КОНСПИРАЦИЯ
Тайният спонсор на Ваня Григорова
Собственикът на „Агрополихим“ Васил Александров налива пари в новия политически проект
Социалните мрежи, както и улиците на големите градове вече са залети от десетки банери и билбордове на Ваня Григорова. И това се случва още на първия ден от предизборната кампания. Откъде тази боркиня за правата на трудещите се има толкоз пари обаче, се питат мнозина. Едва ли разчита единствено на пловдивския олигарх Георги Гергов, за когото мълвата носи, че обещал 7 млн. лв. за кампанията й, да не говорим за личните й спестявания или заплатата й като общинска съветничка в столицата.
Отлично запознати уверяват, че мистериозният олигарх Васил Александров, собственик на проспериращата „Агрополихим“, ще осигури свежи финанси за другарките Ваня Григорова и Мая Манолова. Синдикалистката и бившето червено острие се впускат в яростна битка за депутатски места, като за целта дори създадоха коалиция „Солидарна България“. При това Ваня Григорова, която не крие прокремълската си ориентация, се е нагласила да става и евродепутат в иначе недолюбвания Брюксел.
Амбициите на нахъсаната за власт госпожа стигат до комизъм, защото, както разкриват запознати, тя много искала коалицията да бъде наречена „Ваня Григорова и съмишленици”. Само че се намерили нормални хора, които обяснили, че не е хубаво егото и да бъде така ярко демонстрирано. А и ортачката й Мая Манолова, която открай време се изживява като голям фактор в лявото, била категорично против.
Така коалицията си останала със семплото име „Солидарна България“, а двете съмишленички продължили да кръстосват заедно по врачки с надеждата да развалят всички черни магии и проклятия и да си осигурят подкрепата на висшите космически енергии.
Извънземните стихии обаче винаги са под въпрос. Засега едно е сигурно – че кампанията на двете е добре подплатена финансово.
Но кой е въпросният бизнесмен Васил Александров, за когото се твърди, че стои зад „Солидарна България“? Той е познат на тесен кръг в България – известен е сред индустриалците, на бивши ченгета, а също и на някои журналистически кръгове като издател на вече несъществуващото списание „А-specto“. То се издаваше от фирмата му „Урманов“ и се беше обявило за флагман на модерните леви идеи.
В него като автори бяха събрани критици на „гнилия Запад“ от сорта на Петър Волгин, Калина Андролова, Александър Симов, евродепутата и бивш шеф на кабинета на президента Радев – Иво Христов, а също и самата Ваня Григорова, както и нейния партньор Калин Първанов. Списанието започва да излиза през март 2014 година, а във фирмата „Урманов“ на Васил Александров са налети 6 млн. лева, които минават през едноименната му фондация. Появата на лявото списание е промотирана със свръхскъпа рекламна кампания, но въпреки многото пари, успява да изкара на бял свят само 50-ина броя, в които громи „господстващите неолиберални, глобалистки и американоцентрични възгледи за света“ по думите на Петър Волгин.
Официално е обявено, че спира заради лоши финансови резултати, но има и алтернативна версия. Само ден по-рано главната редакторка Калина Андролова се гневи във фейсбук срещу „т.нар. бизнес елити“, които по нейни думи са „тежкият проблем на България, тъй като произлезнаха от комунистическата номенклатура и селекцията на Луканов“.
Затова преходът, сътворен от тях е „изключително некадърен, некомпетентен и прогнил“.
Само че самият издател на списанието Васил Александров е точно такъв назначен бизнесмен. Той има правилен произход – роден е през 1950 г. в Тетевен, а баща му Искър Михайлов работи в милицията. Синът също се влива в МВР, като преди това завършва прословутата школа в Симеоново. По разпределение работи в родния си край – в Ловеч и в Плевен. Така се засича с близки на Андрей Луканов, чиято фамилия, както е известно, е от Плевен.
