Connect with us

АНАЛИЗИ

Сорос е командвал преврата и Майдана в Украйна, замесени са и български соросоиди!

Published

on

Серия от около 2500 вътрешни документи, основно файлове от тип Microsoft Word, Excel и Power Point, както и pdf, принадлежащи на мрежата от неправителствени организации на Джордж Сорос към фонд „Отворено общество“ (ФОО), получена от група “DC Leaks”, показва, че Сорос и неговите съветници са командвали политиката на САЩ по отношение на Украйна, след поддържания от него и администрацията на Барак Обама държавен преврат през 2014 година, когато беше свален демократично избраният украински президент Виктор Янукович и неговото правителство.
В изтеклите документи, се описва как ФОО и Международният фонд „Възраждане“(МВФ) на Сорос, разположени на адрес улица Артема 46 в Киев, са работили с Държавния департамент на САЩ, след т.нар. революция през 2014 година, получила наименованието „Евромайдан“, за да не се допусне федерализация на Украйна, пише електронното списание Strategic Culture Foundation (SCF).
Освен Джордж Сорос (споменаван като „ДС“ в изтеклите документи на ФОО, други участници в планирането на украинския преврат са били посланикът на САЩ в Киев Джефри Пайет, Дейвид Мил (икономически съветник на Пайет), Лени Бернардо (ФОО), Евхен Бистрицкий (изпълнителен директор на МФВ), Александър Сушко (председател на управлението на МФВ), Иван Кръстев (председател на Центъра за либерални изследвания и участник в други организации, намиращи се под влиянието на Сорос и правителството на САЩ, София, България), Сабин Фрейзър (ФОО) и Деф Бартън (директор на Американската агенция за международно развитие (USAID), Украйна).
USAID е изпълнявал ролята на посредник за Централното разузнавателно управление (ЦРУ).
Сорос е присъствал на срещата след преврата на 21 март 2014 година, на която се е обсъждала подкрепата на САЩ за „Новата Украйна“. В един от документите, „Новата Украйна“ се описва като ключова мярка „за преобразяване на картата на Европа, предоставяйки възможност за връщане към изходни позиции за европейска интеграция“. Сорос е настоявал за санкции срещу Русия, за това, че тя е отказвала да признае поставеното след преврата правителство под ръководството на Арсений Яценюк, в което влизат и неонацисти и е отхвърлил варианта за федерализация на Украйна, който би предоставил самоуправление на рускоезичния източен регион Донбас.
Всъщност, Сорос е блокирал предложението на Пайет за преговори по предложението, направено от министъра на външните работи на Русия, което би предоставило автономия на Източна Украйна, вътре във федерализираната Украйна. Сорос е отхвърлил предложението, защото е смятал, че това ще даде на Русия прекалено силно влияние в Украйна. Въпреки че заместник държавния секретар по европейските и евразийските работи Виктория Нуланд не е взела участие в тази среща на 21 март, тя е била близка с Пайет и Яценюк, когото ласкаво е наричала „Яц“.
В края на краищата, администрацията на Обама е отхвърлила федерализацията на Украйна и предоставила пълната си подкрепа за едностранните действия на Петро Порошенко и неговия кукловод – Сорос. Няма нищо учудващо в това, че по-рано през 2016 година година Пайет е преместен от Киев като посланик в Атина.
В един от документите е предвидена необходимостта от борба с „Russlandversteher“, това е немска дума, означаваща „разбиращите Русия“, по цяла Европа и особено в Гърция с нейните исторически тесни културни и религиозни връзки с Русия. В документа на ФОО се препоръчват координирани усилия в Гърция за влияние над общественото мнение против Русия и в полза на украинското правителство, прославяно след преврата.
Освен това, се предлага пропагандистка антируска и проукраинска операция, насочена против вестници, десет „аудиовизуални медии“ (теле и радиокомпании), шест интернет страници в Гърция и „около 50 лидери на общественото мнение“, присъстващи в гръцките социални мрежи. Сред гръцките издания, които е трябвало да участват в соровската антируска кампания са били „Kathimerini, Avgi, Ta Nea, Vima, Efymerida Syntakton, Eleutherotypia, Proto Thema и Rizospastis“.
Гръцко-руската търговска палата в Атина също е била мишена на соровската пропагандистка операция. Аналогични антуруски и проуркаински операции в медиите е трябвало да се проведат и в Италия, Испания и Франция. Мотивировката е била противодействие на всяко движение в подкрепа на по-рано съществувалото положение в Украйна от страна на партиите „СИРИЗА“, „Подемос“ и „Движението 5 звезди“, съответно в в Гърция, Испания и Италия.
Стратегията на Сорос се е наричала „картографиране на дебатите“. Едновременно със стремежа да се повлияе на гръцката политика по отношение на Украйна, Сорос и неговата банда НПО-та са подкрепяли разширението на Европейския съюз, в частност, включването в него на Украйна и Турция, което е против интересите на страните-членки на ЕС. Първостепенно значение се е придавало и на интеграцията на Молдова към структурите на ЕС.
