ПОЛИТИКА
Тихата война на БСП срещу Румен Радев
Той беше избран за президент с решаващата роля на БСП. Затова критиците му често го наричат “червен”. Днес Българската социалистическа партия отново го подкрепя за втори мандат, но мнозина се съмняват доколко това е искрено.
Румен Радев се стреми да избяга от “червената” сянка, а ръководството на социалистическата партия го подозира и в други “грехове” – че помага на конкурентна партия.
Зад гърба му прозвучават призиви дори да не се гласува за него.
Това не е сюжет за латино сериал, а българската политическа реалност преди изборите на 14 ноември, когато в един ден ще се гласува и за президент, и за парламент.
Според социологическите изследвания президентът Румен Радев е фаворит на мнозинството българи и за следващ мандат. Данните на “Алфа рисърч”, публикувани във вторник, сочат, че двойката на Румен Радев и Илияна Йотова към този момент получава подкрепата на над 42% от решилите твърдо да гласуват.
Според анализа на социолозите около една четвърт от избирателите на “Демократична България” ще гласува на президентските избори за Радев, дори след като коалицията официално подкрепи независимия Лозан Панов. Малко над две трети от привържениците на “Има такъв народ” на Слави Трифонов и на “Продължаваме промяната” на Кирил Петков и Асен Василев също биха дали гласа си за Радев, това се очаква да сторят и 80% от подкрепящите “Изправи се.БГ! Ние идваме!”.
Най-силна е подкрепата, която президентът получава от симпатизантите на БСП. Според данните на “Алфа рисърч” над 90% от тях ще го подкрепят. Това не изненадва никого, защото преди пет години именно БСП издигна Румен Радев за президент, макар и с етикета “независим”.
“Гласувате за БСП и против Радев!”
И докато всички очакват социалистите да работят за победа на Радев, от ефира на БСТВ, партийната телевизия на БСП, прозвуча призивът “Гласувате за БСП и против Радев!”. В същото време лидерът на партията Корнелия Нинова напомни пред Българската национална телевизия (БНТ), че президентът Радев дължи поста си на социалистите.
Обтегнатите отношения между президента и БСП не са от днес. Според социолога Живко Георгиев “има хронични спадове в общуването между социалистите и държавния глава”.
В деня на изборите ще разберем дали тези спадове ще се отразят на резултата. Напрежението между президента и социалистическата партия е факт, въпреки че двете страни твърдят обратното.
Че напрежение има – има, съвсем видимо е
Живко Георгиев
“Че напрежение има – има, съвсем видимо е. Но това напрежение няма да има никакво значение за историята”, обобщи ситуацията Живко Георгиев от Галъп интернешънъл, според когото електоратът на социалистическата партия ще гласува за Радев.
Според бившия депутат от БСП Весела Лечева “обикновените социалисти изобщо не изпитват напрежение”.
“Напрегнато е само ръководството на БСП”, каза тя пред Свободна Европа.
По думите на Лечева, която е от вътрешната опозиция на Корнелия Нинова в БСП и влезе в Инициативния комитет за издигане на Радев за втори мандат, “върховете на партията водят тайна война с президента”.
Бившата депутатка смята още, че зад битката прозират “цели на други политически фактори – да се стигне до отстраняването на Радев”.
“Ръководството води прикрита война”
В ръководството на БСП не са съгласни с подобни коментари.
“Ние сме издигнали Румен Радев, това е кандидатът, който подкрепяме, въпреки манипулациите по темата”, каза Корнелия Нинова пред БНТ.
Въпреки тези думи обаче, в последните седмици противопоставянето между президента и социалистите става все по-видимо. Стига се дотам, че преди дни Нинова напомни, че “съществените проблеми на гражданите се решават от парламента”.
“Забелязвам една тенденция, дано не стигне докрай, че президентските избори изместват парламентарните”, каза тя.
Според Весела Лечева ръководството на БСП отдавна води прикрита война с Румен Радев.
Весела Лечева обаче смята, че “тенденция наистина има, но тя е друга”. Според нея ръководството на БСП отдавна води прикрита война с Румен Радев.
Причините за това, според нея са две: “На първо място е личното его на председателя на партията [Корнелия Нинова] – то е накърнено от високия рейтинг на президента. Втората причина е по-важна и това, смятам, че е чужда мисия, чиято цел е главата на Радев”, каза Лечева, без да уточни кой е вдъхновителят на подобна мисия.
Според Живко Георгиев обясненията за напрежението в лявото са по-прости. “Виждали сме такова напрежение и друг път – спомнете си отношенията между Георги Първанов и БСП преди втория му мандат”, казва той.
Социологът смята, че БСП искат “да се пришият” към държавния глава, за да извлекат електорални ползи, но Радев не позволява подобни нещо: “Това за него сега не е полезно”.
