КОНСПИРАЦИЯ
“Солидарността е важна, но тя не може да изисква икономическо саморазрушение!”
Рим е направил невъзможното и е взривил Евросъюза отвътре. Джорджа Мелони е подписала секретен договор с Кремъл, потъпвайки всички санкции на Брюксел.
Владимир Путин лично е курирал сделката, докато Лавров три пъти тайно е долитал в Рим под вида на часни визити.
Италия е получила пълна енергийна свобода по цени, които буквално унищожават европейския пазар.
Брюксел в ярост е издигнал ултиматум, заплашвайки Италия с финансов разгром и пълна дипломатическа изолация. Германия и Франция се опитват да задушат Рим, но Мелони публично е избрала интересите на своите граждани, а не диктата на Брюксел. Това е първата смъртна пукнатина в единството на Европа и “ефектът на домино” вече е пуснат.
Коя ще стане следващата страна, която ще хвърли предизвикателство на системата? Каква скрита цена ще заплати Рим за този бунт и какво действително очаква утре Европа?
За да разберем колко неочаквано е станала тази история, трябва да се върнем няколко седмици назад в Рим, където всичко е започнало тихо и почти незабелязано.
Официално в дневния ред на италиянското правителство тогава са стояли съвсем други въпроси – ръстат на цените на електроенергията, натиска на промишлениците, протестите на малкия бизнес. Италиянските предприятия, особено в северната част на страната – Ломбардия и Емили Романя все по-често са предупреждавали правителството за това, че текущите цени на газа правят производството просто не рентабилно.
Заводите са съкращавали смените, металургията и химическата промишленост са работели на ръба на загубите. Собствениците на фабрики са говорели открито: “Ако ситуацията не се промени, ще се наложи част от производството да се прехвърли зад пределите на Европа.
Именно в този момент, по данни на дипломатически източници, са започнали първите закрити контакти. В началото на месеца, в Рим, неочаквано се е появил министърът на външните работи на Русия, Сергей Лавров. Формално неговата визита не е била свързана с официални преговори. В дипломатическия календар той е преминал като часно пътуване, но вечерта на същия ден, кортеж с тъмни стъкла е влязъл в един от правителствените комплекси недалеч от Палаццо Киджи – резиденцията на министър председателя на Италия.
Там се е състояла първата закрита среща – никакви камери, никакви прес съобщения. Само няколко доверени представители от двете страни. По информация на източници, именно тогава руската страна за пръв път е озвучила предложението, което по-късно ще измени цялата ситуация.
Москва е предложила на Италия дългосрочен договор за доставка на газ за срок от 15 години. Главното условие – фиксирана цена, значително по-ниска от пазарната, без обвързаност с биржевите скокове.
За Италия това означава едно – предсказуемост. За биснеса – възможност да планира производството за години напред. За правителството – шанс да стабилизира икономиката и да спре ръста на цените за населението.
Но това предложение е имало и политическа страна. Договорът е предлагал пряка схема на доставка, заобикаляща европейските посредници, а тава означава, фактическо заобикаляне на санкционната енергияна архитектура на Евросъюза – затова решението не е могло да бъде бързо прието.
В течение на следващите три седмици, Сергей Лавров е летял до Рим още два пъти. Всяка визита е преминавала почти незабелязано за пресата. Срещите са били провеждани на закрити площатки – понякога късно през ноща, по някога рано сутринта.
В това време в Москва процесът е бил контролиран от най-високо ниво. По думите на източници от енергийния сектор, Владимир Путин лично е следял хода на преговорите. Техническата част е курирал министърат на отбраната на Русия, Андрей Белоусов, който е отговарял за инфраструкторните решения на новите маршути за доставка на газ.
Паралелно се е обсъждал главния въпрос: Как именно ще бъде организиран новия поток гориво. Станало е дума за модернизация на съществуващите тръбопроводи и създаване на заобиколна схема на транзита, която би изключвала традиционните европейски възли за разпределение. Това е бил сложен проект, но той е имал ключово преимущество – той е позволявал да се пуснат доставките без участнието на структорите контролирани от Брюксел.
За Джорджа Мелони изборът е ставал все по сложен:
– От една страна – политически натиск от страна на Евросъюза – Италия си остава трета икономика в ЕС и нейните крачки внимателно се проследяват от съюзниците.
– От друга страна – реалността вътре в страната. Сметките за електричество са растели, промишлеността е искала решения, а избирателите все по-често са задавали простичкия въпрос на правителството: Защо Италия е длъжна да плаща за енергия повече отколкото би могла. И в накой момент в Рим са започнали да клонят към отговора.
Решаващата среща, по данни на дипломатически източници, е преминала късно вечерта, в тесен кръг от съветници и министри. Обсъждането е продължило няколко часа. След него преговорите са излезли на финален стадии. Договорът е бил подготвен. Останало е само да се поставят подписите и именно този момент е станал точката, от която няма връщане.
Утечката е станала рано сутринта. От начало кратка бележка се е появила в едно от икономическите издания. Журналистите са съобщили, че Италия като че води скрити преговори за дългосрочни поставки на руска газ.
Новината е изглеждала почти невероятна и много в Брюксел отначало са решили, че това е обикновено изтичане на информация, но само след няколко часа, ситуацията рязка се е изменила. Информацията са започнали да я потвърждават и източници от дипломатическите кръгове, а след това в Рим фактически са спрели да я опровергават.
Именно тогава, в столицата на Евросъюза са разбрали, че произтича нещо много по-сериозно, отколкото просто поредният енергиен договор. По данни на европейски чиновници, в Брюксел спешно са свикали съвещание на представителите от еврокомисията и енергийните регулатори.
Главният въпрос е звучал направо: Ако Италия действително подпише споразумението, това ще стане пряко предизвикателство за цялата санкционна политика на ЕС. Реакцията е била твърда. Един от високо поставените представители в еврокомисията, изказвайки се на закрит брифинг, е заявил почти ултимативно: “Всякакви споразумения които подкопават колективната енергийна стратегия на Европейския съюз, ще имат сериозни финансови и юридически последствия.” Много бързо се е появила и конкретната цифра за възможни санкции.
В кулоарите са започнали да говорят за глоби, които могат да стигнат до 230 милиарда евро. Това е била не просто икономическа мярка, това е бил сигнал към всички останали страни в ЕС – нарушението на общата линия ще струва крайно скъпо.
В това време най-големите играчи в Съюза Германия и Франция, са започнали собствени дипломатични консултации. По информация на европейските СМИ, в Берлин и Париж са преминели извънредни преговори между правителствата. Обсъждал се е въпросът за това, как да се реагира на действията на Рим и може ли да се спре сделката преди нейното окончателно оформяне?
Някои политици са говорели за необходимостта от натиск. Други, за възможността от политическа изолация на Италия вътре в европейските институции. Един от френските депутати на закрито заседание е сформулирал позицията си максимално твърдо: “Ако всяка страна започне да сключва собствени енергийни сделки, европейската стратегия просто ще престане да съществува.”
Но в Рим вече са се готвили към този сценарий.
Когато информацията за договора е станала публична, министъл председателят Джорджа Мелони е решила да не излиза от конфликта. Напротив, тя се е изказала със заявление, което мигновенно се е разлетяло по европейските новинарски ленти.
Тонът на нейното изказване е бил спокоен, но пределно твърд. Мелони е заявила: “Мое задължение е да защитавам интересите на италиянските граждани и италиянската икономика. Ако ние можем да обезпечим страната с по-евтина и стабилна енергия, ние сме длъжни да направим това!” – и след това е добавила фраза, която е станала главен политически сигнал към Брюксел: “Солидарността е важна, но тя не може да изисква от страна, икономическо саморазрушение!”
Тази позиция фактически е означавала едно – Рим няма намерение да отстъпва!
Цветан Ангелов
Документ, публикуван в архива на ЦРУ, разкрива, че американското разузнаване е изучавало изследвания, които търсят лечение на рак преди повече от 60 години.
Докладът, изготвен през февруари 1951 г. и разсекретен през 2014 г., обобщава съветска научна статия, която изследва поразителни прилики между паразитните червеи и злокачествените тумори.
Документът на ЦРУ описва как изследователите смятат, че и двата организма се развиват при почти идентични метаболитни условия и натрупват големи запаси от гликоген, форма на съхранена енергия.
Изследването също така описва експерименти, които показват, че определени химични съединения са способни да атакуват както паразитни инфекции, така и злокачествени тумори.
Според документа, лекарството Myracyl D е ефективно срещу паразитите билхарция, както и срещу ракови образувания, като предполага, че лечения, разработени срещу паразити, също могат да атакуват и тумори.
Установено е, че други химични съединения пречат на производството на нуклеинова киселина, процес, който е от съществено значение за неконтролируемия растеж на раковите клетки.
Експериментите върху мишки показват, че туморните тъкани реагират по различен начин на определени химикали в сравнение с нормалните тъкани, което допълнително потвърждава биохимичното припокриване между паразитите и раковите заболявания.
Въпреки че документът е разсекретен преди повече от десетилетие, той се появи наскоро онлайн, предизвиквайки възмущение в социалните мрежи, тъй като изследванията от Студената война, търсещи възможни лечения на рак, са стояли скрити в разузнавателните архиви в продължение на десетилетия.
Документът на ЦРУ се основава на статия от 1950 г., публикувана в съветското научно списание „Природа“ от професор В. В. Алпатов, изследовател, изучаващ биохимичното поведение на ендопаразитите, организми, които живеят вътре в тялото на гостоприемника (човек или животно).
Американските анализатори от разузнаването превеждат и анализират статията, тъй като тя се счита за потенциално подходяща за биомедицински и национални изследвания в областта на отбраната през ранните години на Студената война.
Според съветското изследване, обобщено в доклада на ЦРУ, една от най-поразителните прилики между паразитните червеи и раковите клетки е техният метаболизъм.
Паразитните червеи, които обитават човешкото черво, разчитат в голяма степен на анаеробния метаболизъм, което означава, че генерират енергия, без да се изискват големи количества кислород.
Туморните клетки се държат по същия начин, като често разчитат на променени метаболитни пътища, които им позволяват да оцелеят в бедна на кислород среда вътре в тялото.
Както паразитите, така и туморите натрупват големи запаси от гликоген, молекула, използвана от клетките като енергиен резерв. Това натрупване предполага, че и двата вида тъкани могат да работят при необичайни метаболитни условия в сравнение със здравите клетки.
Изследователите класифицират тези тъкани като „аероферментатор“, което означава, че могат да произвеждат енергия, дори когато кислородът е в малко количество, и също така могат да оцелеят в среда без кислород.
Тази метаболитна особеност може да помогне на туморите да оцелеят в тъкан, където кръвоснабдяването е ограничено, т.е. няма достатъчно кислород.
Съветските учени посочват и експериментални лекарства, които изглежда засягат паразити и тумори по подобен начин.
Един пример, цитиран в документа на ЦРУ, е Myracyl D, съединение, синтезирано през 1938 г. от германския химик H Mauss. Лекарството вече е показало ефективност срещу билхарзия, паразитно заболяване, причинено от кръвни метили. Според съветското изследване лекарството е демонстрирало активност и срещу злокачествени тумори.
Друго съединение, посочено в доклада, е Гуанозоло, молекула, подобна на гуанин, която пречи на производството на нуклеинови киселини, химическите градивни елементи на ДНК и РНК. При лабораторни тестове веществото потиска синтеза на нуклеинова киселина при определени микроорганизми, както и при злокачествени тумори, отглеждани в мишки. Тъй като раковите клетки изискват бърза репликация на ДНК, за да се размножават неконтролируемо, блокирането на този процес може да забави растежа на тумора.
Изследването също така изучава как туморите и паразитите реагират на химикал, известен като атебрин, като стига до извода, че туморните клетки и паразитите могат да притежават обърнати химически рецептори, което означава, че тяхната молекулярна структура взаимодейства с лекарства по различен начин в сравнение с нормалните тъкани.
