АНАЛИЗИ
Урсула с нареждане да вкара Европа във война
- Владимир Малишев: Беззъбите спартанци – Европа се готви за война с Русия
- Алексей Белов: Либералните политици в Европа изведнъж забравиха провоенното говорене след изборите
Трябва да се подготвим за „агресия от страна на Русия“ – такова войнствено изказване направи на 6 ноември Андриус Кубилюс, кандидатът на Литва за поста европейски комисар по въпросите на отбраната и космическото пространство. Той нарече основната си задача подготовка за евентуален конфликт с нашата страна.
„Както знаете – каза Кубилюс, – отбраната е сред основните приоритети на бъдещия състав на Европейската комисия. В писмото ми за назначаване се посочва, че трябва да подготвя ЕС за най-крайните военни непредвидени ситуации. Това означава да се подготвя за агресия срещу държавите – членки на ЕС, от страна на Русия“.
Кубилюс заяви, че разузнавателните доклади сочат, че Русия може да „изпита решимостта на НАТО и ЕС в края на това десетилетие
Той заяви, че разузнавателните доклади сочат, че Русия може да „изпита решимостта на НАТО и ЕС в края на това десетилетие“. Кубилюс, бивш министър-председател на Литва и известен като яростен русофоб, не представи никакви доказателства за предполагаемата заплаха от страна на Русия. Както е известно, той беше препоръчан за поста европейски комисар лично от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и всячески се опитва да „оправдае доверието си“.
Изявленията в Европейския съюз за подготовка за военен конфликт с Русия отразяват паническите настроения там след победата на републиканеца Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Така реагира на изказването на Кубилюс депутатът от Думата Алексей Чапа в интервю за Lenta.ru.
„Това – подчерта той – е известна паника на много европейски политици, които не разбират как ще се развият по-нататък събитията на европейския континент“.
Друго отражение на възгледите на безумната „партия на войната“ е докладът „Укрепване на гражданската и военната готовност на Европа“, изготвен от бившия финландски президент Саули Нийнистьо по искане на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чийто текст е публикуван на уебсайта на организацията.
В доклада се казва, че ЕС и неговите граждани трябва спешно да започнат да се подготвят за „най-тежките събития“, които могат да настъпят в близко бъдеще: от мащабен регионален или глобален военен конфликт до природни бедствия и нова пандемия. „Трябва да признаем една нова, нестабилна реалност“, призовава авторът на доклада.
Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК и Владимимр Зеленски, президент на Украйна с изтекъл мандат на 20 май 2024 г.
Според Нийнистьо тази нова реалност крие опасности за ЕС. На изток е Русия и кризата в Украйна. В Азиатско-тихоокеанския регион се разгръща съперничеството между Китай и САЩ, което може да прерасне в „голяма непредвидена ситуация“
Според Нийнистьо тази нова реалност крие опасности за ЕС. На изток е Русия и кризата в Украйна. В Азиатско-тихоокеанския регион се разгръща съперничеството между Китай и САЩ, което може да прерасне в „голяма непредвидена ситуация“, която да лиши ЕС от голяма част от доставките му, включително полупроводници. На юг конфликтът в Близкия изток, терористите, бежанците и общата нестабилност отново заплашват да прекъснат доставките на важни ресурси. „Разпадането на световния ред изисква от ЕС да бъде решителен“, твърди авторът на доклада.
И така, какво трябва да направят бедните европейци в такава отчаяна ситуация? Отговорът е един: да се подготвят за война. Военните и бизнесът да се „обединят и да увеличат военния и военнопромишления потенциал“, да възстановят икономиката и инфраструктурата с „двойно предназначение“ /т.е. да може да стане военна във всекимомент, бел. Критично/, да създадат запаси на ниво Европейски съюз, да ускорят вземането на политически решения в Брюксел и т.н. А обикновените граждани – да се запасят с храна, „поне за три дни“, и в същото време да преминат „психологическа подготовка“ с цел оцеляване.
Макар че не е ясно защо са им необходими запасите „за три дни“, ако войната ще е ядрена?
Макар че не е ясно защо са им необходими запасите „за три дни“, ако войната ще е ядрена? В края на краищата в този случай никой в Европа няма да има нужда от „запаси“, а и никой няма да има нужда от „психологическа подготовка“.