Първото предупреждение на БСП
Още в началото на септември, преди служебните министри Кирил Петков и Асен Василев да обявят официално проекта си “Продължаваме промяната”, левицата поиска от президента да се разграничи от тях.
Непосредствено преди обявяването на формацията, назначеният от президента служебен премиер Стефан Янев каза в интервю за Нова телевизия, че ако Петков и Василев направят партия, той би гласувал за нея.
Думите му бяха посрещнати остро от БСП, която прие изказването на Янев за знак от страна на президента, че застава зад новия проект.
“С изявлението на премиера Янев явно е факт, че се готви политически проект на министрите Кирил Петков и Асен Василев. Тук е много интересна позицията на президента Радев, защото премиерът и двамата министри са назначени от него. Той подкрепя ли този проект и действията на премиера, който казва, че би гласувал за него?”, попита тогава в ефира на партийната телевизия БСТВ Георги Свиленски от ръководството на БСП.
Изявлението на Свиленски беше и първият сигнал за раздразнение и бунт в левицата срещу президента Радев, който с поведението си по време на мандата опитваше да демонстрира, че не се самоопределя като твърда част от БСП. Опит в тази посока беше и първият му служебен кабинет, в който се опита да обедини хора от левия и десния политически спектър.
“Думата е ваша”
След предупреждението на Свиленски, отново в ефира на партийната телевизия се появи и втори сигнал срещу Радев. В предаването “Думата е Ваша” (епизод от началото на октомври) журналистът Стоил Рошкев разговаря със зрител социалист. Зрителят казва, че намира Радев за предател. А аргументите му засягат Русия и служебното правителство.
“Той [Радев] се обяви против братска Русия”, казва зрителят. И допълва: “Питал ли е Нинова дали да назначава тези хора в служебния кабинет? Не мисля”.
Какво има толкова. За 5 години умните хора са разбрали.
Стоил Рошкев
Тогава водещият отговаря: “Гласувате за БСП и против Румен Радев. Какво има толкова. За 5 години умните хора са разбрали“, каза Стоил Рошкев.
Весела Лечева намира тези примери за красноречиви и смята, че подкрепят нейната теза. Социологът Живко Георгиев пък мисли, че “отделни субекти в БСП си мърморят нещо”. Анализаторът казва още, че ясно се вижда, че “левицата ревнува Радев” от подкрепата, която той получава от различни партии.
“Искат си го за тях, а той се опитва да се дистанцира – намирам това за нормално политически”, казва Георгиев.
Според Георги Свиленски напрежение вече няма. Пред Свободна Европа той коментира, че “след забележката”, която е отправил, се е почувствал удовлетворен, защото “Радев адресира в свои изказвания левите хора в България”.
“Беше важно за нас да видим, че г-н Радев не вдъхновява нов проект, видяхме – той ясно показа. И ние сме доволни, подкрепяме го. Виждате, че излъчихме заместник-председателите на партията в Инициативния му комитет по-късно”, каза Свиленски.
Кой влиза в Инициативния комитет на Радев
Макар и изтъквано като “заравяне на томахавките”, съставянето на Инициативния комитет за издигане на Румен Радев също е показателно.
БСП изпрати в комитета трима свои представители. Това са заместниците на Нинова – Кристиан Вигенин, Ирена Анастасова и проф. Радослав Гайдарски.
По време на учредителното събрание на комитета те стояха плътно до Радев и Йотова на първия ред. В комитета обаче се включиха и други членове на БСП, без да са изпратени там с решение на ръководството. Сред тях са бившите депутатки Дора Янкова и Весела Лечева – и двете са известни с публично изразяваните си несъгласия с Корнелия Нинова.
В Инициативния комитет влезе и кметът на Перник Станислав Владимиров. Още преди БСП да остане трета политическа сила на изборите през пролетта, той прогнозира, че с “с това ръководство левицата я чака тежък разгром”.
Пред Свободна Европа Лечева каза, че “още много хора искаха да подкрепят Радев, но ръководството не позволи”. От думите й стана ясно, че малцина “са решили на своя глава” да влязат в Инициативния комитет и това са все хора, които са от т.нар опозиция на Корнелия Нинова.
Според Георги Свиленски, който е близък до ръководството на партията, това са спекулации, защото “имаме решение за подкрепа и представители, излъчени в Инициативния комитет”.
Така се стига до ситуацията, в която месец преди изборите БСП демонстрира подкрепа за президента, но в същото време Нинова предупреждава, че парламентарните избори са по-важни от президентските, а партийната телевизия призовава да не се гласува за държавния глава.
И опозицията в БСП, и външни анализатори не очакват това напрежение да се отрази сериозно на резултата, защото голяма част от избирателите социалисти са готови да подкрепят Радев. След изборите, обаче, най-вероятно ще има призиви за провеждане на конгрес на БСП и изречените думи днес ще бъдат припомняни утре.
https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=10yDSC06gvo
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