Обща тема на много соровски документи е тази, че основна причина за „разбирането на Русия“ са „антиамериканските“ настроения в Европа. Европейските профсъюзи са отделени от бандата на Сорос като централни разпространители на „антиамериканските“ мнения“. Освен това са отделени определени политически партии, включително френския „Национален фронт“, „Йоббик“ в Унгария, холандската „Партия на свободата“ и британската „Партия на независимостта на Обединеното кралство“ (ЮКИП), които са наричани от Сорос „ПРД“ – или „популистки радикални десни“.
В соровските документи са отличени и проруските германски политици, сред тях са – бившите канцлери Герхард Шрьордер, Хелмут Кол и Хелмут Шмит; министър-председателят на Бранденбург Матиас Платцек, лидерите на „Левите“ Грегор Гизи, Сара Вагенкнехт и Катя Киппинг и бившият кмет на Хамбург Клаус фон Донаний.
Сорос, направил първите си ходове като подрастващ в Унгария, сътрудничейки си с нацисткото Гестапо и тогавашната унгарска фашистка партия, предпочита да съставя „списъци за разстрел“ с имената на неговите противници. Но заслужава внимание степента, до която Сорос е осигурявал финансови средства, материално снабдяване и друга поддръжка за украинските заговорници през 2012 година, 2 години преди „Евромайдана“.
ФОО и неговите родствени организации са предоставили цели сгради, офисни пространства, компютри, програмно осигуряване, скоростен интернет, оборудване за провеждане на видеоконференции, автотранспорт, пътувания в САЩ и други материални средства. Всичко това се е правило със сътрудничеството на американското и шведското посолство в Киев, USAID, Фонда Карнеги, шведската Агенция за международно развитие (SIDA) и свързания с ЦРУ Национален фонд за демокрация (НФД).
Журналисти, занимаващи се с разследвания, също са били нужни на Сорос, за да отидат в Украйна и да пишат статии, които е трябвало да бъдат одобрявани от агентите на Сорос преди публикация. Крупен съавтор на Сорос и САЩ за разпространяване на украинска пропаганда е бил телевизионният канал Hromadske, който е отличен за неговата работа за противодействие на руската пропаганда.
В един от соровските документи се съдържа следната препоръка „Изберете журналисти от петте целеви страни (Германия, Франция, Испания, Итали и Гърция) и им предлагайте дълги журналистически командировки в Украйна. Вместо да им казвате конкретно какво да пишат, те трябва да внесат предложения за статии, а ние си съхраняваме правото на вето върху тези, които смятаме за контрапродуктивни. Има предложение да се взаимодейства направо с журналистите, за да се определят конкретните интереси“.
В соровския документ даже се признава, че такъв подход не е „истинска независима журналистика и ние можем да навредим на доверието на журналистите към нас“. Хората на Сорос са предложили да се направи „заслон“ между него и журналистите, отразяващи Украйна.
Организацията на унгарския евреин е предложила „трета страна да получи грант и да действа като посредник, редактор, контрол на качеството и т.н. А МФВ трябва да играе водеща роля в тази инициатива за подчертаване на своите украински корени“. Организацията на Сорос е решила да се заеме с издания, занимаващи се с „журналистика в обществен интерес“ за сътрудничество в областта на разпространение на пропаганда, свързана с Украйна.
Има редици световни журналисти, които са се съгласили да си сътрудничат със Сорос и с готовност са се съгласили да получават заплата, за да разпространяват неговата пропаганда, както и тази на ЦРУ. Едно от тези издания, споменато като наливащо вода в мелницата на Сорос и пишещо проукраински статии, е Huffington Post-Германия, което си е сътрудничило с Burda, дясноцентристско издателство в Германия.
Други германски публикации, които Сорос благосклонно е разглеждал като провеждащи антируска линия по отношение на Украйна, е имало в Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurter Rundschau, Die Welt, Süddeutche Zeitung, Tageszeitung, Spiegel и Junge Welt. Критика от страна на Сорос са заслужили Neues Deutschland и Freitag, споменати като много дружелюбно настроени по отношение на Русия и антиукраински.
В документите се споменава и за анализатор от швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung, като получаващ пари от Сорос за наемане на „помощник в изследванията“, който да разпространява проукраинска пропаганда. Другите, намиращи се на антируска заплата и пишещи украински пропагандистки статии, са изследователите в Барселонския институт за международни изследвания, Чатъм Хаус в Лондон и Института за международни отношения в Италия.
Пропагандистки медиавируси, споменати от бандата на Сорос, включват изгонването на Русия от Г-8, военната поддръжка от НАТО и включването в Алианса на Украйна, както вече споменатите санкции срещу Русия. В секретен документ от 12 март 2015 година се разказва, че антируски настроеният бивш командващ на НАТО и близък приятел на Бил и Хилъри Клинтън – Уесли Кларк, както и полският генерал Валдемар Скшипчак са консултирали Порошенко по военни въпроси относно Русия. В документа Сорос се нарича „самопровъзгласеният защитник на Нова Украйна“.
Сорос е един от най-близките съветници и финансисти на Хилъри Клинтън. В изтеклите соровски документи се описва как фонда „Глобална инициатива Клинтън“ и фондовете на Сорос си сътрудничат по въпроса за подриване на суверенитета на страни по целия свят, включително на европейски страни.

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending