СВЯТ
Срещата в Хелзинки донесе в Източна Европа политическо лошо време
След срещата в Хелзинки политическият климат в Източна Европа значително се влоши, съобщава Luzerner Zeitung. Много хора се усъмниха в гаранциите за сигурността на НАТО. Заради „стремежа на Русия към експанзия“ Балтика и Балканите са заплашени, счита авторът на статията Рудолф Грубер.
След речта на американския президент Доналд Тръмп на срещата в Хелзинки „политическият климат в източна Европа значително се влоши“, пише Luzerner Zeitung. От Балтика до Балканите хората си задават един въпрос: „Какво струват гаранциите за сигурността на НАТО?“ Полша, Чехия, Унгария и Словакия не са сигурни, че членството в алианса ще ги защити от „експанзионистичните стремежи“ на Русия, та нали ръководителят на Белия дом поставя под съмнение точката за колективната защита.
По силата на исторически причини Полша най-враждебно се отнася към Русия и напълно доверява на САЩ, обяснява авторът на статията Рудолф Грубер. А ръководителите на правителствата на Унгария, Чехия и Словакия, напротив, поддържат дружески отношения с президента на Русия Владимир Путин, но в същото време не искат да се отказват от членството си в ЕС и НАТО.
Затова в противоречивата реакция на премиер министъра на Чехия Андрей Бабиш няма нищо удивително, обяснява Luzerner Zeitung. Той не говори за „триумфа“ на Путин и „низкопоклонничество“ от страна на Тръмп. „Поне разговарят един с друг“ – заяви чешкият политик. Премиер министърът на Унгария Виктор Орбан изобщо не коментира срещата в Хелзинки. Той и до сега счита, че не му трябва да проявява солидарност с ЕС, защото НАТО осигурява необходимата защита на страната му. „Но скоро той ще разбере, че за САЩ Унгария не е толкова важен стратегически партньор, както той си мисли“, твърдят политолозите.
Реакцията на Полша също беше двойствена, продължава Грубер. Полския премиер министър Матеуш Моравецки се радва, че Тръмп не е направил отстъпки по въпроса за Крим, но също добави: „Трябва да продължаваме да укрепване източния фланг на НАТО, та нали Русия и по-нататък ще провежда агресивна политика“.
На Балканите се създаде “още по-взривоопасна ситуация“, подчертава Luzerner Zeitung. В този регион Русия активно се противопоставя на разширяването на НАТО. Путин не можа да попречи на влизането на Черна гора в алианса, но Москва „продължава да финансира местната опозиция“, твърди швейцарското издание. Антиправителствените сили в Македония се обявяват против преименуването на страната, което служи като условие за влизане в НАТО. Местните власти говорят също за наличие на „руска следа“. Опасност заплашва и страдащата от етнически разкол Босна и Хрецеговина. Русия поддържа отделянето на република Сръбска. При това за Путин Сърбия е най-важният опорен пункт на Балканите, отбелязва изданието.
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