След промените Васил Александров се разделя с МВР и става „честен частник“. При това се захваща не с каквото и да е, а с газови доставки, област, която според мнозина коства и главата на самия Луканов. Неведомите пътища на съдбата правят от бившия милиционер представител на регистрираната в САЩ офшорна компания „Хардланд инвестмънт“. Медиите в България през онези години намекват, че тя е на Лукановия кръг, но нищо не излиза черно на бяло. Макар и вписана в щата Уайоминг, тази компания е тясно свързана с Българо-руската инвестиционна банка и е собственост на офшорки от Люксембург. А зад тях, според запознати, надничат онези мистериозни червени куфарчета на Луканов. От същия тип новоизлюпени бизнесмени от бившата комунистическа номенклатура се оказват и съдружниците на Васил Александров в българските му фирми. В плевенската „Байсейл“ той си партнира с бивши местни БКП величия, а предметът на дейност е търговия на едро с основни химически продукти, торове, синтетични смоли и пластмаси. Самата „Байсейл“ е съдружник в регистрираното през 1993 г. Българско далекоизточно търговско дружество „Булфет“, което се занимава с внос-износ и реекспорт.
Показателно е, че в него участват Първа финансово-брокерска къща, Първа частна банка, а като физическо лице и Карло Андреев Луканов, синът на червения кукловод и доверено лице на Кремъл и КГБ.
Интересна връзка е и участието на „Байсейл” в „Инфо трейд“. Там съдружници са Карло Луканов, Румян Георгиев (наричан в онези години „Властелина на хартията“ и бивш зам.-главен редактор на в. Дума“), Атанас Попов – бивш министър на телекомуникациите в правителството на Андрей Луканов, както и синът на главния редактор на „Труд“ Тошо Тошев – Радослав Тошев.
Повечето от българските компании на Васил Александров след време отиват към ликвидация, но далеч по-скандална е историята на „американската Хардланд инвестмънт“. Тя се намества като посредник между „Булгаргаз“ и четирите големи химически завода в страната по това време – „Агрополихим“ „Агрохим“, „Неохим“ и „Химко“.
Вместо да купуват директно от държавната фирма, те ползват посредник, който си осигурява тлъста печалба за сметка на „Булгаргаз“. Подготовката за тази далавера започва при управлението на иначе много честния и некорумпиран Жан Виденов. След това реализацията й тръгва по времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски. За същата посредническа роля, както си припомнят запознати, преди това е драпал „Мултигруп“, но те са отрязани за сметка на съратника на Андрей Луканов – Васил Александров.
Да припомним, че с подобни схеми на наложен ненужен посредник бяха източени най-големите български предприятия. Аферата с американската „Хардланд инвестмънт“ е толкова нагла, че през 1998г. прокуратурата, оглавявана от Иван Татарчев, образува дело. Ясно е, че то приключва по познатия начин, няма виновни и няма осъдени, въпреки че загубата за България е над 35 млн. долара.
Затова пък бившият милиционер и прероден бизнесмен Васил Александров скоро след това фиаско си купува „Агрополихим“ в консорциум с чужд партньор и така става собственик на най-големия на Балканите завод за химически торове. При това условията на сделката са изключително благоприятни, държавата опростява огромните дългове на разореното от скъпите цени на газа предприятие.
При това положение не е чудно, че Васил Александров се премества да живее в Швейцария (странно защо там, а не в братска Москва например), и както твърдят запознати, рядко се връща в България. Делата тук се движат от сина му Искър Искров, който наскоро, заедно със свои партньори, регистрира частна газова борса. Той също има интереси и в строителство на пристанища, в търговията с ток, железопътните превози и въобще към всичко, в което се въртят големи кинти.
За 74-годишния баща Васил Александров остава далеч по-забавната роля на политически кукловод и финансист на новата лява звезда Ваня Григорова. Ако тя наистина успее да се добере до Брюксел, тъкмо ще е по-близо географски до швейцарското леговище на бившия издател на „А-specto“, който ще може да й дава ценни напътствия, как да руши отвътре несправедливия към пролетариата Европейски съюз.
И да опровергаем клюките според които другарят олигарх бил свързан с бившата Държавна сигурност. Нищо подобно, той е проверяван 4 пъти от Комисията по досиетата, включително и по линия на длъжниците към банки, но е с „неустановена принадлежност“. Дебело да подчертаем, не се пазят документи, че другарят Александров е част от органите!
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
#thesofiatimes-
Документ, публикуван в архива на ЦРУ, разкрива, че американското разузнаване е изучавало изследвания, които търсят лечение на рак преди повече от 60 години.
Докладът, изготвен през февруари 1951 г. и разсекретен през 2014 г., обобщава съветска научна статия, която изследва поразителни прилики между паразитните червеи и злокачествените тумори.
Документът на ЦРУ описва как изследователите смятат, че и двата организма се развиват при почти идентични метаболитни условия и натрупват големи запаси от гликоген, форма на съхранена енергия.
Изследването също така описва експерименти, които показват, че определени химични съединения са способни да атакуват както паразитни инфекции, така и злокачествени тумори.
Според документа, лекарството Myracyl D е ефективно срещу паразитите билхарция, както и срещу ракови образувания, като предполага, че лечения, разработени срещу паразити, също могат да атакуват и тумори.
Установено е, че други химични съединения пречат на производството на нуклеинова киселина, процес, който е от съществено значение за неконтролируемия растеж на раковите клетки.
Експериментите върху мишки показват, че туморните тъкани реагират по различен начин на определени химикали в сравнение с нормалните тъкани, което допълнително потвърждава биохимичното припокриване между паразитите и раковите заболявания.
Въпреки че документът е разсекретен преди повече от десетилетие, той се появи наскоро онлайн, предизвиквайки възмущение в социалните мрежи, тъй като изследванията от Студената война, търсещи възможни лечения на рак, са стояли скрити в разузнавателните архиви в продължение на десетилетия.
Документът на ЦРУ се основава на статия от 1950 г., публикувана в съветското научно списание „Природа“ от професор В. В. Алпатов, изследовател, изучаващ биохимичното поведение на ендопаразитите, организми, които живеят вътре в тялото на гостоприемника (човек или животно).
Американските анализатори от разузнаването превеждат и анализират статията, тъй като тя се счита за потенциално подходяща за биомедицински и национални изследвания в областта на отбраната през ранните години на Студената война.
Според съветското изследване, обобщено в доклада на ЦРУ, една от най-поразителните прилики между паразитните червеи и раковите клетки е техният метаболизъм.
Паразитните червеи, които обитават човешкото черво, разчитат в голяма степен на анаеробния метаболизъм, което означава, че генерират енергия, без да се изискват големи количества кислород.
Туморните клетки се държат по същия начин, като често разчитат на променени метаболитни пътища, които им позволяват да оцелеят в бедна на кислород среда вътре в тялото.
Както паразитите, така и туморите натрупват големи запаси от гликоген, молекула, използвана от клетките като енергиен резерв. Това натрупване предполага, че и двата вида тъкани могат да работят при необичайни метаболитни условия в сравнение със здравите клетки.
Изследователите класифицират тези тъкани като „аероферментатор“, което означава, че могат да произвеждат енергия, дори когато кислородът е в малко количество, и също така могат да оцелеят в среда без кислород.
Тази метаболитна особеност може да помогне на туморите да оцелеят в тъкан, където кръвоснабдяването е ограничено, т.е. няма достатъчно кислород.
Съветските учени посочват и експериментални лекарства, които изглежда засягат паразити и тумори по подобен начин.
Един пример, цитиран в документа на ЦРУ, е Myracyl D, съединение, синтезирано през 1938 г. от германския химик H Mauss. Лекарството вече е показало ефективност срещу билхарзия, паразитно заболяване, причинено от кръвни метили. Според съветското изследване лекарството е демонстрирало активност и срещу злокачествени тумори.
Друго съединение, посочено в доклада, е Гуанозоло, молекула, подобна на гуанин, която пречи на производството на нуклеинови киселини, химическите градивни елементи на ДНК и РНК. При лабораторни тестове веществото потиска синтеза на нуклеинова киселина при определени микроорганизми, както и при злокачествени тумори, отглеждани в мишки. Тъй като раковите клетки изискват бърза репликация на ДНК, за да се размножават неконтролируемо, блокирането на този процес може да забави растежа на тумора.
Изследването също така изучава как туморите и паразитите реагират на химикал, известен като атебрин, като стига до извода, че туморните клетки и паразитите могат да притежават обърнати химически рецептори, което означава, че тяхната молекулярна структура взаимодейства с лекарства по различен начин в сравнение с нормалните тъкани.