Въз основа на тези открития съветските изследователи посочват няколко биологични характеристики, които могат да притежават и туморите, и паразитите. Те включват наличието на уникални антигени, участващи в производството на нуклеинова киселина, и променени ензимни системи в рамките на протоплазмата на клетката.
Учените теоретизират, че злокачественото заболяване може да възникне от химични промени във вътрешната среда на клетката, особено промени, засягащи ензимите и протеините, които ги носят.
Документът на ЦРУ заключава, че продължаващите съветски изследвания върху туморните протеини и химията на раковите клетки се считат за особено важни. По време на ранната Студена война американското разузнаване внимателно наблюдава съветския напредък в медицината и биологията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Архивите на WikiLeaks: Радев от „ангажиращ контакт на посолството“ до президент и управляващ.
Две дипломатически грами от WikiLeaks, изпратени от посолството на САЩ в София през 2009 г., разкриват не само оценките на Вашингтон за България, но и начина, по който в тях се открояват бъдещи ключови фигури от българския политически и военен елит. Сред тях е и Румен Радев – тогава командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, описан като „един от най-ангажиращите контакти“ на американското посолство. Години по-късно той ще стане президент, а след последните избори – и управляващ фактор в страната.
За документите припомниха от Telegram канала М – демократизиране на информацията:
България през 2009 г.: съюзник с проблеми
Първата грама (09SOFIA259) очертава България като „силен и надежден съюзник“ на САЩ в областта на сигурността, включително чрез участие в мисии в Ирак, Афганистан и Косово. Този образ обаче е съпроводен с ясното уточнение, че страната има „още дълъг път“ по отношение на институционалния капацитет.
Описанието на вътрешната ситуация е рязко: правоохранителната и съдебната система са представени като обременени и широко корумпирани, а организираната престъпност не само не е изчезнала, а постепенно се легитимира чрез навлизане в законния бизнес. Това прави проследяването на незаконно придобити средства все по-трудно. Наркотрафикът е посочен като ключов фактор, който подхранва корупцията, а България е описана като уязвима транзитна точка за хероин от Афганистан към Европа и за химикали в обратната посока.
Паралелно с това страната остава и източник и транзитна зона за трафик на хора, включително на деца, като част от жертвите се експлоатират както в чужбина, така и вътре в страната, особено в туристически и гранични райони.
„Граф Игнатиево“ и ролята на Радев
В отбранителен план авиобаза „Граф Игнатиево“ е определена като обект с най-високо стратегическо значение за НАТО в България, тъй като разполага с единствената писта, отговаряща на стандартите на Алианса. Там редовно се провеждат съвместни учения, включително с участие на американски изтребители F-16.
Именно в този контекст е представен Румен Радев. Той е описан като „един от изгряващите кадри на българските въоръжени сили“ и „един от най-ангажиращите контакти на посолството“ – формулировка, която го поставя сред предпочитаните и активно работещи партньори в двустранното военно сътрудничество.
Кадровите решения и блокираните реформи
Втората грама (09SOFIA362), изпратена малко повече от месец по-късно, предлага значително по-критичен поглед към състоянието на българската армия и кадровата политика в нея. Назначаването на Симеон Симеонов за началник на отбраната е определено като доказателство за „липса на апетит за сериозна реформа“. Описанието му е директно: „класически, късоглед бюрократ“, който е потискал иновациите, не е успял да използва ефективно съвместните обучения със САЩ и е бил редовно критикуван за
слабо представяне.
Тази оценка се вписва в по-широка картина, в която редица назначения във висшето командване са представени като проблемни. Част от новите фигури са описани като лишени от компетентност и интегритет, а за други се споменават съмнения за участие в корупционни сделки, свързани с военни доставки. Според документа президентската институция и нейният апарат имат ключова роля в тези назначения и използват влиянието си, за да контролират посоката и темпото на реформите. Президент на България по това време е Георги Първанов.
Радев и Янев сред „реформаторите“
На този фон грамата все пак откроява малка група офицери като положителни изключения. Те са определени като „умни, енергични реформатори с международен опит“, но дори и тази оценка е съпроводена с песимизъм: способността им да променят системата ще бъде ограничена от „мъртвата тежест“, наложена от по-висшето ръководство.
