Петър Акопов: Западът ще трябва да избере: да се присъедини към БРИКС или да загуби

Днес в Казан се откри срещата на върха на БРИКС – най-голямото международно събитие в Русия от началото на специалната операция в Украйна. Разбира се, трудно е да се измисли по-нагледна демонстрация на това, че всички опити на Запада да „изолира Русия“ са се провалили, но по принцип това беше ясно още през 2022 г., а след това, което Израел направи в Газа (а сега и в Ливан), фалшивостта на западните призиви „да се обедини целият свят, за да накаже агресора“ стана ясна дори на най-простодушните лаици.

Така че символичното значение на факта, че ръководителите на 24 държави ще посетят Владимир Путин, е от фундаментално значение за самия Запад: неспособни да пренебрегнат този факт, те се опитват да го обяснят с различни причини – от собствените си грешки в работата с Глобалния юг до руската манипулация на антиколониалната и антизападната реторика. Нарастващата популярност на БРИКС обаче е напълно обективна и не може да се разбира изолирано от мащабната трансформация на целия световен ред.

БРИКС беше създаден преди по-малко от две десетилетия, но още тогава, през 2006 г., беше ясно, че светът навлиза в нова ера. Започваше да се оформя нов световен ред и макар че все още не бяха ясни нито скоростта на този процес, нито интензивността на борбата, всички осъзнаваха, че мащабът на промяната ще бъде огромен и всеобщ.

Само няколко месеца след сформирането на БРИК (по това време асоциацията все още се състоеше от четири държави) Владимир Путин произнесе реч в Мюнхен, в която предупреди за безсмислието на опитите на Запада (най-вече на САЩ) да „пасе народите“ – по същество това беше декларация за провала на плановете за изграждане на еднополюсен свят.

През следващата 2008 г. се разрази световната финансова криза, за която вината беше изцяло на САЩ, а предвид факта, че именно САЩ контролираха световната финансова система, цялата планета трябваше да плати сметката за американската алчност.

По това време САЩ вече бяха разрушили Ирак, ключова страна в Близкия изток, така че Арабската пролет, която започна три години по-късно, с нейните тежки последици за целия регион, беше практически предопределена. От 2011 г. имаше само една крачка до 2014 г., когато Русия влезе в открит геополитически конфликт със Запада заради опитите си да превземе Украйна. И след това още по- нататък до 2022 г. – когато сблъсъкът прие формата на военен конфликт, макар и косвено.

През всичките тези години Западът отслабваше, докато Глобалният юг се засилваше. Отслабването на Запада беше обективен процес с геополитически, исторически, икономически и други обяснения. Но основното беше, че половинхилядолетната ера на западно господство вървеше към своя край – и това се прояви под формата на крах на проекта за глобализация по англосаксонски правила, на който САЩ и Европа бяха заложили основно.

Глобализацията не беше завършена и започна да се разпада не защото Русия или някои страни от глобалния Юг се разбунтуваха срещу нея, а поради грешки в самия ѝ замисъл. Беше невъзможно да се обхване необятното, т.е. да се накара целият свят да живее според правилата (политически, финансови, икономически, търговски, културни, идеологически), благоприятни за Запада и написани на Запад.

Разбира се, англосаксонското „главозамайване от успеха“ беше значително улеснено от самоубийството на СССР, след което мнозинството от елита на Запад наистина повярва в „края на историята“ и настъпването на ерата на „глобалното управление“.

Към средата на деветдесетте години обаче стана ясно, че Западът не може да се справи с ролята на глобален възложител-архитект-изпълнител-строител – всичко се разпадаше.

Тогава се появи БРИКС – първоначално като инструмент за координация между незападните държави, които осъзнаха, че Западът греши и повлича със себе си целия свят. С течение на годините Западът отслабна още повече, не само по отношение на позициите си на световната сцена, но и във вътрешен план.

В средата на миналото десетилетие САЩ навлязоха в период на засилени сътресения – и не само че няма да могат да излязат от него дори в средносрочен план, но и рискуват да изпаднат в сериозни вътрешни сътресения. Това не означава, че Америка вече няма сили да се бори за запазване на позицията си на световен хегемон, но означава, че тя трябва да избира между опитите да защити тази хегемония на световната сцена и дълбоките вътрешни реформи.

Сегашният американски истаблишмънт обаче нито иска, нито може да се откаже от претенциите си за световно господство (за да наречем нещата с истинските им имена), което означава, че геополитическата стратегия и практика на Вашингтон няма да се променят без сериозни вътрешни сътресения.

Това означава, че Америка ще се опита да играе на всички шахматни дъски едновременно – ограничавайки онези, в които вижда реална или потенциална заплаха за своята хегемония.

Какво означава това за БРИКС? Че блокът ще трябва да става все по-антиамерикански – не защото целта му е да противопостави САЩ, а защото самите САЩ няма да го оставят на мира. За Америка всички проекти за изграждане на алтернативна глобална архитектура (финансова, търговска, военна) са категорично неприемливи, особено тези, които обединяват ключовите държави от незападния свят – Китай, Индия, Русия, арабския свят и латиноамериканците. А САЩ ще засилят натиска върху страните от БРИКС, за да предотвратят или поне забавят движението им към интеграция на същите финансови системи.

БРИКС постави въпроса за разширяване едва през 2022 г. – и едва тогава асоциацията започна да приема нови членове. От шестте поканени (и заявени) държави една отпадна веднага: в Аржентина на власт дойде проамериканският и антикитайски президент Милей. Саудитска Арабия леко забави присъединяването си: принц Мохамед направи пауза, а пълноправното присъединяване към БРИКС вероятно ще бъде потвърдено на настоящата среща на върха в Казан.

Въпреки това Иран, Египет, ОАЕ и Етиопия се присъединиха към БРИКС, който от „пет“ стана „девет“. С това разширяване БРИКС се превърна в истинско глобално сдружение, тъй като преди двумилиардният ислямски свят изобщо не беше представен, а сега от него има цели три държави. И още няколко много значими държави от ислямския свят са на линия: дори и все още да има отлагане със Саудитска Арабия, много мюсюлмански държави, от Турция до Малайзия, проявиха интерес.

Разбира се, между отделните държави от БРИКС има много различия. За най-значими се смятат китайско-индийските (въпреки че първата официална среща между Си Дзинпин и Моди от четири години и половина насам ще се състои в рамките на тази среща на върха – те не са водили разговори от граничния конфликт в Хималаите през пролетта на 2020 г.). И именно върху тях англосаксонците се опитват да разгърнат играта, особено по отношение на онези държави, върху които не могат да оказват пряк натиск.

Съществуващите различия обаче са нищо в сравнение с това, което обединява страните от БРИКС+, а именно разбирането, че Западът няма нито правото, нито възможността да налага своята „ представа за световния ред“ на всички останали.

В рамките на БРИКС винаги ще има разногласия относно желаната скорост и методите за улесняване на процеса на „упадък на Запада“, но никой не поставя под съмнение факта, че краят на западната хегемония е в интерес на всички страни, консолидиращи се около БРИКС.

Всъщност, между другото, той отговаря и на интересите на самите западни държави, включително и на САЩ, но те вече са се превърнали в обикновени носители на паразитния и антинационален глобалистки проект и не могат да защитят националните си интереси.

Но ако все пак намерят воля и сили да се откажат от наложената от тях роля, БРИКС с удоволствие ще им сътрудничи в изработването на правилата на новия световен ред и изграждането на нов световен ред. Който при всички случаи ще бъде изграден заедно със Запада или против неговата воля.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes