LIFE
СТОП! Не казвайте това на работното място
Една дори небрежно изречена дума може значително да влоши имиджа на служителя
Опитните работодатели казват, че повечето мениджъри са раздразнени от фразите на подчинените, които показват липса на ревност за работа или дори хвърлят сянка върху техния професионализъм. Една дори небрежна дума може значително да влоши имиджа на служителя, даже ако преди това той се справи добре с официалните си задължения.
Сред най-опасните фрази за кариерата ви могат да бъдат посочени: “Работното ми време вече е свършило”, “Нашата компания е в ужасна позиция” или “Не знам как да го направя…”
Внимавайте, вашето изказване никога да не започва с отричане, дори в крайна сметка да се съгласите с гледната точка на събеседника. Реплика, конструирана по този начин: “Не, напълно съм съгласен с вас” превръща мениджъра срещу вас от съмишленик в противник. В такива ситуации има вероятност след “доза” на отричане, вашият събеседник вече да не е готов да възприеме положително всички последващи аргументи.
Ето на вашето внимание седем фрази, които никога не бива да се казват в офиса, според експертите по психология на работното място:
1. “Не ми плащат за това!” С една такава остра фраза слагате край на кариерното си развитие. Въпреки че това не означава, че трябва кротко да се съгласявате с всичко. Имате право коректно да защитавате гледната си точка. На вашият събеседник по-много по-мек, но не по-малко ефективен начин ще въздейства израза: “С удоволствие ще помогна. В момента обаче работя по изпълнението на други проекти… Кажи ми, кой мога да отложа, за да изпълня новата задача?”
Такъв израз ще подчертае лоялността ви към компанията и желанието ви да бъдете отборен играч.
Заедно с това, тя ненатрапчиво ще напомни на шефа ви за необходимостта да поставя реалистични цели.
2. “Вие трябваше да направите…” След тази реплика вашият събеседник ще се чувства така, сякаш избягвате отговорността за грешките, допуснати в работата. Дори ако вашият колега наистина е виновен, опитайте се да развиете по-продуктивен подход. Например, с фразата:
“За в бъдеще бих посъветвал…” ще помогне за изглаждане на острите ъгли и създаване на благоприятни условия за успешна работа в екип.
3. “Така няма да се получи!” Дори ако искрено вярвате, че предложеното решение на проблема не е възможно, опитайте се да изградите фраза за отговор без отричане: “Такова развитие на събитията може да доведе до непредвидени усложнения”. В същото време не забравяйте, че не е достатъчно само да критикувате колегите.
Необходимо е също така да предложите свой собствен изход от ситуацията, за да подчертаете желанието да допринесете за общата кауза.
4. “Изпратих този е-мейл преди седмица.” За да изградите репутация на професионалист, трябва да се научите да не прехвърляте вината на другите. В края на краищата, това е, което отличава успешния човек от губещия. Ето защо, ако някой не даде отговор на искането ви навреме, тогава трябва да намерите начин да разрешите този проблем, да установите комуникации, а не просто да посочите факта и да подпишете безпомощността си.
5. “Ще опитам…” Такава фраза не вдъхновява събеседника ви с чувство на увереност, че задачата ще бъде изпълнена качествено и навреме. В разговор с шефа си, заменете израза “Ще опитам или ще се постарая” с “Ще направя”. По този начин ще подчертаете вашата компетентност и професионален подход за решаване на проблема.
6. “Може да изглежда глупаво, но…” Тази фраза обезценява значението на думите, изречени след нея, и до голяма степен подкопава доверието ви като опитен професионалист, компетентен по този въпрос. В никакъв случай не подценявайте значението на вашите постижения, ако мечтаете за успешно кариерно развитие.
В тази ситуация достоен заместител на злощастната формулировка ще бъде фразата: “Искам да предложа…”
7. “Много съм зает. Нямам време да обсъждам този въпрос.” Тези думи карат събеседника ви да се чувства по-малко значим. Вашето положително отношение и желание да бъдете отборен играч ще бъдат подчертани с думите: “С удоволствие ще ви помогна веднага след като завърша спешна задача. Можем ли да се върнем към това следобед?”
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.
Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване
Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.
По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.
Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.
Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.
В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.
В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.
Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.
По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.
И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.
Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.
Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