Сред тези фигури е и Румен Радев, вече като заместник-командир на Военновъздушните сили. В същия контекст се появява и Стефан Янев, тогава директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната. И двамата са поставени в групата на кадри, от които може да се очаква сътрудничество и подкрепа за двустранните инициативи.
„Четири от назначенията са особено добра новина, тъй като включват умни, енергични реформатори с международен опит, като например участие в програмите IMET: генерал-майор Румен Радев като заместник-командир на Военновъздушните сили, бригаден генерал Стефан Янев като директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната, генерал-майор Константин Попов като командир на ВВС и контраадмирал Пламен Манушев като командир на Военноморските сили.“
По-късното развитие на тези фигури придава допълнителна тежест на архивните оценки: Стефан Янев впоследствие ще заеме поста служебен министър-председател, а Румен Радев ще достигне до президентската институция и ще се превърне в централен политически фактор.
Какво показват архивите за системата
Заключението на втората грама е особено остро. В него се говори за „пропусната възможност“ за реформа и се отправят директни обвинения към президентската институция за „неконструктивно влияние“. Документът посочва, че тя не е оспорила съмнителни обществени поръчки и дори допуска, че може да се е възползвала от тях.
В същото време се подчертава, че въпреки проблемите, българските военни структури остават изпълнители на политически решения, което означава, че стратегическото сътрудничество със САЩ може да продължи независимо от кадровите слабости.
Румен РадевРазгледани заедно, двете грами представят България през 2009 г. в суров, неомекотен вид: съюзник на САЩ, но с дълбоки структурни проблеми, армия с потенциал, но задържана от вътрешни зависимости, и реформи, блокирани от кадрови и политически решения.
В този контекст Румен Радев се появява първо като „ангажиращ контакт“ и изгряващ военен кадър, а след това като част от ограничена група офицери, възприемани като носители на потенциал за промяна. Години по-късно неговият път ще го изведе от тези оценки в дипломатическите архиви до върха на държавата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Край с “Магазин на хората”, земеделският министър закри инициативата
Служебният министър на земеделието разпореди закриване на инициативата „Магазин на хората“. Целта е намаляване на загубите за гражданите. Това се случи след като ръководството подаде оставка, а премиерът Андрей Гюров и Иван Христанов изнесоха данни за редица финансови несъответствия и нарушения.
„Трагично позорен е актът по създаването на „Магазин на хората“, свързан с фигура, санкционирана по „Магнитски“. Това е петно за Министерството на земеделието. Въпреки всичко дадохме шанс на дружеството, но резултатите са трагични. През първите три месеца заложените приходи са 1,48 милиона лева, реалното изпълнение е по-малко от 1/3 – 420 000 лева. Единственото, което изглежда устойчиво в цялата инициатива, са заплатите. Няколко души са получили 170 000 лева заплати за тримесечието. На 6 април поисках доклад за дейността, тогава беше отчетено 100% изпълнение на нормативите“, посочи министърът, цитиран от Нова телевизия.
Иван Христанов уточни, че по план за 2026 година „Магазин на хората“ трябва да отчете 37 млн. лева оборот, а за 2027 г. – 103 милиона. „След задълбочен анализ на всички финансови показатели, стигнахме до извода, че целият бизнес план е направен, за да бъдат оправдани 10 милиона лева, пари от данъците, за да влязат в дружеството. Не е работа на държавата да осъществява търговска дейност, нито да се меси в икономиката“, коментира министърът.
По думите му срещу него е подета „изпреварваща кампания по черен пиар“.
Тази сутрин Съветът на директорите на „Магазин за хората“ ЕАД подаде оставка. Мотивът е липсата на диалог, ясна управленска посока и подкрепа от страна на Министерството на земеделието и храните, твърди ръководството.
През август 2025 година правителството одобри създаването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората“ с цел осигуряване на достъпни български стоки.
Назначеният Съвет на директорите беше тричленен, като представители на държавата бяха включени Николай Петров и Олга Стоянова, а като независим член – Ивайло Маринов.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