Въз основа на тези открития съветските изследователи посочват няколко биологични характеристики, които могат да притежават и туморите, и паразитите. Те включват наличието на уникални антигени, участващи в производството на нуклеинова киселина, и променени ензимни системи в рамките на протоплазмата на клетката.
Учените теоретизират, че злокачественото заболяване може да възникне от химични промени във вътрешната среда на клетката, особено промени, засягащи ензимите и протеините, които ги носят.
Документът на ЦРУ заключава, че продължаващите съветски изследвания върху туморните протеини и химията на раковите клетки се считат за особено важни. По време на ранната Студена война американското разузнаване внимателно наблюдава съветския напредък в медицината и биологията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Архивите на WikiLeaks: Радев от „ангажиращ контакт на посолството“ до президент и управляващ.
Две дипломатически грами от WikiLeaks, изпратени от посолството на САЩ в София през 2009 г., разкриват не само оценките на Вашингтон за България, но и начина, по който в тях се открояват бъдещи ключови фигури от българския политически и военен елит. Сред тях е и Румен Радев – тогава командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, описан като „един от най-ангажиращите контакти“ на американското посолство. Години по-късно той ще стане президент, а след последните избори – и управляващ фактор в страната.
За документите припомниха от Telegram канала М – демократизиране на информацията:
България през 2009 г.: съюзник с проблеми
Първата грама (09SOFIA259) очертава България като „силен и надежден съюзник“ на САЩ в областта на сигурността, включително чрез участие в мисии в Ирак, Афганистан и Косово. Този образ обаче е съпроводен с ясното уточнение, че страната има „още дълъг път“ по отношение на институционалния капацитет.
Описанието на вътрешната ситуация е рязко: правоохранителната и съдебната система са представени като обременени и широко корумпирани, а организираната престъпност не само не е изчезнала, а постепенно се легитимира чрез навлизане в законния бизнес. Това прави проследяването на незаконно придобити средства все по-трудно. Наркотрафикът е посочен като ключов фактор, който подхранва корупцията, а България е описана като уязвима транзитна точка за хероин от Афганистан към Европа и за химикали в обратната посока.
Паралелно с това страната остава и източник и транзитна зона за трафик на хора, включително на деца, като част от жертвите се експлоатират както в чужбина, така и вътре в страната, особено в туристически и гранични райони.
„Граф Игнатиево“ и ролята на Радев
В отбранителен план авиобаза „Граф Игнатиево“ е определена като обект с най-високо стратегическо значение за НАТО в България, тъй като разполага с единствената писта, отговаряща на стандартите на Алианса. Там редовно се провеждат съвместни учения, включително с участие на американски изтребители F-16.
Именно в този контекст е представен Румен Радев. Той е описан като „един от изгряващите кадри на българските въоръжени сили“ и „един от най-ангажиращите контакти на посолството“ – формулировка, която го поставя сред предпочитаните и активно работещи партньори в двустранното военно сътрудничество.
Кадровите решения и блокираните реформи
Втората грама (09SOFIA362), изпратена малко повече от месец по-късно, предлага значително по-критичен поглед към състоянието на българската армия и кадровата политика в нея. Назначаването на Симеон Симеонов за началник на отбраната е определено като доказателство за „липса на апетит за сериозна реформа“. Описанието му е директно: „класически, късоглед бюрократ“, който е потискал иновациите, не е успял да използва ефективно съвместните обучения със САЩ и е бил редовно критикуван за
слабо представяне.
Тази оценка се вписва в по-широка картина, в която редица назначения във висшето командване са представени като проблемни. Част от новите фигури са описани като лишени от компетентност и интегритет, а за други се споменават съмнения за участие в корупционни сделки, свързани с военни доставки. Според документа президентската институция и нейният апарат имат ключова роля в тези назначения и използват влиянието си, за да контролират посоката и темпото на реформите. Президент на България по това време е Георги Първанов.
Радев и Янев сред „реформаторите“
На този фон грамата все пак откроява малка група офицери като положителни изключения. Те са определени като „умни, енергични реформатори с международен опит“, но дори и тази оценка е съпроводена с песимизъм: способността им да променят системата ще бъде ограничена от „мъртвата тежест“, наложена от по-висшето ръководство.
Сред тези фигури е и Румен Радев, вече като заместник-командир на Военновъздушните сили. В същия контекст се появява и Стефан Янев, тогава директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната. И двамата са поставени в групата на кадри, от които може да се очаква сътрудничество и подкрепа за двустранните инициативи.
„Четири от назначенията са особено добра новина, тъй като включват умни, енергични реформатори с международен опит, като например участие в програмите IMET: генерал-майор Румен Радев като заместник-командир на Военновъздушните сили, бригаден генерал Стефан Янев като директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната, генерал-майор Константин Попов като командир на ВВС и контраадмирал Пламен Манушев като командир на Военноморските сили.“
По-късното развитие на тези фигури придава допълнителна тежест на архивните оценки: Стефан Янев впоследствие ще заеме поста служебен министър-председател, а Румен Радев ще достигне до президентската институция и ще се превърне в централен политически фактор.
Какво показват архивите за системата
Заключението на втората грама е особено остро. В него се говори за „пропусната възможност“ за реформа и се отправят директни обвинения към президентската институция за „неконструктивно влияние“. Документът посочва, че тя не е оспорила съмнителни обществени поръчки и дори допуска, че може да се е възползвала от тях.
В същото време се подчертава, че въпреки проблемите, българските военни структури остават изпълнители на политически решения, което означава, че стратегическото сътрудничество със САЩ може да продължи независимо от кадровите слабости.
Румен РадевРазгледани заедно, двете грами представят България през 2009 г. в суров, неомекотен вид: съюзник на САЩ, но с дълбоки структурни проблеми, армия с потенциал, но задържана от вътрешни зависимости, и реформи, блокирани от кадрови и политически решения.
В този контекст Румен Радев се появява първо като „ангажиращ контакт“ и изгряващ военен кадър, а след това като част от ограничена група офицери, възприемани като носители на потенциал за промяна. Години по-късно неговият път ще го изведе от тези оценки в дипломатическите архиви до върха на държавата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Край с “Магазин на хората”, земеделският министър закри инициативата
Служебният министър на земеделието разпореди закриване на инициативата „Магазин на хората“. Целта е намаляване на загубите за гражданите. Това се случи след като ръководството подаде оставка, а премиерът Андрей Гюров и Иван Христанов изнесоха данни за редица финансови несъответствия и нарушения.
„Трагично позорен е актът по създаването на „Магазин на хората“, свързан с фигура, санкционирана по „Магнитски“. Това е петно за Министерството на земеделието. Въпреки всичко дадохме шанс на дружеството, но резултатите са трагични. През първите три месеца заложените приходи са 1,48 милиона лева, реалното изпълнение е по-малко от 1/3 – 420 000 лева. Единственото, което изглежда устойчиво в цялата инициатива, са заплатите. Няколко души са получили 170 000 лева заплати за тримесечието. На 6 април поисках доклад за дейността, тогава беше отчетено 100% изпълнение на нормативите“, посочи министърът, цитиран от Нова телевизия.
Иван Христанов уточни, че по план за 2026 година „Магазин на хората“ трябва да отчете 37 млн. лева оборот, а за 2027 г. – 103 милиона. „След задълбочен анализ на всички финансови показатели, стигнахме до извода, че целият бизнес план е направен, за да бъдат оправдани 10 милиона лева, пари от данъците, за да влязат в дружеството. Не е работа на държавата да осъществява търговска дейност, нито да се меси в икономиката“, коментира министърът.
По думите му срещу него е подета „изпреварваща кампания по черен пиар“.
Тази сутрин Съветът на директорите на „Магазин за хората“ ЕАД подаде оставка. Мотивът е липсата на диалог, ясна управленска посока и подкрепа от страна на Министерството на земеделието и храните, твърди ръководството.
През август 2025 година правителството одобри създаването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората“ с цел осигуряване на достъпни български стоки.
Назначеният Съвет на директорите беше тричленен, като представители на държавата бяха включени Николай Петров и Олга Стоянова, а като независим член – Ивайло Маринов.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
