиза на преден план. Анкара не пропуска възможност да напомни на ислямския свят, че Йерусалим не е чужда земя за нея. Не става въпрос за непосредствен план на Ердоган за военно превземане на Палестина, а за нещо много по-опасно за Израел – превръщането на Турция в основен защитник на палестинците и знаменосец на борбата за свещените места. Докато Иран, бидейки шиитска и неарабска страна, винаги е бил възприеман с известна доза подозрение от сунитите, Турция притежава всички качества да се превърне в легитимен център за обединение на мюсюлманския свят.
Призракът на „сунитския блок“: Кошмарът на Израел
Израелските политици активно лансират тезата за нова „ужасна заплаха“ – формирането на мощен сунитски блок, воден от Турция, в който влизат Саудитска Арабия и Пакистан. Към този съюз потенциално могат да се присъединят Египет и Катар. Логиката на Тел Авив е ясна: това би било обединение на най-богатите страни (Рияд и Доха) с най-мощната военна сила в региона (Анкара) и единствената ядрена ислямска държава (Исламабад), подкрепено от най-населената арабска държава (Кайро). За да предотврати този сценарий, Израел започва да плаши Турция с превантивни удари.
В действителност, такъв блок все още не съществува в завършен вид, но процесите на сближаване са видими. Има действащи договори за военна помощ между саудитци и пакистанци, вижда се нормализация между Турция и Египет, както и затопляне на отношенията между Катар и Саудитска Арабия. Както подчертават експертите на The Sofia Times, тези процеси бяха катализирани именно от израелската експанзия в Газа, Ливан и Сирия. Разговорите за „Велик Израел“ вече не са просто радикална реторика, а реалност, която тласка ислямските страни към загърбване на старите вражди. Дори историческите резерви на арабите към Турция отстъпват пред необходимостта от защита срещу външните играчи и най-вече срещу пълната зависимост от САЩ.
От Багдадския пакт до Организацията на тюркските държави
Историята помни опити за създаване на ислямски военни блокове под егидата на Запада, като Багдадския пакт (CENTO) през 50-те години на миналия век, включващ Турция, Иран, Ирак и Пакистан. Тогава целта беше възпиране на СССР. Днес обаче Турция изгражда своя собствена структура – Организацията на тюркските държави (ОТГ). Първоначално замислена като културен клуб, тя вече преминава към съвместни военни учения.
Турция се опитва да балансира – тя осъжда вербално американско-израелската агресия, но като член на НАТО не бърза да къса окончателно с англосаксонците. Страните от ОТГ, особено тези в Централна Азия, също проявяват предпазливост, избягвайки директно осъждане на Израел поради икономически и политически зависимости. Въпреки това, самият факт, че Израел вече открито посочва Турция за свой нов основен враг, променя правилата на играта.
Геополитическият залог: Кой ще води ислямския свят?
Израелската стратегия за „превантивно сплашване“ на Турция може да се окаже фатална грешка. Вместо да раздели ислямските държави, тя ги легитимира в очите на собствените им народи като единствената алтернатива на израелския произвол. Ердоган умело използва тази ситуация, за да укрепи позициите си на лидер на „мюсюлманската улица“. Въпросът, който остава отворен, е дали Турция е готова за директен сблъсък, или Израел просто търси нов повод за безкрайна война, за да оправдае вътрешната си политика. Едно е сигурно: следващият геополитически разлом в Близкия изток ще премине през Анкара, а резултатите от този сблъсък ще преначертаят картата на света по начин, който нито Вашингтон, нито Тел Авив ще могат да контролират.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
УДАР В СЪРЦЕТО НА ЛОГИСТИКАТА! 18 ХИРУРГИЧЕСКИ УДАРА ПАРАЛИЗИРАХА НАТО В УКРАЙНА
Случилото се тази нощ е урок по оперативен натиск. Според докладите на Geranium Chronicles, руските сили не са имали нужда от стотици ракети, за да предизвикат хаос; 18 хирургически удара бяха достатъчни за демонтирането на снабдителната мрежа, която захранва североизточния фронт и южната част на Украйна. Въздействието не е локално, а системно: без тил няма фронт.