В края на краищата в този случай никой в Европа няма да има нужда от „запаси“, а и никой няма да има нужда от „психологическа подготовка“. Особено в такава малка страна като Финландия, която просто ще изчезне от географската карта, ако тези заблуждаващи планове бъдат осъществени
Предложенията на бившия финландски президент включват също така допълнителни правомощия на Брюксел в областта на сигурността, закон в случай на външна агресия и увеличаване на помощта за Украйна.
И, разбира се, многократно се споменава въображаемата заплаха за ЕС от страна на Русия.
Авторът на доклада предлага обществото да се адаптира по съответния начин, така че гражданите в критична ситуация да нямат масови психически проблеми, както беше по време на пандемията COVID-19. А също и да се обучат предварително тези, които ще отидат на фронта в случай на нужда, и тези, които ще ги заместят в критичните сектори на икономиката.
„Подготвеността трябва да се превърне в начин на мислене, планиране и действие, който обхваща всички сектори“, прави илюзорни планове авторът на документа.
Флориан Филипо
„Пълна лудост! <…> ЕС иска тотална война“, коментира документа Флориан Филипо, лидер на френската партия „Патриоти“ в социалната мрежа X
Мнозина в Европа обаче вече осъзнават какво им обещава прилагането на подобни опасни идеи в доклада, изготвен от Европейската комисия. „Пълна лудост! <…> ЕС иска тотална война“, коментира документа Флориан Филипо, лидер на френската партия „Патриоти“ в социалната мрежа X. Според него докладът на бившия президент на Финландия за гражданската и военната готовност на Европейския съюз показва, че конфедерацията се готви за мащабна война.
Според Филипо жителите на ЕС са тласнати към пряк конфликт с Русия, която е представена като една от основните предполагаеми заплахи за ЕС. „Трябва спешно да се оттеглим от нея и да я унищожим!“ – призовава той, като категорично осъжда безумните планове на ръководството на ЕС.
Орбан: Европейските лидери, брюкселските бюрократи – каза той, говорейки в парк „Миленариш“ в Будапеща, вкараха Запада в безнадеждна война, като главите им се въртят около надеждата за победа. Това е война, която те трябва да спечелят, трябва да поставят врага на колене и да измъкнат от него колкото се може повече. Това е голямата им обща цел.“
По-рано Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, която в момента председателства ЕС, направи подобно тревожно изявление. „Европейските лидери, брюкселските бюрократи – каза той, говорейки в парк „Миленариш“ в Будапеща по повод 68-ата годишнина от унгарското въстание от 1956 г. – вкараха Запада в безнадеждна война, като главите им се въртят около надеждата за победа. <…>
Това е война, която те трябва да спечелят, трябва да поставят врага на колене и да измъкнат от него колкото се може повече. Това е голямата им обща цел.“
Орбан заяви, че съответните планове на Брюксел се потвърждават от продължаващото предоставяне на военна помощ на Киев, както и от „плана за победа“, който украинският президент Владимир Зеленски представи на западните куратори. Според унгарския премиер този план предполага „разширяване на обхвата на конфликта чрез покана на Украйна към НАТО и преместване на фронтовата линия на руска територия“. Той също така подчерта, че Унгария е против подобен сценарий.
Роберт Фицо заяви в интервю за предаването „60 минути“ на телевизионния канал „Россия 1“, че никой няма да повярва на западния мит, че руската армия уж планира да нападне ЕС.
И словашкият министър-председател Роберт Фицо заяви в интервю за предаването „60 минути“ на телевизионния канал „Россия 1“, че никой няма да повярва на западния мит, че руската армия уж планира да нападне ЕС. Изявленията за предполагаемата руска заплаха за Европа нямат рационална основа, подчерта той.
В същото време възниква въпросът: в състояние ли е Европа да реализира всичко, което предлага авторът на доклада? Способна ли е да превърне икономиката си във военна икономика и най-важното – способен ли е НАТО, заедно със САЩ, изобщо да се противопостави на Русия?
Стивън Брайън: Общата картина за Германия, Европа и САЩ е много мрачна. Изводът е, че въпреки всички приказки в НАТО за война, алиансът (включително САЩ) е напълно неподготвен за евентуален конфликт с Русия.
