КОНСПИРАЦИЯ
Страхотен комплексар, интригант, лъжец
Смразяващия разказ на Веселина Томова за отношенията й с Алексей Петров
С Алексей се познавам от септември месец на 2008 година. С годините опознах издълбоко номерата му, пинизите му, особения начин на водене на диалог, както и дълбоко скритите му комплекси, избуяващи в прекомерни амбиции.
Последният ни разговор бе по телефона на 24 май т.г., когато се скарахме свирепо. За кой ли път. Бях написала коментар за едно от неговите интервюта, с които бе залял несвойствено за него медийното пространство. Беше по време на „кризата Гешев“. Разкрещя ми се, че „не вървиш по правилния път“, тъй като подкрепях Гешев с надеждата, че ще му стигне времето да сложи край на „лицето Бойко Методиев Борисов“, викаше по мен, че само аз не съм разбрала какво точно искал да каже в интервюто, защото го критикувах, че е безумно да обяснява как се срещал с Бойко Борисов за да си говорят за … киберсигурност, пишат от afera.bg
Стана дума и за онази прословута снимка, която плъзна в пространството, на която е сниман в Банкя с Бойко Борисов. Попитах го как така като самият той – Алексей Петров ми я показа същата тази снимка на телефона си при наша среща в ресторанта му „Делвите“ през януари т.г., изведнъж тя се появи във Фейсбук, публикувана от „Бърд“.
Алексей гневно се разкрещя, че откъде да знаел, изтекла му от телефона /б.м. – айде бе, от телефона на Алексей?!/ и ледено изсъска: „И аз мога да извадя и да покажа чатовете ти с Гешев!“
Реагирах незабавно и го навиках – това не е ли кибер тероризъм и кой е той, че има чатовете ми с Гешев, а той отвърна: „Даде ми ги един човек. По телефона няма да ти кажа кой е, като се видим…“.
Не се видяхме. Той крещя, аз крещях, той в истерия викаше, че съжалявал много, че много неща ми бил доверил, аз му казах – ами, майната ти, и ледено си пожелахме „приятна вечер“.
Толкова. От тогава не го чух.
Преди това обаче – през януари т.г., когато се бяхме видели, Алексей Петров ми показа в телефона си същата снимка от Банкя, когато е при Борисов. Алексей се засмя и ми разказа, че ги снимал Недялко Недялков, уж без негово знание. Без негово знание, ама снимката бе в телефона на Алексей, хахаха. Попитах го какво прави пак при Боко и какво има да си говори с него след като точно Боко го сготви с „октопода“, даже му се подиграх, че е смешен, че обвинява за „октопода“ само Цветанов, а Боко уж бил подведен… Погледна ме остро и отсече: „Нали познаваш Пламен Бобоков? Питай него какво го направих по телефона Боко пред Бобоков!“.
Все уж го правеше на нищо Боко, пък все бе долепен до него през годините.
Алексей беше виртуозен манипулатор, но аз отдавна не му се връзвах на номерата. И му разгадавах и подмислите, и подтекста на думите. Това го дразнеше, защото така и откакто ме познаваше никога не успя да ме сложи под негов контрол. А Алексей Петров искаше всичко и всеки да контролира. Вероятно и затова му бях интересна, защото изобщо не му цепех басма, държах се с него дори брутално, и никога не влязох под контрола му. Въпреки че се смееше през януари: „Преди години те изпуснах, ама сега няма да те изтърва!“. И наричаше странната ни комуникация – „нашите сложни емоционални отношения“.
Малко преди съставянето на сегашното правителство в един от разговорите ни, в период в който имахме нормална комуникация, Алексей ни в клин ни в ръкав ми каза, че май щели да го поканят за вътрешен министър и ме попита дали ще дойда да му стана „връзки с обществеността“. „Ама аз мисля да е само за три месеца…“. Разсмях се и му казах, че може, ако направи първото, което поискам… „Кое е първото? Да арестувам Бойко ли? Става!“, отвърна ми.
По-нататък не повдигна тази тема в разговорите ни. Но личеше и не криеше пред мен, че иска да се върне в ДАНС, в МВР или в Министерството на финансите – там като „кибер сигурност“. Очевадно таеше дълбоки амбиции за връщане в системата на Сигурността.
А и близките му отношения с таткото на Кирил Петков – Петко му бяха изградили една особена и твърде логистична посредническа линия между Бойко Борисов и „ПП“-тата.
Но който познава Алексей, знае, че няма как тази посредническа линия да не бъкала от интриги, които Алексей владееше.
Малко преди завръщането на Гешев от САЩ и преди скъсването на оставката от страна на Гешев, Алексей Петров абсолютно несвойствено за неговата персона, започна рязко да се осветява и натрапчиво да налазва медийното и общественото простанство. Рязко на страната на Сарафов, разбирай на страната на Борисов, остро против Гешев, категорично за съставяне на правителство между ГЕРБ и ПП/ДБ.
Впрочем пак това време в средите около Гешев подозираха логистично участие на Алексей Петров в извършения „атентат“ срещу Гешев.
Днес по повод убийството на Алексей Петров, Гешев пише някакви банализми как сме се превърнали в бананова република, но лаф не обелва за съмненията си за това, че Алексей Петров е забъркан в атентата срещу него. Защо мълчи – питайте него. Да не вадя аз чатовете.
Алексей Петров направи и своя страница във Фейсбук и заедно с честите медийни изяви, всеки, който го познаваше добре, знаеше, че това изобщо не е случайно. Такова осветяване не бе нито в стила на Алексей Петров, нито някога е ползвал. По-скоро винаги е бил в сянката, някъде отзад, и сам бягаше от натрапчивата публичност.
Явно обаче този път неистовите му амбиции за реванш са надделели, а и правителството, както се казва, бе „негово“, съставено с неговата логистика, интриги и посредничество между ПП и ГЕРБ.
Този път тази истеричност на осветяване, като че ли бе „на живот и смърт“ да се заяви и да влезе във властта на спец.службите. На всяка цена.
Бях му казала, че това ще му изяде главата и я изяде.
Ако има някаква алюзия откъм опитите срещу него за покушение с убийството му днес, то това е първия атентат, когато лично ми е казвал, че причината за него е, че е трябвало да бъде назначен на висша позиция в МВР и… идва атентата срещу него, след който веднага бива назначен като главен секретар на МВР Бойко Борисов. В прав текст Алексей ми е казвал кой тогава го е думнал. Сетете се кой.
Една от последните му войни бе за „зелената карта“, която пък съвпадна с източването на данни от Лев Инс от Хакера от Магаданс, казус за който АФЕРА писа вчера, и който още продължава в Комисията по лични данни.
Алексей Петров имаше афинитет към хакерите. Още от времето, когато бе назначен за съветник в ДАНС. Покрай „киберсигурността“, която прокламираше, имаше касание към група от 13 хакери.
Може би заради това, когато някой, особено медия, бе подложена на брутални хакерски атаки, подозренията отиваха и към „групата“ на Алексей Петров.
През януари т.г., когато се срещахме, Алексей Петров поиска контакт с мен, след дълго време, в което не комуникирахме. Интересуваше се от ВиК сектора, а аз като латерна непрекъснато го контрирах: „Копринков ли те накара да ме извикаш?“. Той се смееше и твърдеше, че не познава Копринков. Но лъжеше. Винаги знаех кога Алексей Петров лъже.
И лъжеше.
По-късно, когато самият Копринков от „пътя на копринката“ ме покани на разговор в Президентството, се изпъчи, че „Код Вино“ го посъветвал да се срещне с мен.
Смеех се с глас и понеже Копринков записваше разговора, също като мен, силно извиках: „Ааааа, Алексей Петров ли? Ама той не Ви ли каза, господин Копринков, че той 15 години не можа да се оправи с мене, че Вие ще сте оправите?!“.
„Код Вино“ бе лаф на Алексей Петров. А преди седмици бяхме пили вино с него в „Делвите“. Обичаше да говори на „кодове“. Код – еди какво си, код – нам си какво…
Познаваше прекрасно Копринков. Въпреки че лъжеше, че не го познава. И една от целите на срещата ни тогава бе, че вероятно е обещал на Копринков „да оправи нещата с Томова“.
Нищо не оправи. Но беше цар на интригата. Два месеца след това в разговор по телефона уж нехайно ми каза: „Ама ти май ще излезеш права за „пътя на копринката“! Много пари откраднали от енергетиката…“.
Ходеше почти всеки ден, когато е свободен, на походи по Витоша. „Имам си една жена, която е супер водач, следи и вятъра, времето, с нея ходя“, ми разправяше и ме уговоряше да ходя с него на поход.
Понякога когато съм му звъняла, го заварвах „в гората съм, чакай, че нямам обхват, тук съм в някакви храсти…“.
Защо го застреляха ли?
Десетки може да се преплетките и поводите, но във всеки случай истинската причина в малко по-дълбок аналитичен план е, че опитваше да се надскочи и то самоубийствено. Този път с малко истеричен напън покрай „сглобката“ за властта.
Източници от Службите твърдят, че и Отвън е имал проблеми, но и Отвътре от известно време е бил обект на особено внимание от спецовете
.
Обичаше да прави интригата така – хем уж ти помага, хем те „сготвя“. А в сегашната „сглобка“ покрай посредничеството си, със сигурност е „отрязал“ доста глави.
Още нещо – убийството на Къро и онова заглъхнало, но ужасно важно, напълно неадекватно президентско посещение в ЮАР, където кой беше, кой? Копринков! Защо беше там? И външните, и родните служби знаят.
Алексей Петров бе многопластова фигура, никак не за подценяване. Но всеки, който се качи на изисления си Еверест на собствената си представа, че е най-големия Играч, винаги е свален ужасяващо рязко.
В неговия случай – с куршум в главата.
„Така всичко ми е писнало, че само на теб мога да говоря каквото ми дойде на устата…“ ми беше казал точно на рождения си ден. Тогава поиска да му купя за подарък икона на Богородица – „тя ме пази, така ми казаха“. И поиска внезапно, някак абсолютно неестествено за него: „Искам да си направим снимка двамата, ама само аз ще я имам!“. Разсмях се: „Да се пъчиш с мене и да ходиш да ги плашиш ли?!“. Снимката наистина остана само у него.
Нещо а ла онази от … Банкя.
Веселина Томова
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
Документ, публикуван в архива на ЦРУ, разкрива, че американското разузнаване е изучавало изследвания, които търсят лечение на рак преди повече от 60 години.
Докладът, изготвен през февруари 1951 г. и разсекретен през 2014 г., обобщава съветска научна статия, която изследва поразителни прилики между паразитните червеи и злокачествените тумори.
Документът на ЦРУ описва как изследователите смятат, че и двата организма се развиват при почти идентични метаболитни условия и натрупват големи запаси от гликоген, форма на съхранена енергия.
Изследването също така описва експерименти, които показват, че определени химични съединения са способни да атакуват както паразитни инфекции, така и злокачествени тумори.
Според документа, лекарството Myracyl D е ефективно срещу паразитите билхарция, както и срещу ракови образувания, като предполага, че лечения, разработени срещу паразити, също могат да атакуват и тумори.
Установено е, че други химични съединения пречат на производството на нуклеинова киселина, процес, който е от съществено значение за неконтролируемия растеж на раковите клетки.
Експериментите върху мишки показват, че туморните тъкани реагират по различен начин на определени химикали в сравнение с нормалните тъкани, което допълнително потвърждава биохимичното припокриване между паразитите и раковите заболявания.
Въпреки че документът е разсекретен преди повече от десетилетие, той се появи наскоро онлайн, предизвиквайки възмущение в социалните мрежи, тъй като изследванията от Студената война, търсещи възможни лечения на рак, са стояли скрити в разузнавателните архиви в продължение на десетилетия.
Документът на ЦРУ се основава на статия от 1950 г., публикувана в съветското научно списание „Природа“ от професор В. В. Алпатов, изследовател, изучаващ биохимичното поведение на ендопаразитите, организми, които живеят вътре в тялото на гостоприемника (човек или животно).
Американските анализатори от разузнаването превеждат и анализират статията, тъй като тя се счита за потенциално подходяща за биомедицински и национални изследвания в областта на отбраната през ранните години на Студената война.
Според съветското изследване, обобщено в доклада на ЦРУ, една от най-поразителните прилики между паразитните червеи и раковите клетки е техният метаболизъм.
Паразитните червеи, които обитават човешкото черво, разчитат в голяма степен на анаеробния метаболизъм, което означава, че генерират енергия, без да се изискват големи количества кислород.
Туморните клетки се държат по същия начин, като често разчитат на променени метаболитни пътища, които им позволяват да оцелеят в бедна на кислород среда вътре в тялото.
Както паразитите, така и туморите натрупват големи запаси от гликоген, молекула, използвана от клетките като енергиен резерв. Това натрупване предполага, че и двата вида тъкани могат да работят при необичайни метаболитни условия в сравнение със здравите клетки.
Изследователите класифицират тези тъкани като „аероферментатор“, което означава, че могат да произвеждат енергия, дори когато кислородът е в малко количество, и също така могат да оцелеят в среда без кислород.
Тази метаболитна особеност може да помогне на туморите да оцелеят в тъкан, където кръвоснабдяването е ограничено, т.е. няма достатъчно кислород.
Съветските учени посочват и експериментални лекарства, които изглежда засягат паразити и тумори по подобен начин.
Един пример, цитиран в документа на ЦРУ, е Myracyl D, съединение, синтезирано през 1938 г. от германския химик H Mauss. Лекарството вече е показало ефективност срещу билхарзия, паразитно заболяване, причинено от кръвни метили. Според съветското изследване лекарството е демонстрирало активност и срещу злокачествени тумори.
Друго съединение, посочено в доклада, е Гуанозоло, молекула, подобна на гуанин, която пречи на производството на нуклеинови киселини, химическите градивни елементи на ДНК и РНК. При лабораторни тестове веществото потиска синтеза на нуклеинова киселина при определени микроорганизми, както и при злокачествени тумори, отглеждани в мишки. Тъй като раковите клетки изискват бърза репликация на ДНК, за да се размножават неконтролируемо, блокирането на този процес може да забави растежа на тумора.
Изследването също така изучава как туморите и паразитите реагират на химикал, известен като атебрин, като стига до извода, че туморните клетки и паразитите могат да притежават обърнати химически рецептори, което означава, че тяхната молекулярна структура взаимодейства с лекарства по различен начин в сравнение с нормалните тъкани.
Въз основа на тези открития съветските изследователи посочват няколко биологични характеристики, които могат да притежават и туморите, и паразитите. Те включват наличието на уникални антигени, участващи в производството на нуклеинова киселина, и променени ензимни системи в рамките на протоплазмата на клетката.
Учените теоретизират, че злокачественото заболяване може да възникне от химични промени във вътрешната среда на клетката, особено промени, засягащи ензимите и протеините, които ги носят.
Документът на ЦРУ заключава, че продължаващите съветски изследвания върху туморните протеини и химията на раковите клетки се считат за особено важни. По време на ранната Студена война американското разузнаване внимателно наблюдава съветския напредък в медицината и биологията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Архивите на WikiLeaks: Радев от „ангажиращ контакт на посолството“ до президент и управляващ.
Две дипломатически грами от WikiLeaks, изпратени от посолството на САЩ в София през 2009 г., разкриват не само оценките на Вашингтон за България, но и начина, по който в тях се открояват бъдещи ключови фигури от българския политически и военен елит. Сред тях е и Румен Радев – тогава командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, описан като „един от най-ангажиращите контакти“ на американското посолство. Години по-късно той ще стане президент, а след последните избори – и управляващ фактор в страната.
За документите припомниха от Telegram канала М – демократизиране на информацията:
България през 2009 г.: съюзник с проблеми
Първата грама (09SOFIA259) очертава България като „силен и надежден съюзник“ на САЩ в областта на сигурността, включително чрез участие в мисии в Ирак, Афганистан и Косово. Този образ обаче е съпроводен с ясното уточнение, че страната има „още дълъг път“ по отношение на институционалния капацитет.
Описанието на вътрешната ситуация е рязко: правоохранителната и съдебната система са представени като обременени и широко корумпирани, а организираната престъпност не само не е изчезнала, а постепенно се легитимира чрез навлизане в законния бизнес. Това прави проследяването на незаконно придобити средства все по-трудно. Наркотрафикът е посочен като ключов фактор, който подхранва корупцията, а България е описана като уязвима транзитна точка за хероин от Афганистан към Европа и за химикали в обратната посока.
Паралелно с това страната остава и източник и транзитна зона за трафик на хора, включително на деца, като част от жертвите се експлоатират както в чужбина, така и вътре в страната, особено в туристически и гранични райони.
„Граф Игнатиево“ и ролята на Радев
В отбранителен план авиобаза „Граф Игнатиево“ е определена като обект с най-високо стратегическо значение за НАТО в България, тъй като разполага с единствената писта, отговаряща на стандартите на Алианса. Там редовно се провеждат съвместни учения, включително с участие на американски изтребители F-16.
Именно в този контекст е представен Румен Радев. Той е описан като „един от изгряващите кадри на българските въоръжени сили“ и „един от най-ангажиращите контакти на посолството“ – формулировка, която го поставя сред предпочитаните и активно работещи партньори в двустранното военно сътрудничество.
Кадровите решения и блокираните реформи
Втората грама (09SOFIA362), изпратена малко повече от месец по-късно, предлага значително по-критичен поглед към състоянието на българската армия и кадровата политика в нея. Назначаването на Симеон Симеонов за началник на отбраната е определено като доказателство за „липса на апетит за сериозна реформа“. Описанието му е директно: „класически, късоглед бюрократ“, който е потискал иновациите, не е успял да използва ефективно съвместните обучения със САЩ и е бил редовно критикуван за
слабо представяне.
Тази оценка се вписва в по-широка картина, в която редица назначения във висшето командване са представени като проблемни. Част от новите фигури са описани като лишени от компетентност и интегритет, а за други се споменават съмнения за участие в корупционни сделки, свързани с военни доставки. Според документа президентската институция и нейният апарат имат ключова роля в тези назначения и използват влиянието си, за да контролират посоката и темпото на реформите. Президент на България по това време е Георги Първанов.
Радев и Янев сред „реформаторите“
На този фон грамата все пак откроява малка група офицери като положителни изключения. Те са определени като „умни, енергични реформатори с международен опит“, но дори и тази оценка е съпроводена с песимизъм: способността им да променят системата ще бъде ограничена от „мъртвата тежест“, наложена от по-висшето ръководство.
Сред тези фигури е и Румен Радев, вече като заместник-командир на Военновъздушните сили. В същия контекст се появява и Стефан Янев, тогава директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната. И двамата са поставени в групата на кадри, от които може да се очаква сътрудничество и подкрепа за двустранните инициативи.
„Четири от назначенията са особено добра новина, тъй като включват умни, енергични реформатори с международен опит, като например участие в програмите IMET: генерал-майор Румен Радев като заместник-командир на Военновъздушните сили, бригаден генерал Стефан Янев като директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната, генерал-майор Константин Попов като командир на ВВС и контраадмирал Пламен Манушев като командир на Военноморските сили.“
По-късното развитие на тези фигури придава допълнителна тежест на архивните оценки: Стефан Янев впоследствие ще заеме поста служебен министър-председател, а Румен Радев ще достигне до президентската институция и ще се превърне в централен политически фактор.
Какво показват архивите за системата
Заключението на втората грама е особено остро. В него се говори за „пропусната възможност“ за реформа и се отправят директни обвинения към президентската институция за „неконструктивно влияние“. Документът посочва, че тя не е оспорила съмнителни обществени поръчки и дори допуска, че може да се е възползвала от тях.
В същото време се подчертава, че въпреки проблемите, българските военни структури остават изпълнители на политически решения, което означава, че стратегическото сътрудничество със САЩ може да продължи независимо от кадровите слабости.
Румен РадевРазгледани заедно, двете грами представят България през 2009 г. в суров, неомекотен вид: съюзник на САЩ, но с дълбоки структурни проблеми, армия с потенциал, но задържана от вътрешни зависимости, и реформи, блокирани от кадрови и политически решения.
В този контекст Румен Радев се появява първо като „ангажиращ контакт“ и изгряващ военен кадър, а след това като част от ограничена група офицери, възприемани като носители на потенциал за промяна. Години по-късно неговият път ще го изведе от тези оценки в дипломатическите архиви до върха на държавата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Край с “Магазин на хората”, земеделският министър закри инициативата
Служебният министър на земеделието разпореди закриване на инициативата „Магазин на хората“. Целта е намаляване на загубите за гражданите. Това се случи след като ръководството подаде оставка, а премиерът Андрей Гюров и Иван Христанов изнесоха данни за редица финансови несъответствия и нарушения.
„Трагично позорен е актът по създаването на „Магазин на хората“, свързан с фигура, санкционирана по „Магнитски“. Това е петно за Министерството на земеделието. Въпреки всичко дадохме шанс на дружеството, но резултатите са трагични. През първите три месеца заложените приходи са 1,48 милиона лева, реалното изпълнение е по-малко от 1/3 – 420 000 лева. Единственото, което изглежда устойчиво в цялата инициатива, са заплатите. Няколко души са получили 170 000 лева заплати за тримесечието. На 6 април поисках доклад за дейността, тогава беше отчетено 100% изпълнение на нормативите“, посочи министърът, цитиран от Нова телевизия.
Иван Христанов уточни, че по план за 2026 година „Магазин на хората“ трябва да отчете 37 млн. лева оборот, а за 2027 г. – 103 милиона. „След задълбочен анализ на всички финансови показатели, стигнахме до извода, че целият бизнес план е направен, за да бъдат оправдани 10 милиона лева, пари от данъците, за да влязат в дружеството. Не е работа на държавата да осъществява търговска дейност, нито да се меси в икономиката“, коментира министърът.
По думите му срещу него е подета „изпреварваща кампания по черен пиар“.
Тази сутрин Съветът на директорите на „Магазин за хората“ ЕАД подаде оставка. Мотивът е липсата на диалог, ясна управленска посока и подкрепа от страна на Министерството на земеделието и храните, твърди ръководството.
През август 2025 година правителството одобри създаването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората“ с цел осигуряване на достъпни български стоки.
Назначеният Съвет на директорите беше тричленен, като представители на държавата бяха включени Николай Петров и Олга Стоянова, а като независим член – Ивайло Маринов.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