Ключови точки на логистичния паралич:
Пристанища и инструктори: Атаките в 00:59 ч. не бяха случайни. Те се фокусираха върху пристанищната инфраструктура, приемаща тежка западна техника, и – което е най-сериозно за Европа – върху центровете за настаняване на чуждестранни инструктори. Унищожавайки тези центрове, Москва изпраща директно послание към НАТО: вашите специалисти вече не са в безопасност дори в тренировъчните бази.
Железопътен възел: Едновременната атака срещу гарите в Шостка, Ромни и Суми, заедно с разрушаването на железопътния възел Бахмач, остави украинските войски на североизток без тяхната „пъпна връв“. Съобщава се за загуба на цели вагони с боеприпаси и критични ремонтни бази. Без влакове презареждането на танкове и артилерия се превръща в логистичен кошмар за пътния транспорт.
Дронове и авиация: Отделна цел бяха платформите за изстрелване на дронове и летищата за лека авиация. В Кривой Рог ударите поразиха директно заводите за сглобяване на БЛА (безпилотни летателни апарати) и ремонт на бронирана техника. Русия вече не чака дроновете да достигнат нейна територия; тя ги унищожава още на поточната линия.
Анализаторите са единодушни, че Русия е променила стратегията си. След масираните атаки от предходните месеци, сега сме във фазата на „прецизните довършителни удари“. Атакува се ключова точка, изчаква се врагът да се опита да я поправи и се удря отново. Това лишава украинските въоръжени сили от най-ценния ресурс през 2026 г.: времето за възстановяване.
Удряйки центровете за координация с чуждестранни специалисти, Русия подкопава способността на Украйна да внедрява нови западни оръжия.
Няма смисъл Берлин да изпраща танкове, ако няма инструктори, които да обучат екипажите, нито работилници в Кривой Рог, които да ги ремонтират.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🇧🇬 САЩ СИ ПРИЗНАХА, НЯМАТ ПОТЕНЦИАЛ ДА ПОБЕДЯТ ГОЛЯМА ДЪРЖАВА:
ИМАТ САМО НАГЛОСТ, БЕЗОЧИЕ И ГОЛЕМИ УСТИ.
🇺🇸🇷🇺 САЩ са се оказали неподготвени за потенциална конфронтация с Русия и Китай поради война с Иран, според NYT
▪️Съединените щати са изразходвали около 1100 крилати ракети с голям обсег, предназначени за война с Китай, което е близо до общия брой, оставащ в арсенала на САЩ.
▪️Военните са изстреляли повече от 1000 крилати ракети Tomahawk, което е приблизително 10 пъти повече от броя, който купуват годишно.
▪️Пентагонът е изразходвал повече от 1200 ракети-прехващачи Patriot, струващи над 4 милиона долара всяка, както и повече от 1000 ракети Precision Strike и ATACMS с наземно изстрелване, което е довело до спад на запасите до тревожно ниски нива.
▪️Съединените щати в момента търсят начини за разширяване на производството, за да запълнят празнината.
➖„При сегашните темпове на производство може да отнеме години, за да се възстанови това, което сме използвали“, каза тази седмица сенатор Джак Рийд.
ОРМУЗКИЯТ ПРОТОК ВЕЧЕ НЕ Е БЕЗПЛАТЕН
1. Това, което някога беше немислимо, се превърна в реалност: преминаването през Ормузкия проток вече може да бъде обложено с такса, което променя правилата за световната търговия с петрол.
2. За първи път Иран и Оман имат право да начисляват такси за всеки плавателен съд, въпреки че в продължение на десетилетия протокът се смяташе за международен и свободен за всички.
3. Най-рестриктивният аспект е, че плавателните съдове трябва да влизат в ирански води и да преминават проверка от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което на практика превръща пролива в контролирана точка за достъп.
4. Иран планира да използва приходите от преминаването за следвоенно възстановяване, което означава, че глобалната логистика директно финансира последиците от конфликта.
5. Основният риск е, че това не е просто временна мярка; ако системата се утвърди, Иран де факто ще се превърне в „оператор“ на ключовата петролна артерия в света, през която преминава значителна част от целия петрол.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