Както пише Стивън Брайън на страниците на Asia Times, Килският институт в Германия публикува тревожен, но точен доклад за състоянието на германската и европейската отбрана. Общата картина за Германия, Европа и САЩ е много мрачна. Изводът е, че въпреки всички приказки в НАТО за война, алиансът (включително САЩ) е напълно неподготвен за евентуален конфликт с Русия.
„Институтът в Кил“, отбелязва Брайън, “е смятан за един от най-влиятелните мозъчни тръстове в Германия.
…Този доклад показва колко неподготвени са Германия и други европейски държави за руско нападение. И също така разказва злощастната история за това колко раздут, от една страна, и порочен, от друга, е станал европейският военнопромишлен комплекс (особено германският).“ На снимката: Драг кралици с немски войници
През септември институтът публикува изследване, озаглавено „Готовност за война през десетилетията: бавното превъоръжаване на Европа и Германия в сравнение с Русия“. Този доклад показва колко неподготвени са Германия и други европейски държави за руско нападение. И също така разказва злощастната история за това колко раздут, от една страна, и порочен, от друга, е станал европейският военнопромишлен комплекс (особено германският).“
Според автора на статията бъдещето е особено тревожно, „тъй като на бойното поле все по-често се появяват хиперзвукови оръжия. В Украйна те са представени от руските „Кинжал“ и „Циркон“. Настоящите системи на НАТО като Patriot или IRIS-T (или която и да е друга) едва ли ще могат да им противодействат. Картината далеч не е толкова розова по отношение на безпилотните самолети, които украинците и руснаците пускат на въоръжение с хиляди. Те са трудни за унищожаване, а системи като руските „Ланцети“ успешно унищожават съвременни бойни танкове и бойни машини на пехотата.“
„Вместо да разширяваме необуздано НАТО и да разпалваме тревога в Европа и Русия, е време да направим крачка назад и да помислим дали надеждна защита на Европа е възможна по принцип. Точно сега, ако се вярва на доклада на Института в Кил, отговорът е „не“ – заключи Стивън Брайън.
Докладът, пише не без ирония гръцкият информационен портал Pronews, коментирайки документа, поръчан от Европейската комисия, предлага пътна карта за това как Европа може да се превърне във военна икономика, а нейните граждани – в един вид „спартанци на оцеляването“ (както наричат в САЩ тези, които се подготвят за дивите времена след ядрена катастрофа и след това).
Това е много трудно да се направи с народи, които в продължение на двадесет години са били възпитавани да живеят „меко и кротко“ и като цяло да избягват всякакъв натиск и обсъждане
„Това е много трудно да се направи с народи, които в продължение на двадесет години са били възпитавани да живеят „меко и кротко“ и като цяло да избягват всякакъв натиск и обсъждане. Сега на същите тези граждани, които са свикнали с луксозен и суетен начин на живот, изведнъж се предлага да се превърнат в „спартанци““, отбелязва Pronews.
Спартанци, наистина! Както отбелязва „Politico“, социологическите проучвания както в САЩ, така и в Европа през последните няколко години подчертават нежеланието на младите хора да се бият дори за собствените си страни, да не говорим за това да се застъпват за съюзниците си.
Проучване на общественото мнение в САЩ през 2022 г. установи, че само 55% от американците биха се сражавали в случай на инвазия, а повече от една трета са заявили, че не биха се сражавали. Проучване в Обединеното кралство установи, че макар 54 % от британците да смятат, че страната ще бъде във война до пет години, няма признаци на боен дух. „Само 29% в групата на 18-24-годишните са заявили, че биха защитавали Обединеното кралство от инвазия.
Родителите на младите хора са на същото мнение – малко под една четвърт от тях искат децата им да се бият за страната си. Континенталните европейци също не са много по-войнствени или патриотично настроени. Според Галъп, ако страната им бъде въвлечена във война, само 32% от европейците биха били готови да се бият.
„Липсата на патриотизъм“, обяснява Politico, „може да се обясни с различни причини: нарастващо недоверие към лицемерните власти, умора и отвращение от „вечните войни“, завършили с поражение, обща загуба на доверие в западните ценности, чувство за самоуважение, което младите хора сега изглежда имат, в повече в сравнение с техните предшественици.“
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
